Колко проруски депутати ще изпрати България в Брюксел
Предстоящите избори за Европейски парламент са белязани от опасения за увеличаващата се поддръжка към крайното дясно. Често пъти това са и обединения, които намерено поддържат Русия. Колко проруски евродепутати ще изпрати България?
На 9 юни групата на проруските сили в Брюксел може да се усили с депутати от България. Това демонстрира прегледът на записаните листи за изборите, изявленията на претендентите и данните на социологическите организации за това коя партия има късмет да изпрати свои представители в Европейския парламент (ЕП).
Засега не е допустимо да се дефинира кой тъкмо претендент ще получи най-вече преференции в границите на партийните листи. Не може и да се твърди, че позициите на най-ярките политици са единствени в съответните партии. Но ето чии проруски позиции са известни:
Петър Волгин от " Възраждане " Румен Гечев и Велизар Енчев от БСПЕлена Йончева от ДПСВаня Григорова от " Солидарна България "
Досега българските евродепутати бяха 17. Депутатите от ГЕРБ, " Демократична България " и Движение за права и свободи заемаха ясни проевропейски позиции, а тези от Вътрешна македонска революционна организация - националистически и не постоянно с явен курс към Русия. Така единствените депутати с ясна проруска ориентировка там бяха тези от Българска социалистическа партия, въпреки това да не съвпадаше с политиката на европейските социалисти, от чието семейство са част.
През новия мандат броят на българските депутати в Екологичен потенциал ще бъде същият. Според изследване на " Алфа Рисърч " от 8 май се чака там да влязат шест български партии. Три от тях - " Възраждане ", Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, имат кандидат-евродепутати с проруска ориентировка на водещи позиции в листите си. Засега " Солидарна България " остава под 4-процентовия предел.
Какво знаем за претендентите
През април водещият от БНР Петър Волгин заяви, че ще бъде и сподели, че задачата му е да освободи " Европа от Европейския съюз ", както и да се пребори с русофобията в Блока.
Преди да се номинира за евродепутат, Волгин постоянно беше подложен на критика, че употребява ефира на БНР, с цел да популяризира проруска агитация. В началото на 2023 година митинг пред радиото изиска неговото премахване. Същата година Съветът за електронни медии (СЕМ) заяви, че е разпознал " чувство за пропагандни внушения " в предаването му.
Цялата " Възраждане " също заема проруски позиции. През март 2024 година партията внесе законопроект за излизане от НАТО. Тя се опълчва на приемането на еврото, както и на помощта за Украйна.
През февруари 2024 година, на фона на продължаващата съветска експанзия в Украйна нейни депутати в Дипломатическа академия към Министерството на външните работи в Москва. Това е място, което приключват чиновници на съветските специфични служби, преди да заминат за чужбина под прикритието на дипломатическа работа, сочат разкрития на " Белингкат " и съветската медия " Агентство ".
Позициите на Ваня Григорова и " Солидарна България " са сходни с тези на Румен Гечев, Велизар Енчев и множеството в Българска социалистическа партия. И двете партии считат, че " спорът в Украйна може да се реши с договаряния, не с [военна] ескалация ". Позицията на Киев и Западния свят е, че мирни договаряния с Москва са възможни едвам откакто съветските войски се изтеглят и върнат.
Доскоро Ваня Григорова отбягваше тематиката за Русия. Преди локалните избори тя чий е окупираният от Русия полуостров Крим , както и дали счита съветския президент Владимир Путин за агресор. В началото на май тя взе участие в изписването на оградата на към този момент съвсем Паметник на Съветската войска с думите " Тук отново ще има монумент ".
Елена Йончева е някогашна журналистка в Българска национална телевизия и ТВ7, свързвана със съпредседателя на Движение за права и свободи Делян Пеевски . През 2017 година тя застана зад номинацията на Румен Радев за президент, а на последните европейски избори Йончева от Българска социалистическа партия.
След началото на нашествието на Русия в Украйна тя се опълчва на даването на оръжие за Украйна и пази позицията, че Европейският съюз и Запада са отговорни за войната.
Брюксел и Москва
Унгария е в клуба на приятелите на Путин от години, Словакия се причисли неотдавна, за малко това щеше да направи и Хърватия .
В момента в Европа крайнодесните партии са във напредък и се чака това да проличи и на изборите за Европейски парламент през юни. Крайнодясно не постоянно значи поддръжка на Русия, само че в част от случаите тези политики съответстват.
Проучване от 16 март 2023 година на Европейския съвет за външна политика демонстрира, че болшинството от хората в страните от Европейски Съюз одобряват Русия за " зложелател ". Тази позиция е най-силно изразена в Дания , Естония и Полша .
Това са и от страните с най-изявена отрицателна настройка по отношение на съветския президент Владимир Путин, демонстрира проучване на Ipsos от 5 април 2024 година Спад под 60% с негативно мнение за него има единствено в четири страни, измежду тях е и България с 48%. Останалите са Гърция, Унгария и Словакия.
По-малко от половината българи считат и че Русия е отговорна за войната в Украйна съгласно годишния отчет за 2023 година По-нисък е процентът на определящите Русия за виновна само в Словакия 34%.
Тези настройки намират и политическо изражение.
В началото на годината проруският претендент Петер Пелегрини в Словакия. През октомври 2023 година на парламентарните избори там пък завоюва партията на премиера Роберт Фицо , който нееднократно е обещавал да спре помощта за Украйна.
През април в Хърватия също се. Там заемащата съветски позиции Социалдемократическа партия (СДП) усили поддръжката си за сметка на ръководещата дясноцентристка партия Хърватски либерален съюз.
Доскоро единствената страна в Европейския съюз, която заемаше позиции в поддръжка на Русия, беше Унгария. В края на 2023 година министър председателят ѝ Виктор Орбан се опита.
Евроскептици в Европейския парламент
Според социологически изследвания, представени от, на изборите за Европейски парламент се чака огромен триумф за " антиевропейските " партии.
Те демонстрират, че радикалните десни партии са напът да са първи в девет страни, в това число Австрия, Франция, Полша, Словакия, Унгария и Нидерландия.
В България, Естония, Финландия, Германия, Латвия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция се чака те да заемат второ и трето място.
В резултат на това се чака крайнодясната група на " Идентичност и народна власт " (ИД) да получи до 40 места повече или общо 98. Това може да я трансформира в трета политическа мощ в Европарламента.
" Нашата мирна и обединена Европа е изправена пред предизвикването на популисти, националисти и демагози, както в никакъв случай до момента ", сподели актуалната председателка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на 7 март. Наред с други партии, тя уточни и " Възраждане " като партия, целяща да унищожи " нашата Европа ".
В групата на ИД са проруските партии " Национален съюз " на Марин льо Пен във Франция, " Лега " на Матео Салвини в Италия и " Алтернатива за Германия " . Към тях се очакваше да се причисли и българската " Възраждане ".
Според обява на Le Monde от февруари обаче това може и да не се случи поради противоречие на Льо Пен. През май Петър Волгин отхвърли да отговори пред “Панорама ” на въпрос кое би било политическото семейство, към което евродепутатите от партията биха се включили.
“Възраждане е в положение да се трансформира в център на хора, политици, които не са прислужници, не са лакеи ”, сподели той тогава.
Другата крайнодясна партия в Европарламента е " Партията на европейските консерватори и реформисти ". Част от нея е партията на италианската премиерка Джоржда Мелони " Италиански братя ". Основната разлика с ИД е поддръжката на Мелони за Украйна.
В дневния ред на идващия парламент са включени и значими въпроси като военната поддръжка за Украйна, разширението на Европейски Съюз и зеленият преход. От това какво въздействие ще имат крайнодесните, подкрепящи Русия, зависи и какъв ще бъде методът към тях.
На 9 юни групата на проруските сили в Брюксел може да се усили с депутати от България. Това демонстрира прегледът на записаните листи за изборите, изявленията на претендентите и данните на социологическите организации за това коя партия има късмет да изпрати свои представители в Европейския парламент (ЕП).
Засега не е допустимо да се дефинира кой тъкмо претендент ще получи най-вече преференции в границите на партийните листи. Не може и да се твърди, че позициите на най-ярките политици са единствени в съответните партии. Но ето чии проруски позиции са известни:
Петър Волгин от " Възраждане " Румен Гечев и Велизар Енчев от БСПЕлена Йончева от ДПСВаня Григорова от " Солидарна България "
Досега българските евродепутати бяха 17. Депутатите от ГЕРБ, " Демократична България " и Движение за права и свободи заемаха ясни проевропейски позиции, а тези от Вътрешна македонска революционна организация - националистически и не постоянно с явен курс към Русия. Така единствените депутати с ясна проруска ориентировка там бяха тези от Българска социалистическа партия, въпреки това да не съвпадаше с политиката на европейските социалисти, от чието семейство са част.
През новия мандат броят на българските депутати в Екологичен потенциал ще бъде същият. Според изследване на " Алфа Рисърч " от 8 май се чака там да влязат шест български партии. Три от тях - " Възраждане ", Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, имат кандидат-евродепутати с проруска ориентировка на водещи позиции в листите си. Засега " Солидарна България " остава под 4-процентовия предел.
Какво знаем за претендентите
През април водещият от БНР Петър Волгин заяви, че ще бъде и сподели, че задачата му е да освободи " Европа от Европейския съюз ", както и да се пребори с русофобията в Блока.
Преди да се номинира за евродепутат, Волгин постоянно беше подложен на критика, че употребява ефира на БНР, с цел да популяризира проруска агитация. В началото на 2023 година митинг пред радиото изиска неговото премахване. Същата година Съветът за електронни медии (СЕМ) заяви, че е разпознал " чувство за пропагандни внушения " в предаването му.
Цялата " Възраждане " също заема проруски позиции. През март 2024 година партията внесе законопроект за излизане от НАТО. Тя се опълчва на приемането на еврото, както и на помощта за Украйна.
През февруари 2024 година, на фона на продължаващата съветска експанзия в Украйна нейни депутати в Дипломатическа академия към Министерството на външните работи в Москва. Това е място, което приключват чиновници на съветските специфични служби, преди да заминат за чужбина под прикритието на дипломатическа работа, сочат разкрития на " Белингкат " и съветската медия " Агентство ".
Позициите на Ваня Григорова и " Солидарна България " са сходни с тези на Румен Гечев, Велизар Енчев и множеството в Българска социалистическа партия. И двете партии считат, че " спорът в Украйна може да се реши с договаряния, не с [военна] ескалация ". Позицията на Киев и Западния свят е, че мирни договаряния с Москва са възможни едвам откакто съветските войски се изтеглят и върнат.
Доскоро Ваня Григорова отбягваше тематиката за Русия. Преди локалните избори тя чий е окупираният от Русия полуостров Крим , както и дали счита съветския президент Владимир Путин за агресор. В началото на май тя взе участие в изписването на оградата на към този момент съвсем Паметник на Съветската войска с думите " Тук отново ще има монумент ".
Елена Йончева е някогашна журналистка в Българска национална телевизия и ТВ7, свързвана със съпредседателя на Движение за права и свободи Делян Пеевски . През 2017 година тя застана зад номинацията на Румен Радев за президент, а на последните европейски избори Йончева от Българска социалистическа партия.
След началото на нашествието на Русия в Украйна тя се опълчва на даването на оръжие за Украйна и пази позицията, че Европейският съюз и Запада са отговорни за войната.
Брюксел и Москва
Унгария е в клуба на приятелите на Путин от години, Словакия се причисли неотдавна, за малко това щеше да направи и Хърватия .
В момента в Европа крайнодесните партии са във напредък и се чака това да проличи и на изборите за Европейски парламент през юни. Крайнодясно не постоянно значи поддръжка на Русия, само че в част от случаите тези политики съответстват.
Проучване от 16 март 2023 година на Европейския съвет за външна политика демонстрира, че болшинството от хората в страните от Европейски Съюз одобряват Русия за " зложелател ". Тази позиция е най-силно изразена в Дания , Естония и Полша .
Това са и от страните с най-изявена отрицателна настройка по отношение на съветския президент Владимир Путин, демонстрира проучване на Ipsos от 5 април 2024 година Спад под 60% с негативно мнение за него има единствено в четири страни, измежду тях е и България с 48%. Останалите са Гърция, Унгария и Словакия.
По-малко от половината българи считат и че Русия е отговорна за войната в Украйна съгласно годишния отчет за 2023 година По-нисък е процентът на определящите Русия за виновна само в Словакия 34%.
Тези настройки намират и политическо изражение.
В началото на годината проруският претендент Петер Пелегрини в Словакия. През октомври 2023 година на парламентарните избори там пък завоюва партията на премиера Роберт Фицо , който нееднократно е обещавал да спре помощта за Украйна.
През април в Хърватия също се. Там заемащата съветски позиции Социалдемократическа партия (СДП) усили поддръжката си за сметка на ръководещата дясноцентристка партия Хърватски либерален съюз.
Доскоро единствената страна в Европейския съюз, която заемаше позиции в поддръжка на Русия, беше Унгария. В края на 2023 година министър председателят ѝ Виктор Орбан се опита.
Евроскептици в Европейския парламент
Според социологически изследвания, представени от, на изборите за Европейски парламент се чака огромен триумф за " антиевропейските " партии.
Те демонстрират, че радикалните десни партии са напът да са първи в девет страни, в това число Австрия, Франция, Полша, Словакия, Унгария и Нидерландия.
В България, Естония, Финландия, Германия, Латвия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция се чака те да заемат второ и трето място.
В резултат на това се чака крайнодясната група на " Идентичност и народна власт " (ИД) да получи до 40 места повече или общо 98. Това може да я трансформира в трета политическа мощ в Европарламента.
" Нашата мирна и обединена Европа е изправена пред предизвикването на популисти, националисти и демагози, както в никакъв случай до момента ", сподели актуалната председателка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на 7 март. Наред с други партии, тя уточни и " Възраждане " като партия, целяща да унищожи " нашата Европа ".
В групата на ИД са проруските партии " Национален съюз " на Марин льо Пен във Франция, " Лега " на Матео Салвини в Италия и " Алтернатива за Германия " . Към тях се очакваше да се причисли и българската " Възраждане ".
Според обява на Le Monde от февруари обаче това може и да не се случи поради противоречие на Льо Пен. През май Петър Волгин отхвърли да отговори пред “Панорама ” на въпрос кое би било политическото семейство, към което евродепутатите от партията биха се включили.
“Възраждане е в положение да се трансформира в център на хора, политици, които не са прислужници, не са лакеи ”, сподели той тогава.
Другата крайнодясна партия в Европарламента е " Партията на европейските консерватори и реформисти ". Част от нея е партията на италианската премиерка Джоржда Мелони " Италиански братя ". Основната разлика с ИД е поддръжката на Мелони за Украйна.
В дневния ред на идващия парламент са включени и значими въпроси като военната поддръжка за Украйна, разширението на Европейски Съюз и зеленият преход. От това какво въздействие ще имат крайнодесните, подкрепящи Русия, зависи и какъв ще бъде методът към тях.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ