Западът не иска примирие с Русия
Малцина се съмняваха, че препоръчаното от Москва 36-часово коледно помирение ще бъде извънредно едностранно. Но на процедура никой, евентуално, не би могъл даже да си показа каква реакция ще провокира тази самодейност, милосърдна и великодушна, измежду тези, които се самоназначиха за бранители на положителното и справедливостта.
Киев неотложно - неведнъж и шумно, тъй че всички към този момент го схванаха - отхвърли примирието. Официален Лондон съобщи, че решението на съветския главнокомандващ, по думите на външното министерство, " няма да приближи вероятностите за мир ".
Руската самодейност не се хареса и на Държавния департамент, от който, несъмнено, Брюксел не можеше да изостане, като съобщи (и това в действителност е бисер), че „ не се доверява на едностранно оповестено помирение “. Думите за недоверието, от страна на хващаната в неистина на всички места общоевропейска дипломация, несъмнено ще останат в историята.
Реакцията на нашите външнополитически съперници на един безусловно натурален жест, на една безусловно естествена благосклонност, като лакмус сподели освен всички мрачни дефекти на западното групово несъзнавано, само че, въпреки това, сподели на всички нас всичко, с което и с който Русия би трябвало да води война през днешния ден.
Свят, който към момента си фантазира, че е пъпът на земята, вярвайки, че всичко и всичко се върти, с цел да задоволи желанията му, и най-вече след задоволяването на тези стремежи разрешава да се влезе в стаята на прислужниците. Този свят изцяло не помни, че човешката цивилизация (независимо от географията) се крепи на напълно друга основа. Че едно общество, което поддържа цивилизационните идеали, живее по напълно други закони и правила. Не става въпрос за томове правни кодекси, а за ежедневни дейности и усеща. Това е благосклонност. Това е храброст. Това е взаимност. И това е емпатия.
Русия извърши акт, зад който стои мощ и увереност в правотата. Западът отговори с думи, в които страхът е подправен с комплициране, с колкото и излъскани бездушни формулировки да го прикриват.
Да, бездушни. Без душа. Защото единствено безсърдечието и празнотата могат да доведат до цялостно обезценяване на тези стремежи в деня, в който вярващите, както прочее и невярващите, желаят да честват важен за тях самите и за техните фамилии празник. Но какво са някакви си там православни, та даже и да живеят по някакъв собствен календар, за какво да се тревожат за тях?
Бездушните дадоха насрещна самодейност. Пак преди Коледа. Париж има намерение да закара в Киев леки колесни танкове, които обаче по този начин или другояче ще би трябвало да бъдат изхвърлени, защото всички периоди за потребление са изтекли, а Съединени американски щати и Германия се оказаха по-малко скъперници - само че стопанската система там е по-мощна, както военно-промишления комплекс. Вашингтон ще достави бойната машина на пехотата “Брадли ”, Берлин ще даде батарея “Пейтриът ”.
Всъщност тъкмо това е отговорът на съветското едностранно 36-часово преустановяване на огъня. Не усмивките на дипломатите, а циничният ход на политиците, който води не до „ вероятностите за мир “, а до вероятността за гибелта на тези, които Западът, съгласно личните му думи, „ поддържа в битката за независимост и, несъмнено, народна власт “.
Западът, лъжещ и живеещ в личната си митология, изгубил всякаква връзка с действителността, освен не искаше, само че и не можеше да разбере за какво руснаците вкарват едностранно помирение. Западът толкоз дълго съществува в изискванията на война на всички против всички, че там, от двете страни на Атлантика, даже не могат да схванат по какъв начин по този начин могат да вземат и кажат, че няма да стрелят по фронта за 36 часа.
В деня, и това въпреки всичко би трябвало да се подчертае, на огромен набожен празник.
В дните на огромните религиозни празници, както и в дните преди тях, в Европа - по-специално във Франция - обстановката, в противен случай, е толкоз напрегната, че религиозните институции (например катедрали или синагоги) са охранявани от специфични елементи на полицията и жандармерията. Както беше да вземем за пример на предходната Ханука и Коледа. Ето по какъв начин наподобява през днешния ден във Франция, където постоянните птици на политическата уместност и публичното единодушие непрекъснато пеят за приемливост. Консенсус, по този начин да се каже.
В спокойно време, в положение на всички свободи, правото на вярващите безшумно да участват на коледните и ханукалните служби трябваше да бъде предпазено от въоръжени до зъби служители на реда и жандармеристи. Да, да, осъзнаваме опасността от тероризма, само че казусът е доста по-дълбок от желанието на фанатиците да унищожат тези, които другояче живеят и имат вяра.
Самите усеща на вярващите (от всички религиозни деноминации), които в този момент са предпазени от закона в Русия (и членовете в Наказателния кодекс), се наскърбяват толкоз постоянно в Европа, че обществото от дълго време е не запомнило какво е уважението към вярата по принцип.
Пожарът, който съвсем унищожи Нотрдам в Париж, не породи от преднамереност, а тъй като тези, които ремонтираха известния и драгоценен дъбов кофраж, пушеха по гредите. Изключителен фас от цигара (и това е главната версия на следствието, което към момента продължава) докара до това целият свят да гледа, долепен към екраните. До покруса, когато едно от главните светилища на католицизма се трансформира в руини. И – като знак на болката за всички – камбанарията падна.
Тя трябваше да бъде възобновен. И тук стартира друга история. За това по какъв начин всички планове са били следени от Елисейския замък. За това по какъв начин тогавашният министър на културата по време на среща с Брижит Макрон схванал, че президентската двойка е избрала архитектурно решение, което допуска, че очертанията на възможната нова камбанария без подозрение ще съставляват фалос, ориентиран нагоре. А в основата на камбанарията-фалос два златисти на цвят тестиса. Рослин Башело (а точно тя тогава ръководеше френското министерство на културата) споделя, че е положила неимоверни старания да пробие стената с главата си, с цел да получи утвърждението на плана за възобновяване на остарялата камбанария.
Хората, които се отнасят към личната си реликва и личната си памет по метода, по който го прави на практика целият европейски истаблишмънт, несъмнено, не могат да схванат и в никакъв случай няма да схванат, първо, за какво руснаците като един застанаха в отбрана на всичко, което им е скъпо тях. Затова в очите на европейците ние се държим като диваци. Като варвари. Второ, европейците не схващат и в никакъв случай няма да схванат, че силата напълно не е в броя на тези “Брадлита ” и “Патриоти ”, настроени да убиват и атакуват. Да атакуват нас.
Нашата мощ е в щедростта. Преди всичко. Нашата мощ е в милосърдието. Нашата мощ е в това, че даже по време на борба има идеали, съгласно които в деня, когато се чества рождеството, не желаеме да убиваме.
Нашата мощ е в това, че даже и сега на спецоперацията всички оставаме хора.
Разбираме също по този начин, че религията поддържа тези, на които през днешния ден им е доста мъчно. Тази религия оказва помощ да доближим успеха. Тази храброст е в последна сметка да се оправиш съответно с тежестта на направения избор. Избор в интерес на идеалите на положителното. И същинска независимост, а не тази, в която църквата се пази от полицейски наряд.
Русия, въпреки и постепенно, последователно, само че умерено и решително, построява епоха на състрадание. Тази, която е заложена освен в Евангелието, само че и в политиката. Затова в действителност на Бъдни вечер и Коледа Русия сподели: в тези 36 часа ще има помирение, каквото и да приказва и мисли някой. Малък мир.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Киев неотложно - неведнъж и шумно, тъй че всички към този момент го схванаха - отхвърли примирието. Официален Лондон съобщи, че решението на съветския главнокомандващ, по думите на външното министерство, " няма да приближи вероятностите за мир ".
Руската самодейност не се хареса и на Държавния департамент, от който, несъмнено, Брюксел не можеше да изостане, като съобщи (и това в действителност е бисер), че „ не се доверява на едностранно оповестено помирение “. Думите за недоверието, от страна на хващаната в неистина на всички места общоевропейска дипломация, несъмнено ще останат в историята.
Реакцията на нашите външнополитически съперници на един безусловно натурален жест, на една безусловно естествена благосклонност, като лакмус сподели освен всички мрачни дефекти на западното групово несъзнавано, само че, въпреки това, сподели на всички нас всичко, с което и с който Русия би трябвало да води война през днешния ден.
Свят, който към момента си фантазира, че е пъпът на земята, вярвайки, че всичко и всичко се върти, с цел да задоволи желанията му, и най-вече след задоволяването на тези стремежи разрешава да се влезе в стаята на прислужниците. Този свят изцяло не помни, че човешката цивилизация (независимо от географията) се крепи на напълно друга основа. Че едно общество, което поддържа цивилизационните идеали, живее по напълно други закони и правила. Не става въпрос за томове правни кодекси, а за ежедневни дейности и усеща. Това е благосклонност. Това е храброст. Това е взаимност. И това е емпатия.
Русия извърши акт, зад който стои мощ и увереност в правотата. Западът отговори с думи, в които страхът е подправен с комплициране, с колкото и излъскани бездушни формулировки да го прикриват.
Да, бездушни. Без душа. Защото единствено безсърдечието и празнотата могат да доведат до цялостно обезценяване на тези стремежи в деня, в който вярващите, както прочее и невярващите, желаят да честват важен за тях самите и за техните фамилии празник. Но какво са някакви си там православни, та даже и да живеят по някакъв собствен календар, за какво да се тревожат за тях?
Бездушните дадоха насрещна самодейност. Пак преди Коледа. Париж има намерение да закара в Киев леки колесни танкове, които обаче по този начин или другояче ще би трябвало да бъдат изхвърлени, защото всички периоди за потребление са изтекли, а Съединени американски щати и Германия се оказаха по-малко скъперници - само че стопанската система там е по-мощна, както военно-промишления комплекс. Вашингтон ще достави бойната машина на пехотата “Брадли ”, Берлин ще даде батарея “Пейтриът ”.
Всъщност тъкмо това е отговорът на съветското едностранно 36-часово преустановяване на огъня. Не усмивките на дипломатите, а циничният ход на политиците, който води не до „ вероятностите за мир “, а до вероятността за гибелта на тези, които Западът, съгласно личните му думи, „ поддържа в битката за независимост и, несъмнено, народна власт “.
Западът, лъжещ и живеещ в личната си митология, изгубил всякаква връзка с действителността, освен не искаше, само че и не можеше да разбере за какво руснаците вкарват едностранно помирение. Западът толкоз дълго съществува в изискванията на война на всички против всички, че там, от двете страни на Атлантика, даже не могат да схванат по какъв начин по този начин могат да вземат и кажат, че няма да стрелят по фронта за 36 часа.
В деня, и това въпреки всичко би трябвало да се подчертае, на огромен набожен празник.
В дните на огромните религиозни празници, както и в дните преди тях, в Европа - по-специално във Франция - обстановката, в противен случай, е толкоз напрегната, че религиозните институции (например катедрали или синагоги) са охранявани от специфични елементи на полицията и жандармерията. Както беше да вземем за пример на предходната Ханука и Коледа. Ето по какъв начин наподобява през днешния ден във Франция, където постоянните птици на политическата уместност и публичното единодушие непрекъснато пеят за приемливост. Консенсус, по този начин да се каже.
В спокойно време, в положение на всички свободи, правото на вярващите безшумно да участват на коледните и ханукалните служби трябваше да бъде предпазено от въоръжени до зъби служители на реда и жандармеристи. Да, да, осъзнаваме опасността от тероризма, само че казусът е доста по-дълбок от желанието на фанатиците да унищожат тези, които другояче живеят и имат вяра.
Самите усеща на вярващите (от всички религиозни деноминации), които в този момент са предпазени от закона в Русия (и членовете в Наказателния кодекс), се наскърбяват толкоз постоянно в Европа, че обществото от дълго време е не запомнило какво е уважението към вярата по принцип.
Пожарът, който съвсем унищожи Нотрдам в Париж, не породи от преднамереност, а тъй като тези, които ремонтираха известния и драгоценен дъбов кофраж, пушеха по гредите. Изключителен фас от цигара (и това е главната версия на следствието, което към момента продължава) докара до това целият свят да гледа, долепен към екраните. До покруса, когато едно от главните светилища на католицизма се трансформира в руини. И – като знак на болката за всички – камбанарията падна.
Тя трябваше да бъде възобновен. И тук стартира друга история. За това по какъв начин всички планове са били следени от Елисейския замък. За това по какъв начин тогавашният министър на културата по време на среща с Брижит Макрон схванал, че президентската двойка е избрала архитектурно решение, което допуска, че очертанията на възможната нова камбанария без подозрение ще съставляват фалос, ориентиран нагоре. А в основата на камбанарията-фалос два златисти на цвят тестиса. Рослин Башело (а точно тя тогава ръководеше френското министерство на културата) споделя, че е положила неимоверни старания да пробие стената с главата си, с цел да получи утвърждението на плана за възобновяване на остарялата камбанария.
Хората, които се отнасят към личната си реликва и личната си памет по метода, по който го прави на практика целият европейски истаблишмънт, несъмнено, не могат да схванат и в никакъв случай няма да схванат, първо, за какво руснаците като един застанаха в отбрана на всичко, което им е скъпо тях. Затова в очите на европейците ние се държим като диваци. Като варвари. Второ, европейците не схващат и в никакъв случай няма да схванат, че силата напълно не е в броя на тези “Брадлита ” и “Патриоти ”, настроени да убиват и атакуват. Да атакуват нас.
Нашата мощ е в щедростта. Преди всичко. Нашата мощ е в милосърдието. Нашата мощ е в това, че даже по време на борба има идеали, съгласно които в деня, когато се чества рождеството, не желаеме да убиваме.
Нашата мощ е в това, че даже и сега на спецоперацията всички оставаме хора.
Разбираме също по този начин, че религията поддържа тези, на които през днешния ден им е доста мъчно. Тази религия оказва помощ да доближим успеха. Тази храброст е в последна сметка да се оправиш съответно с тежестта на направения избор. Избор в интерес на идеалите на положителното. И същинска независимост, а не тази, в която църквата се пази от полицейски наряд.
Русия, въпреки и постепенно, последователно, само че умерено и решително, построява епоха на състрадание. Тази, която е заложена освен в Евангелието, само че и в политиката. Затова в действителност на Бъдни вечер и Коледа Русия сподели: в тези 36 часа ще има помирение, каквото и да приказва и мисли някой. Малък мир.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ