Д-р Гергана Форева и д-р Веселка Христова: Лекари, журналисти и социални работници страдат най-много от бърнаут
Лекари, публицисти, обществени служащи, експерти от помагащите специалности са с най-голям риск от професионално прегаряне, сигнализира Българското Балинт общество (ББО). Докато в Германия присъединяване в Балинтова група е наложителен детайл от образованието по медицина, в България тази професионална процедура занапред се развива. Обществото е посочено на Майкъл Балинт (1896–1970), роден в Унгария, възпитаник на известния маджарски психоаналитик Шандор Ференци, следващ класическия метод на Зигмунд Фройд. Започва работата си през 1936 година в Будапеща, пробвайки да вкара детайли на психоаналичното схващане в практикуването на лекарската специалност.
Методът е използван за всички специалности
които се дефинират като помагащи и в които взаимоотношенията с пациенти или клиенти са от основна значимост. В работата на лекари, психолози, клинични обществени служащи взаимовръзката с търсещите помощ е част от лечебния развой. Стресът при тези експерти произтича от контакта с съответния човек, а не от спецификата на съответната работа.
„ Участието в Балинтовите групи ни дава опция да се предпазим или да сме по-малко уязвими от синдрома на изпепеляването – изяснява доктор Гергана Форева, ръководител на Българското Балинт общество. – Има разнообразни данни за това какъв брой души страдат от него и те са в необятен диапазон – от 20 до 70 %, само че той зависи както от личностовите особености на експертите, по този начин и от организационната среда, каква е обстановката в дадения екип, взаимоотношенията в него. Но може да се каже, че
към 30% от нас са наранени от бърнаут
в една или друга степен, в един или различен миг от нашата работа. “
„ Бяха изнесени данни, че към 80% от общопрактикуващите лекари страдат от стрес, от тях 70% са в много високата рискова група. Те не са в бърнаут, само че могат да влязат в него. Смята се, че през 2016 година 8-9% от джипитата страдат от бърнаут “, добавя доктор Веселка Христова, секретар на ББО.
Д-р Форева извежда преди всичко измежду признаците на професионалното прегаряне нежеланието ни да отидем на работа. Отчуждаваме се от това, което вършим, нямаме предпочитание да изслушаме пациентите или клиентите си,
ставаме раздразнителни, безчувствени, цинични
„ Ясно е, че не можем да не вървим на работа, само че е значимо да се усетим, когато сме застрашени от синдрома, с цел да не стигнем до прочувственото безсилие и цинизма, които водят до цялостно блокиране, тъй като сработват нашите защитни механизми – споделя доктор Христова. – В момента на изчерпването целият свят, всички сътрудници са отвратителни, всички се отнасят към нас по ужасяващ метод. Това са признаци на бърнаута и доста постоянно те не се схващат, тъй като шефовете, тези, които са в лидерски позиции, не са подготвени да ги разпознават. Отдават ги на лошотията на подчинения и на това, че не желае да си свърши работата, а в действителност индивидът е в бърнаут. “
Отначалото синдромът на изпепеляването стартира със свръхамбициозност, вдишване на прекомерна отговорност, след което идват нежеланието за работа, успиването, безразличието и така нататък Така че
престараването не е на хубаво
можем да си създадем извод. Важното е да усетим, когато сме застрашени, да се ослушваме в себе си и да има с кого да беседваме, да споделяме умерено в предпазена среда, да получим противоположна връзка – било то с непосредствен или с експерт.
Когато човек споделя проблемите си в Балинтовата група, вижда, че и други имат същите проблеми и реагират по разнообразни способи. По този метод той си „ купува “ от тях по-добри способи за справяне, оглеждайки се в другите, той стартира да схваща по-добре себе си, а това доста оказва помощ. Това е способ, който работи за всички хора, които работят с хора, твърди доктор Христова.
Методът е използван за всички специалности
които се дефинират като помагащи и в които взаимоотношенията с пациенти или клиенти са от основна значимост. В работата на лекари, психолози, клинични обществени служащи взаимовръзката с търсещите помощ е част от лечебния развой. Стресът при тези експерти произтича от контакта с съответния човек, а не от спецификата на съответната работа.
„ Участието в Балинтовите групи ни дава опция да се предпазим или да сме по-малко уязвими от синдрома на изпепеляването – изяснява доктор Гергана Форева, ръководител на Българското Балинт общество. – Има разнообразни данни за това какъв брой души страдат от него и те са в необятен диапазон – от 20 до 70 %, само че той зависи както от личностовите особености на експертите, по този начин и от организационната среда, каква е обстановката в дадения екип, взаимоотношенията в него. Но може да се каже, че
към 30% от нас са наранени от бърнаут
в една или друга степен, в един или различен миг от нашата работа. “
„ Бяха изнесени данни, че към 80% от общопрактикуващите лекари страдат от стрес, от тях 70% са в много високата рискова група. Те не са в бърнаут, само че могат да влязат в него. Смята се, че през 2016 година 8-9% от джипитата страдат от бърнаут “, добавя доктор Веселка Христова, секретар на ББО.
Д-р Форева извежда преди всичко измежду признаците на професионалното прегаряне нежеланието ни да отидем на работа. Отчуждаваме се от това, което вършим, нямаме предпочитание да изслушаме пациентите или клиентите си,
ставаме раздразнителни, безчувствени, цинични
„ Ясно е, че не можем да не вървим на работа, само че е значимо да се усетим, когато сме застрашени от синдрома, с цел да не стигнем до прочувственото безсилие и цинизма, които водят до цялостно блокиране, тъй като сработват нашите защитни механизми – споделя доктор Христова. – В момента на изчерпването целият свят, всички сътрудници са отвратителни, всички се отнасят към нас по ужасяващ метод. Това са признаци на бърнаута и доста постоянно те не се схващат, тъй като шефовете, тези, които са в лидерски позиции, не са подготвени да ги разпознават. Отдават ги на лошотията на подчинения и на това, че не желае да си свърши работата, а в действителност индивидът е в бърнаут. “
Отначалото синдромът на изпепеляването стартира със свръхамбициозност, вдишване на прекомерна отговорност, след което идват нежеланието за работа, успиването, безразличието и така нататък Така че
престараването не е на хубаво
можем да си създадем извод. Важното е да усетим, когато сме застрашени, да се ослушваме в себе си и да има с кого да беседваме, да споделяме умерено в предпазена среда, да получим противоположна връзка – било то с непосредствен или с експерт.
Когато човек споделя проблемите си в Балинтовата група, вижда, че и други имат същите проблеми и реагират по разнообразни способи. По този метод той си „ купува “ от тях по-добри способи за справяне, оглеждайки се в другите, той стартира да схваща по-добре себе си, а това доста оказва помощ. Това е способ, който работи за всички хора, които работят с хора, твърди доктор Христова.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ