За Вуду магията и зомбитата
Магьосническият фетиш Вуду и през днешния ден се практикува на Карибските острови. Именно с него се свързва терминът „ зомбита “, което на езика банту значи „ душа на мъртъв човек “. Смята се, че магията Вуду може да възкреси мъртвите, трансформирайки ги в плебеи на живите. За пръв път през 1929 година се появява терминът „ зомбита “ в литературни творби в Европа. Уилям Сеабрук, кореспондент на „ Ню Йорк Таймс “ в „ Островът на магията “, разказва живота на хаитските туземци, спирайки се в детайли на култа Вуду.
Киното не пропуснало забавната тематика и в 1932 година на екраните излиза филм на ужасите „ Бялото зомби “. 1968-а година може да се назова гражданска война в този род: пуска се пълнометражната кинолента на Джордж Ромеро „ Нощта на живите мъртъвци “, който се трансформира и в повратна точка. Не инцидентно режисьорът е приет за „ татко “ на филмите за зомбита. Въпреки, че лентата е снимана в черно-бяло, сцените на принуждение и канибализъм са толкоз реалистични, че критиците желаят да се забрани този филм на ужасите. Днес филмите за зомбитата са доста известни измежду феновете.
Официално бил регистриран един случай на зомбиране – на Клервиус Нарцис. През 1962 година през април избухнал огромен скандал сред Клервиус и брат му, малко по-късно той влиза в болница с висока температура. Лечението не помогнало и той умира. Един ден по-късно К. Нарцис бил заровен покрай родния му град, на погребението участвали доста хора. Минали 16 години и Клервиус … се върнал вкъщи. Той споделил, че през всичките тези дълги години бил плебей на вълшебник, само че на процедура нищо не си спомнял.
В Съединени американски щати има проект CONOP 8888, който дава обстоен инструктаж за стратегическото командване при положение на зомби апокалипсис. Този документ обрисува поетапно стъпките за елиминиране на опасността и унищожаването на зомбита, както и за отбрана на жителите.
В някои връзки за пионер в литературата по тази тематика можем да считаме британската писателка Мери Шели с романа й „ Франкенщайн “ (1818 г.). Създаден от тела на мъртъвци, героят е и мъртъв, и жив, т.е. зомби.
Когато електричеството е било намерено, някои учени считали, че е допустимо да се съживи труп посредством електрически ток. Прототипът на Франкенщайн Джовани Алдини организира опити, по време на които минава електрически ток през трупове. В Лондон на 18 януари 1803 година настъпила шокираща обществена проява. С тялото на килъра Дж.Фостър били свързани полюси на батерия напрегнато от 120 волта. Очевидец на това написа, че под въздействие на тока трупът почнал да диша, отворил очи и устните му почнали да се движат. Зловещата мимика на натрупа шокирала публиката, асистентът на теста даже изгубил схващане и по-късно бил на прага на лудостта няколко дни.
Разработен е доста действителен справочник по какъв начин да се оцелее в зараза от зомби вирус. Той е написан през 2003 година от американският публицист Макс Брукс. Човек може решително да каже, че това събитие се следи в реалност: откакто се открият в тялото на гостоприемника, някои паразити стартират да го управляват. Например, паразитът кордицепс ръководи господаря си – мравките. След непосредствена гибел на мравките кордицепсът се забива в тялото им, като го употребява като развъдник.
Изследователите са съществено загрижени за появяването на зараза от зомби вируси, която може да се появи и да избухне по време на разновидността на грипния вирус с бяс, пораждащ канибализъм. Разбира се, хората, наранени от този вирус, няма да станат безсмъртни мъртви, само че да нападат и да хапят своите себеподобни, като ги заразяват, са способни.
За първи път церемониал на зомбита се състоял в Калифорния, в Сакраменто на 10 август 2001 година.
