Мария Гьоперт-Майер, която видя структурата на атомното ядро
Мария Гьоперт-Майер
научен физик (1906 - 1972)
Произход: Катовице, Прусия (днeшна Полша), семейство на учени и интелектуалци
Образование: физика в Гьотинген
Интереси: изкуство, естествени науки
Известна с : изобретение на слоестия модел на атомното ядро
Признание : Нобелова премия за физика, 1963
Думата „ атом “ е гръцка и значи „ неразделен “. Според антични мислители, това е най-малката парченце материя, която построява всичко.
Но в края на 19 век Дж. Дж. Томсън открива електрона, след това Ръдърфорд - протона, а Чадуик - неутрона. Междувременно се развиват няколко теории за структурата на атома, само че науката закъсва с разбирането за структурата на самото ядро.
През 1949 година обаче една интелигентна жена - Мария Гьоперт-Майер , предлага математически модел, съгласно който атомното ядро има слоеста конструкция. Това е като взор в отвъдното.
Всички схващат, че моделът е същински и през 1963 година тя става втората жена в света с Нобел за физика и първата жена - научен физик, която получава оценката.
" Радвам се, само че същинската наслада бе самата работа по откритието ", споделя тя в Нобеловата си тирада.
През 1946 година Мария Гьоперт-Майер работи в Чикаго като старши физик в отдела за теоретична физика на лаборатория, обвързвана с плана на Енрико Ферми за първия нуклеарен реактор.
Тя се захваща с казуса за структурата на ядрото, само че зацикля. Една заран, до момента в който закусва с Ферми, той подмята: " Дали тук не е намесена спин-орбиталната връзка ".
Пред Мария като че ли се отварят големи мисловни врати и тя нахвърля математически хрумвания незабавно. След десетина минути към този момент знае, че това е пътят към огромното изобретение, само че, както постоянно, щом е разчувствана, приказва пъклен бързо и прескача елементи, които пък Ферми обича да чува. Той я праща да намерения още и да му опише на другата заран. Мария работи цяла нощ и вижда картината, която след това разказва по този начин:
„ Представете си салон, цялостен с двойки, които танцуват валс. Те обикалят в кръг, всеки кръг е затворен в различен. Във всеки кръг една двойка върви по посока на часовниковата стрелка, а друга - назад. Всички двойки се въртят и към себе си, само че единствено при някои посоката на първото придвижване съответствува с посоката на второ “.
Е, това е картинката вътре в атомното ядро - не е лесна за схващане, само че не може да се опише по-ясно от самата Мария Гьоперт-Майер.
Тя е родена през 1906 година в Катовиц , Прусия. Шест генерации обратно, предците ѝ са професори. Скоро фамилията се мести в Гьотинген , чиито университет е огромен европейски център по математика и теоретична физика, а след това – и квантова механика.
Семейството е демократично, светско, отворено за хрумвания и хора. Професори се стичат в дома им на тълпи. Момичето се движи свободно измежду тях, има пристрастеност към науката, а и татко ѝ овреме я заклева да не остава „ единствено стопанка “.
Тя учи техническо учебно заведение в Гьотинген и на 17 години " минава като торпедо " през приемния изпит по математика в университета. От лекция на Макс Борн обаче се възпламенява по физиката, която назовава „ огромното предизвикателство “.
То я гълтам и вкарва в дълбокото на модерната просвета. На семинарите на Борн в Гьотинген идват Бор, Дирак, Паули, Хайзенберг, Опенхаймер, Шрьодингер, Ферми.
През 1927 Мария прави докторантура с изпреварило времето си проучване за двойното фотонно усвояване, а след това специализира в Кеймбридж .
Когато се прибира, вкъщи среща любовта. Джоузеф Майер е млад американски химик, който е на подготовка в Европа и наемател у тях. Двамата се сближават, плуват, яздят колела, катерят планини и скоро се женят. Малко след сватбата Джо става професор в Балтимор , а за Мария стартира една смешно-тъжна история, която продължава към 30 години.
Заради разпоредбите против непотизма, американските университети не назначават втори член от фамилията за професор, в случай че един към този момент е подобен. Нищо, че Джо е химик, а Мария – физик, нищо, че тя е с рекомендации от най-хубавите физици на света.
Все отново, тя съумява да издаде публикации за двойния бета разпад и структурата на бензена. В началото на 30-те се връща в Германия , само че идват нацистите и отново отива в Щатите. Ситуацията с назначенията се повтаря, само че Мария го приема метафизичен.
За сметка на това, наема я държавното управление за работа по плана „ Манхатън “, само че след това тя отива в Чикаго и, за своя наслада, на практика не взе участие правенето на атомната бомба.
В Чикаго Мария изцяло се разпростира като академик и прави огромното изобретение за структурата на атомното ядро. През 1960 година най-сетне е професор по физика в Сан Диего , само че скоро идва и първия инсулт. Едната ѝ страна е парализирана, обаче това не я стопира от преподаване и научна работа. 12 години по-късно тя умира от втори удар.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
научен физик (1906 - 1972)
Произход: Катовице, Прусия (днeшна Полша), семейство на учени и интелектуалци
Образование: физика в Гьотинген
Интереси: изкуство, естествени науки
Известна с : изобретение на слоестия модел на атомното ядро
Признание : Нобелова премия за физика, 1963
Думата „ атом “ е гръцка и значи „ неразделен “. Според антични мислители, това е най-малката парченце материя, която построява всичко.
Но в края на 19 век Дж. Дж. Томсън открива електрона, след това Ръдърфорд - протона, а Чадуик - неутрона. Междувременно се развиват няколко теории за структурата на атома, само че науката закъсва с разбирането за структурата на самото ядро.
През 1949 година обаче една интелигентна жена - Мария Гьоперт-Майер , предлага математически модел, съгласно който атомното ядро има слоеста конструкция. Това е като взор в отвъдното.
Всички схващат, че моделът е същински и през 1963 година тя става втората жена в света с Нобел за физика и първата жена - научен физик, която получава оценката.
" Радвам се, само че същинската наслада бе самата работа по откритието ", споделя тя в Нобеловата си тирада.
През 1946 година Мария Гьоперт-Майер работи в Чикаго като старши физик в отдела за теоретична физика на лаборатория, обвързвана с плана на Енрико Ферми за първия нуклеарен реактор.
Тя се захваща с казуса за структурата на ядрото, само че зацикля. Една заран, до момента в който закусва с Ферми, той подмята: " Дали тук не е намесена спин-орбиталната връзка ".
Пред Мария като че ли се отварят големи мисловни врати и тя нахвърля математически хрумвания незабавно. След десетина минути към този момент знае, че това е пътят към огромното изобретение, само че, както постоянно, щом е разчувствана, приказва пъклен бързо и прескача елементи, които пък Ферми обича да чува. Той я праща да намерения още и да му опише на другата заран. Мария работи цяла нощ и вижда картината, която след това разказва по този начин:
„ Представете си салон, цялостен с двойки, които танцуват валс. Те обикалят в кръг, всеки кръг е затворен в различен. Във всеки кръг една двойка върви по посока на часовниковата стрелка, а друга - назад. Всички двойки се въртят и към себе си, само че единствено при някои посоката на първото придвижване съответствува с посоката на второ “.
Е, това е картинката вътре в атомното ядро - не е лесна за схващане, само че не може да се опише по-ясно от самата Мария Гьоперт-Майер.
Тя е родена през 1906 година в Катовиц , Прусия. Шест генерации обратно, предците ѝ са професори. Скоро фамилията се мести в Гьотинген , чиито университет е огромен европейски център по математика и теоретична физика, а след това – и квантова механика.
Семейството е демократично, светско, отворено за хрумвания и хора. Професори се стичат в дома им на тълпи. Момичето се движи свободно измежду тях, има пристрастеност към науката, а и татко ѝ овреме я заклева да не остава „ единствено стопанка “.
Тя учи техническо учебно заведение в Гьотинген и на 17 години " минава като торпедо " през приемния изпит по математика в университета. От лекция на Макс Борн обаче се възпламенява по физиката, която назовава „ огромното предизвикателство “.
То я гълтам и вкарва в дълбокото на модерната просвета. На семинарите на Борн в Гьотинген идват Бор, Дирак, Паули, Хайзенберг, Опенхаймер, Шрьодингер, Ферми.
През 1927 Мария прави докторантура с изпреварило времето си проучване за двойното фотонно усвояване, а след това специализира в Кеймбридж .
Когато се прибира, вкъщи среща любовта. Джоузеф Майер е млад американски химик, който е на подготовка в Европа и наемател у тях. Двамата се сближават, плуват, яздят колела, катерят планини и скоро се женят. Малко след сватбата Джо става професор в Балтимор , а за Мария стартира една смешно-тъжна история, която продължава към 30 години.
Заради разпоредбите против непотизма, американските университети не назначават втори член от фамилията за професор, в случай че един към този момент е подобен. Нищо, че Джо е химик, а Мария – физик, нищо, че тя е с рекомендации от най-хубавите физици на света.
Все отново, тя съумява да издаде публикации за двойния бета разпад и структурата на бензена. В началото на 30-те се връща в Германия , само че идват нацистите и отново отива в Щатите. Ситуацията с назначенията се повтаря, само че Мария го приема метафизичен.
За сметка на това, наема я държавното управление за работа по плана „ Манхатън “, само че след това тя отива в Чикаго и, за своя наслада, на практика не взе участие правенето на атомната бомба.
В Чикаго Мария изцяло се разпростира като академик и прави огромното изобретение за структурата на атомното ядро. През 1960 година най-сетне е професор по физика в Сан Диего , само че скоро идва и първия инсулт. Едната ѝ страна е парализирана, обаче това не я стопира от преподаване и научна работа. 12 години по-късно тя умира от втори удар.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ