Най-презряната професия в България
Медицинските сестри изчезват и казусът не е единствено в заплатите
Коя е най-презряната специалност в България? Сервитьор, таксиметров водач, чистач?
Не. Медицинска сестра е. Това не е работа, с която да се хванеш от през днешния ден за на следващия ден, до момента в който учиш нещо друго, за някой лев през лятото или тъй като не ти доближава подготовка за нещо по-добре платено и влиятелно.
За да работиш като здравна сестра или акушерка, или както се назовават публично - експерти по здравни грижи, би трябвало да си бакалавър от университет.
Нужно е да владееш умеенето или да караш на фотосинтеза, или да издържаш на натоварванията на 2 или 3 работни места. Задължително е да имаш желязна душeвност, с която да посрещаш " любезността " на пациентите, и да си цялостно перде, с цел да търпиш отношението към специалността ти, демонстрирано от работодатели и институции.
За което единствената подобаваща дума е " насмешка ".
Да слушаш от време на време какъв брой огромен и все по-наболял е казусът с неналичието на медицински сестри в България и година след година да установяваш, че никой няма никакво желание да направи каквото и да било за този недостиг.
Трябва да имаш богат мъж, който да спонсорира волунтаристичните ти пориви за състрадание и да устоя фамилията.
Да си над 63 години, на колкото са две трети от посестримите ти - прегорели, примирени и без хоризонт за друга професионална реализация, просто добутват колкото още могат, тъй като с тези заплати и пенсията не вещае по никакъв начин охолна златна есен.
За изгубването на медицинските сестри у нас не се приказва от години, а от десетилетия. Златният стандарт е в лечебните заведения на един доктор да се падат по 4 сестри, у нас са под една. За 30 години броят на тези експерти е намалял двойно - от близо 54 000 през 1990 година на 28 800 през 2021 година, и то при повишен потенциал на лечебните заведения - леглата в тях са повече, в сравнение с преди 10 години.
Основен, въпреки и не единствен фактор, е заплащането.
Дълги години то беше сред мизерно и ниско - съгласно лечебното заведение, и най-много - определяно по позорен метод, тъй като за лечебните заведения целите бяха други, а първият разход, който се съкращаваше, беше от медицински сестри.
Подобно беше и отношението към тези експерти от страна на болнични шефове, управници и даже лекари - като към втора употреба личен състав.
В момента съгласно Колективния трудов контракт в опазването на здравето минималната заплата на експерт по здравни грижи би трябвало да е 1500 лева, и до неотдавна това беше по-скоро пожелателно. Далеч не на всички места възнагражденията стигат това равнище, изключително в по-бедните райони в провинцията.
При това въпросните 1500 лева са толкоз едвам от по-малко от година - преди този момент КТД предвиждаше 950 лева стартово заплащане, и то още веднъж надалеч не всички лечебни заведения ги плащаха.
Ниските заплати, огромното натоварване и гладко растящият дефицит на фрагменти доведоха да това, че съвсем няма сестра, която да не работи на най-малко 2 места (по думите на Милка Василева, ръководител на съсловната им организация - Българската асоциация на експертите по здравни грижи). На места една сестра се пада на две отделения или се грижи за 30-40 души.
Резултатът - с изключение на грубо прегаряне - е и по-голяма възможност за неточности и за пререкания с пациентите или околните им.
Неслучайно сестрите са нормалният обект на експанзия - тяхната работа по формулировка е да са буфера на системата, тези, които първи посрещат и поемат пациентите, изключително в незабавните отделения - най-честото полесражение за произшествия.
С годините този кръг се завърта и сега от 700 приключили здравни грижи едвам една трета стартират такава работа - останалите или непосредствено търсят друго занятие, или отиват в чужбина. Там работата също е тежка, с голямо равнище на отговорност и непривлекателна за локалните, само че най-малко се заплаща по-добре и чувството за оскърбление е сведено до най-малко.
Кризата за медицински сестри у нас не е в бъдещето - тя е настъпила от дълго време, а занапред само ще се задълбочава. Работата им се поема или от санитарите, или даже от лекарите, или от околните на пациентите, или от никого - изключително в частта с милосърдието.
Едва при започване на тази година бяха признати законови ремонти, които да разрешат здравната каса да задължава лечебните заведения да заплащат най-малко минималните суми съгласно КТД, т.е. понастоящем 1500 лева Ако не го вършат, ще търпят финансови наказания от НЗОК.
Дори и мярката да има резултат, той ще е просрочен и в случай че въобще се види, ще е след години. Години, които тази умираща специалност може би няма.
Източник:
Коя е най-презряната специалност в България? Сервитьор, таксиметров водач, чистач?
Не. Медицинска сестра е. Това не е работа, с която да се хванеш от през днешния ден за на следващия ден, до момента в който учиш нещо друго, за някой лев през лятото или тъй като не ти доближава подготовка за нещо по-добре платено и влиятелно.
За да работиш като здравна сестра или акушерка, или както се назовават публично - експерти по здравни грижи, би трябвало да си бакалавър от университет.
Нужно е да владееш умеенето или да караш на фотосинтеза, или да издържаш на натоварванията на 2 или 3 работни места. Задължително е да имаш желязна душeвност, с която да посрещаш " любезността " на пациентите, и да си цялостно перде, с цел да търпиш отношението към специалността ти, демонстрирано от работодатели и институции.
За което единствената подобаваща дума е " насмешка ".
Да слушаш от време на време какъв брой огромен и все по-наболял е казусът с неналичието на медицински сестри в България и година след година да установяваш, че никой няма никакво желание да направи каквото и да било за този недостиг.
Трябва да имаш богат мъж, който да спонсорира волунтаристичните ти пориви за състрадание и да устоя фамилията.
Да си над 63 години, на колкото са две трети от посестримите ти - прегорели, примирени и без хоризонт за друга професионална реализация, просто добутват колкото още могат, тъй като с тези заплати и пенсията не вещае по никакъв начин охолна златна есен.
За изгубването на медицинските сестри у нас не се приказва от години, а от десетилетия. Златният стандарт е в лечебните заведения на един доктор да се падат по 4 сестри, у нас са под една. За 30 години броят на тези експерти е намалял двойно - от близо 54 000 през 1990 година на 28 800 през 2021 година, и то при повишен потенциал на лечебните заведения - леглата в тях са повече, в сравнение с преди 10 години.
Основен, въпреки и не единствен фактор, е заплащането.
Дълги години то беше сред мизерно и ниско - съгласно лечебното заведение, и най-много - определяно по позорен метод, тъй като за лечебните заведения целите бяха други, а първият разход, който се съкращаваше, беше от медицински сестри.
Подобно беше и отношението към тези експерти от страна на болнични шефове, управници и даже лекари - като към втора употреба личен състав.
В момента съгласно Колективния трудов контракт в опазването на здравето минималната заплата на експерт по здравни грижи би трябвало да е 1500 лева, и до неотдавна това беше по-скоро пожелателно. Далеч не на всички места възнагражденията стигат това равнище, изключително в по-бедните райони в провинцията.
При това въпросните 1500 лева са толкоз едвам от по-малко от година - преди този момент КТД предвиждаше 950 лева стартово заплащане, и то още веднъж надалеч не всички лечебни заведения ги плащаха.
Ниските заплати, огромното натоварване и гладко растящият дефицит на фрагменти доведоха да това, че съвсем няма сестра, която да не работи на най-малко 2 места (по думите на Милка Василева, ръководител на съсловната им организация - Българската асоциация на експертите по здравни грижи). На места една сестра се пада на две отделения или се грижи за 30-40 души.
Резултатът - с изключение на грубо прегаряне - е и по-голяма възможност за неточности и за пререкания с пациентите или околните им.
Неслучайно сестрите са нормалният обект на експанзия - тяхната работа по формулировка е да са буфера на системата, тези, които първи посрещат и поемат пациентите, изключително в незабавните отделения - най-честото полесражение за произшествия.
С годините този кръг се завърта и сега от 700 приключили здравни грижи едвам една трета стартират такава работа - останалите или непосредствено търсят друго занятие, или отиват в чужбина. Там работата също е тежка, с голямо равнище на отговорност и непривлекателна за локалните, само че най-малко се заплаща по-добре и чувството за оскърбление е сведено до най-малко.
Кризата за медицински сестри у нас не е в бъдещето - тя е настъпила от дълго време, а занапред само ще се задълбочава. Работата им се поема или от санитарите, или даже от лекарите, или от околните на пациентите, или от никого - изключително в частта с милосърдието.
Едва при започване на тази година бяха признати законови ремонти, които да разрешат здравната каса да задължава лечебните заведения да заплащат най-малко минималните суми съгласно КТД, т.е. понастоящем 1500 лева Ако не го вършат, ще търпят финансови наказания от НЗОК.
Дори и мярката да има резултат, той ще е просрочен и в случай че въобще се види, ще е след години. Години, които тази умираща специалност може би няма.
Източник:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ