Икономическата криза на неолибералния капитализъм
Мега закани: 10 рискови трендове, които заплашват нашето бъдеще и по какъв начин да се оправим с тях “, в която акцентира, че международната стопанска система се насочва към невиждано съвпадане на стопански, финансови и дългови рецесии, свързани с детонацията на дефицитите и заеми през последните десетилетия. В книгата си той приказва, че през 1970-те години Съединени американски щати са изправени пред стагфлация – високо ниво на инфлация, съчетано със стагниращи претовареност и стопански напредък. Сега, съгласно него, ние вървим към Великата Стагфлация, която ще докара до това, че 1970-те години ще ни наподобяват като разходка в парка. Ще имаме разпадни процеси заради невижданата до момента дългова рецесия, която той назовава „ Майката на всички рецесии “, имайки поради мащабите й. Рубини приказва за два типа дългови рецесии, които ще имат пагубни следствия. Първата са скритите задължения, които са съдбовни и за най-богатите страни, заради възходящото количество пенсионери. ОИСР е пресметнала, че нефинансираните или незадоволително финансирани държавни пенсионни отговорности в 20-те най-големи стопански системи възлизат на зашеметяващите 78 трилиона $. „ Имплицитният дълг е огромна бомба със закъснител и сериозна мегазплаха. “ Той е голяма заплаха и за България, заради демографския геноцид, до който тя бе доведена от реставраторите на капитализма.
Втората мегазаплаха, според Рубини, е съвкупният дълг на страната и частните субекти. Той показва, че в международен проект общият дълг на частния и обществения бранш в света като дял от Брутният вътрешен продукт е нараснал от 200 % през 1999 година до 350 % през 2021 година Това съответствие за стопанските системи на развитите страни е 420 %, а за Китай – 330 %. В Съединени американски щати то е 420 % и е по-високо в сравнение с по време на Голямата меланхолия през 1929-1933 година и след Втората международна война. На 19 януари 2023 година настоящият предел на американския държавен дълг е бил 31.4 трил. дол. и в случай че американският конгрес не вдигне тавана на този предел Съединени американски щати са изправени пред финансова и икономическа злополука. Много кредитополучатели – семейства, корпорации, банки, държавни управления са неплатежоспособни „ зомбита “, които до момента оцеляваха заради ниските лихвени проценти. Сега централните банки са принудени, заради инфлацията да усилят лихвените проценти, което води и ще води до увеличение на разноските за обслужване на дълга. Същевременно инфлацията ерозира действителните приходи на семействата и корпорациите и понижава цената на активите им. Това води и ще води до завръщането на стагфлацията и непрекъснати краткосрочни и средносрочни отрицателни шокове в предлагането. Затова и можем да чакаме продължителна криза и тежка финансова рецесия.
Имаме световен дългов капан. От 1980 година, началото на неолибералния капитализъм до през днешния ден световният дълг (включващ задълженията на семействата, бизнеса, финансовия бранш и държавите) е растял два пъти по-бързо от международния Брутният вътрешен продукт и светът е живеел в възходяща степен на заем. Само през последните 10 години той се е нараснал с 80 трил. $. В края на 2021 година световният дълг е достигнал 303 трил. дол., а година преди този момент е бил 226 трил. $ и това е най-голямият скок за една година на дълга от Втората международна война насам. Глобалният Брутният вътрешен продукт за 2021 година е към 85 трил. дол., т.е. дългът е към 3.5 пъти по-голям от създадената годишна стойност в света. А повишаването на лихвените проценти сега форсира повишаването на световния дълг. През 2021 година страните с най-високи равнища на дълг спрямо техния Брутният вътрешен продукт са Япония – 257 % от нейния Брутният вътрешен продукт, Судан – 210 %, Гърция – 207 %, Еритрея – 175 % и Кабо Верде – 161 %. За да изплатят заплащанията по дълга, съгласно МВФ, минимум 100 страни би трябвало да понижат разноските си за опазване на здравето, обучение и обществена отбрана . При това ускорено пораства освен общественият, само че и фамилните задължения и задълженията на корпорациите. Само в Съединени американски щати дългът на американските фамилии сега надминава рекордните 16.9 трилиона $ и това е във време, когато всички цени порастват и всички лихви порастват, т.е. тези трилиони долари ще порастват по-ускорено през идващите месеци.
Тези трендове виждаме в голям брой световни разбори и проучвания. Наскоро Световната банка излезе с отчет, в който предвижда, че повдигането на лихвените проценти от централните банки ще докара до стагфлация. Икономически спешните процеси внезапно се задълбочават от енергийната рецесия и разкъсването на икономическите връзки на Европейски Съюз с Русия. Прекъсването на доставките на евтиния съветски газ заплашва Европа с деиндустриализация. Много от огромните индустриални предприятия са в тежка спешна обстановка, а редица от тях, които са мощно енергоемни затварят – от производителите на стомана и алуминий до производителите на коли, стъкло, керамика, захар и тоалетна хартия.
Съществуващата до момента глобализация направи всички страни в света доста мощно подвластни от другите и разпадането на световни стойностни вериги вследствие на пандемията и войната и градежът на нови граници и противодействия вършат шоковете и рецесията в другите страни доста по-остри в сравнение с при предходните рецесии на каитализма. Капитализмът е в рецесия, която съгласно някои откриватели е следващата циклична, а съгласно други – терминална. Във всеки случай неолибералният капитализъм си отива тъкмо тогава, когато у нас най-гръмогласно по медиите нашите политици предизборно се кълнат във величието на неговите „ евроатлантически полезности “.
Клуб 24 май
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Втората мегазаплаха, според Рубини, е съвкупният дълг на страната и частните субекти. Той показва, че в международен проект общият дълг на частния и обществения бранш в света като дял от Брутният вътрешен продукт е нараснал от 200 % през 1999 година до 350 % през 2021 година Това съответствие за стопанските системи на развитите страни е 420 %, а за Китай – 330 %. В Съединени американски щати то е 420 % и е по-високо в сравнение с по време на Голямата меланхолия през 1929-1933 година и след Втората международна война. На 19 януари 2023 година настоящият предел на американския държавен дълг е бил 31.4 трил. дол. и в случай че американският конгрес не вдигне тавана на този предел Съединени американски щати са изправени пред финансова и икономическа злополука. Много кредитополучатели – семейства, корпорации, банки, държавни управления са неплатежоспособни „ зомбита “, които до момента оцеляваха заради ниските лихвени проценти. Сега централните банки са принудени, заради инфлацията да усилят лихвените проценти, което води и ще води до увеличение на разноските за обслужване на дълга. Същевременно инфлацията ерозира действителните приходи на семействата и корпорациите и понижава цената на активите им. Това води и ще води до завръщането на стагфлацията и непрекъснати краткосрочни и средносрочни отрицателни шокове в предлагането. Затова и можем да чакаме продължителна криза и тежка финансова рецесия.
Имаме световен дългов капан. От 1980 година, началото на неолибералния капитализъм до през днешния ден световният дълг (включващ задълженията на семействата, бизнеса, финансовия бранш и държавите) е растял два пъти по-бързо от международния Брутният вътрешен продукт и светът е живеел в възходяща степен на заем. Само през последните 10 години той се е нараснал с 80 трил. $. В края на 2021 година световният дълг е достигнал 303 трил. дол., а година преди този момент е бил 226 трил. $ и това е най-голямият скок за една година на дълга от Втората международна война насам. Глобалният Брутният вътрешен продукт за 2021 година е към 85 трил. дол., т.е. дългът е към 3.5 пъти по-голям от създадената годишна стойност в света. А повишаването на лихвените проценти сега форсира повишаването на световния дълг. През 2021 година страните с най-високи равнища на дълг спрямо техния Брутният вътрешен продукт са Япония – 257 % от нейния Брутният вътрешен продукт, Судан – 210 %, Гърция – 207 %, Еритрея – 175 % и Кабо Верде – 161 %. За да изплатят заплащанията по дълга, съгласно МВФ, минимум 100 страни би трябвало да понижат разноските си за опазване на здравето, обучение и обществена отбрана . При това ускорено пораства освен общественият, само че и фамилните задължения и задълженията на корпорациите. Само в Съединени американски щати дългът на американските фамилии сега надминава рекордните 16.9 трилиона $ и това е във време, когато всички цени порастват и всички лихви порастват, т.е. тези трилиони долари ще порастват по-ускорено през идващите месеци.
Тези трендове виждаме в голям брой световни разбори и проучвания. Наскоро Световната банка излезе с отчет, в който предвижда, че повдигането на лихвените проценти от централните банки ще докара до стагфлация. Икономически спешните процеси внезапно се задълбочават от енергийната рецесия и разкъсването на икономическите връзки на Европейски Съюз с Русия. Прекъсването на доставките на евтиния съветски газ заплашва Европа с деиндустриализация. Много от огромните индустриални предприятия са в тежка спешна обстановка, а редица от тях, които са мощно енергоемни затварят – от производителите на стомана и алуминий до производителите на коли, стъкло, керамика, захар и тоалетна хартия.
Съществуващата до момента глобализация направи всички страни в света доста мощно подвластни от другите и разпадането на световни стойностни вериги вследствие на пандемията и войната и градежът на нови граници и противодействия вършат шоковете и рецесията в другите страни доста по-остри в сравнение с при предходните рецесии на каитализма. Капитализмът е в рецесия, която съгласно някои откриватели е следващата циклична, а съгласно други – терминална. Във всеки случай неолибералният капитализъм си отива тъкмо тогава, когато у нас най-гръмогласно по медиите нашите политици предизборно се кълнат във величието на неговите „ евроатлантически полезности “.
Клуб 24 май
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ