Вели Константинова: Моите вълшебства се крият в усмивките на хората около мен
Коя е Вели Константинова?
Вели е наивна и сензитивна душа с извънредно мощна развинтена фикция и въображение. Винаги се стреми да открива чудеса и магии в близост. Често се бори с мислени змейове, които съществуват единствено в нейната глава. Като характерен Стрелец – първо стреля, а след това мисли. Но пък всичко е на показ при нея – няма какво да крие и се бори за правдивост по този начин, както тя си знае. Катоедин характерен воин от приказка.
Разкажи ни за Вълшебната гора!
Вълшебната гора е приказно място, изпълнено с хубост и естествена непорочност. Някои биха го нарекли „ утопично “, само че надалеч не е по този начин. Гората е една концепция за това по какъв начин би могъл да наподобява света, в случай че индивидът не се месеше в делата на природата. Разбира се, че обликът й е приказен и даже малко краен. Все отново не можем да си представим всекидневието без технологиите. А гората – тя е мястото, в което можем да избягаме, с цел да усетим първоизточника – мощната сила на съществуването. Някои читатели даже я дефинират като виртуална действителност и са прави. Но въпреки всичко си мисля, че даже да прекараме няколко часа в една “земна “ гора, резултатът отново бил магичен.
Има ли магии към нас?
Разбира се! Стига да пожелаем да ги забележим. И да имаме вяра. Знаем, че в каквото има вяра човек, това претърпява. Така е и с чудесата. Чудо е, че в този момент седнал съм и давам отговор на тези въпроси. Още по-голямо е, че книгата ми излезе на бял свят, чете се и се харесва от хората. Чудо е слънчевата светлина, която влиза през прозореца. Колко ли магии се крият там?
Какви са твоите магии, от които се удивляваш в всекидневието си?
Моите магии се крият в усмивките на хората в близост. В това, че на фона на цялата реалност, те имат сили да го създадат – да се смеят и да виждат позитивното. Това е мощно и доста вдъхновяващо чувство. Стига да проникнем в него и да го осъзнаем.
Какво те въодушеви да напишеш „ Мистериите на Алис. Вълшебната гора “?
Много неща са. На първо място приказките, които четях като дете, безчет фантастични романи и филми, които боготворя и концепцията за магичните действителности, които съм уверена, че са към нас и можем да забележим във всеки еден миг, в който си позволим да повярваме. Вдъхновиха ме и хората, които по време на пандемията, затворени у дома, преливаха от креативен възторг и се изявяваха в разнообразни поприща. Наблюдавах ги и си споделих – за какво не го направя? Защо да не излея себе си в няколко страници? Така и стана! А татко ми, мир на праха му, ме въодушеви да стартира ДА пиша... и да продължа!
Защо избра фентъзи жанра и с какво той е по- друг от останалите?
Фентъзи жанрът за мен е най-богатият от всички жанрове. Той съдържа в себе си безусловно всичко. И това дава независимост да се разлееш по страниците от душа и сърце. Не бих избрала род, който ме лимитира. Обичам чувството, че съм свободна да пиша каквото и както повелява моето и единствено моето сърце. Това е и повода да избера фентъзито като род. Незаменим е. Няма различен подобен, който да може толкоз да пробуди съзнанието на човек. Обичам всички жанрове, само че този несъмнено е най-новаторският и даващ независимост от всички. Защото въображението е широко и може да сътвори толкоз красиви действителности и светове, които никой различен не може.
Посланията в „ Мистериите на Алис. Вълшебната гора “са?
Те са безчет. Буквално на всяка страница. Но главните са свързани с това по какъв начин се отнасяме с природата. За това, че всяко човешко деяние поражда реакция, която още веднъж може да се върне към него. Как дейностите на индивида могат да попречат чисто естествени закони да бъдат изпълнени, както земята ни повелява. А това е значимо, тъй като планетата е нашият дом.
Друго главно обръщение идва посредством основната ми героиня Алиса. Или както я назовава сътрудникът й – Алис. И това обръщение е, че в случай че човек знае какво желае и има задоволително мощна воля и ентусиазъм, може да реализира всичко. Че вярата може да даде криле на хората и да ги докара до действителността, в която те желаят да живеят. Както става и с Алиса. Тя има вяра в чудесата и ги претърпява след това.
Любимата ти част от „ Мистериите на Алис. Вълшебната гора “ е?
Много са обичаните ми елементи. Може би тези, която най-вече обичам да чета и прелиствам, и които обичах да разказвам, до момента в който създавах романа, са приключенията на героите в гората – в сънищата им и в действителността. Там въображението работи най-усилено. Има най-вече поле за изява и се наслаждаваш на всяка една стъпка, тъй като всичко в близост е неизмеримо.
Кога да чакаме продължението на „ Мистериите на Алис. Вълшебната гора “?
Надявам се в края на годината да е готово. Вече го пиша. Започнах постепенно, само че при мен процесът внезапно се отключва. Когато стане това, спирка няма да има и ще излея всичко, което съм подготвила за читателите. Ново премеждие и нови чудеса.
За създателя на Мистериите на Алис. Вълшебната гора.
Велимира Константинова е на 41 години, живяла е в семейство на литературоведи, потомка е на Иван Вазов, неин татко е поетът и лекар по история Константин Искров, а „ Мистериите на Алис. Вълшебната гора “ е дебютният ѝ разказ, първа част от фентъзи поредност.
Завършила е компетентност „ Педагогика и литературно образование “ в СУ „ Св. Климент Охридски “. Работи в Българска национална телевизия като началник бранш „ Проекти и фестивали “, изготвя и написа планове за безплатни помощи от Европейски Съюз. Винаги се е занимавала с писане в разнообразни насоки, само че с помощта на поддръжката на татко си, се осмелява да посегне към художествената литература и да напише първия си разказ. На него посвещава и дебютната си книга.
„ Тя се обърна и ахна. Между дърветата, обгърнати в светлина, постепенно вървяханай-красивите същества, които младата жена беше виждала. Разтърси главаи отново погледна. Те бяха същински! Облечени в дълги бели рокли и препасани снаправени от зелени растения колани, феите вървяха гладко, като че ли някакваневидима мощ ги носеше напред. “
За „ Библиотека България ”
„ Библиотека България ” е издателство за модерна българска лирика и белетристика, учредено на 25 януари 2018 година от поетите Ива Спиридонова и Симеон Аспарухов. Сътрудничи си с държавни културни институции, писателски сдружения и асоциации, медии. Стремежът на екипа е запазването на изключителна точност и отговорност във всеки стадий от и след основаването на книжното тяло – от предварителния прочит на ръкописа, редакцията, коректурата и отпечатването му, до представянето и популяризирането на всяка книга пред българския четец.
Вниманието и самостоятелното отношение към всеки създател са в основата на възгледите на екипа. Издателството провежда и продуцира литературни събития. През 2019 година издателството учредява Националната годишна литературна премия „ Вие пишете, ние четем ”.
Вели е наивна и сензитивна душа с извънредно мощна развинтена фикция и въображение. Винаги се стреми да открива чудеса и магии в близост. Често се бори с мислени змейове, които съществуват единствено в нейната глава. Като характерен Стрелец – първо стреля, а след това мисли. Но пък всичко е на показ при нея – няма какво да крие и се бори за правдивост по този начин, както тя си знае. Катоедин характерен воин от приказка.
Разкажи ни за Вълшебната гора!
Вълшебната гора е приказно място, изпълнено с хубост и естествена непорочност. Някои биха го нарекли „ утопично “, само че надалеч не е по този начин. Гората е една концепция за това по какъв начин би могъл да наподобява света, в случай че индивидът не се месеше в делата на природата. Разбира се, че обликът й е приказен и даже малко краен. Все отново не можем да си представим всекидневието без технологиите. А гората – тя е мястото, в което можем да избягаме, с цел да усетим първоизточника – мощната сила на съществуването. Някои читатели даже я дефинират като виртуална действителност и са прави. Но въпреки всичко си мисля, че даже да прекараме няколко часа в една “земна “ гора, резултатът отново бил магичен.
Има ли магии към нас?
Разбира се! Стига да пожелаем да ги забележим. И да имаме вяра. Знаем, че в каквото има вяра човек, това претърпява. Така е и с чудесата. Чудо е, че в този момент седнал съм и давам отговор на тези въпроси. Още по-голямо е, че книгата ми излезе на бял свят, чете се и се харесва от хората. Чудо е слънчевата светлина, която влиза през прозореца. Колко ли магии се крият там?
Какви са твоите магии, от които се удивляваш в всекидневието си?
Моите магии се крият в усмивките на хората в близост. В това, че на фона на цялата реалност, те имат сили да го създадат – да се смеят и да виждат позитивното. Това е мощно и доста вдъхновяващо чувство. Стига да проникнем в него и да го осъзнаем.
Какво те въодушеви да напишеш „ Мистериите на Алис. Вълшебната гора “?
Много неща са. На първо място приказките, които четях като дете, безчет фантастични романи и филми, които боготворя и концепцията за магичните действителности, които съм уверена, че са към нас и можем да забележим във всеки еден миг, в който си позволим да повярваме. Вдъхновиха ме и хората, които по време на пандемията, затворени у дома, преливаха от креативен възторг и се изявяваха в разнообразни поприща. Наблюдавах ги и си споделих – за какво не го направя? Защо да не излея себе си в няколко страници? Така и стана! А татко ми, мир на праха му, ме въодушеви да стартира ДА пиша... и да продължа!
Защо избра фентъзи жанра и с какво той е по- друг от останалите?
Фентъзи жанрът за мен е най-богатият от всички жанрове. Той съдържа в себе си безусловно всичко. И това дава независимост да се разлееш по страниците от душа и сърце. Не бих избрала род, който ме лимитира. Обичам чувството, че съм свободна да пиша каквото и както повелява моето и единствено моето сърце. Това е и повода да избера фентъзито като род. Незаменим е. Няма различен подобен, който да може толкоз да пробуди съзнанието на човек. Обичам всички жанрове, само че този несъмнено е най-новаторският и даващ независимост от всички. Защото въображението е широко и може да сътвори толкоз красиви действителности и светове, които никой различен не може.
Посланията в „ Мистериите на Алис. Вълшебната гора “са?
Те са безчет. Буквално на всяка страница. Но главните са свързани с това по какъв начин се отнасяме с природата. За това, че всяко човешко деяние поражда реакция, която още веднъж може да се върне към него. Как дейностите на индивида могат да попречат чисто естествени закони да бъдат изпълнени, както земята ни повелява. А това е значимо, тъй като планетата е нашият дом.
Друго главно обръщение идва посредством основната ми героиня Алиса. Или както я назовава сътрудникът й – Алис. И това обръщение е, че в случай че човек знае какво желае и има задоволително мощна воля и ентусиазъм, може да реализира всичко. Че вярата може да даде криле на хората и да ги докара до действителността, в която те желаят да живеят. Както става и с Алиса. Тя има вяра в чудесата и ги претърпява след това.
Любимата ти част от „ Мистериите на Алис. Вълшебната гора “ е?
Много са обичаните ми елементи. Може би тези, която най-вече обичам да чета и прелиствам, и които обичах да разказвам, до момента в който създавах романа, са приключенията на героите в гората – в сънищата им и в действителността. Там въображението работи най-усилено. Има най-вече поле за изява и се наслаждаваш на всяка една стъпка, тъй като всичко в близост е неизмеримо.
Кога да чакаме продължението на „ Мистериите на Алис. Вълшебната гора “?
Надявам се в края на годината да е готово. Вече го пиша. Започнах постепенно, само че при мен процесът внезапно се отключва. Когато стане това, спирка няма да има и ще излея всичко, което съм подготвила за читателите. Ново премеждие и нови чудеса.
За създателя на Мистериите на Алис. Вълшебната гора.
Велимира Константинова е на 41 години, живяла е в семейство на литературоведи, потомка е на Иван Вазов, неин татко е поетът и лекар по история Константин Искров, а „ Мистериите на Алис. Вълшебната гора “ е дебютният ѝ разказ, първа част от фентъзи поредност.
Завършила е компетентност „ Педагогика и литературно образование “ в СУ „ Св. Климент Охридски “. Работи в Българска национална телевизия като началник бранш „ Проекти и фестивали “, изготвя и написа планове за безплатни помощи от Европейски Съюз. Винаги се е занимавала с писане в разнообразни насоки, само че с помощта на поддръжката на татко си, се осмелява да посегне към художествената литература и да напише първия си разказ. На него посвещава и дебютната си книга.
„ Тя се обърна и ахна. Между дърветата, обгърнати в светлина, постепенно вървяханай-красивите същества, които младата жена беше виждала. Разтърси главаи отново погледна. Те бяха същински! Облечени в дълги бели рокли и препасани снаправени от зелени растения колани, феите вървяха гладко, като че ли някакваневидима мощ ги носеше напред. “
За „ Библиотека България ”
„ Библиотека България ” е издателство за модерна българска лирика и белетристика, учредено на 25 януари 2018 година от поетите Ива Спиридонова и Симеон Аспарухов. Сътрудничи си с държавни културни институции, писателски сдружения и асоциации, медии. Стремежът на екипа е запазването на изключителна точност и отговорност във всеки стадий от и след основаването на книжното тяло – от предварителния прочит на ръкописа, редакцията, коректурата и отпечатването му, до представянето и популяризирането на всяка книга пред българския четец.
Вниманието и самостоятелното отношение към всеки създател са в основата на възгледите на екипа. Издателството провежда и продуцира литературни събития. През 2019 година издателството учредява Националната годишна литературна премия „ Вие пишете, ние четем ”.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ