Лятното слънцестоене е празник за всеки един човек, особено с топлите месеци
Лятното слънцестоене е оня миг, в който получаваме най-вече слънчева светлина. На 21 юни най-често ставаме очевидци на най-дългия ден на годината, тогава Северния полюс получава най-вече слънчеви лъчи. Наблюдава се интензивно в северното полукълбо и постоянно откриваме, че има въздействие върху вяра, просвета и редица празници. С това се поставя завършек на неувереното пролетно време и се дава началото на топлите месеци. Ето и някои обстоятелства, които най-вероятно може да не знаете.
Обикновено след този ден, температурите стартират да се покачват, освен това изключително бързо. По-странното е, че температурите стартират да се покачват едвам след него. Най-горещият ден следва и стартира да се мери в дните, които стават относително по-къси и най-често се наблюдават в последните седмици на юни, юли и август.
Изненадващото е, че даже да губим слънчева светлина, не би трябвало да забравяме, че планетата се приближава до слънцето – въпреки всичко придвижването не е в съвършен кръг, а в елипса. Има и още една причина, учените откриват, че са нужни няколко месеца след зимата, в които почвата и земната повърхнина да стартира да се затопля и да резервира топлота.
Повечето щати в Съединени американски щати изпитват своя най-горещ ден сред юли и средата на август. В Европа това може да се случи сред началото и края на август. В някои точки като западното американско крайбрежие ще открием, че техния най-горещ ден е нормално през септември.
Почитателите на хороскопите знаят, че по обяд, най-често слънцето се намира в телец, а не в рак, както се чака. Нашата планета се върти по оста си и под ъгъл на 23.5 градуса. През този ден, слънцето се издига в своята най-висока точка на хоризонта. По обяд, то към този момент ще бъде непосредствено над тропика на рака. Тази линия обаче е навръх 23.5 градуса от екватора.
През зимата при най-краткия ден ще открием, че това се случва под екватора с козирог. Самото име „ Тропика на Рака “ е анахронизъм. Интересното е, че преди повече от 2000 години слънцето е стояло повече пред констелацията на рака в деня на лятното слънцестоене. Сега обаче стои по-близо до телеца. Времената се трансформират и няма никакво съвършенство при въртенето на нашата планета.
По същото време не би трябвало да забравяме, че арктическите кръгове се радват на 24 часа светлина. Там се открива от учените и онази точка, при която слънцето просто не може да мине под хоризонта. По време на юни, целият кръг остава осветлен за цялото денонощние. По същото време през декември излиза наяве, че има 24 часа мрак. Ето за какво в обществените мрежи има задоволително туристи, които непрекъснато разгласяват постове в 12 часа през нощта, когато слънцето свети извънредно блестящо.
Според последните калкулации излиза наяве, че арктическите кръгове се намират на към 66 градуса над екватора. Според някои има промени на неговата точка и сега, по отношение на въртенето, на година могат да се виждат придвижвания на към 14-15 метра. Точно затова и самите туристи би трябвало да пътуват по-дълго, тъй като дистанциите се трансформират.
Ние се радваме на най-дългия летен ден всяка година, само че на Уран, където имаме 98 градуса надолнище, там този интервал настава един път на 84 години, с цел да се направи една цяла обиколка около слънцето. Сезоните там са извънредно дълги. Астрономът Жан Меус калкулира, че последното лятно слънцестоене на Уран в северното полукълбо е било някъде през 1985 година и идващото зимно слънцестоене ще настъпи през 2030 година На Земята ще открием, че това настава на всеки шест месеца.
Американците са открили, че през последните няколко години, сред 29 май и 11 юли, слънцето застава тъкмо над основната улица на Манхатън. Нийл ДеГрейс Тайсън разказва този феномен като „ Манхатанхедж “. Името е взето от поклонниците, които честват този ден на британския Стоунхедж, който продължава да събира фенове и до през днешния ден.
