Колко сериозно може да поразят C-400 отношенията между Турция и САЩ?
Любителите на дипломатическата история осъзнават значимостта на датите - те означават крайъгълни камъни, повратни точки, моменти на пробив и раздели. Тези, които наблюдават Турция, ясно осъзнават, че се оформя нова епоха в дипломатическата история на страната. Това разяснява Анди Земенидес, изпълнителен шеф на Гръцко-американския съвет за водачество, представен от БГНЕС.
4 и 5 март 2019 година сигурно ще станат значими дати в тази нова дипломатическа история. Миналият понеделник, обръщайки наклонността безшумно и уединено да взема решение проблемите си с Анкара, американският президент Доналд Тръмп изпрати писмо до Конгреса, призовавайки за преустановяване на преференциалното комерсиално отнасяне за Турция. По-голяма част от износа на Турция за Съединени американски щати се радва на безмитен режим от 1975 година насам.
Във вторник военачалник Къртис Скапароти, пълководец на Европейското командване на Съединени американски щати и Върховният командващ на НАТО, отговори на въпрос от Комисията по въоръжените сили на Сената какъв би бил съветът му в случай че Турция завърши договорката за закупуването на съветската ракетна система С-400. " Най-добрият ми съвет от военна позиция би бил да не им продаваме изтребители F-35, да не летим и да не работим със съдружник, който употребява съветските системи, изключително тези за противовъздушна защитата ", съобщи генералът.
Изглежда, че администрацията най-сетне е настигнала Конгреса, когато става въпрос за слагане под подозрение на статута на Турция като съдружник. Американският сенатор Крис Ван Холен - водач на неотдавнашните старания на Конгреса да предотврати даването на изтребители F-35, в случай че Турция придобие съветската С-400 - означи смисъла на случилото се през тази седмица.
" Не мисля, че Турция се съмняваше в решимостта на Конгреса да я принуди да изостави С-400 ", сподели Ван Холен, само че Анкара придаде по-голямо значение на " двусмислието от страна на администрацията на Тръмп ". Свидетелствата на военачалник Скапароти и на настоящия министър на защитата Патрик Шанахан отстраниха всяка неизясненост: " Американското държавно управление е обединено в своята позиция във връзка с упованията за Турция и всички заинтригувани страни във Вашингтон " губят самообладание " с Анкара ".
Тази липса на двусмислие и намерено възприятие на изтощение е изключително забележителна, защото всяка една администрация до момента беше възприела навика да договаря за непрекъснатите трансгресии на Турция и да надценява приноса ѝ като съдружник.
" Единствената поредност в политиката на Съединени американски щати във връзка с Турция е пожелателното мислене ", споделя Майкъл Рубин от Американския институт по предприемачество. Днес един по-реалистичен, само че и по-песимистичен взор към Турция заменя дългогодишния консенсус във Вашингтон. Рубин отбелязва смяната през последните няколко години: " Конгреса на Съединени американски щати, Пентагона и свободната преса станаха " враждебни " към Турция и тя стана все по-слаба даже за длъжностните лица в Държавния департамент, които са протурски настроени ". Бивш чиновник на Пентагона, Рубин вижда значимостта в намаляващия брой на последователи на Турция в държавното управление на Съединени американски щати.
Турция получи статут на " желана нация " по време на първия мандат на Барак Обама, а загубата му по време на същата администрация и неуспехът да го получи назад по време на администрацията на Тръмп би трябвало да е било изключително шокираща вест за турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Неоправданото издигане и фаворизиране на Турция може да бъде частично отговорно за актуалната рецесия в двустранните връзки.
" Вашингтон е изпратил прекалено много смесени сигнали към Ердоган - като отдръпването на обвиняванията против нападателите на Шериданския кръг ", съгласно Айкан Ердемир, старши помощник във Фондацията за защита на демокрациите и някогашен член на турския парламент. Ердемир твърди, че това е разрешило на Ердоган да има вяра, че " Турция е прекомерно огромна, с цел да се провали " във връзка с оценката на Съединени американски щати и че на самият президент може да му се размине поради закупуването на системите С-400.
Дебатът за С-400 наподобява предизвика завой на 180 градуса, когато става въпрос за консенсуса във Вашингтон във връзка с Турция, чиято надеждност е намерено и непрекъснато поставяна под въпрос. " Закупуването на С-400 от страна на Турция издава секрети и разследващи данни ", споделя Рубин, който твърди, че тази оръжейна система е евентуален троянски кон, който прави въздушната защита на НАТО и други активи (като F-35) по-уязвими за Русия.
В Конгреса се появи консенсус, че няма никакъв метод, по който на Турция може да бъде разрешено да има и С-400 и F-35. Сенатор Ван Холен счита, че това ще " изложи на риск американските водачи на F-35 " и че " недопустимо е съдружникът на НАТО да компрометира сигурността на другите сили на Алианса. " Ван Холен понастоящем управлява група сенатори, които приготвят ново законодателство, което ще забрани прехвърлянето на F-35 към Турция, в случай че страната не се откаже от съветските С-400.
Във Вашингтон към момента остава лоби " Да не губим Турция " - и не е инцидентно, че точно то има най-тесни финансови връзки с Турция. Но тяхната изразителност маскира обстоятелството, че Турция към този момент може би е изгубена. Ердемир твърди, че " сърцето на Ердоган е с Русия " и се тревожи, че радикалните промени в армията след опита за прелом през 2016 година. - с издигането на евразийците и трансатлантиците - може би са блокирали турския завой към Запада.
Доставката на С-400 и проектите за подготовка на турски офицери в Русия биха могли да създадат тази наклонност непрекъсната и Ердемир предизвестява, че " военната просвета на НАТО може последователно да бъде сменена от съветска военна просвета ".
След като десетилетията потребление на " мед " за привличане на Турция към Запада се оказаха незадоволителни, администрацията на президента Тръмп и Конгреса ще би трябвало да предложат " оцет ". Изясняване на последствията - на комерсиалния фронт, на връзките в региона на сигурността - че Турция ще пострада, в случай че продължи да се отклонява от Запада, може да убедят Ердоган, че ухапването на Вашингтон най-сетне ще бъде по-лошо от джавкам му. Но сега Ердоган залага, че Вашингтон ще мигне първи.
4 и 5 март 2019 година сигурно ще станат значими дати в тази нова дипломатическа история. Миналият понеделник, обръщайки наклонността безшумно и уединено да взема решение проблемите си с Анкара, американският президент Доналд Тръмп изпрати писмо до Конгреса, призовавайки за преустановяване на преференциалното комерсиално отнасяне за Турция. По-голяма част от износа на Турция за Съединени американски щати се радва на безмитен режим от 1975 година насам.
Във вторник военачалник Къртис Скапароти, пълководец на Европейското командване на Съединени американски щати и Върховният командващ на НАТО, отговори на въпрос от Комисията по въоръжените сили на Сената какъв би бил съветът му в случай че Турция завърши договорката за закупуването на съветската ракетна система С-400. " Най-добрият ми съвет от военна позиция би бил да не им продаваме изтребители F-35, да не летим и да не работим със съдружник, който употребява съветските системи, изключително тези за противовъздушна защитата ", съобщи генералът.
Изглежда, че администрацията най-сетне е настигнала Конгреса, когато става въпрос за слагане под подозрение на статута на Турция като съдружник. Американският сенатор Крис Ван Холен - водач на неотдавнашните старания на Конгреса да предотврати даването на изтребители F-35, в случай че Турция придобие съветската С-400 - означи смисъла на случилото се през тази седмица.
" Не мисля, че Турция се съмняваше в решимостта на Конгреса да я принуди да изостави С-400 ", сподели Ван Холен, само че Анкара придаде по-голямо значение на " двусмислието от страна на администрацията на Тръмп ". Свидетелствата на военачалник Скапароти и на настоящия министър на защитата Патрик Шанахан отстраниха всяка неизясненост: " Американското държавно управление е обединено в своята позиция във връзка с упованията за Турция и всички заинтригувани страни във Вашингтон " губят самообладание " с Анкара ".
Тази липса на двусмислие и намерено възприятие на изтощение е изключително забележителна, защото всяка една администрация до момента беше възприела навика да договаря за непрекъснатите трансгресии на Турция и да надценява приноса ѝ като съдружник.
" Единствената поредност в политиката на Съединени американски щати във връзка с Турция е пожелателното мислене ", споделя Майкъл Рубин от Американския институт по предприемачество. Днес един по-реалистичен, само че и по-песимистичен взор към Турция заменя дългогодишния консенсус във Вашингтон. Рубин отбелязва смяната през последните няколко години: " Конгреса на Съединени американски щати, Пентагона и свободната преса станаха " враждебни " към Турция и тя стана все по-слаба даже за длъжностните лица в Държавния департамент, които са протурски настроени ". Бивш чиновник на Пентагона, Рубин вижда значимостта в намаляващия брой на последователи на Турция в държавното управление на Съединени американски щати.
Турция получи статут на " желана нация " по време на първия мандат на Барак Обама, а загубата му по време на същата администрация и неуспехът да го получи назад по време на администрацията на Тръмп би трябвало да е било изключително шокираща вест за турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Неоправданото издигане и фаворизиране на Турция може да бъде частично отговорно за актуалната рецесия в двустранните връзки.
" Вашингтон е изпратил прекалено много смесени сигнали към Ердоган - като отдръпването на обвиняванията против нападателите на Шериданския кръг ", съгласно Айкан Ердемир, старши помощник във Фондацията за защита на демокрациите и някогашен член на турския парламент. Ердемир твърди, че това е разрешило на Ердоган да има вяра, че " Турция е прекомерно огромна, с цел да се провали " във връзка с оценката на Съединени американски щати и че на самият президент може да му се размине поради закупуването на системите С-400.
Дебатът за С-400 наподобява предизвика завой на 180 градуса, когато става въпрос за консенсуса във Вашингтон във връзка с Турция, чиято надеждност е намерено и непрекъснато поставяна под въпрос. " Закупуването на С-400 от страна на Турция издава секрети и разследващи данни ", споделя Рубин, който твърди, че тази оръжейна система е евентуален троянски кон, който прави въздушната защита на НАТО и други активи (като F-35) по-уязвими за Русия.
В Конгреса се появи консенсус, че няма никакъв метод, по който на Турция може да бъде разрешено да има и С-400 и F-35. Сенатор Ван Холен счита, че това ще " изложи на риск американските водачи на F-35 " и че " недопустимо е съдружникът на НАТО да компрометира сигурността на другите сили на Алианса. " Ван Холен понастоящем управлява група сенатори, които приготвят ново законодателство, което ще забрани прехвърлянето на F-35 към Турция, в случай че страната не се откаже от съветските С-400.
Във Вашингтон към момента остава лоби " Да не губим Турция " - и не е инцидентно, че точно то има най-тесни финансови връзки с Турция. Но тяхната изразителност маскира обстоятелството, че Турция към този момент може би е изгубена. Ердемир твърди, че " сърцето на Ердоган е с Русия " и се тревожи, че радикалните промени в армията след опита за прелом през 2016 година. - с издигането на евразийците и трансатлантиците - може би са блокирали турския завой към Запада.
Доставката на С-400 и проектите за подготовка на турски офицери в Русия биха могли да създадат тази наклонност непрекъсната и Ердемир предизвестява, че " военната просвета на НАТО може последователно да бъде сменена от съветска военна просвета ".
След като десетилетията потребление на " мед " за привличане на Турция към Запада се оказаха незадоволителни, администрацията на президента Тръмп и Конгреса ще би трябвало да предложат " оцет ". Изясняване на последствията - на комерсиалния фронт, на връзките в региона на сигурността - че Турция ще пострада, в случай че продължи да се отклонява от Запада, може да убедят Ердоган, че ухапването на Вашингтон най-сетне ще бъде по-лошо от джавкам му. Но сега Ердоган залага, че Вашингтон ще мигне първи.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ