Спецпрокуратурата: Липсата на осезаем напредък по корупционните престъпления се дължи на остарялото законодателство
Липсата на осезателен прогрес по корупционните закононарушения се дължи на остарялото наказателно законодателство и извънредно формализирания углавен развой, а същинската причина за желанието за закриване на профилираните структури може да е всяка друга, само че не и липса на успеваемост и резултатност.
Това се показва в изпратено до Министерството на правораздаването негативно мнение на Специализираната прокуратура по отношение на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт, в който се планува закриване на профилираното правораздаване.
" Истината е, че без смяна на наказателното законодателство, за което ние прокурорите от дълго време молим, никой не е в положение нито да усъвършенства процеса по събиране на доказателства, нито да форсира правосъдния развой, в неговата правосъдна фаза ", се показва в мнението на Спецпрокуратурата, подписано от нейния началник Валентина Маджарова.
Цялото мнение:
" УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
С актуалното ревю показвам негативното си мнение по отношение на предоставения за публично разискване нормативен акт, като съображенията за това условно могат да се разделят на две групи:
Относно процедурата:
Първо: В своята трайна и непротиворечива процедура Върховен административен съд застъпва поредна позиция, че неспазването на реда и изискванията за издаване на един нормативен акт, обуславя неговата незначителност. При нарушена процедура по издаването му, нищожността се отнася за целия нормативен акт, защото се засягат всички негови елементи. Такъв циничен нормативен акт не би могъл да породи правни последствия, защото би бил противоконституционен.
В съответния случай, нито в претекстовете, нито в отчета на вносителя на разисквания план за изменение и допълнение на Закон за съдебната власт се сочат съответни и/или изключителни аргументи, които да постановат редуциране на законоустановения период от 30 дни за осъществяване на публични съвещания. Драстичното редуциране на периода за публично разискване на законопроекта без посочени претекстове за нуждата от това, ме стимулира да настоявам, че е нарушена процедурата за издаване на закона. Вносителят на законопроекта аргументира сериозното редуциране на периода за публично разискване на половина - от 30 дни на 14 дни по следния метод: “ Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдената власт, съдържащ уредба, обвързвана със закриването на Специализирания углавен съд, Апелативния профилиран углавен съд и съответните им профилирани прокуратури, бе признат в зала на първо четене в 46-тото Народно заседание. Този план е минал разискване в Комисията по конституционни и правни въпроси, както и в зала на първо четене. Предлаганият план на Министерството на правораздаването съставлява концептуално продължение на тази тематика, която към този момент е необятно известна на обществеността и е минала през посочените нагоре разисквания. Въз основа на изложеното избрания 14-дневен период се явява задоволителен за продължение на полемиката “. Изложените съображения не дават отговор на законовите условия и са концептуално неправилни.
В Глава трета на Закона за нормативните актове (чл. 26-28 ЗНА) е регламентиран реда за основаване на нормативните актове. Съгласно член 26 ал.2 Закон за нормативните актове в процеса по разработване на план на нормативен акт се организират публични съвещания с жителите и юридическите лица. Визираната наредба следва да се ползва по отношение на член 28 алинея 2 Закон за нормативните актове, с която е регламентирано претекстовете, надлежно отчетът към плана на нормативен акт, да съдържат: 1. аргументите, които постановат приемането; 2. задачите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, нужни за използването на новата уредба; 4. предстоящите резултати от използването, в това число финансовите, в случай че има такива; 5. разбор за сходство с правото на Европейския съюз. Съгласно член 28 алинея 3 Закон за нормативните актове план на нормативен акт, към който не са приложени претекстове, надлежно отчет, според условията по алинея 2, не се разисква от способния орган. Разпоредбата на член 28, алинея 2 Закон за нормативните актове е императивна. Спазването на плануванаъа процедура е императивно обвързване на натоварените с нормотворчески пълномощия органи, обезпечаващо законосъобразното образуване на управнически решения и приемането на регулиращите избрани публични връзки правни правила по рационален, способен и постоянен метод. Нормотворческият развой се основава и на правилата на аргументираност, непоклатимост, неприкритост и координация, провъзгласени в член 26 алинея 1 Закон за нормативните актове.
Новелата на член 26 алинея 4 Закон за нормативните актове изисква срокът за оферти и мнения по плановете, оповестени за публични съвещания, да не е по-кратък от 30 дни, като законодателят е позволил съставителят на плана да дефинира и различен период, само че не по-кратък от 14 дни, само че това е възможно единствено в изключителни случаи и при категорично изтъкване на аргументите в претекстовете, надлежно в отчета. В съответния случай е несъмнено, че публикуването на претекстовете към оферти законопроект за публични съвещания е осъществено на интернет страницата на Министерство на правосъдието и на Портала за публични съвещания на Министерски съвет, като е избран 14-дневен, а не 30-дневен период за публични съвещания. От значително значение е събитието, че нито в претекстовете, нито в отчета на вносителя на плана са посочени изключителни аргументи, налагащи по-кратък от законния 30-дневен период за публични съвещания.
Всяка процедура по разработване на план на нормативен акт е изцяло независима и проявяване на самостоятелната воля и законодателна самодейност на своя интензивно легитимиран съставител и вносител. Невярно и лишено от всяка юридическа основа е застъпеното мнение на вносителя в претекстовете на разисквания законопроект, че последния, бидейки към този момент „ разискван “ в Комисията по конституционни и правни въпроси и „ признат на първо четене “ в пленарна зала в 46-тото Народно заседание, съставлява „ … концептуално продължение на тази тематика, която към този момент е необятно известна на обществеността и е минала през посочените нагоре разисквания “, което го стимулира да заключи, че избрания 14-дневен период се явява задоволителен за „ продължение на полемиката “.
Демонстрирания метод за привнасяне на един подготвен законопроект, направен от съответен вносител в границите на деяние на съответен парламент при съответно парламентарно посланичество в различен, следващ парламент, разположен при друго парламентарно посланичество и с друг личен състав, с упоритостта да бъде „ продължено “ разискването на същия този законопроект и то в съкратени периоди, е кардинално неправилен. Този извод разумно следва от ноторно известния факт, че не би могло да се прави равенство сред типа и състава на парламентарното посланичество (вида и броя на парламентарните групи) в 46-то и 47-то Народно заседание, които са разнообразни ( и като брой парламентарни групи, и като типове показани политически партии, и като личен състав на депупатите в съответния парламент). Следвайки логиката в претекстовете на вносителя на разисквания нормативен акт (въпреки, че той не е равнозначен с предходните му два проекта) и при нестимулираното редуциране на половина на периода за публично разискване, надали не, се чака от четиридесет и седмото Народно заседание да пристъпи към гласоподаване на оферти му законопроект напряко на второ четене в пленарна зала.
Липсата на посочени в претекстовете и отчета изключителни аргументи, налагащи по-кратък от законния 30-дневен период за публични съвещания съставляват основни нарушавания на законоустановените правила в Закон за нормативните актове за разработване на плана за нормативен акт, които директно рефлектират върху съществени правила, като правда, тъждество, досегаемост, гласност и бистрота, уредени в член 4, 8, 12 и 13 Административнопроцесуален кодекс, както и на правилата, въведени в член 26 алинея 1 от Закон за нормативните актове, според който текст, изработването на план за нормативен акт се прави при ценене на правилата на нужда, аргументираност, неприкритост, предвидимост, координация, пропорция и непоклатимост.
С нормата на член 26, алинея 4 от Закон за нормативните актове се цели да бъде дадена опция на всички заинтригувани организации и лица освен да се срещнат с поставения на вниманието им план, само че и да разполагат с задоволително време за подготовка на възможни оферти по него, които да бъдат разисквани на съвещанията на Комисията по конституционни и правни въпроси; с опция да се промени наличието на плана, а от тук и типа на гласуваното решение за изменение и допълнение на Закона за изменение и допълнение на Закон за съдебната власт, което е израз на самостоятелно и свободно образуваната им воля.
Второ: Съгласно член 18 а по отношение на член 19, алинея 2 Закон за нормативните актове при изработването на план на нормативен акт се прави предварителна оценка на въздействието, която изследва съотношението сред дефинираните цели и предстоящите (постигнатите) резултати. В случая, такава оценка на плана на Закона за изменение и допълнение на Закон за съдебната власт е осъществена напълно бланкетно, без да съдържа нужната конкретика, което я прави официална и негодна за реализиране на задачата на законодателя, визирана в член 20, алинея 2 Закон за нормативните актове. Липсата на конкретика в изследваното съответствие сред преследваната със законопроекта цел и търсения резултат е независимо съображение да се твърди, че е нарушена процедурата по правенето на разисквания план за закон.
В оценката към законопроекта се сочи: „ Проблем 2: „ Непостигане на заложените през 2011 година цели при основаването на профилираните наказателни съдилища и профилираните прокуратури и липса на задоволителни гаранции за съблюдаване на конституционния принцип за самостоятелност на правосъдната власт и отбрана на конституционните права на жителите. “
Този извод, дефиниран под формата на проблем, който оферти законопроект има за цел да в профил посредством закриването на органите на профилираното правораздаване, е лишен от всякакво правно и фактическо съображение. Изводът, че не са реализирани заложените през 2011г. цели при основаването на СпНС и СпП е голословен, защото не почива на всеобхватен, цялостен и справедлив относителен разбор, който да уточни какви са били действителните резултати от битката с корупцията по високите на етажи на властта преди 2018г., когато тя е била в компетенциите главно на Софийски градски съд и на общите окръжни съдилища в страната и по какъв начин се е трансформирала обстановката след 05.11.2017г., когато компетентността за това е минала под надзора на СпНС. Декларативното твърдените в оценката, че „ За десетгодишния период на своето деяние, профилираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури не реализираха заложените със основаването им през 2011 година цели. “ е неточно и не почива на справедливи обстоятелства.
Компетентността на профилираните структури (СпНС, АСпНС,СпП и АСпП) да правораздават по отношение на закононарушенията, свързани с корупция по високите етажи на властта, има за собствен начален миг датата 05.11.2017г., когато с §60 ЗИД Наказателно-процесуален кодекс е основана нова т. 4 в член 411а ал.1 Наказателно-процесуален кодекс. С тази смяна в наказателния процесуален закон, законодателят уголемява компетентността на тези органи на профилираното правораздаване, като им вменява работата и по повод лимитативно посочен кръг от закононарушения, свързани с висок корупционен риск, които да са осъществени от лимитативен кръг длъжностни лица, заемащи висши държавни длъжности (11 категории дл. лица), при изискванията на кумулативност. Реалната работа, обвързвана с посочената нова подготвеност на профилираните съдилища и прокуратури, на практика стартира от 2018г., което към сегашния миг значи, че те работят в изискванията на посочената им нова компететност единствено четири цялостни календарни години ( 2018г. – 2021г.). При това състояние, да се твърди, че: “Следователно, макар активността на органите на профилираното правораздаване, разрастваща се повече от осем години, няма осезателен прогрес в противодействието на корупцията, изключително по„ високите етажи “ на властта. “ е изрично погрешно.
Пореден образец за тоталното непознаване на съществуващата правосъдна система в България е следното изказване: “Друга рецензия е, че към момента не са реализирани солидни резултати във връзка с окончателните неоправдателни присъди по каузи за корупция по високите етажи на властта “.
Ноторно прочут факт за всички практикуващи адвокати е, че профилираните структури (СпНС и АСпНС) не постановяват дефинитивни правосъдни актове.
Законодателят категорично е забранил делата по главните сформира на корупционните закононарушения, като тези по чл.301 и сл. от Наказателен кодекс, да бъдат решавани със съглашение. Освен това съглашението, като законов инструмент, е неприемливо и за други закононарушения от функционалната подготвеност на профилираните органи на правосъдната власт (ОСВ). По различен метод би стоял въпроса, в случай че в този отчет се съдържаше информация за постановените от профилираните съдилица присъди за корупция, без значение дали те са влезнали в действие или не.
Поредния погрешен извод, залегнал в претекстовете към законопроекта гласи, че поетапното разширение на компетентността на органите на профилираното правораздаване „ … целеше да компенсира неналичието на задоволително безапелационни и поредни резултати, които да обосновават съществуването на органите на профилираното наказателно правораздаване. “. Това заключение на вносителя на разисквания законопроект също остава голословно и декларативно, защото още веднъж не почива на действителен и изчерпателен, професионален и справедлив разбор на резултатите от активността на органите на профилираното правораздаване, касаещи техните пълномощия по повод закононарушенията, посочени в нормата на член 411 а ал.1 т.1-т.3 Наказателно-процесуален кодекс (престъпления против Републиката и закононарушения, осъществени от проведената престъпност).
През м.януари 2017г. е осъществена цялостна оценка на напредъка, реализиран от България през десетте години от основаването на механизъм за съдействие и поддръжка (МСП). На тази основа в Доклада по отношение на напредъка на България по механизма за съдействие и инспекция е обрисуван явен път към преустановяване на действието на МСП. Изводите и насоките в Доклада се основават на седемнадесет основни рекомендации. През м. ноември 2018 година Европейската комисия е приветствала напредъка на Р България към бързо преустановяване на действието на МСП и е стигнала до заключението, че наблюдението по първия, втория и шестия индикатор може да бъде счетено за краткотрайно прекъснато. Изложеното заляга в Доклада, по отношение на напредъка на България по механизма за съдействие и инспекция. Един от индикаторите, по които наблюдението над страната е краткотрайно прекъснато е точно индикаторът „ проведена престъпност “. Този триумф се дължи само и единствено на работата на прокурорите от Специализирана прокуратура (считано от 01.01.2012г. само Специализирана прокуратура е способена да управлява делата против проведени незаконни групи). Тези обективно съществуващи в действителност условия опровергават по един безапелационен метод наведените в претекстовете към сегашния законопроект изказвания на вносителя, че липсват задоволително безапелационни и поредни резултати, обосноваващи съществуването на профилираните органи на правосъдната власт.
Следва да се означи, че в претекстовете към ЗИД Наказателно-процесуален кодекс (обн.ДВ 63/2017г., в действие от 05.11.2017г.), вносителите на закона в детайли са стимулирали кое постанова делата за корупционни закононарушения, осъществени от длъжностни лица, заемащи висши държавни длъжности, да бъдат изведени от локалните окръжни съдилища в страната и от най-натоварения към оня миг съд – Софийски градски съд и да бъдат предоставени на органите на профилираното правораздаване, притежаващи висока подготвеност и специализация в региона на тежката престъпна и икономическа престъпност. С обстоятелството на признатата от законодателя към оня миг смяна в процесуалния углавен закон, очевидно тези претекстове са били възприети.
Абсолютно несвоевременно и несъпоставимо е да се съпоставят постигнатиге от профилираните правораздавателни органи резултати в битката с тероризма и проведената престъпност (чл. 411 а ал.1 т.1-т.3 НПК), с постигнатите резултати в битката с закононарушенията, свързани с корупцията по високите етажи на властта (чл. 411 а ал.1 т.4 НПК), освен от позиция на времето, през което е реализирана тази активност от способените профилирани органи, а и поради характера, тежестта и спецификата на делата за всеки от тези типове престъпност, която е несъпоставима.
По изложените съображения смятам, че наличието на претекстовете на плана на Закона за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт не подхожда на условията, регламентирани в член 28, алинея 2 от Закон за нормативните актове, което е равнозначно на липса на претекстове.
Съдържащите се в отчета на министъра на правораздаването претекстове, целящи да обосноват търсената нормативна смяна, не се основават на съответни в действителност условия, от които да следва безапелационен извод за нуждата от тази смяна, което ги лишава от наличие. Целения от вносителя на законопроекта резултат, а точно посредством закриване на профилираните наказателни съдилища и профилираните прокуратури, да се подсигурява спазването на прогласения в Конституцията принцип за самостоятелност на правосъдната власт, отбрана на конституционните права на жителите и реализиране на осезателен прогрес в противодействието на корупцията, изключително по „ високите етажи “ на властта, е посочен декларативно, не е подсилен с причини и няма връзка с действителното фактическо състояние на профилираното правораздаване. Използвания от вносителя метод е лишен от обективност, защото от една страна, не е учреден на действително съществуващите статистически данни за водените каузи за корупция преди 2018г. и за времето след 2018г., а въпреки това, заради обстоятелството, че този метод е и извънредно неправдив във връзка с постигнатите от профилираните органи, резултати в битката с тежката престъпност. В претекстовете на отчета, съдържащи съображенията за унищожаване на профилираните структури, липсват причини за това, по какъв метод работата на профилираните структури е заплашила и заплашва независимостта на правосъдната власт и по какъв метод тъкмо вносителят на законопроекта планува, след закриване на тези структури, тази опасност да отпадне. Липсата на обективност в претекстовете към законопроекта проличава и от събитието, че в свое решение №6/2018г. по к.д. № 10/2017г. Конституционния съд приема, че делата за корупционни закононарушения, осъществени от лица, заемащи висша обществена служба, са със важен публичен интерес освен във вътрешен аспект, а и с оглед осъществяване на интернационалните отговорности на българската страна, произлизащи от Конвенцията на Организация на обединените нации против корупцията, утвърдена на 03.08.2006г. със закон на 40-то Народно заседание. Законодателната преценка за възлагане на посочени каузи за разглеждане от профилирания углавен съд и определянето на тази подсъдност, не придава извънредност на профилирания углавен съд. Застъпва се визията, че няма конституционна спънка профилираният углавен съд да преглежда каузи при съчетаване на двата критерия - както с оглед предмета, по този начин и с оглед субекта, тъй като такава уредба е въпрос на законодателна целенасоченост и не опонира на даденото позволение в практиката на Конституционния съд. В същото решение съдът сочи, че метод, който вкарва или основава визия по отношение на хипотеза за преднамереност на дейности на органи на правосъдната власт е непроизводителен и не може да бъде споделен.
Предвид изложеното, в случай че претекстовете в разисквания законопроект, сочещи на извънредност за СпНС бяха правилни, то очевидно препоръчаната законодателна концепция би била годна в цялостна степен и във връзка с Софийски градски съд в бъдеще, в случай че подсъдността бъде изменена.
Трето: Относно условието на член 28, ал.2 т. 3 от Закон за нормативните актове в претекстовете, надлежно в отчета да са посочени финансовите и други средства, нужни за използване на новата уредба, смятам, че такива липсват в приложената финансова аргументация. Декларативното последно изречение на претекстовете на законопроекта, гласящо: „ Предложеният план на акт не води до влияние върху държавния бюджет “ е извънредно незадоволително като наличие, с цел да покрие заложения от законодателя стандарт. От него не може да се извлече нужната на законодателя информация за размера на финансовите и други средства, които ще бъдат нужни за използване на новия нормативен акт, при положение, че бъде признат в този му тип, за времето на действието му ex nunc. Информацията, отнасяща се до размера на финансовите и други средства е от значително значение за законодателя, защото
законопроекта планува командироване на магистрати до привършване на висящите правосъдни производства. В същото време, в оферти за разискване план на закон липсва каквато и да е информация за броя на тези висящи каузи. Не се съдържат и данни, с какъв кадрови потенциал разполагат в страната органите на правосъдната власт по места, които се планува да поемат следствието по делата, които ще им бъдат предоставени, при положение, че законопроектът бъде признат в този му тип. В претекстовете на законопроекта липсват съображения по отношение на предстоящите резултати от използването на закона, в това число финансовите, в случай че има такива. Декларативното изказване, че с приемането на показания за разискване закон за изменение и допълнение на Закон за съдебната власт, ще се усъвършенства процеса по привършване на висящите каузи в СпНС, е най - дребното погрешно. Подобно изказване е манипулативно. Това е по този начин, тъй като, според нормите настоящия понастоящем Наказателно-процесуален кодекс, е изначално невероятно да се предвижда по кое време ще завърши един углавен развой в правосъдна фаза. Тъкмо заради това, по този начин декларираната от вносителя на законопроекта цел, не би било допустимо да бъде реализирана, чрез закриване на съответните органи на правосъдната власт. Оптимизирането на процеса за срочно привършване на висящите каузи във всеки съд, в частност и в СпНС, в сходство и с нормите на Европейска конвенция за правата на човека, би била допустима при дълбока и всеобхватна промяна на наказателноправното законодателство.
Четвърто: Не е спазено и наложителното изискване на член 28, алинея 2, т. 5 от Закон за нормативните актове, императивно изискващ разбор за сходство с правото на Европейския съюз. В претекстовете към законопроекта се сочи, че планът на ЗИД на Закон за съдебната власт не съдържа разпореждания, транспониращи актове на Европейския съюз, заради което не е приложена таблица за сходство с правото на Европейския съюз.
Съгласно нормата на член 82 §1 от Договора за действие на Европейския съюз (ДФЕС), Европейският парламент и Съветът, посредством наставления, в сходство с елементарната законодателна процедура, могат да открият минимални правила по отношение на определянето на закононарушенията и на глобите в региона на изключително тежката престъпност с трансгранично измерение, произлизащо от естеството или последствията на тези действия или от особена нужда за общо противопоставяне. Тези области на престъпност са следните: тероризъм, трафик на хора и полова употреба на дами и деца, противозаконен трафик на опиати, противозаконен трафик на оръжия, изпиране на пари, корупция, подправяне на платежни средства, компютърна престъпност и проведена престъпност. В взаимозависимост от развиването на престъпността Съветът може да одобри решение за установяване на други области на престъпност, които дават отговор на критериите, посочени в сегашния параграф. Той работи с единогласие след утвърждение от Европейския парламент.
Въз основа на посоченото намирам, че разбор за сходство с правото на Европейския съюз следва да се съдържа в претекстовете на поставения за публично разискване акт, защото публичните връзки, предмет на плана на ЗИД на Закон за съдебната власт, обгръщат съществени аспекти за откриване и наказване на тежката престъпност с трансгранично измерение. Липсата на подобен разбор в претекстовете е равнозначно на липса на претекстове.
Вносителите на законопроекта не са съобразили и още едно доста значимо събитие - по какъв начин тъкмо за в бъдеще ще се ползва Регламент №2017/1939 на Съвета за определяне на засилено съдействие за основаване на Европейска прокуратура.
По създание:
Намирам, че задачите на показания за разискване законопроект не могат да бъдат реализирани и причините ми за това са следните:
Първо: автоматизираното и механично прекачване на цялата подготвеност на СпНС и СП на други съдилица и прокуратури, без планувани в закона гаранции и без основаване на условия за тези органи да поемат този голям размер от работа, а също по този начин и без да разполагат с нужната специализация, за един относително некратък времеви интервал, би довело до прекъсване работата по този жанр каузи.
Към момента Специализирана прокуратура и СпНС са органи на правосъдната власт, които нямат аналог българската правосъдна система. Тяхната териториална подготвеност обгръща територията на цялата страна, а родовата им компетенстност се отнася до закононарушенията, осъществени по Глава I от Наказателен кодекс - “Престъпления срещу републиката “, закононарушения осъществени от проведени незаконни групи, корупция осъществена от лица, заемащи висши обществени длъжности. В предметната подготвеност на Специализирана прокуратура са включени и делата за посочените по - горе закононарушения, и когато са осъществени в чужбина.
Един от главните доводи за основаването на Специализирана прокуратура през 2012г. беше концепцията да се направи неосъществим натиска и опита за влияние върху магистратите, занимаващи се действително с най - тежката престъпност. От основаването си през 2012 година със Закона за изменение и допълнение на Закон за съдебната власт до актуалният миг, профилираните юрисдикции са минали дълъг и комплициран път в процеса на своето одобряване, придружен с чести законодателни и кадрови промени.
Реално, през целия си интервал на битие, Специализирана прокуратура e работила в изискванията на сериозен и продължителен кадрови недостиг, както за магистрати, по този начин и за правосъдни чиновници. Този проблем е намирал своето отчасти решение посредством механизма на командироване на магистрати, само че това е давало краткотрайно и фрагментарно отражение на работата на прокуратурата. В България не е имало друга прокуратура, която да е функционирала при подобен тежък кадрови недостиг. Това неизбежно е довело до сериозна натовареност на прокурорите в СпП, до неспособност за пътешестване в страната, когато следствието допуска следствие на активността на проведени незаконни групи (ОПГ) отвън София, загуба на ежедневния контакт и взаимоотношение с оперативните служби на Министерство на вътрешните работи и ДАНС, загуба на ефикасен надзор върху следствията и така нататък Липсата на кадрова обезпеченост на структурата, водеща до висока натовареност на магистратите и чиновниците, при в този момент съществуващите регламенти работата по този жанр каузи, прави работата по същите непривлекателна за магистратите, заради това, че като се изключи че обемни (понакога в порядъка на стотици томове), тези села се отличават с висока фактическа и прана трудност, висок брой обвинени и очевидци, а заплащането и останалите условия на труд са като тези на всички останали магистрати в другите органи на правосъдната власт. И в случай че досега СпП търпи рецензии във връзка с качеството на работа и от време на време голословно дългата досъдебна фаза по някои от следствията, то това се дължи само и единствено на кадровия недокомплект, само че не и на други аргументи. Следователно, в случай че делата на Специализирана прокуратура бъдат трансферирани на други органи на себната власт, по този начин както това е планувано в сегашния законопроект, ще се реализира същия резултат - недокомплект на заетия щат в тези органи, свръхнатовареност и липса на мотивация у магистратите. Като прибавим и дългия интервал на отделяне от материята, имащ за своя последица неналичието на специализация, то тогава се постанова разумното умозаключение – тази трасформация, по справедливи аргументи, не би довела до реализиране на поставената цел.
През годините сериозен проблем в работата на Специализираната прокуратура провокира следващата промяна в бранш „ Сигурност “ и промените в Закона за ДАНС и Закона за Министерство на вътрешните работи, с които Дирекция БОП бе извадена от Държавна организация национална сигурност (ДАНС) и още веднъж бе обособена като ГДБОП към Министерство на вътрешните работи, която действа в този си тип, начиная от 14.02.2015г. В годините тази работа бе натоварена от законодателя, като само способена да реализира следствието по каузи на Специализираната прокуратура. Значително по - късно във времето на процедура се реализира кадровото застраховане на ГДБОП. В резултат на осъществената промяна, още веднъж се стигна до превъзлагане на каузи - този път от ДАНС през ГДНП, а в следствие - на ГДБОП. Отново се изискваше време новите проверяващи органи занапред да се срещат с делата и да се ориентират в комплицираната наказателноправна материя. Това докара до закъснение следствието по редица каузи и се стигна до осъществяване производствата по Глава 26 от Наказателно-процесуален кодекс, както и процедури по изменяне на ограничения за неотклонение, заради неритмичност в осъществяването на процесуално следствени дейности по делата. Процеса на структуриране на ГДБОП и кадровото й подсилване през 2015г. провокира и съществени проблеми при реализирането на оперативната работа и главната и активност по откриване и противопоставяния на проведената престъпност в България. През тези интервали в Специализираната прокуратура не са постъпвали задоволителен размер материали. Годните материали за започване на следствия, първоначално са били свързани със случаи на квартално разпространяване на наркотични вещества; лихварство; компютърни закононарушения. В резултат от това преструктуриране, за дълъг интервал от време е имало липса на докладвани разработки за действия, като трафик на хора, корупция, трафик на опиати. Отсъствали са разработки от цели райони на страната като Варненска област, Бургаска област и други Сред разработките са липсвали и такива за така наречен “знакови лица “. Едва през 2016г. тази рецесия стартира да се преодолява и в Специализираната прокуратура започнаха да постъпват и по – качествени разработки.
По прилика, каквато в тази ситуация е изцяло уместна, това ще се случи с неприключените досъдебни производства следени от СпП, както и с бъдещите новообразувани села.
Второ, тези магистрати, на които ще се разпореди работата по делата от компетентността на профилираните магистратури, с изключение на неналичието на специализация, ще са и демотивирани да работят по тези каузи, защото при неналичието на каквито и да било основателни доводи за закриването на профилираните структури, наложените в обществото и в магистратската колегия отзиви са, че до закриването на профилираните структури се пристъпва таман, тъй като е работено по съответни наказателни производства (част от които от дълго време се намират в правосъдна фаза). Битува тезата, че има отвращение и боязън от съществуването на мощни и самостоятелни магистратури с национални и трансгранични пълномощия, натоварени с противодействието на корупцията по високите етажи на властта и проведената престъпност. Безпрецедентното закриване на органи на правосъдната власт, афиширано като старт на правосъдна промяна, при неналичието на други причини за това, води до извод у магистратите в тези структури, че това е метод те да бъдат спрени да работят по съответни наказателни производства. Възлагането на работата за закононарушения по Глава I - „ Престъпленията срещу републиката “ на районните съдилища, най -малко буди неразбиране и е лишено от всякаква правна логичност, поради обстоятелството, че с оглед публичната заплаха и спецификата на тези закононарушения, същите до 2015г. са били подсъдни на окръжните съдилища, като първа инстанция.
Трето: истината е, че без смяна на наказателното законодателство, за което ние прокурорите от дълго време молим, никой не е в положение нито да усъвършенства процеса по събиране на доказателства, нито да форсира правосъдния развой, в неговата правосъдна фаза. Освен това, следва да бъдат изменени и редица закони - да вземем за пример ЗЕЕЗА, ЗЕЗР, от които зависи качеството на внасяните в съда каузи и то освен делата, които следи СпП. Така да вземем за пример, с решения на Съда на Европейския съюз по каузи С-724/2019 година и С-852/2019 година, отнасящи се до Европейската заповед за следствие, са направени констатации, че българската правна уредба не планува ефикасни средства за отбрана по смисъла на член 13 Европейска конвенция за правата на човека, както във връзка с претърсването и изземването, по този начин и във връзка с разпита на очевидец посредством видеоконферентна връзка, и до момента в който не бъде отстранена тази уязвимост в националната правна уредба, способените органи в Република България не следва да издават ЕЗР. Нещо повече, настоящия Наказателно-процесуален кодекс не съдържа правилник, който да е подобаващ за събиране на годни доказателства при осъществяване на закононарушения с предмет на закононарушение, аналог на движимо и недвижимо имущество, като да вземем за пример биткойни. Не съществуват правила както за оглед на сходен жанр имущество, по този начин и за налагане на запор на същото. Също по този начин логичен поредно би било, след осъществената законодателна смяна в нормата на чл.276, ал.2 от Наказателно-процесуален кодекс, да се разиска сходна законодателна смяна и на наредбата на чл.246, ал.2 от Наказателно-процесуален кодекс.
Следва да се реши опростяване на процедурата за премахване на явна фактическа неточност (ОФГ) в ОА. Достатъчно би било, при положение на установена ОФГ от страна на съда, това да се протоколира в правосъдния протокол от разпоредителното съвещание и най-вече, след чуване на страните, да се уточни с определение на съда по какъв начин следва да се чете съответния текст (дума, цифра, друго). След като се касае за нагледност на фактическата неточност, не е нужно тя да се изправя в самия обвинителен акт, още повече и при съблюдаване на процедурата, която в този момент е планувана в Наказателно-процесуален кодекс.
При следствие на закононарушения за проведена престъпност, когато като тип СРС се употребява следствие посредством чиновник под прикритие, законово регламентираните периоди в Наказателно-процесуален кодекс и ЗСРС са извънредно незадоволителни. В рамките на оптимално допустимият 6 - месечен период, прекомерно постоянно служителят под прикритие не може въобще да се внедри, а в случай че успее, резултатът е неудовлетворителен. В тази връзка, предлагането ни е периодите, особено за служителя под прикритие, да стартират да текат от момента на внедряването му или от момента на разрешението, само че да са с по-голяма дълготрайност, по този начин както е в множеството европейски страни.
Целесъобразно е ВДС да не се изготвят на хартия, а единствено на диск. Практиката досега демонстрира, че при експлоатирани СРС даже за къс интервал от 1 месец, от време на време лишава година време, правенето на ВДС. Това неизбежно забавя голословно дълго досъдебната фаза на процеса. За тежки умишлени закононарушения по Глава първа от Наказателен кодекс, в хода на формирано досъдебно произвеждане, оптимално допустимият период за използване на СРС да може да се удължава с още 6 месеца.
Предвид приемането на Закона за европейската заповед за следствие е належащо чл.25, ал.2 от Наказателно-процесуален кодекс да се съобрази с този закон, тъй че, да се даде опция за прекъсване на наказателното произвеждане на това съображение и в случаи на ЕЗР.
Намирам за належащо, да се даде опция на прокурора за събиране на доказателства, посредством искане до съда по реда на чл.159а от Наказателно-процесуален кодекс, с изключение на за откриване на тежки умишлени закононарушения и за закононарушенията по член 319а - чл.319е от Наказателен кодекс.
Следва да се уточни наредбата на чл.381, ал.2 от Наказателно-процесуален кодекс, тъй че за закононарушения по чл.304, чл.304а, чл.304б от Наказателен кодекс, да е допустимо делата да се вземат решение със съглашение.Това доста би ускорило работата по делата за корупция по високите етажи на властта, най-много в случаите на усложнена незаконна активност на повече от едно лица.
Следва да се планува опция в хода на правосъдното разследване за прочитане показанията на очевидец, дадени на досъдебното произвеждане, когато очевидецът не може да бъде открит, с цел да бъде свикан или е умрял, като се добави наредбата на чл.281, ал.4 Наказателно-процесуален кодекс.
Четвърто: то се свежда до най значимото - справедлива оценка на съществуващото фактическо състояние, а точно:
През 2021г. прокурорите от Специализирана прокуратура са следили общо 1478 бр. Директива за птиците
От следените досъдебни производства 292бр. са за корупционни закононарушения или закононарушения с вероятен корупционен претекст Ръстът на тази категория досъдебни производства
Това се показва в изпратено до Министерството на правораздаването негативно мнение на Специализираната прокуратура по отношение на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт, в който се планува закриване на профилираното правораздаване.
" Истината е, че без смяна на наказателното законодателство, за което ние прокурорите от дълго време молим, никой не е в положение нито да усъвършенства процеса по събиране на доказателства, нито да форсира правосъдния развой, в неговата правосъдна фаза ", се показва в мнението на Спецпрокуратурата, подписано от нейния началник Валентина Маджарова.
Цялото мнение:
" УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
С актуалното ревю показвам негативното си мнение по отношение на предоставения за публично разискване нормативен акт, като съображенията за това условно могат да се разделят на две групи:
Относно процедурата:
Първо: В своята трайна и непротиворечива процедура Върховен административен съд застъпва поредна позиция, че неспазването на реда и изискванията за издаване на един нормативен акт, обуславя неговата незначителност. При нарушена процедура по издаването му, нищожността се отнася за целия нормативен акт, защото се засягат всички негови елементи. Такъв циничен нормативен акт не би могъл да породи правни последствия, защото би бил противоконституционен.
В съответния случай, нито в претекстовете, нито в отчета на вносителя на разисквания план за изменение и допълнение на Закон за съдебната власт се сочат съответни и/или изключителни аргументи, които да постановат редуциране на законоустановения период от 30 дни за осъществяване на публични съвещания. Драстичното редуциране на периода за публично разискване на законопроекта без посочени претекстове за нуждата от това, ме стимулира да настоявам, че е нарушена процедурата за издаване на закона. Вносителят на законопроекта аргументира сериозното редуциране на периода за публично разискване на половина - от 30 дни на 14 дни по следния метод: “ Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдената власт, съдържащ уредба, обвързвана със закриването на Специализирания углавен съд, Апелативния профилиран углавен съд и съответните им профилирани прокуратури, бе признат в зала на първо четене в 46-тото Народно заседание. Този план е минал разискване в Комисията по конституционни и правни въпроси, както и в зала на първо четене. Предлаганият план на Министерството на правораздаването съставлява концептуално продължение на тази тематика, която към този момент е необятно известна на обществеността и е минала през посочените нагоре разисквания. Въз основа на изложеното избрания 14-дневен период се явява задоволителен за продължение на полемиката “. Изложените съображения не дават отговор на законовите условия и са концептуално неправилни.
В Глава трета на Закона за нормативните актове (чл. 26-28 ЗНА) е регламентиран реда за основаване на нормативните актове. Съгласно член 26 ал.2 Закон за нормативните актове в процеса по разработване на план на нормативен акт се организират публични съвещания с жителите и юридическите лица. Визираната наредба следва да се ползва по отношение на член 28 алинея 2 Закон за нормативните актове, с която е регламентирано претекстовете, надлежно отчетът към плана на нормативен акт, да съдържат: 1. аргументите, които постановат приемането; 2. задачите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, нужни за използването на новата уредба; 4. предстоящите резултати от използването, в това число финансовите, в случай че има такива; 5. разбор за сходство с правото на Европейския съюз. Съгласно член 28 алинея 3 Закон за нормативните актове план на нормативен акт, към който не са приложени претекстове, надлежно отчет, според условията по алинея 2, не се разисква от способния орган. Разпоредбата на член 28, алинея 2 Закон за нормативните актове е императивна. Спазването на плануванаъа процедура е императивно обвързване на натоварените с нормотворчески пълномощия органи, обезпечаващо законосъобразното образуване на управнически решения и приемането на регулиращите избрани публични връзки правни правила по рационален, способен и постоянен метод. Нормотворческият развой се основава и на правилата на аргументираност, непоклатимост, неприкритост и координация, провъзгласени в член 26 алинея 1 Закон за нормативните актове.
Новелата на член 26 алинея 4 Закон за нормативните актове изисква срокът за оферти и мнения по плановете, оповестени за публични съвещания, да не е по-кратък от 30 дни, като законодателят е позволил съставителят на плана да дефинира и различен период, само че не по-кратък от 14 дни, само че това е възможно единствено в изключителни случаи и при категорично изтъкване на аргументите в претекстовете, надлежно в отчета. В съответния случай е несъмнено, че публикуването на претекстовете към оферти законопроект за публични съвещания е осъществено на интернет страницата на Министерство на правосъдието и на Портала за публични съвещания на Министерски съвет, като е избран 14-дневен, а не 30-дневен период за публични съвещания. От значително значение е събитието, че нито в претекстовете, нито в отчета на вносителя на плана са посочени изключителни аргументи, налагащи по-кратък от законния 30-дневен период за публични съвещания.
Всяка процедура по разработване на план на нормативен акт е изцяло независима и проявяване на самостоятелната воля и законодателна самодейност на своя интензивно легитимиран съставител и вносител. Невярно и лишено от всяка юридическа основа е застъпеното мнение на вносителя в претекстовете на разисквания законопроект, че последния, бидейки към този момент „ разискван “ в Комисията по конституционни и правни въпроси и „ признат на първо четене “ в пленарна зала в 46-тото Народно заседание, съставлява „ … концептуално продължение на тази тематика, която към този момент е необятно известна на обществеността и е минала през посочените нагоре разисквания “, което го стимулира да заключи, че избрания 14-дневен период се явява задоволителен за „ продължение на полемиката “.
Демонстрирания метод за привнасяне на един подготвен законопроект, направен от съответен вносител в границите на деяние на съответен парламент при съответно парламентарно посланичество в различен, следващ парламент, разположен при друго парламентарно посланичество и с друг личен състав, с упоритостта да бъде „ продължено “ разискването на същия този законопроект и то в съкратени периоди, е кардинално неправилен. Този извод разумно следва от ноторно известния факт, че не би могло да се прави равенство сред типа и състава на парламентарното посланичество (вида и броя на парламентарните групи) в 46-то и 47-то Народно заседание, които са разнообразни ( и като брой парламентарни групи, и като типове показани политически партии, и като личен състав на депупатите в съответния парламент). Следвайки логиката в претекстовете на вносителя на разисквания нормативен акт (въпреки, че той не е равнозначен с предходните му два проекта) и при нестимулираното редуциране на половина на периода за публично разискване, надали не, се чака от четиридесет и седмото Народно заседание да пристъпи към гласоподаване на оферти му законопроект напряко на второ четене в пленарна зала.
Липсата на посочени в претекстовете и отчета изключителни аргументи, налагащи по-кратък от законния 30-дневен период за публични съвещания съставляват основни нарушавания на законоустановените правила в Закон за нормативните актове за разработване на плана за нормативен акт, които директно рефлектират върху съществени правила, като правда, тъждество, досегаемост, гласност и бистрота, уредени в член 4, 8, 12 и 13 Административнопроцесуален кодекс, както и на правилата, въведени в член 26 алинея 1 от Закон за нормативните актове, според който текст, изработването на план за нормативен акт се прави при ценене на правилата на нужда, аргументираност, неприкритост, предвидимост, координация, пропорция и непоклатимост.
С нормата на член 26, алинея 4 от Закон за нормативните актове се цели да бъде дадена опция на всички заинтригувани организации и лица освен да се срещнат с поставения на вниманието им план, само че и да разполагат с задоволително време за подготовка на възможни оферти по него, които да бъдат разисквани на съвещанията на Комисията по конституционни и правни въпроси; с опция да се промени наличието на плана, а от тук и типа на гласуваното решение за изменение и допълнение на Закона за изменение и допълнение на Закон за съдебната власт, което е израз на самостоятелно и свободно образуваната им воля.
Второ: Съгласно член 18 а по отношение на член 19, алинея 2 Закон за нормативните актове при изработването на план на нормативен акт се прави предварителна оценка на въздействието, която изследва съотношението сред дефинираните цели и предстоящите (постигнатите) резултати. В случая, такава оценка на плана на Закона за изменение и допълнение на Закон за съдебната власт е осъществена напълно бланкетно, без да съдържа нужната конкретика, което я прави официална и негодна за реализиране на задачата на законодателя, визирана в член 20, алинея 2 Закон за нормативните актове. Липсата на конкретика в изследваното съответствие сред преследваната със законопроекта цел и търсения резултат е независимо съображение да се твърди, че е нарушена процедурата по правенето на разисквания план за закон.
В оценката към законопроекта се сочи: „ Проблем 2: „ Непостигане на заложените през 2011 година цели при основаването на профилираните наказателни съдилища и профилираните прокуратури и липса на задоволителни гаранции за съблюдаване на конституционния принцип за самостоятелност на правосъдната власт и отбрана на конституционните права на жителите. “
Този извод, дефиниран под формата на проблем, който оферти законопроект има за цел да в профил посредством закриването на органите на профилираното правораздаване, е лишен от всякакво правно и фактическо съображение. Изводът, че не са реализирани заложените през 2011г. цели при основаването на СпНС и СпП е голословен, защото не почива на всеобхватен, цялостен и справедлив относителен разбор, който да уточни какви са били действителните резултати от битката с корупцията по високите на етажи на властта преди 2018г., когато тя е била в компетенциите главно на Софийски градски съд и на общите окръжни съдилища в страната и по какъв начин се е трансформирала обстановката след 05.11.2017г., когато компетентността за това е минала под надзора на СпНС. Декларативното твърдените в оценката, че „ За десетгодишния период на своето деяние, профилираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури не реализираха заложените със основаването им през 2011 година цели. “ е неточно и не почива на справедливи обстоятелства.
Компетентността на профилираните структури (СпНС, АСпНС,СпП и АСпП) да правораздават по отношение на закононарушенията, свързани с корупция по високите етажи на властта, има за собствен начален миг датата 05.11.2017г., когато с §60 ЗИД Наказателно-процесуален кодекс е основана нова т. 4 в член 411а ал.1 Наказателно-процесуален кодекс. С тази смяна в наказателния процесуален закон, законодателят уголемява компетентността на тези органи на профилираното правораздаване, като им вменява работата и по повод лимитативно посочен кръг от закононарушения, свързани с висок корупционен риск, които да са осъществени от лимитативен кръг длъжностни лица, заемащи висши държавни длъжности (11 категории дл. лица), при изискванията на кумулативност. Реалната работа, обвързвана с посочената нова подготвеност на профилираните съдилища и прокуратури, на практика стартира от 2018г., което към сегашния миг значи, че те работят в изискванията на посочената им нова компететност единствено четири цялостни календарни години ( 2018г. – 2021г.). При това състояние, да се твърди, че: “Следователно, макар активността на органите на профилираното правораздаване, разрастваща се повече от осем години, няма осезателен прогрес в противодействието на корупцията, изключително по„ високите етажи “ на властта. “ е изрично погрешно.
Пореден образец за тоталното непознаване на съществуващата правосъдна система в България е следното изказване: “Друга рецензия е, че към момента не са реализирани солидни резултати във връзка с окончателните неоправдателни присъди по каузи за корупция по високите етажи на властта “.
Ноторно прочут факт за всички практикуващи адвокати е, че профилираните структури (СпНС и АСпНС) не постановяват дефинитивни правосъдни актове.
Законодателят категорично е забранил делата по главните сформира на корупционните закононарушения, като тези по чл.301 и сл. от Наказателен кодекс, да бъдат решавани със съглашение. Освен това съглашението, като законов инструмент, е неприемливо и за други закононарушения от функционалната подготвеност на профилираните органи на правосъдната власт (ОСВ). По различен метод би стоял въпроса, в случай че в този отчет се съдържаше информация за постановените от профилираните съдилица присъди за корупция, без значение дали те са влезнали в действие или не.
Поредния погрешен извод, залегнал в претекстовете към законопроекта гласи, че поетапното разширение на компетентността на органите на профилираното правораздаване „ … целеше да компенсира неналичието на задоволително безапелационни и поредни резултати, които да обосновават съществуването на органите на профилираното наказателно правораздаване. “. Това заключение на вносителя на разисквания законопроект също остава голословно и декларативно, защото още веднъж не почива на действителен и изчерпателен, професионален и справедлив разбор на резултатите от активността на органите на профилираното правораздаване, касаещи техните пълномощия по повод закононарушенията, посочени в нормата на член 411 а ал.1 т.1-т.3 Наказателно-процесуален кодекс (престъпления против Републиката и закононарушения, осъществени от проведената престъпност).
През м.януари 2017г. е осъществена цялостна оценка на напредъка, реализиран от България през десетте години от основаването на механизъм за съдействие и поддръжка (МСП). На тази основа в Доклада по отношение на напредъка на България по механизма за съдействие и инспекция е обрисуван явен път към преустановяване на действието на МСП. Изводите и насоките в Доклада се основават на седемнадесет основни рекомендации. През м. ноември 2018 година Европейската комисия е приветствала напредъка на Р България към бързо преустановяване на действието на МСП и е стигнала до заключението, че наблюдението по първия, втория и шестия индикатор може да бъде счетено за краткотрайно прекъснато. Изложеното заляга в Доклада, по отношение на напредъка на България по механизма за съдействие и инспекция. Един от индикаторите, по които наблюдението над страната е краткотрайно прекъснато е точно индикаторът „ проведена престъпност “. Този триумф се дължи само и единствено на работата на прокурорите от Специализирана прокуратура (считано от 01.01.2012г. само Специализирана прокуратура е способена да управлява делата против проведени незаконни групи). Тези обективно съществуващи в действителност условия опровергават по един безапелационен метод наведените в претекстовете към сегашния законопроект изказвания на вносителя, че липсват задоволително безапелационни и поредни резултати, обосноваващи съществуването на профилираните органи на правосъдната власт.
Следва да се означи, че в претекстовете към ЗИД Наказателно-процесуален кодекс (обн.ДВ 63/2017г., в действие от 05.11.2017г.), вносителите на закона в детайли са стимулирали кое постанова делата за корупционни закононарушения, осъществени от длъжностни лица, заемащи висши държавни длъжности, да бъдат изведени от локалните окръжни съдилища в страната и от най-натоварения към оня миг съд – Софийски градски съд и да бъдат предоставени на органите на профилираното правораздаване, притежаващи висока подготвеност и специализация в региона на тежката престъпна и икономическа престъпност. С обстоятелството на признатата от законодателя към оня миг смяна в процесуалния углавен закон, очевидно тези претекстове са били възприети.
Абсолютно несвоевременно и несъпоставимо е да се съпоставят постигнатиге от профилираните правораздавателни органи резултати в битката с тероризма и проведената престъпност (чл. 411 а ал.1 т.1-т.3 НПК), с постигнатите резултати в битката с закононарушенията, свързани с корупцията по високите етажи на властта (чл. 411 а ал.1 т.4 НПК), освен от позиция на времето, през което е реализирана тази активност от способените профилирани органи, а и поради характера, тежестта и спецификата на делата за всеки от тези типове престъпност, която е несъпоставима.
По изложените съображения смятам, че наличието на претекстовете на плана на Закона за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт не подхожда на условията, регламентирани в член 28, алинея 2 от Закон за нормативните актове, което е равнозначно на липса на претекстове.
Съдържащите се в отчета на министъра на правораздаването претекстове, целящи да обосноват търсената нормативна смяна, не се основават на съответни в действителност условия, от които да следва безапелационен извод за нуждата от тази смяна, което ги лишава от наличие. Целения от вносителя на законопроекта резултат, а точно посредством закриване на профилираните наказателни съдилища и профилираните прокуратури, да се подсигурява спазването на прогласения в Конституцията принцип за самостоятелност на правосъдната власт, отбрана на конституционните права на жителите и реализиране на осезателен прогрес в противодействието на корупцията, изключително по „ високите етажи “ на властта, е посочен декларативно, не е подсилен с причини и няма връзка с действителното фактическо състояние на профилираното правораздаване. Използвания от вносителя метод е лишен от обективност, защото от една страна, не е учреден на действително съществуващите статистически данни за водените каузи за корупция преди 2018г. и за времето след 2018г., а въпреки това, заради обстоятелството, че този метод е и извънредно неправдив във връзка с постигнатите от профилираните органи, резултати в битката с тежката престъпност. В претекстовете на отчета, съдържащи съображенията за унищожаване на профилираните структури, липсват причини за това, по какъв метод работата на профилираните структури е заплашила и заплашва независимостта на правосъдната власт и по какъв метод тъкмо вносителят на законопроекта планува, след закриване на тези структури, тази опасност да отпадне. Липсата на обективност в претекстовете към законопроекта проличава и от събитието, че в свое решение №6/2018г. по к.д. № 10/2017г. Конституционния съд приема, че делата за корупционни закононарушения, осъществени от лица, заемащи висша обществена служба, са със важен публичен интерес освен във вътрешен аспект, а и с оглед осъществяване на интернационалните отговорности на българската страна, произлизащи от Конвенцията на Организация на обединените нации против корупцията, утвърдена на 03.08.2006г. със закон на 40-то Народно заседание. Законодателната преценка за възлагане на посочени каузи за разглеждане от профилирания углавен съд и определянето на тази подсъдност, не придава извънредност на профилирания углавен съд. Застъпва се визията, че няма конституционна спънка профилираният углавен съд да преглежда каузи при съчетаване на двата критерия - както с оглед предмета, по този начин и с оглед субекта, тъй като такава уредба е въпрос на законодателна целенасоченост и не опонира на даденото позволение в практиката на Конституционния съд. В същото решение съдът сочи, че метод, който вкарва или основава визия по отношение на хипотеза за преднамереност на дейности на органи на правосъдната власт е непроизводителен и не може да бъде споделен.
Предвид изложеното, в случай че претекстовете в разисквания законопроект, сочещи на извънредност за СпНС бяха правилни, то очевидно препоръчаната законодателна концепция би била годна в цялостна степен и във връзка с Софийски градски съд в бъдеще, в случай че подсъдността бъде изменена.
Трето: Относно условието на член 28, ал.2 т. 3 от Закон за нормативните актове в претекстовете, надлежно в отчета да са посочени финансовите и други средства, нужни за използване на новата уредба, смятам, че такива липсват в приложената финансова аргументация. Декларативното последно изречение на претекстовете на законопроекта, гласящо: „ Предложеният план на акт не води до влияние върху държавния бюджет “ е извънредно незадоволително като наличие, с цел да покрие заложения от законодателя стандарт. От него не може да се извлече нужната на законодателя информация за размера на финансовите и други средства, които ще бъдат нужни за използване на новия нормативен акт, при положение, че бъде признат в този му тип, за времето на действието му ex nunc. Информацията, отнасяща се до размера на финансовите и други средства е от значително значение за законодателя, защото
законопроекта планува командироване на магистрати до привършване на висящите правосъдни производства. В същото време, в оферти за разискване план на закон липсва каквато и да е информация за броя на тези висящи каузи. Не се съдържат и данни, с какъв кадрови потенциал разполагат в страната органите на правосъдната власт по места, които се планува да поемат следствието по делата, които ще им бъдат предоставени, при положение, че законопроектът бъде признат в този му тип. В претекстовете на законопроекта липсват съображения по отношение на предстоящите резултати от използването на закона, в това число финансовите, в случай че има такива. Декларативното изказване, че с приемането на показания за разискване закон за изменение и допълнение на Закон за съдебната власт, ще се усъвършенства процеса по привършване на висящите каузи в СпНС, е най - дребното погрешно. Подобно изказване е манипулативно. Това е по този начин, тъй като, според нормите настоящия понастоящем Наказателно-процесуален кодекс, е изначално невероятно да се предвижда по кое време ще завърши един углавен развой в правосъдна фаза. Тъкмо заради това, по този начин декларираната от вносителя на законопроекта цел, не би било допустимо да бъде реализирана, чрез закриване на съответните органи на правосъдната власт. Оптимизирането на процеса за срочно привършване на висящите каузи във всеки съд, в частност и в СпНС, в сходство и с нормите на Европейска конвенция за правата на човека, би била допустима при дълбока и всеобхватна промяна на наказателноправното законодателство.
Четвърто: Не е спазено и наложителното изискване на член 28, алинея 2, т. 5 от Закон за нормативните актове, императивно изискващ разбор за сходство с правото на Европейския съюз. В претекстовете към законопроекта се сочи, че планът на ЗИД на Закон за съдебната власт не съдържа разпореждания, транспониращи актове на Европейския съюз, заради което не е приложена таблица за сходство с правото на Европейския съюз.
Съгласно нормата на член 82 §1 от Договора за действие на Европейския съюз (ДФЕС), Европейският парламент и Съветът, посредством наставления, в сходство с елементарната законодателна процедура, могат да открият минимални правила по отношение на определянето на закононарушенията и на глобите в региона на изключително тежката престъпност с трансгранично измерение, произлизащо от естеството или последствията на тези действия или от особена нужда за общо противопоставяне. Тези области на престъпност са следните: тероризъм, трафик на хора и полова употреба на дами и деца, противозаконен трафик на опиати, противозаконен трафик на оръжия, изпиране на пари, корупция, подправяне на платежни средства, компютърна престъпност и проведена престъпност. В взаимозависимост от развиването на престъпността Съветът може да одобри решение за установяване на други области на престъпност, които дават отговор на критериите, посочени в сегашния параграф. Той работи с единогласие след утвърждение от Европейския парламент.
Въз основа на посоченото намирам, че разбор за сходство с правото на Европейския съюз следва да се съдържа в претекстовете на поставения за публично разискване акт, защото публичните връзки, предмет на плана на ЗИД на Закон за съдебната власт, обгръщат съществени аспекти за откриване и наказване на тежката престъпност с трансгранично измерение. Липсата на подобен разбор в претекстовете е равнозначно на липса на претекстове.
Вносителите на законопроекта не са съобразили и още едно доста значимо събитие - по какъв начин тъкмо за в бъдеще ще се ползва Регламент №2017/1939 на Съвета за определяне на засилено съдействие за основаване на Европейска прокуратура.
По създание:
Намирам, че задачите на показания за разискване законопроект не могат да бъдат реализирани и причините ми за това са следните:
Първо: автоматизираното и механично прекачване на цялата подготвеност на СпНС и СП на други съдилица и прокуратури, без планувани в закона гаранции и без основаване на условия за тези органи да поемат този голям размер от работа, а също по този начин и без да разполагат с нужната специализация, за един относително некратък времеви интервал, би довело до прекъсване работата по този жанр каузи.
Към момента Специализирана прокуратура и СпНС са органи на правосъдната власт, които нямат аналог българската правосъдна система. Тяхната териториална подготвеност обгръща територията на цялата страна, а родовата им компетенстност се отнася до закононарушенията, осъществени по Глава I от Наказателен кодекс - “Престъпления срещу републиката “, закононарушения осъществени от проведени незаконни групи, корупция осъществена от лица, заемащи висши обществени длъжности. В предметната подготвеност на Специализирана прокуратура са включени и делата за посочените по - горе закононарушения, и когато са осъществени в чужбина.
Един от главните доводи за основаването на Специализирана прокуратура през 2012г. беше концепцията да се направи неосъществим натиска и опита за влияние върху магистратите, занимаващи се действително с най - тежката престъпност. От основаването си през 2012 година със Закона за изменение и допълнение на Закон за съдебната власт до актуалният миг, профилираните юрисдикции са минали дълъг и комплициран път в процеса на своето одобряване, придружен с чести законодателни и кадрови промени.
Реално, през целия си интервал на битие, Специализирана прокуратура e работила в изискванията на сериозен и продължителен кадрови недостиг, както за магистрати, по този начин и за правосъдни чиновници. Този проблем е намирал своето отчасти решение посредством механизма на командироване на магистрати, само че това е давало краткотрайно и фрагментарно отражение на работата на прокуратурата. В България не е имало друга прокуратура, която да е функционирала при подобен тежък кадрови недостиг. Това неизбежно е довело до сериозна натовареност на прокурорите в СпП, до неспособност за пътешестване в страната, когато следствието допуска следствие на активността на проведени незаконни групи (ОПГ) отвън София, загуба на ежедневния контакт и взаимоотношение с оперативните служби на Министерство на вътрешните работи и ДАНС, загуба на ефикасен надзор върху следствията и така нататък Липсата на кадрова обезпеченост на структурата, водеща до висока натовареност на магистратите и чиновниците, при в този момент съществуващите регламенти работата по този жанр каузи, прави работата по същите непривлекателна за магистратите, заради това, че като се изключи че обемни (понакога в порядъка на стотици томове), тези села се отличават с висока фактическа и прана трудност, висок брой обвинени и очевидци, а заплащането и останалите условия на труд са като тези на всички останали магистрати в другите органи на правосъдната власт. И в случай че досега СпП търпи рецензии във връзка с качеството на работа и от време на време голословно дългата досъдебна фаза по някои от следствията, то това се дължи само и единствено на кадровия недокомплект, само че не и на други аргументи. Следователно, в случай че делата на Специализирана прокуратура бъдат трансферирани на други органи на себната власт, по този начин както това е планувано в сегашния законопроект, ще се реализира същия резултат - недокомплект на заетия щат в тези органи, свръхнатовареност и липса на мотивация у магистратите. Като прибавим и дългия интервал на отделяне от материята, имащ за своя последица неналичието на специализация, то тогава се постанова разумното умозаключение – тази трасформация, по справедливи аргументи, не би довела до реализиране на поставената цел.
През годините сериозен проблем в работата на Специализираната прокуратура провокира следващата промяна в бранш „ Сигурност “ и промените в Закона за ДАНС и Закона за Министерство на вътрешните работи, с които Дирекция БОП бе извадена от Държавна организация национална сигурност (ДАНС) и още веднъж бе обособена като ГДБОП към Министерство на вътрешните работи, която действа в този си тип, начиная от 14.02.2015г. В годините тази работа бе натоварена от законодателя, като само способена да реализира следствието по каузи на Специализираната прокуратура. Значително по - късно във времето на процедура се реализира кадровото застраховане на ГДБОП. В резултат на осъществената промяна, още веднъж се стигна до превъзлагане на каузи - този път от ДАНС през ГДНП, а в следствие - на ГДБОП. Отново се изискваше време новите проверяващи органи занапред да се срещат с делата и да се ориентират в комплицираната наказателноправна материя. Това докара до закъснение следствието по редица каузи и се стигна до осъществяване производствата по Глава 26 от Наказателно-процесуален кодекс, както и процедури по изменяне на ограничения за неотклонение, заради неритмичност в осъществяването на процесуално следствени дейности по делата. Процеса на структуриране на ГДБОП и кадровото й подсилване през 2015г. провокира и съществени проблеми при реализирането на оперативната работа и главната и активност по откриване и противопоставяния на проведената престъпност в България. През тези интервали в Специализираната прокуратура не са постъпвали задоволителен размер материали. Годните материали за започване на следствия, първоначално са били свързани със случаи на квартално разпространяване на наркотични вещества; лихварство; компютърни закононарушения. В резултат от това преструктуриране, за дълъг интервал от време е имало липса на докладвани разработки за действия, като трафик на хора, корупция, трафик на опиати. Отсъствали са разработки от цели райони на страната като Варненска област, Бургаска област и други Сред разработките са липсвали и такива за така наречен “знакови лица “. Едва през 2016г. тази рецесия стартира да се преодолява и в Специализираната прокуратура започнаха да постъпват и по – качествени разработки.
По прилика, каквато в тази ситуация е изцяло уместна, това ще се случи с неприключените досъдебни производства следени от СпП, както и с бъдещите новообразувани села.
Второ, тези магистрати, на които ще се разпореди работата по делата от компетентността на профилираните магистратури, с изключение на неналичието на специализация, ще са и демотивирани да работят по тези каузи, защото при неналичието на каквито и да било основателни доводи за закриването на профилираните структури, наложените в обществото и в магистратската колегия отзиви са, че до закриването на профилираните структури се пристъпва таман, тъй като е работено по съответни наказателни производства (част от които от дълго време се намират в правосъдна фаза). Битува тезата, че има отвращение и боязън от съществуването на мощни и самостоятелни магистратури с национални и трансгранични пълномощия, натоварени с противодействието на корупцията по високите етажи на властта и проведената престъпност. Безпрецедентното закриване на органи на правосъдната власт, афиширано като старт на правосъдна промяна, при неналичието на други причини за това, води до извод у магистратите в тези структури, че това е метод те да бъдат спрени да работят по съответни наказателни производства. Възлагането на работата за закононарушения по Глава I - „ Престъпленията срещу републиката “ на районните съдилища, най -малко буди неразбиране и е лишено от всякаква правна логичност, поради обстоятелството, че с оглед публичната заплаха и спецификата на тези закононарушения, същите до 2015г. са били подсъдни на окръжните съдилища, като първа инстанция.
Трето: истината е, че без смяна на наказателното законодателство, за което ние прокурорите от дълго време молим, никой не е в положение нито да усъвършенства процеса по събиране на доказателства, нито да форсира правосъдния развой, в неговата правосъдна фаза. Освен това, следва да бъдат изменени и редица закони - да вземем за пример ЗЕЕЗА, ЗЕЗР, от които зависи качеството на внасяните в съда каузи и то освен делата, които следи СпП. Така да вземем за пример, с решения на Съда на Европейския съюз по каузи С-724/2019 година и С-852/2019 година, отнасящи се до Европейската заповед за следствие, са направени констатации, че българската правна уредба не планува ефикасни средства за отбрана по смисъла на член 13 Европейска конвенция за правата на човека, както във връзка с претърсването и изземването, по този начин и във връзка с разпита на очевидец посредством видеоконферентна връзка, и до момента в който не бъде отстранена тази уязвимост в националната правна уредба, способените органи в Република България не следва да издават ЕЗР. Нещо повече, настоящия Наказателно-процесуален кодекс не съдържа правилник, който да е подобаващ за събиране на годни доказателства при осъществяване на закононарушения с предмет на закононарушение, аналог на движимо и недвижимо имущество, като да вземем за пример биткойни. Не съществуват правила както за оглед на сходен жанр имущество, по този начин и за налагане на запор на същото. Също по този начин логичен поредно би било, след осъществената законодателна смяна в нормата на чл.276, ал.2 от Наказателно-процесуален кодекс, да се разиска сходна законодателна смяна и на наредбата на чл.246, ал.2 от Наказателно-процесуален кодекс.
Следва да се реши опростяване на процедурата за премахване на явна фактическа неточност (ОФГ) в ОА. Достатъчно би било, при положение на установена ОФГ от страна на съда, това да се протоколира в правосъдния протокол от разпоредителното съвещание и най-вече, след чуване на страните, да се уточни с определение на съда по какъв начин следва да се чете съответния текст (дума, цифра, друго). След като се касае за нагледност на фактическата неточност, не е нужно тя да се изправя в самия обвинителен акт, още повече и при съблюдаване на процедурата, която в този момент е планувана в Наказателно-процесуален кодекс.
При следствие на закононарушения за проведена престъпност, когато като тип СРС се употребява следствие посредством чиновник под прикритие, законово регламентираните периоди в Наказателно-процесуален кодекс и ЗСРС са извънредно незадоволителни. В рамките на оптимално допустимият 6 - месечен период, прекомерно постоянно служителят под прикритие не може въобще да се внедри, а в случай че успее, резултатът е неудовлетворителен. В тази връзка, предлагането ни е периодите, особено за служителя под прикритие, да стартират да текат от момента на внедряването му или от момента на разрешението, само че да са с по-голяма дълготрайност, по този начин както е в множеството европейски страни.
Целесъобразно е ВДС да не се изготвят на хартия, а единствено на диск. Практиката досега демонстрира, че при експлоатирани СРС даже за къс интервал от 1 месец, от време на време лишава година време, правенето на ВДС. Това неизбежно забавя голословно дълго досъдебната фаза на процеса. За тежки умишлени закононарушения по Глава първа от Наказателен кодекс, в хода на формирано досъдебно произвеждане, оптимално допустимият период за използване на СРС да може да се удължава с още 6 месеца.
Предвид приемането на Закона за европейската заповед за следствие е належащо чл.25, ал.2 от Наказателно-процесуален кодекс да се съобрази с този закон, тъй че, да се даде опция за прекъсване на наказателното произвеждане на това съображение и в случаи на ЕЗР.
Намирам за належащо, да се даде опция на прокурора за събиране на доказателства, посредством искане до съда по реда на чл.159а от Наказателно-процесуален кодекс, с изключение на за откриване на тежки умишлени закононарушения и за закононарушенията по член 319а - чл.319е от Наказателен кодекс.
Следва да се уточни наредбата на чл.381, ал.2 от Наказателно-процесуален кодекс, тъй че за закононарушения по чл.304, чл.304а, чл.304б от Наказателен кодекс, да е допустимо делата да се вземат решение със съглашение.Това доста би ускорило работата по делата за корупция по високите етажи на властта, най-много в случаите на усложнена незаконна активност на повече от едно лица.
Следва да се планува опция в хода на правосъдното разследване за прочитане показанията на очевидец, дадени на досъдебното произвеждане, когато очевидецът не може да бъде открит, с цел да бъде свикан или е умрял, като се добави наредбата на чл.281, ал.4 Наказателно-процесуален кодекс.
Четвърто: то се свежда до най значимото - справедлива оценка на съществуващото фактическо състояние, а точно:
През 2021г. прокурорите от Специализирана прокуратура са следили общо 1478 бр. Директива за птиците
От следените досъдебни производства 292бр. са за корупционни закононарушения или закононарушения с вероятен корупционен претекст Ръстът на тази категория досъдебни производства
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ