Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни графа „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-p Катерина Маджарова е гастроентеролог в УМБАЛ и ДКЦ „ Пълмед “, Пловдив. Завършва МУ-Пловдив през 2015г., а година по-късно минава сполучливо главния курс и получава документ по ехоендоскопия от ENDO CLUB Academy Training, Хамбург. През 2015 година е доктор специализант по гастроентерология към УМБАЛ " Пълмед ". През 2016г. става съосновател на УС на Асоциацията на младите хепатогастроентеролози в България, а от 2019г. До 2022 година е заместник-председател на организацията. През 2019 година придобива компетентност по гастроентерология. Участвала е в обучителни курсове и в огромен брой български и интернационалните конгреси. Д-p Маджарова е минала едномесечен стаж по ендоскопска ехография в Сантиаго де Компостела, Испания.

Д-р Маджарова, по какъв начин избрахте да се посветите на гастроентерологията?

По време на следването ми в Медицинския университет в Пловдив прекосих през разнообразни стремежи и желания за професионално развиване, допускам както е при множеството студенти. Когато влизаш на разнообразни извършения, намираш неспокойствие, проявяваи интерес към разнообразни области на медицината. Аз съм второ потомство доктор в фамилията, майка ми и татко ми са лекари, само че желаех да ходя по личен път. Накрая избрах една извънредно многолика компетентност – гастроентерологията. Тя включва образна диагностика, интервенционална ендоскопия и вътрешни заболявания. Освен това се развива с невероятни темпове във всички посоки, което прави още по-вълнуващо практикуването й.

Освен клиничната работа, Вие сте и деен член на Асоциацията на младите хепатогастроентеролози. Разкажете за изследователските планове, в които участвате.

Асоциацията на младите хепатогастроентеролози е извънредно дейна организация, с която предходната година успяхме да изпълним VI народен конгрес, въпреки и онлайн поради създалата се конюнктура. В него всяка година взимат присъединяване огромен брой студенти и специализанти по гастроентерология, хирургия, онкология, имунология като показват своите научни разработки или клинични случаи от практиката. Учим се взаимно.

През 2020 година публикувахме в Journal of Gastrointestinal and Liver Diseases първото за България популационно основано изследване за честотата на тези функционални чревни болести (ФЧЗ), проведено от нашата асоциация и Българското сдружение по неврогастроентерология. ФЧЗ или нарушаванията на оста „ черво-мозък “ са чести болести, характеризиращи се с повтарящи се коремни признаци, които не са свързани със структурни или биохимични аномалии. Около 40% от хората в света дават отговор на диагностичните критерии за най-малко едно ФЧЗ. Това високо разпространяване може да се дефинира като проблем за публичното здраве, защото тези болести усилват разноските за опазване на здравето на държавно равнище и водят до утежняване качеството на живот на пациентите. Изследваната група в изследването са български възрастни жители, дейни консуматори в обществените мрежи.

Данните са събирани в интервала май – август 2019 година Всички участници са поканени да попълнят онлайн въпросник за общото им здравословно положение, без да загатваме, че задачата на това изследване е да се изследват признаците на храносмилателната система. Резултатите от него сочат, че всеки пети българин има синдром на раздразненото черво (СРЧ или Irritable Bowel Syndrome – IBS) и всеки десети - функционална диспепсия (ФД). Това е първото изследване за установяване на честотата на СРЧ, ФД и техния овърлап синдром, както и за оценка на рисковите фактори, свързани с тези нарушавания в българското възрастно население. Резултатите са извънредно скъпи, защото попълнят празнината в епидемиологичните данни за тези положения в Източна Европа. Разбира се, нищо от това нямаше да се случи без изследователския и иноваторски дух на сътрудника ни доктор Радислав Наков, който, за жал, ни напусна в края на 2021година. Това е една огромна загуба за българската и европейската гастроентерология.

Какво Ви стимулира най-силно да тръгнете по този път?

Това, което стимулира всеки доктор. Да помагаш на хората, да виждаш усмивката на лицата им откакто са потърсили помощта ти. В нашата компетентност има доста хронични чернодробни болести и възпалителни чревни болести, които изискват следене в дълъг интервал от време, някои – до живот. С тези пациенти се развиват и различен вид връзки, ненапълно бариерата в общуването пада и доверието им към нас е мотивиращо.

Какво цените най-вече в общуването си с пациентите?

Това, което загатнах и по-рано. Доверието сред доктор и пациент е най – скъпото, което можем да имаме. Без него ние не можем да практикуваме специалността си качествено, надлежно пациентът няма да получи съответна помощ.

Имала ли сте сериозни обстановки, в които е трябвало бързо да вземете решение за метода на лекуване и за бъдещето на пациента?

Критични обстановки при нас настъпват най – постоянно при случаи на остро кървене от гастроинтестиналния тракт. В тези случаи кръвозагубата е солидна, постановат се незабавни реанимационни мероприятия, ендоскопски проучвания, при които в най-хубавия случай се локализира източника на кървене и се организира ендоскопска хемостаза. Дори през днешния ден, макар напредъкът на интервенционалната гастроентерология, смъртността от гастроинтестинален кръвоизлив доближава до 10% в международен мащаб.

Кои са Вашите учители в специалността?

Всеки един човек, с който съм се срещала още от началото на специализацията ми, ме е научил на нещо, дал ми е нещо от себе си. Имам опцията да пътувам и да поддържам връзка с прелестни експерти, които са били отворени към нас, младите и са ни допускали до тънкото изкуство на медицината, отваряли са ни вратите към нея.

Много дължа на доктор Никола Боянов, шеф на гастроентерологията към УМБАЛ „ Пълмед “. От него научих още първоначално, че има ли предпочитание, има и метод.

Кои качества цените най-вече у сътрудниците си?

Трудолюбивостта, нестихващия блян към нови познания и честността. И възприятието за комизъм, несъмнено.

Кои са обичаните Ви занимания за свободното време?

Желанията са доста, а времето в никакъв случай не стига. Но когато има такова обичам да го извозвам със фамилията ми и другари, да пътувам и да бъда измежду природата. Често разпускаме с настолни игри, а в този сезон също по този начин карам сноуборд.

Коя е идеята, на която желаете да посветите работата си в околните години?

В България пациентите постоянно търсят лекарска помощ, когато е прекомерно късно. Има доста предотвратими болести, когато са открити в точния момент. Бих желала да се посветя на предварителната защита и профилактиката на болесттите, с цел да ги спрем още преди да са се разгърнали.

Ще споделите ли коя е най-голямата Ви фантазия – като доктор и човек?

Мечтая за здраво здраве за околните ми и повече съпричастност сред хората.