Проф. Пенчев: Българските пациенти имат достъп до всички съвременни лекарства за възпалителни чревни заболявания
Проф. Пламен Пенчев е началник на поделение в Клиниката по гастроентерология на „ УМБАЛ – Царица Йоанна - ИСУЛ “. Днес беседваме с него по тематиката за възпалителните болести на червата, аргументите и рисковите фактори за тяхната поява, както и опциите за лекуването им.
Проф. Пенчев, кои са и рисковите фактори за възпалителните болести на червата?
Причините не са известни, има генетично влечение, само че то не е наложително. Има доста гени, които дават отговор за тези болести. Обикновено ВЧЗ се отключват по отношение на някаква зараза, стресова обстановка, банкет на нестероидни противовъзпалителни средства - това са медикаментите, които по принцип купуваме от всяка аптека без рецепта – за всяка болежка или даже простуда, някои по-дразнещи храни, промяната на режима на хранене, на метода на живот. Конкретната причина нормално търсим при всеки случай, когато болестта се обостри.
Как се диагностицират ВЧЗ?
При улцерозния колит пациентът нормално има кървава диария със слуз и с кръв, което го тормози и той попада относително в точния момент при гастроентеролог. Диагнозата се слага с ендоскопско проучване - колоноскопия.
При заболяването на Крон признаците са най-разнообразни, защото възпалението може да бъде в разнообразни елементи на червата - от хранопровода до ануса в това число.
Най-често е сред тънкото и дебелото черво, което е един прикрит сектор, в края на тънкото и началото на дебелото черво, само че и на всички места другаде. По тази причина симптоматиката е друга -, пациентът може дълго време да има функционални признаци – куркане, тежест, дискомфорт, може да има болежка, може да има разстройство, само че може и да няма, в случай че възпалението е по-близо до ануса - може да има кървава диария, както при улцерозния колит. Това е алармиращ признак, може да се прояви с анемия, може даже да се прояви със задръстване на червата и да бъде първи симптом, който де факто е напреднало заболяване с затруднение. Може да се появи фистула към ануса със секреции или някъде на кожата на коремната стена. Най-разнообразна симптоматика, която дълго време е скрита и нормално минават не месеци, а години, с цел да се сложи диагноза. Преди повече от 10 година ние имахме статистика, сега не мога да дам точна, само че приблизително 4,5 години закъсняваше диагнозата при заболяването на Крон - от появяването на първите признаци до слагането на диагнозата, което е доста.
Обикновено се счита, че в случай че до 18 месеца се сложи диагнозата, има късмет заболяването да е по-ранна и, надлежно, лекуването да бъде по-успешно. Иначе нещата зависят от отминалостта на симптоматика.
Как тези болести могат се наблюдават и управляват?
Пациентите би трябвало да се срещнат първо с лекаря експерт, способен гастроентеролог, който се занимава с тези болести и да се наблюдават по опция изкъсо. Колкото по-често се явяват на контролни прегледи пациентите, толкоз по-добре за тях. Това не значи, че при всеки обзор ще има колоноскопия. Лекарят преценя дали е належащо или не, само че най-често се постанова един път или два пъти годишно да се прави, с цел да се наблюдава болестта.
Има и други неинвазивни маркери като фекалния калпротектин, който ние в последно време много използваме, за него е нужна фекална проба, която се изследва за съществуване на белтъка калпротектин.
Трябва да имаме серия от такива проби, с цел да преценим метода. Понякога се постанова пациентът авансово, не по проект да бъде ендоскопиран, да му се създадат и други проучвания, да се смени лекуването, в случай че е належащо, това преценяме ние експертите,.
Болестта в младата възраст прогресира по-бързо, по-бързо се появяват затруднения и надлежно ние би трябвало да сме по-адаптивни и да променяме лекуването, доколкото е належащо. Защото можем да изпуснем този прозорец на благоприятни условия, както обичаме да споделяме за времето, през което можем да повлияем на болестта и да реализираме ремисия,
Това не е цялостно изцеление изцяло, само че пациентът остава в ремисия и болестта – увредата на червата не прогресира.
Което значи, че не се появяват нови и нови огнища на инфектиране, затруднения, притеснение на червата, фистули и така нататък, които извънредно нарушават качеството на живот на пациента и го инвалидизират.
Как се потвърждава една ремисия?
Има критерии, които са чисто клинични. Пациентът да няма признаци, има такива показатели, които той попълня в своя дневник, разнообразни са за язвения колит и за заболяването на Крон. Изследва се кръвната картина, C-реактивния протеин, фекалния калпротектин. И по този метод се оформя с изключение на клиничната и лабораторната, ние я назоваваме биохимична ремисия - тези маркери на инфектиране се възстановяват. Особено в последно време наблюдаваме оздравяването на лигавицата, което приказва, че заболяването може да влезе за дълго време в ремисия.
Биологичната терапия в кой стадий се назначава?
Има избрани показания. Понякога при по-тежка симптоматика, при по-лоши прогностични фактори при даден пациент, можем да стартираме още през цялото време с биологично лекуване, само че в множеството случаи това е не е належащо.
Прилага се така наречен класическо лекуване и в случай че не се усъвършенства пациентът, се минава към биологично лекуване. Всеки случай е самостоятелен и не може да се даде някаква твърда рамка тъкмо по кое време и тъкмо с какво се лекува.
Това решаваме ние експертите взаимно с пациента според от това дали има противопоказания за някои от медикаментите, дали има късмет да се повлияе по-бързо - това обсъждаме в хода на нашите наблюдения.
Има ли достъп българският пациент до модерните лечения на международно равнище?
За благополучие, българският пациент има достъп до безусловно всички медикаменти, които са регистрирани в света за лекуването на тези заболявания. Протоколът е малко сложен и процедурата е тромава, само че има достъп през НЗОК за тях.
А до останалите, които са класическите, също има достъп, само че там има 50% реимбурсация за едно лекарство. Според мен това не е вярно, само че по този начин или другояче към този момент е по този начин, т.е. пациентът може да получи 50% реимбурсация за едно от медикаментите, които употребява. Ако той е здравноосигурен, има право да получи биологично лекарство.
Какви препоръки бихте отправили към пациентите с ВЧЗ?
Храната с доста дребни изключения – това са дразнещите храни, няма отношение към болесттите. Разбира се, зависи във всеки един миг в каква фаза е болестният развой.
Когато заболяването е обострена, несъмнено, ограничаваме някои храна, по-късно разширяваме диетата. Но пациентът би трябвало да знае какво яде, не може на улицата да си разреши нещо със съмнителна валидност. Обикновено е добре храната да е домашно приготвена, въпреки и сандвич, въпреки и нещо, което да си носи. По-добри да си подготви у дома и да не си купува дюнер, да вземем за пример, или нещо сходно което може да го оттласне още веднъж към заболяването.
Ограничаваме от време на време сладките неща, когато пациентът е в обостряне, както и някои по-дразнещи храни. Фибрите нормално са потребни, само че когато пациентът е в ремисия, те способстват за естествената перисталтика, за очистването на червата. Но когато е обострено положението, също за известно време ги ограничение, по-късно отново разрешаване. Това е един динамичен развой.
По отношение на работното място целесъобразно е пациентът да бъде спокоен, да има опция за персонален тоалет, без да се тормози от близките, това нормално са младежи. Представете си в нашата страна какъв е достъпът до публични тоалетни или заведения....Имаше преди време една самодейност да се раздават карти с преимущество за прилагане на тоалетна, само че тук при нас този въпрос си остава пожелателен.
Много е значимо по какъв начин вижда пациентът вероятността пред себе си във връзка с кариерата си. Неговото успокоение и равновесие води до това заболяването да се повлиява по-добре от лекуване и той по-лесно да влиза в ремисия.
Ако обаче пациентът е неудовлетворен и незадоволен от това, което прави, то това води до един непрекъснат дистрес, който предизвика поддържането на неприятен имунен отговор, като в следствие възпалителните процеси в червата се задействат още веднъж.
Проф. Пенчев, кои са и рисковите фактори за възпалителните болести на червата?
Причините не са известни, има генетично влечение, само че то не е наложително. Има доста гени, които дават отговор за тези болести. Обикновено ВЧЗ се отключват по отношение на някаква зараза, стресова обстановка, банкет на нестероидни противовъзпалителни средства - това са медикаментите, които по принцип купуваме от всяка аптека без рецепта – за всяка болежка или даже простуда, някои по-дразнещи храни, промяната на режима на хранене, на метода на живот. Конкретната причина нормално търсим при всеки случай, когато болестта се обостри.
Как се диагностицират ВЧЗ?
При улцерозния колит пациентът нормално има кървава диария със слуз и с кръв, което го тормози и той попада относително в точния момент при гастроентеролог. Диагнозата се слага с ендоскопско проучване - колоноскопия.
При заболяването на Крон признаците са най-разнообразни, защото възпалението може да бъде в разнообразни елементи на червата - от хранопровода до ануса в това число.
Най-често е сред тънкото и дебелото черво, което е един прикрит сектор, в края на тънкото и началото на дебелото черво, само че и на всички места другаде. По тази причина симптоматиката е друга -, пациентът може дълго време да има функционални признаци – куркане, тежест, дискомфорт, може да има болежка, може да има разстройство, само че може и да няма, в случай че възпалението е по-близо до ануса - може да има кървава диария, както при улцерозния колит. Това е алармиращ признак, може да се прояви с анемия, може даже да се прояви със задръстване на червата и да бъде първи симптом, който де факто е напреднало заболяване с затруднение. Може да се появи фистула към ануса със секреции или някъде на кожата на коремната стена. Най-разнообразна симптоматика, която дълго време е скрита и нормално минават не месеци, а години, с цел да се сложи диагноза. Преди повече от 10 година ние имахме статистика, сега не мога да дам точна, само че приблизително 4,5 години закъсняваше диагнозата при заболяването на Крон - от появяването на първите признаци до слагането на диагнозата, което е доста.
Обикновено се счита, че в случай че до 18 месеца се сложи диагнозата, има късмет заболяването да е по-ранна и, надлежно, лекуването да бъде по-успешно. Иначе нещата зависят от отминалостта на симптоматика.
Как тези болести могат се наблюдават и управляват?
Пациентите би трябвало да се срещнат първо с лекаря експерт, способен гастроентеролог, който се занимава с тези болести и да се наблюдават по опция изкъсо. Колкото по-често се явяват на контролни прегледи пациентите, толкоз по-добре за тях. Това не значи, че при всеки обзор ще има колоноскопия. Лекарят преценя дали е належащо или не, само че най-често се постанова един път или два пъти годишно да се прави, с цел да се наблюдава болестта.
Има и други неинвазивни маркери като фекалния калпротектин, който ние в последно време много използваме, за него е нужна фекална проба, която се изследва за съществуване на белтъка калпротектин.
Трябва да имаме серия от такива проби, с цел да преценим метода. Понякога се постанова пациентът авансово, не по проект да бъде ендоскопиран, да му се създадат и други проучвания, да се смени лекуването, в случай че е належащо, това преценяме ние експертите,.
Болестта в младата възраст прогресира по-бързо, по-бързо се появяват затруднения и надлежно ние би трябвало да сме по-адаптивни и да променяме лекуването, доколкото е належащо. Защото можем да изпуснем този прозорец на благоприятни условия, както обичаме да споделяме за времето, през което можем да повлияем на болестта и да реализираме ремисия,
Това не е цялостно изцеление изцяло, само че пациентът остава в ремисия и болестта – увредата на червата не прогресира.
Което значи, че не се появяват нови и нови огнища на инфектиране, затруднения, притеснение на червата, фистули и така нататък, които извънредно нарушават качеството на живот на пациента и го инвалидизират.
Как се потвърждава една ремисия?
Има критерии, които са чисто клинични. Пациентът да няма признаци, има такива показатели, които той попълня в своя дневник, разнообразни са за язвения колит и за заболяването на Крон. Изследва се кръвната картина, C-реактивния протеин, фекалния калпротектин. И по този метод се оформя с изключение на клиничната и лабораторната, ние я назоваваме биохимична ремисия - тези маркери на инфектиране се възстановяват. Особено в последно време наблюдаваме оздравяването на лигавицата, което приказва, че заболяването може да влезе за дълго време в ремисия.
Биологичната терапия в кой стадий се назначава?
Има избрани показания. Понякога при по-тежка симптоматика, при по-лоши прогностични фактори при даден пациент, можем да стартираме още през цялото време с биологично лекуване, само че в множеството случаи това е не е належащо.
Прилага се така наречен класическо лекуване и в случай че не се усъвършенства пациентът, се минава към биологично лекуване. Всеки случай е самостоятелен и не може да се даде някаква твърда рамка тъкмо по кое време и тъкмо с какво се лекува.
Това решаваме ние експертите взаимно с пациента според от това дали има противопоказания за някои от медикаментите, дали има късмет да се повлияе по-бързо - това обсъждаме в хода на нашите наблюдения.
Има ли достъп българският пациент до модерните лечения на международно равнище?
За благополучие, българският пациент има достъп до безусловно всички медикаменти, които са регистрирани в света за лекуването на тези заболявания. Протоколът е малко сложен и процедурата е тромава, само че има достъп през НЗОК за тях.
А до останалите, които са класическите, също има достъп, само че там има 50% реимбурсация за едно лекарство. Според мен това не е вярно, само че по този начин или другояче към този момент е по този начин, т.е. пациентът може да получи 50% реимбурсация за едно от медикаментите, които употребява. Ако той е здравноосигурен, има право да получи биологично лекарство.
Какви препоръки бихте отправили към пациентите с ВЧЗ?
Храната с доста дребни изключения – това са дразнещите храни, няма отношение към болесттите. Разбира се, зависи във всеки един миг в каква фаза е болестният развой.
Когато заболяването е обострена, несъмнено, ограничаваме някои храна, по-късно разширяваме диетата. Но пациентът би трябвало да знае какво яде, не може на улицата да си разреши нещо със съмнителна валидност. Обикновено е добре храната да е домашно приготвена, въпреки и сандвич, въпреки и нещо, което да си носи. По-добри да си подготви у дома и да не си купува дюнер, да вземем за пример, или нещо сходно което може да го оттласне още веднъж към заболяването.
Ограничаваме от време на време сладките неща, когато пациентът е в обостряне, както и някои по-дразнещи храни. Фибрите нормално са потребни, само че когато пациентът е в ремисия, те способстват за естествената перисталтика, за очистването на червата. Но когато е обострено положението, също за известно време ги ограничение, по-късно отново разрешаване. Това е един динамичен развой.
По отношение на работното място целесъобразно е пациентът да бъде спокоен, да има опция за персонален тоалет, без да се тормози от близките, това нормално са младежи. Представете си в нашата страна какъв е достъпът до публични тоалетни или заведения....Имаше преди време една самодейност да се раздават карти с преимущество за прилагане на тоалетна, само че тук при нас този въпрос си остава пожелателен.
Много е значимо по какъв начин вижда пациентът вероятността пред себе си във връзка с кариерата си. Неговото успокоение и равновесие води до това заболяването да се повлиява по-добре от лекуване и той по-лесно да влиза в ремисия.
Ако обаче пациентът е неудовлетворен и незадоволен от това, което прави, то това води до един непрекъснат дистрес, който предизвика поддържането на неприятен имунен отговор, като в следствие възпалителните процеси в червата се задействат още веднъж.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ