Колко е важно абстрактното мислене
Малките деца мислят единствено в категории тук и в този момент – какво могат да видят или да допрян и какво се случва тъкмо в този миг. Ако скриете играчка от погледа им, за тях тя изчезва и стопира да съставлява интерес. Това е образец за съответно мислене .
То ни следва през целия живот. И като възрастни постоянно избираме да забележим по какъв начин тъкмо се сглобява новият долап да вземем за пример, да пробваме шапката, която ни харесва, вместо единствено да си представим по какъв начин би изглеждала на главата ни.
Въпреки това, с порастването детето стартира да мисли за нещата, без наложително да би трябвало да ги види и пипне, става допустимо да разсъждава над дадена обстановка, да дава отговор на въпроси като „ Какво би станало, ако…? “ .
Детето стартира да мисли за хрумвания и понятия, които имат дребна или съвсем никаква връзка с „ тук и в този момент “. Това нереално мислене играе доста значима роля за ученето и придобиването на обществени умения. Абстрактното мислене е в основата на логическите съждения, решаването на проблеми, организирането, планирането и анализирането.
Учителите още в начален стадий работят с децата, с цел да ги подтикват да развият своето нереално мислене. Малките възпитаници стартират да извършват задания, където мисленето като развой заменя съответни физически дейности.
Вместо да счита, подреждайки пръчици да вземем за пример, детето пресмята резултата, изписвайки числа в тетрадката си. Така след няколко години детето към този момент може да работи с теории, да взема решение математически уравнения, да разсъждава по даден проблем, да прави логичен изводи.
Всяко дете минава през едни и същи стадии на развиване от съответно към нереално мислене и в една и съща поредност. Само скоростта е друга.
