Как кметовете могат да помогнат за спасяването на света
Лидерството на градовете ще излезе на напред във времето през 2022 година, защото неадекватността на световното ръководство с неговата свръхзависимост от националните държавни управления стартира да си проличава. След климатичната конференция COP26 неуспехът на националните представители ще стане явен. Те са неспособни да минат оттатък уговорките на високо равнище за справяне с климатичните и екологичните изключителни обстановки, като предложат явен, измерим проект с вярно финансиране и точна последователност на реализирането.
Битката против климатичните промени ще бъде извоювана или изгубена в градовете, които сега са дом на повече от половината хора на планетата. Те използват към 70% от цялата сила и генерират три четвърти от световните въглеродни излъчвания. С разрастването на градовете тези цифри ще се усилват, като почти 68% от хората ще живеят в урбанизираните региони през 2050 година
В същото време обаче градовете оферират и по-устойчив метод на живот. По-голямата плътност на популацията би могла да докара до по-малък въглероден отпечатък. Декарбонизирането на градския превоз и енергийните системи ще има значимо значение за достигането на нулеви чисти излъчвания. И също по този начин точно градовете са местата, където климатичните промени ще обиден най-вече хора. Горещите талази заплашват жителите на градските центрове, а повишаващото се равнище на моретата и рисковите дъждовни стихии провокират изненадващи наводнения. Знаем, че през 2022 година би трябвало да се готвим за повече сходни метеорологични феномени.
Моят град Бристол е член на UK Core Cities - мрежа, включваща 11-те най-големи урбанизирани региона на Англия. Заедно ние обгръщаме 20 млн. души и 26% от продукцията на националната стопанска система. Въпреки това държавното управление не поставя старания да ни събере, с цел да изработим пореден проект за декарбонизация. Това е рецепта за незадоволителна успеваемост в миг, когато човечеството няма право на неуспех. И това е неточност, която се повтаря още веднъж и още веднъж във времето.
Реклама
Споразуменията, които се раждат на COP26, са беззъби и тъкмо те ще катализират възхода на локалното самоуправление. Нуждата от ребалансиране на световното основаване на политики не е лимитирано единствено до климата. От миграцията, през градската сигурност и пандемията чак до притискането на корпорациите да си заплащат налозите - сериозните провокации, с които се сблъскваме през днешния ден, са от ден на ден постнационални. Решенията са отвън обсега на националните държавни управления, които работят сами. Ние в Бристол към този момент сме виждали по какъв начин политиките във връзка с пандемията изминават пътя от стерилността на парламентарния спор до действителността на човешкия живот в учебните заведения, на работните места и в къщи. Ние знаем, че Brexit, който е артикул на политиката в Уестминстър, се отразява на нашия бранш за обществени грижи и на питателните доставки, а също и че ще продължи да генерира провокации пред 2022 година
Градовете обаче се самоорганизират. Вече съществуват повече от 300 интернационалните мрежи на обитаемоте места. Някои са проведени на географски принцип, като да вземем за пример Core Cities, Eurocities и US Conference of Mayors. Други са групирани към общ проблем като Migration Council или C40 Cities Climate Leadership Group. Трети, като да вземем за пример Global Parliament of Mayors, се пробват засилят ролята на градовете в националните и интернационалните структури за ръководство.
През 2018 година имах опция да приказвам в Организация на обединените нации по време на договарянията за сключването на Глобалния пакт за миграцията. Като първи кмет, който бе поканен да изнесе тирада, аз разгласих, че на градовете би трябвало да се даде по-силна, по-официална роля при определянето на миграционната политика. Повечето мигранти напущат градовете, минават през тях, пътуват към тях и се връщат в тях. В тази категория попада и Бристол. Също както при климата, градовете могат да обезпечат водачество и експертиза. Пактът на Организация на обединените нации има директни последствия за живота на хората в Бристол, доста от които, също като мен, са първо или второ потомство мигранти.
Когато през 2016 година бях определен за първи път, не си давах сметка какъв брой централно място ще заеме интернационално водачество в моето кметско ръководство. Но това е естествено продължение на аргумента за прехвърлянето на повече пълномощия към обособени градове. Не е задоволително да можеш да формулираш какво се случва в обещано обитаемо място. Да служиш на Бристол значи да отделиш внимание и да окажеш помощ при оформянето на външния подтекст и на силите, които имат въздействие върху живота в града.
Реклама
Нищо от това не е прогноза за края на националното ръководство. Вместо това то е мотив, че става дума за изчезналото парче в пъзела на националното и интернационалното ръководство. Националните държавни управления би трябвало да освободят пространство, а интернационалните организации - да пренасочат по-голямата част от тяхната сила и финанси към градовете.
Според учения и публицист Грег Кларк, който е мой сътрудник в Global Future Councils към Световния стопански конгрес, сега живеем във века на градовете. От решаващо значение за всички нас е ръководещите на национално и интернационално равнище да одобряват този факт. Ако създадем водачите на градовете равностойни сътрудници при оформянето на националните и интернационалните политики, това ще усили възможностите ни да се оправим с значимите провокации на нашето време.
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор The Economist
Битката против климатичните промени ще бъде извоювана или изгубена в градовете, които сега са дом на повече от половината хора на планетата. Те използват към 70% от цялата сила и генерират три четвърти от световните въглеродни излъчвания. С разрастването на градовете тези цифри ще се усилват, като почти 68% от хората ще живеят в урбанизираните региони през 2050 година
В същото време обаче градовете оферират и по-устойчив метод на живот. По-голямата плътност на популацията би могла да докара до по-малък въглероден отпечатък. Декарбонизирането на градския превоз и енергийните системи ще има значимо значение за достигането на нулеви чисти излъчвания. И също по този начин точно градовете са местата, където климатичните промени ще обиден най-вече хора. Горещите талази заплашват жителите на градските центрове, а повишаващото се равнище на моретата и рисковите дъждовни стихии провокират изненадващи наводнения. Знаем, че през 2022 година би трябвало да се готвим за повече сходни метеорологични феномени.
Моят град Бристол е член на UK Core Cities - мрежа, включваща 11-те най-големи урбанизирани региона на Англия. Заедно ние обгръщаме 20 млн. души и 26% от продукцията на националната стопанска система. Въпреки това държавното управление не поставя старания да ни събере, с цел да изработим пореден проект за декарбонизация. Това е рецепта за незадоволителна успеваемост в миг, когато човечеството няма право на неуспех. И това е неточност, която се повтаря още веднъж и още веднъж във времето.
Реклама
Споразуменията, които се раждат на COP26, са беззъби и тъкмо те ще катализират възхода на локалното самоуправление. Нуждата от ребалансиране на световното основаване на политики не е лимитирано единствено до климата. От миграцията, през градската сигурност и пандемията чак до притискането на корпорациите да си заплащат налозите - сериозните провокации, с които се сблъскваме през днешния ден, са от ден на ден постнационални. Решенията са отвън обсега на националните държавни управления, които работят сами. Ние в Бристол към този момент сме виждали по какъв начин политиките във връзка с пандемията изминават пътя от стерилността на парламентарния спор до действителността на човешкия живот в учебните заведения, на работните места и в къщи. Ние знаем, че Brexit, който е артикул на политиката в Уестминстър, се отразява на нашия бранш за обществени грижи и на питателните доставки, а също и че ще продължи да генерира провокации пред 2022 година
Градовете обаче се самоорганизират. Вече съществуват повече от 300 интернационалните мрежи на обитаемоте места. Някои са проведени на географски принцип, като да вземем за пример Core Cities, Eurocities и US Conference of Mayors. Други са групирани към общ проблем като Migration Council или C40 Cities Climate Leadership Group. Трети, като да вземем за пример Global Parliament of Mayors, се пробват засилят ролята на градовете в националните и интернационалните структури за ръководство.
През 2018 година имах опция да приказвам в Организация на обединените нации по време на договарянията за сключването на Глобалния пакт за миграцията. Като първи кмет, който бе поканен да изнесе тирада, аз разгласих, че на градовете би трябвало да се даде по-силна, по-официална роля при определянето на миграционната политика. Повечето мигранти напущат градовете, минават през тях, пътуват към тях и се връщат в тях. В тази категория попада и Бристол. Също както при климата, градовете могат да обезпечат водачество и експертиза. Пактът на Организация на обединените нации има директни последствия за живота на хората в Бристол, доста от които, също като мен, са първо или второ потомство мигранти.
Когато през 2016 година бях определен за първи път, не си давах сметка какъв брой централно място ще заеме интернационално водачество в моето кметско ръководство. Но това е естествено продължение на аргумента за прехвърлянето на повече пълномощия към обособени градове. Не е задоволително да можеш да формулираш какво се случва в обещано обитаемо място. Да служиш на Бристол значи да отделиш внимание и да окажеш помощ при оформянето на външния подтекст и на силите, които имат въздействие върху живота в града.
Реклама
Нищо от това не е прогноза за края на националното ръководство. Вместо това то е мотив, че става дума за изчезналото парче в пъзела на националното и интернационалното ръководство. Националните държавни управления би трябвало да освободят пространство, а интернационалните организации - да пренасочат по-голямата част от тяхната сила и финанси към градовете.
Според учения и публицист Грег Кларк, който е мой сътрудник в Global Future Councils към Световния стопански конгрес, сега живеем във века на градовете. От решаващо значение за всички нас е ръководещите на национално и интернационално равнище да одобряват този факт. Ако създадем водачите на градовете равностойни сътрудници при оформянето на националните и интернационалните политики, това ще усили възможностите ни да се оправим с значимите провокации на нашето време.
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ