Пържолите унищожават нашето ДНК: има опасност от „прихващане на рак
Медицината от дълго време знае за заплахите от аленото месо и пържените храни за човешкото здраве, само че екип от учени от Станфорд откри различен механизъм по какъв начин цялата тази храна предизвиква щета на тялото.
Изследователите са разкрили, че готвенето на храна на висока температура поврежда нейната ДНК, което от своя страна може да повреди ДНК на индивида, увеличавайки риска от рак и други болести, съобщава New Atlas.
Въпреки че аленото месо има известна хранителна стойност, честата му консумация е обвързвана с нараснал риск от сърдечни болести, някои типове рак и хронични болести. Червеното месо е класифицирано от СЗО като " евентуален " канцероген от група 2А заради високото наличие на химикали и молекули, за които е известно, че предизвикват рак при хората.
Ново изследване разкрива незнаен до момента механизъм за това по какъв начин пърженото месо и други храни могат да усилят риска от рак.
Факт е, че множеството от продуктите, които консумираме всекидневно, съдържат ДНК. Месото, зеленчуците, плодовете, рибата, домашните птици и така нататък всички в миналото са били живи организми, за които знаем, че съдържат ДНК. Когато тези храни се готвят при високи температури, тяхното ДНК се поврежда.
Учените считат, че фрагменти от повредена ДНК от храна могат евентуално да причинят разновидности в ДНК на хората.
Предишни изследвания към този момент демонстрират, че пърженето на храни може да аргументи увреждане на нашата ДНК, само че виновниците са по този начин наречените реактивни молекули, които се образуват в огромни количества в човешкото тяло след консумация на такива храни.
Най-новото изследване допуска, че отвореният механизъм е по-сериозен фактор за увреждане на ДНК, защото нуклеотидите от ДНК артикули по-лесно навлизат в нашите кафези по време на храносмилането.
„ Готвенето може да повреди ДНК в храните и потреблението им може да бъде източник на генетичен риск “, споделя основният създател на проучването Ерик Кул.
Екипът тества своята доктрина върху лабораторно отгледани човешки кафези и мишки. За експеримента са взети мляно говеждо, смляно свинско месо и картофи. Всички тези артикули са приготвени по разнообразни способи: варени при температура 100 ° C за 15 минути, пържени при 220 ° C за 20 минути. В последна сметка учените извличат ДНК от сготвената храна и я изследват.
Както се очакваше, по-високите температури на обработка предизвикаха повече увреждане на ДНК. Оказа се също, че картофите съдържат по-малко увреждане на ДНК от месото и учените към момента не могат да назоват аргументите.
Изследователите потвърдиха, че двата най-често срещани типа увреждане на ДНК, следени в пробите, са токсични и могат да усилят риска от рак.
След това човешки и миши кафези бяха изложени на развалена ДНК от сготвена храна. Експериментът удостовери теорията и сподели по какъв начин повредената хранителна ДНК поврежда на собствен ред човешките кафези и тънките вътрешности на мишките.
Екипът също акцентира, че макар констатациите има още доста работа за извършване. Учените признават, че би трябвало да се изследва по-широка гама от храни и способи за тяхното подготвяне. Трябва също по този начин да открием дълготрайния резултат на по-ниските дози, както се случва в действителния живот, а не краткосрочните високи дози, както в опита.
Превод: GlasNews
Изследователите са разкрили, че готвенето на храна на висока температура поврежда нейната ДНК, което от своя страна може да повреди ДНК на индивида, увеличавайки риска от рак и други болести, съобщава New Atlas.
Въпреки че аленото месо има известна хранителна стойност, честата му консумация е обвързвана с нараснал риск от сърдечни болести, някои типове рак и хронични болести. Червеното месо е класифицирано от СЗО като " евентуален " канцероген от група 2А заради високото наличие на химикали и молекули, за които е известно, че предизвикват рак при хората.
Ново изследване разкрива незнаен до момента механизъм за това по какъв начин пърженото месо и други храни могат да усилят риска от рак.
Факт е, че множеството от продуктите, които консумираме всекидневно, съдържат ДНК. Месото, зеленчуците, плодовете, рибата, домашните птици и така нататък всички в миналото са били живи организми, за които знаем, че съдържат ДНК. Когато тези храни се готвят при високи температури, тяхното ДНК се поврежда.
Учените считат, че фрагменти от повредена ДНК от храна могат евентуално да причинят разновидности в ДНК на хората.
Предишни изследвания към този момент демонстрират, че пърженето на храни може да аргументи увреждане на нашата ДНК, само че виновниците са по този начин наречените реактивни молекули, които се образуват в огромни количества в човешкото тяло след консумация на такива храни.
Най-новото изследване допуска, че отвореният механизъм е по-сериозен фактор за увреждане на ДНК, защото нуклеотидите от ДНК артикули по-лесно навлизат в нашите кафези по време на храносмилането.
„ Готвенето може да повреди ДНК в храните и потреблението им може да бъде източник на генетичен риск “, споделя основният създател на проучването Ерик Кул.
Екипът тества своята доктрина върху лабораторно отгледани човешки кафези и мишки. За експеримента са взети мляно говеждо, смляно свинско месо и картофи. Всички тези артикули са приготвени по разнообразни способи: варени при температура 100 ° C за 15 минути, пържени при 220 ° C за 20 минути. В последна сметка учените извличат ДНК от сготвената храна и я изследват.
Както се очакваше, по-високите температури на обработка предизвикаха повече увреждане на ДНК. Оказа се също, че картофите съдържат по-малко увреждане на ДНК от месото и учените към момента не могат да назоват аргументите.
Изследователите потвърдиха, че двата най-често срещани типа увреждане на ДНК, следени в пробите, са токсични и могат да усилят риска от рак.
След това човешки и миши кафези бяха изложени на развалена ДНК от сготвена храна. Експериментът удостовери теорията и сподели по какъв начин повредената хранителна ДНК поврежда на собствен ред човешките кафези и тънките вътрешности на мишките.
Екипът също акцентира, че макар констатациите има още доста работа за извършване. Учените признават, че би трябвало да се изследва по-широка гама от храни и способи за тяхното подготвяне. Трябва също по този начин да открием дълготрайния резултат на по-ниските дози, както се случва в действителния живот, а не краткосрочните високи дози, както в опита.
Превод: GlasNews
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ