4 основни стъпки за по-добра лична киберсигурност
Личната киберсигурност е изключително значима в наши дни, само че мнозина я подценяват. През годините функционалностите за сигурност в известните операционни системи се усъвършенстваха доста и автоматизирано правят по-голямата част от работата.
Но все пак и най-сигурната система може да е изцяло безполезна, когато потребителят не съблюдава обикновени правила. Дори и автоматизираните системи за карантиниране на рискови файлове и линкове, не могат да обезпечат цялостна отбрана, защото би трябвало да се преценяват и с командите на потребителя.
Онлайн изданието ZDNet напомня няколко базови съвета за персонална киберсигурност, които е добре да си припомняме. Първият е да не отваряме атачмънти от непознати изпращачи. Това остава един от най-разпространените и сполучливи способи за хакери да внедрят вирус в устройството на целите си. Дори и изпращачът да е видимо прочут, би трябвало да се внимава, в случай че полученото известие е ненадейно или пък не е в нормалния жанр. Възможно е акаунтът му да е бил злепоставен или просто клониран.
Същото важи и за приемане на непоискани и/или непредвидени линкове. Това е другият известен метод за разпространяване на спам и вируси, изключително в чат приложенията. Не оказва помощ и практиката за потребление на услуги, които съкратяват броя знаци в линка и по този начин скриват истинската му дестинация. За страдание, това е най-трудният за заобикаляне проблем. Има някои услуги, които може да ревизират линка и без потребителят да кликне на него, само че като цяло най-хубавата предварителна защита е вниманието.
Следващата рекомендация е да не се доверяваме на реклами, изскачащи известия и други изявления в обществени мрежи, които настояват, че устройството е компрометирано и може да бъде избавено посредством инсталиране на съответен програмен продукт, добавка за браузър или друга система. Някои вариации на тази скица даже непосредствено желаят пари или пък употребяват имената и логата на известни ИТ компании и антивирусни приложения, с цел да завоюват доверието на потребителя.
Също по този начин не би трябвало да се изтеглят файлове и стратегии от съмнителни уеб сайтове и източници. Някои от тях оферират сякаш безвъзмездни версии на известни приложения, хакнати версии или пък по-добри други възможности, които са и безвъзмездни. В множеството случаи са компрометирани и за да обезпечат елементарен достъп на хакерите до системата.
За край са още значими, съществени препоръки. Винаги да се поддържа допустимо най-актуална версия на операционната система и приложенията, както и да не се деактивират вградените ѝ функционалности за сигурност. Windows 10/11 да вземем за пример има много внедрени системи за сигурност, които са задействани по дифолт с уравновесени настройки за улеснение и за задоволително съответно равнище на отбрана за множеството консуматори.
Но все пак и най-сигурната система може да е изцяло безполезна, когато потребителят не съблюдава обикновени правила. Дори и автоматизираните системи за карантиниране на рискови файлове и линкове, не могат да обезпечат цялостна отбрана, защото би трябвало да се преценяват и с командите на потребителя.
Онлайн изданието ZDNet напомня няколко базови съвета за персонална киберсигурност, които е добре да си припомняме. Първият е да не отваряме атачмънти от непознати изпращачи. Това остава един от най-разпространените и сполучливи способи за хакери да внедрят вирус в устройството на целите си. Дори и изпращачът да е видимо прочут, би трябвало да се внимава, в случай че полученото известие е ненадейно или пък не е в нормалния жанр. Възможно е акаунтът му да е бил злепоставен или просто клониран.
Същото важи и за приемане на непоискани и/или непредвидени линкове. Това е другият известен метод за разпространяване на спам и вируси, изключително в чат приложенията. Не оказва помощ и практиката за потребление на услуги, които съкратяват броя знаци в линка и по този начин скриват истинската му дестинация. За страдание, това е най-трудният за заобикаляне проблем. Има някои услуги, които може да ревизират линка и без потребителят да кликне на него, само че като цяло най-хубавата предварителна защита е вниманието.
Следващата рекомендация е да не се доверяваме на реклами, изскачащи известия и други изявления в обществени мрежи, които настояват, че устройството е компрометирано и може да бъде избавено посредством инсталиране на съответен програмен продукт, добавка за браузър или друга система. Някои вариации на тази скица даже непосредствено желаят пари или пък употребяват имената и логата на известни ИТ компании и антивирусни приложения, с цел да завоюват доверието на потребителя.
Също по този начин не би трябвало да се изтеглят файлове и стратегии от съмнителни уеб сайтове и източници. Някои от тях оферират сякаш безвъзмездни версии на известни приложения, хакнати версии или пък по-добри други възможности, които са и безвъзмездни. В множеството случаи са компрометирани и за да обезпечат елементарен достъп на хакерите до системата.
За край са още значими, съществени препоръки. Винаги да се поддържа допустимо най-актуална версия на операционната система и приложенията, както и да не се деактивират вградените ѝ функционалности за сигурност. Windows 10/11 да вземем за пример има много внедрени системи за сигурност, които са задействани по дифолт с уравновесени настройки за улеснение и за задоволително съответно равнище на отбрана за множеството консуматори.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ