Предания за феникса – птицата на любовта
Легендите за птицата феникс минават през гръцката, римската, китайската, египетската и славянската митология.
В китайската митология се споделя, че фениксът е живял по високите планини, където е свивал своите гнезда, с цел да е надалеч от хората. За китайците фениксът е един от четирите свещени пазители на Земята дружно с костенурката, белия тигър и дракона.
В китайските митове фениксът е знак на грацията, мира и любовта. В японските предания огнената птица е съществувала на Земята, с цел да оказва помощ на хората. Тя олицетворявала Слънцето и любовта.
Всяка една от легендите гласи, че фениксът е можел да изгори в личните си пламъци и по-късно да се прероди от пепелта.
В Древен Египет фениксът е символизирал прераждането, благоденствието и Слънцето. Безсмъртието му е подарък от господ Озирис, с цел да може птицата да служи постоянно на хората, олицетворявайки живота и силата на съзиданието.
В персийската митология фениксът е изобразяван като огромна сребърна птица с огнени криле, опашка на паун и глава на куче.
Гнездото му се намирало на Дървото на познанието и когато го разклащал на Земята, неговите семена падали. Според преданията Ева е изяла плода от Дървото на познанието, тъй като е завиждала за безсмъртието на райските създания.
Руснаците назовават феникса Жар-птица. Тя е обитавала короната на Свещеното дърво и била вестител на божествената воля.
Класическият феникс е роден от гръцки мит. Фениксът е красива птица, сходна на паун. Според легендите той се хранил всяка заран с утринна роса. Птицата е можела да се преражда от личната си пепел и на процедура е била безсмъртна, само че доста самотна.
За гърците фениксът е знак на безсмъртието, новото начало и триумфа над бедствията. Стотици създатели от разнообразни страни са били запленени от мистичната аура на феникса и са го изобразявали по разнообразни способи.
Легендите за феникса сплотяват избрани характерности - любовта, божественото, знанието, вярата в положителното, чистата мощ, състраданието и благоденствието, които са се трансформирали в непроменливи във времето полезности и идеали.
