Трябваше ли по този начин да си научиш урока след

Трябваше ли по този метод да си научиш урока след хилядите " дребни дяволи ", които те сполетява? Някои биха споделили,че това е заслужено. Не! Нито една гибел не може да бъде обективна. Това написа в прочувствен пост в обществените мрежи Атанас Димитров, който е другар на починалия в зверската злополука в Пловдив Кристиан.

В обръщението си към младежа, който остана вечно на 21, Атанас загатва за неговия " бохемски манталитет ". 

Ето и цялото прочувствено обръщение от Атанас към Кристиан: 

" Кристиане,

Сега, когато тебе към този момент те няма, май е прекомерно късно да ти размахам пръст в лицето. Да ти повиша звук, да се скараме, да ти тръшна вратата на колата и всичко това, тъй като се безпокоя за теб и за този твой “бохемски манталитет ”, който в последно време ми се струваше малоумен, недомислен и всичко това ти го споделих на последната ни среща преди към месец.

Сега съм гневен за твоята безнаказаност към самия себе си и към хората,които са били с теб, в тази машина, чието само предопределение е да те закара от точка А до точка Б, само че към този момент те няма и няма значение…

Трябваше ли по този метод да си научиш урока след хилядите " дребни дяволи ", които те сполетяха? Някои биха споделили,че това е справедливо…Не! Нито една гибел не може да бъде обективна.

Нямам думи да ти опиша какъв брой ме боли,че те няма. Сега ми се желае да ти се обадя, да се посмеем, да си поговорим, помълчим. Иска ми се да те има! 
Сега желая да ти звънна, само че зная, че един безучастен женски глас ще ми каже: “Моля, пробвайте по-късно. ” И колкото и пъти да опитам…сигналът ще бъде свободен…вече е късно! 

Дано си свободен, приятелю…
Дано ти е леко и пътят ти да бъде светъл…Тази нощ аз те диря в небето и зная, че те има като звезда,която грее,защото ти беше подобен човек! Ти носеше светлина, споделяше я,търсеше я и постоянно успяваше да я откриеш.

Благодаря ти, че беше светулка в моята нощ! Обичам те! Спи умерено своя безконечен сън. Лека нощ! "