Коя икономическа система е най-благоприятна за човешкото благосъстояние? Отговорът на

Коя икономическа система е най-благоприятна за човешкото богатство? Отговорът на този въпрос би трябвало да бъде избран в сегашната ера, тъй като след 40 години неолиберализъм в Съединени американски щати и други развити стопански системи, ние знаем какво не работи, написа нобеловият лауреат по стопанска система и професор в американския Колумбийски университет Джоузеф Стиглиц в материал за основаното в Брюксел издание New Europe , оповестен от Агенция Фокус.

Неолибералният опит - по-ниските налози върху богатите, дерегулацията на трудовите и продуктовите пазари, финансовите вложения и глобализацията – беше величествен неуспех. Растежът е по-нисък, в сравнение с беше през 25-те години след Втората международна война и по-голямата част от него се натрупа на самия връх на доходната канара. След десетилетия на застой или даже спад на приходите за хората под тях, неолиберализмът би трябвало да бъде разгласен за мъртъв и заровен.

За да успее това, има най-малко три съществени политически други възможности: крайнодесен шовинизъм, лявоцентристки реформизъм и прогресивното ляво (като дясноцентристите съставляват неолибералния провал). И въпреки всичко, като се изключи прогресивното ляво, тези други възможности остават обвързани под някаква форма с идеологията, чийто период на валидност изтече (или би трябвало да изтече).
Лявоцентристите, да вземем за пример, съставляват неолиберализма с човешко лице. Тяхната цел е да трансферират политиките на някогашния американски президент Бил Клинтън и някогашния английски министър председател Тони Блеър в XXI век, правейки единствено леки промени в преобладаващите форми на финансиализация и глобализация. Междувременно, националистката десница се отхвърля от глобализацията, обвинявайки мигрантите и чужденците за всички проблеми на днешния ден. Въпреки това, както сподели президентството на Доналд Тръмп, то е не по-малко обвързано – най-малко в американския вид – с намаляването на налозите за богатите, дерегулацията и ограничението и елиминирането на обществените стратегии.

За разлика от тях, третият лагер пази това, което аз назовавам напредничав капитализъм, който предписва коренно друг стопански проект, учреден на четири целта. Първият е да се възвърне салдото сред пазарите, страната и гражданското общество. Бавният стопански напредък, увеличаващото се неравноправие, финансовата неустойчивост и деградацията на околната среда са проблеми, родени от пазара и поради това не могат и няма да бъдат преодолени от самия пазар. Правителствата имат задължението да лимитират и оформят пазарите посредством екологични, здравни, професионални и други типове контролиране. Работата на държавното управление е също по този начин да прави това, което пазарът не може или няма да направи, като интензивно вложение в съществени проучвания, технологии, обучение и здравето на обществото.

Вторият приоритет е да се признае, че „ благосъстоянието на нациите” е резултат от научно проучване - познаване на света към нас - и обществена организация, която разрешава на огромни групи от хора да работят дружно за общото богатство. Пазарите към момента би трябвало да играят решаваща роля за улеснение на общественото съдействие, само че те служат за тази цел единствено в случай че се управляват от върховенството на закона и подлежат на демократични инспекции. В противоположен случай индивидите могат да се обогатяват, като употребяват други, извличат благосъстояние посредством търсене на облага, вместо да основават благосъстояние посредством същинска досетливост. Много от днешните богати са поели по пътя на употребата, с цел да стигнат там, където са. Те са добре обслужвани от политиките на Тръмп, които предизвикват търсенето на облага, до момента в който унищожават главните източници на основаване на благосъстояние. Прогресивният капитализъм се стреми да направи тъкмо противоположното.

Това ни води до третия приоритет: справяне с възходящия проблем на съсредоточената пазарна мощност. Използвайки осведомителни преимущества, изкупувайки евентуални съперници и създавайки бариери за нахлуване, преобладаващите компании могат да се ангажират с широкомащабно търсене на облага в ущърб на всички останали. Увеличаването на властта на корпоративния пазар, съчетано със спад на силата на договаряне на служащите, извървява дългия път към обяснението, за какво неравенството е толкоз високо и растежът е толкоз муден. Ако държавното управление не поеме по-активна роля, в сравнение с предписва неолиберализмът, тези проблеми евентуално ще се влошат, с помощта на напредъка в роботизацията и изкуствения разсъдък.

Четвъртата основна точка от прогресивната стратегия е да се прекъсне връзката сред икономическата мощ и политическото въздействие. Икономическата мощ и политическото въздействие се укрепват взаимно и се самоподдържат, изключително там, където, както в Съединени американски щати, богатите човеци и корпорации могат да харчат без ограничавания за изборите. Тъй като Съединени американски щати се доближават все по-близо до фундаментално недемократична система на „ един $, един глас “, системата от инспекции и салда, която е нужна за демокрацията, евентуално не може да се задържи: нищо няма да може да ограничи властта на богатите. Това не е просто честен и политически проблем: стопанските системи с по-малко неравноправие в действителност се показват по-добре. Следователно прогресивно-капиталистическите промени би трябвало да стартират с понижаване на въздействието на парите в политиката и понижаване на финансовото неравноправие.

Няма вълшебен патрон, който да обърне вредите, нанесени от десетилетия на неолиберализъм. Но един обстоен дневен ред по линиите, обрисувани нагоре, може. Много ще зависи от това дали реформаторите са твърдо решителни в битката с проблемите като несъразмерната пазарна мощност и неравенството, защото частният бранш ги основава.

Всеобхватната стратегия би трябвало да се концентрира върху образованието, научните проучвания и другите същински източници на благосъстояние. Тя би трябвало да пази околната среда и да се бори с изменението на климата със същата зоркост като Новото зелено разпределяне (Green New Deralers) в Съединени американски щати и Extinction Rebellion (Въстанието против изчезването) в Обединеното кралство. И тя би трябвало да обезпечи публични стратегии, с цел да се подсигурява, че никой жител няма да бъде лишен от главните си потребности за заслужен живот. Те включват икономическа сигурност, достъп до работа и заплата за естествен живот, здравни грижи и съответни жилища, несъмнено пенсиониране и качествено обучение за децата.

Този дневен ред е извънредно достъпен; в действителност не можем да си позволим да не го прилагаме. Алтернативите, предлагани от националисти и неолиберали, ще подсигуряват по-голяма застоялост, неравноправие, утежняване на околната среда и политическо неодобрение, което евентуално може да докара до резултати, които даже не желаеме да си представим.

Прогресивният капитализъм не е оксиморон. Напротив, това е най-жизнеспособната и резонираща опция на идеологията, която явно се провали. Като подобен, той съставлява най-хубавият късмет, който имаме, с цел да избегнем настоящето си икономическа и политическа болест.

Превод и редакция: Иван Христов , Агенция Фокус