„Отвъд картините“: финален (радио)тур с Антон Стайков и Свобода Цекова
Малко след откриването на изложбата, отдадена на живота и творчеството на Борис и Славка Деневи (в края на май), Зорница Христова написа, че тази галерия се усеща като литература,. А ние можем да отидем и още по-нататък, като кажем, че самото пространство е проведено по подобен метод, че като че ли посетителите попадат сред страниците на една голяма книга. Тази голяма книга, ситуирана в непосредствена непосредственост до дома на двамата художници на „ Шипка “ 18, споделя цяло едно столетие – от раждането на бащата (Борис Денев) през 1883г. до гибелта на дъщерята (Славка Денева) през 1984г.
Тук ще намерите (вписани в полето на „ книгата “) първите скици на Борис Денев за основаване на летателен уред (от началото на предишния век), с който се приказва, че даже е полетял за няколко метра. Тук са и радограмофонът „ Минерва “, подарен на фамилията от техния добър другар Борис Христов (в едни към този момент доста по-тежки години). Тук са убитите коне на бойното поле, адамитите, фейлетонът на Борис Денев, в който той споделя какъв брой хубаво е, че не е бил футурист, когато по простъпка бива задържан в Истанбул; тук е и мъжката баня в трудовия лагер където е изпратен след 9 септември по донос на собствен родственик.
В частта, отдадена на Славка Денева пък се изправяме фронтално пред дипломната ѝ работа, в която берачките на домати напълно не са по социалистически ведри, а припомнят доста повече на персонажи от фламандската живопис. Именно изборът да не „ поправи “ картината си, с цел да угоди на каноните на времето, предопределят и нелекия житейски път на Славка Денева през идващите десетилетия (до самата ѝ смърт). Тук са натюрмортите й, които са хем самобитни, хем съзвучни със света, а не с тукашния курс в изобразителното изкуство по това време. Тук е и портретът на Иванка Сокерова. Тук са редица нейни незавършени произведения – нещо особено за цялото й творчество; тук е и домашната й библиотека на няколко езика, в която централно място заемат създатели като Жорж Перек и Хенри Милър…
Разбира се, тук са и всички скрити ниши и ъгълчета, които би трябвало сами да си откриете (имате единствено два дни – ). А ние с Антон Стайков и Свобода Цекова, на които изискуем тази монументална галерия (културното събитие на годината за София, по наше непретенциозно мнение), сме застанали пред инсталацията с радиограмофона „ Минерва “ с насъбраните плочи и бюстовете на двамата художници върху ръждясала количка, и отсам започваме нашата радиообиколка, следвайки наличието на „ книгата “ – „ 1883-1919 – Борис Денев. Детство и юношески годни. Германия. Войни “, „ 1920-1944 – В положително и зло: творчество, семейство, още веднъж война “, „ 1944-1968 – Социализъм. Време на тествания. Баща и щерка художници. Театър „ Фукара “ и „ 1969-1984 – Славка Денева. Човекът и движимостите. Чистото изкуство “… Но, несъмнено, можете да ни слушате и по-нататък (за съпоставяне с персоналните впечатления): в този момент е по-важно да отидете, тъй като имате време единствено до тази сряда…
Тук ще намерите (вписани в полето на „ книгата “) първите скици на Борис Денев за основаване на летателен уред (от началото на предишния век), с който се приказва, че даже е полетял за няколко метра. Тук са и радограмофонът „ Минерва “, подарен на фамилията от техния добър другар Борис Христов (в едни към този момент доста по-тежки години). Тук са убитите коне на бойното поле, адамитите, фейлетонът на Борис Денев, в който той споделя какъв брой хубаво е, че не е бил футурист, когато по простъпка бива задържан в Истанбул; тук е и мъжката баня в трудовия лагер където е изпратен след 9 септември по донос на собствен родственик.
В частта, отдадена на Славка Денева пък се изправяме фронтално пред дипломната ѝ работа, в която берачките на домати напълно не са по социалистически ведри, а припомнят доста повече на персонажи от фламандската живопис. Именно изборът да не „ поправи “ картината си, с цел да угоди на каноните на времето, предопределят и нелекия житейски път на Славка Денева през идващите десетилетия (до самата ѝ смърт). Тук са натюрмортите й, които са хем самобитни, хем съзвучни със света, а не с тукашния курс в изобразителното изкуство по това време. Тук е и портретът на Иванка Сокерова. Тук са редица нейни незавършени произведения – нещо особено за цялото й творчество; тук е и домашната й библиотека на няколко езика, в която централно място заемат създатели като Жорж Перек и Хенри Милър…
Разбира се, тук са и всички скрити ниши и ъгълчета, които би трябвало сами да си откриете (имате единствено два дни – ). А ние с Антон Стайков и Свобода Цекова, на които изискуем тази монументална галерия (културното събитие на годината за София, по наше непретенциозно мнение), сме застанали пред инсталацията с радиограмофона „ Минерва “ с насъбраните плочи и бюстовете на двамата художници върху ръждясала количка, и отсам започваме нашата радиообиколка, следвайки наличието на „ книгата “ – „ 1883-1919 – Борис Денев. Детство и юношески годни. Германия. Войни “, „ 1920-1944 – В положително и зло: творчество, семейство, още веднъж война “, „ 1944-1968 – Социализъм. Време на тествания. Баща и щерка художници. Театър „ Фукара “ и „ 1969-1984 – Славка Денева. Човекът и движимостите. Чистото изкуство “… Но, несъмнено, можете да ни слушате и по-нататък (за съпоставяне с персоналните впечатления): в този момент е по-важно да отидете, тъй като имате време единствено до тази сряда…
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ