Марк Шагал, мечтателят на човешкия полет
Марк Шагал /Моше Захарович Шагалов/
Художник, /1887 – 1985/
Произход : Льозна, край Витебск, Руската империя /дн. Беларус/, литовско семейство на евреи-хасиди, ниските равнища на междинната класа
Образование : еврейско учебно заведение, гимназия, учебно заведение за изобразяване и живопис в С. Петербург, частна академия по изкуствата в Париж
Интереси : модернизъм, кубизъм, експресионизъм, сюрреализъм - изобразяване, живопис, керамика, витражи, илюстрация, декори, гоблени, щампи
Известни произведения : „ Бела с бяла яка “, „ Падането на ангелите “, „ Зеленият цигулар “, „ Жълтото разпятие “, „ Къщи във Витебск “, „ Букет с летящи любовници “
Моше Сегал и Берта Розенфелд летят над Витебск. Летят, тъй като са нарисувани и могат повече от нас, действителните. Витебск през днешния ден е град в Беларус, преди - в Руската империя, а още по-преди – в полско-литовската Жечпосполита.
Берта е красива 14-годишна госпожица, доживотна муза, в която Моше е влюбен и женен. А Моше или Мойсей Сегал, е Марк Шагал , един от най-великите художници на 20 век. И полетите му са доста - той постоянно рисува летящи хора, като че ли ангели.
Дори Пикасо му завижда: „ Чудя се по какъв начин Шагал съумява да рисува такива неща. Сигурно има ангел в главата си ”.
Старият евреин Марк Шагал цялостен живот рисува личния си живот. Роден е през 1887 и живее съвсем до 100. През Шагал минава епохата на авангарда, а през епохата на авангарда минава самият Шагал. И означавам, че е евреин, тъй като той го счита за значимо:
„ Аз съм евреин, по тази причина изкуството ми е такова, каквото е. Ако бях различен и то щеше да е друго ”. А ние не бихме желали да е друго, нали?
След Шагал остават към 10 000 произведения - живопис, илюстрации, мозайки, витражи, гоблени, театрални костюми и декори, лирика и прозаичност. Свързват го с примитивизма, фовизма, кубизма, експресионизма и сюрреализма, само че творбите му не са напълно такива или онакива, а постоянно - шагаловски.
Без него светът нямаше да знае по какъв начин се лети без криле. Нито щеше да се диви на Бела в невъзможна за целувка поза - и въпреки всичко целуната от Марк. Изгорени от революции и войни, нямаше да ги има пъстрите дървени къщи на остарелия Витебск, със зелените крави и червени карети, синият евреин нямаше да свири на жълтата цигулка, а черният равин - да танцува в светла молитва.
Поезията в рисунката на Шагал идва от метафоричните фигурални композиции и цвета. Цветът е нещо като френски фовизъм, само че не напълно, като съветска икона, само че не напълно, като типичен Рембранд, само че не напълно. И всичко смесено – само че не напълно.
А Пикасо отново се произнася: „ След гибелта на Матис, Шагал е единственият жив художник, който знае всичко за цвета и по какъв начин да го употребява ”.
Семейство Сегал е оскъдно, те са от евреите хасиди, които считат песента и танца за висша форма на обединение с Бога, само че изображенията са табу, Моше даже не знае думите художник и изобразяване. Той е свенлив, заеква, свири на цигулка и получава обичайното еврейско обучение. В гимназията, където влиза с рушвет, тъй като за евреи е неразрешено, Моше вижда съученик да рисува и това се трансформира в признание.
На 19, беден, отива да учи изобразяване в Санкт Петербург, заобикаля и възбраната евреи да живеят там, а поради страхотния му гений го одобряват напряко в трети курс. Младежът се среща с 14-годишната Берта и към този момент не откъсва очи от нея. Тя е щерка на златар, а той - безпаричен Никой, тъй че освен възрастта пречи да се съберат. Но през 1910 я оставя да порасне и със стипендия отива в Париж, където Моше Сегал се превъплъщава в Марк Шагал.
Марк е безпаричен, не знае френски, само че се среща с Блез Сандрар , който знае съветски и го среща с Гийом Аполинер и другите. Авангардът е очарован от стила му, а Шагал среща своя максимален авангард в Лувъра, където броди непрекъснато. И написа:
„ Тук разбрах за какво съюзът ми с Русия и съветското изкуство не се вкорениха ”.
Шагал бързо става значима фигура в лудия свят на модерното изкуство и печели пари. През 1914 прави огромна галерия в Германия и отива във Витебск за обичаното момиче. Това обаче се проточва 8 години поради Първата международна война и двете съветски революции.
През 1915 Марк се дами въпреки всичко се дами за Бела. След Февруарската гражданска война желаят да го вършат Комисар по изкуствата, той отхвърля, само че става шеф на изкуствата във Витебск и основава академия за изкуства.
Отначало приема добре болшевиките, тъй като те дават обещание цивилен права за евреите и независимост на творчеството. Но паниката му нараства и през 1922 хваща влака за Париж, дружно с жена, щерка и двадесетина картини.
Във френската столица илюстрира книги, а през 1937 рисува. Революцията е цирк. Ленин е вдигнал стойка на една ръка, тълпата отляво носи червени флагове и лозунги, оркестърът свири туш, отдясно са люде, заети с всекидневни каузи, а над тях летят Моше в черен костюм и Бела в бяла сватбена рокля, прегърнати.
Болшевишкият режим ненавижда Шагал и го обрича на давност. Нацистите пък горят картините му и го вписват при дегенератите, които подлежат на заличаване. През окупацията той е задържан от режима на Виши, само че американският консул го измъква и праща в Щатите.
Годините там са хубави – Шагал рисува интензивно и получава голямо самопризнание. Но са и тежки - откъснат е от обичаната Франция, научава за заличаването на Витебск, за ужаса на концлагерите, а през 1944 умира Бела.
Шагал стопира да рисува за 9 месеца, само че го съживяват новата независимост на Европа, две нови дами и големите поръчки, които получава – таванът на Парижката опера, витражи в катедрали, мозайка в Чикаго, мемориалът „ Прозорец към мира ” в седалището на Организация на обединените нации в Ню Йорк.
Марк Шагал е деен до самия край и умира на 97 в Южна Франция. Той работи над огромен план за гоблен и прави последни разяснения с изпълнителката. После се качва в асансьора, с цел да стигне до горния етаж и умира там, на път към небето.
Художник, /1887 – 1985/
Произход : Льозна, край Витебск, Руската империя /дн. Беларус/, литовско семейство на евреи-хасиди, ниските равнища на междинната класа
Образование : еврейско учебно заведение, гимназия, учебно заведение за изобразяване и живопис в С. Петербург, частна академия по изкуствата в Париж
Интереси : модернизъм, кубизъм, експресионизъм, сюрреализъм - изобразяване, живопис, керамика, витражи, илюстрация, декори, гоблени, щампи
Известни произведения : „ Бела с бяла яка “, „ Падането на ангелите “, „ Зеленият цигулар “, „ Жълтото разпятие “, „ Къщи във Витебск “, „ Букет с летящи любовници “
Моше Сегал и Берта Розенфелд летят над Витебск. Летят, тъй като са нарисувани и могат повече от нас, действителните. Витебск през днешния ден е град в Беларус, преди - в Руската империя, а още по-преди – в полско-литовската Жечпосполита.
Берта е красива 14-годишна госпожица, доживотна муза, в която Моше е влюбен и женен. А Моше или Мойсей Сегал, е Марк Шагал , един от най-великите художници на 20 век. И полетите му са доста - той постоянно рисува летящи хора, като че ли ангели.
Дори Пикасо му завижда: „ Чудя се по какъв начин Шагал съумява да рисува такива неща. Сигурно има ангел в главата си ”.
Старият евреин Марк Шагал цялостен живот рисува личния си живот. Роден е през 1887 и живее съвсем до 100. През Шагал минава епохата на авангарда, а през епохата на авангарда минава самият Шагал. И означавам, че е евреин, тъй като той го счита за значимо:
„ Аз съм евреин, по тази причина изкуството ми е такова, каквото е. Ако бях различен и то щеше да е друго ”. А ние не бихме желали да е друго, нали?
След Шагал остават към 10 000 произведения - живопис, илюстрации, мозайки, витражи, гоблени, театрални костюми и декори, лирика и прозаичност. Свързват го с примитивизма, фовизма, кубизма, експресионизма и сюрреализма, само че творбите му не са напълно такива или онакива, а постоянно - шагаловски.
Без него светът нямаше да знае по какъв начин се лети без криле. Нито щеше да се диви на Бела в невъзможна за целувка поза - и въпреки всичко целуната от Марк. Изгорени от революции и войни, нямаше да ги има пъстрите дървени къщи на остарелия Витебск, със зелените крави и червени карети, синият евреин нямаше да свири на жълтата цигулка, а черният равин - да танцува в светла молитва.
Поезията в рисунката на Шагал идва от метафоричните фигурални композиции и цвета. Цветът е нещо като френски фовизъм, само че не напълно, като съветска икона, само че не напълно, като типичен Рембранд, само че не напълно. И всичко смесено – само че не напълно.
А Пикасо отново се произнася: „ След гибелта на Матис, Шагал е единственият жив художник, който знае всичко за цвета и по какъв начин да го употребява ”.
Семейство Сегал е оскъдно, те са от евреите хасиди, които считат песента и танца за висша форма на обединение с Бога, само че изображенията са табу, Моше даже не знае думите художник и изобразяване. Той е свенлив, заеква, свири на цигулка и получава обичайното еврейско обучение. В гимназията, където влиза с рушвет, тъй като за евреи е неразрешено, Моше вижда съученик да рисува и това се трансформира в признание.
На 19, беден, отива да учи изобразяване в Санкт Петербург, заобикаля и възбраната евреи да живеят там, а поради страхотния му гений го одобряват напряко в трети курс. Младежът се среща с 14-годишната Берта и към този момент не откъсва очи от нея. Тя е щерка на златар, а той - безпаричен Никой, тъй че освен възрастта пречи да се съберат. Но през 1910 я оставя да порасне и със стипендия отива в Париж, където Моше Сегал се превъплъщава в Марк Шагал.
Марк е безпаричен, не знае френски, само че се среща с Блез Сандрар , който знае съветски и го среща с Гийом Аполинер и другите. Авангардът е очарован от стила му, а Шагал среща своя максимален авангард в Лувъра, където броди непрекъснато. И написа:
„ Тук разбрах за какво съюзът ми с Русия и съветското изкуство не се вкорениха ”.
Шагал бързо става значима фигура в лудия свят на модерното изкуство и печели пари. През 1914 прави огромна галерия в Германия и отива във Витебск за обичаното момиче. Това обаче се проточва 8 години поради Първата международна война и двете съветски революции.
През 1915 Марк се дами въпреки всичко се дами за Бела. След Февруарската гражданска война желаят да го вършат Комисар по изкуствата, той отхвърля, само че става шеф на изкуствата във Витебск и основава академия за изкуства.
Отначало приема добре болшевиките, тъй като те дават обещание цивилен права за евреите и независимост на творчеството. Но паниката му нараства и през 1922 хваща влака за Париж, дружно с жена, щерка и двадесетина картини.
Във френската столица илюстрира книги, а през 1937 рисува. Революцията е цирк. Ленин е вдигнал стойка на една ръка, тълпата отляво носи червени флагове и лозунги, оркестърът свири туш, отдясно са люде, заети с всекидневни каузи, а над тях летят Моше в черен костюм и Бела в бяла сватбена рокля, прегърнати.
Болшевишкият режим ненавижда Шагал и го обрича на давност. Нацистите пък горят картините му и го вписват при дегенератите, които подлежат на заличаване. През окупацията той е задържан от режима на Виши, само че американският консул го измъква и праща в Щатите.
Годините там са хубави – Шагал рисува интензивно и получава голямо самопризнание. Но са и тежки - откъснат е от обичаната Франция, научава за заличаването на Витебск, за ужаса на концлагерите, а през 1944 умира Бела.
Шагал стопира да рисува за 9 месеца, само че го съживяват новата независимост на Европа, две нови дами и големите поръчки, които получава – таванът на Парижката опера, витражи в катедрали, мозайка в Чикаго, мемориалът „ Прозорец към мира ” в седалището на Организация на обединените нации в Ню Йорк.
Марк Шагал е деен до самия край и умира на 97 в Южна Франция. Той работи над огромен план за гоблен и прави последни разяснения с изпълнителката. После се качва в асансьора, с цел да стигне до горния етаж и умира там, на път към небето.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ