Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е разрешила на

Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) е разрешила на ЧЕЗ България да изведе от употреба енергийни блокове № 1, 2 и 3 в Топлоелектрическа централа „ Варна “. Решението е взето преди дни на закрито съвещание, излиза наяве от протокола, оповестен на интернет страницатана енергийния регулатор.

Според документа КЕВР също по този начин променя издадената на „ Топлоелектрическа централа Варна “ ЕАД лицензия за активността „ произвеждане на електрическа сила “, като понижава конфигурираната електрическа мощ от 1 260 MW на 630 MW.

В протокола е обяснено, че в регулаторната комисия е постъпило заявление от „ Топлоелектрическа централа Варна “ ЕАД за изменение на лицензия за активността „ произвеждане на електрическа сила “. Заявлението е подадено по отношение на извеждане от употреба на енергийни блокове No 1, 2 и 3 в Топлоелектрическа централа „ Варна “. Във връзка с това са поискани мнения от Електроенергийния систематичен оператор /ЕСО/ и от Министерство на енергетиката.

Топлоелектрическа централа „ Варна “ е топлоелектрическа централа с шест енергийни блока с обща конфигурирана мощ 1 260 MW. Блокове 1, 2 и 3 на централата са въведени в употреба в интервала 1968 – 1969 година В следствие в интервала 1977 – 1979 година са въведени в употреба още три блока – блокове 4, 5 и 6. Топлоелектрическа централа Варна беше добита от ЧЕЗ България през 2006 година, само че затвори порти през 2015 година, тъй като не извършва европейските правила за екология. След извеждането от употреба на блокове № 1, 2 и 3 общо конфигурираната електрическа мощ в Топлоелектрическа централа „ Варна” се трансформира от 1 260 MW на 630 MW.

След изменението на лицензията на „ Топлоелектрическа централа Варна “ ЕАД употребата на останалите три блока ще бъде допустима единствено след привеждането им в сходство с условията на европейското и национално законодателство във връзка с нормите за възможни излъчвания. Това може да бъде реализирано посредством създаване на сероочистващи съоръжения, монтиране на в допълнение поле на електрофилтрите и монтиране на нискоазотни горелки на блокове № 4, 5 и 6. Към момента не са построени нужните уреди според условията на комплексното позволение, които биха разрешили по-нататъшна употреба на блокове № 4, 5 и 6.

От ЧЕЗ България нееднократно са подчертавали, че сходен план е стопански неуместен за компанията, защото не подсигурява възвращаемост на големите вложения, които ще бъдат вложени. В тази връзка беше потърсена поддръжка от страната за екологизиране на ТЕЦ-а и/или смяна на горивната му база. Припомняме, че след придобиването на Топлоелектрическа централа " Варна " от ЧЕЗ България предложиха план за превръщане на централата на природен газ. Оказа се обаче, че не може да получи достъп до газопроводната мрежа, нито гаранции за постоянни доставки на газ. Така този порект не можа да бъде сбъднат, макар че с поддръжка на страната за обезпечаване на газопровод за зареждане на централата, както се прави с и редица вложители, на които страната обезпечава транспортна и друга инфраструктура, би могъл да се осъществя.

ЕСО: Топлоелектрическа централа " Варна " е значима за системата

ЕСО ЕАД е показало мнение, в което сочи, че историческото развиване на електропреносната мрежа 110, 220 и 400 kV в България е обосновано от местоположението на главните за страната топлоелектрически централи: Топлоелектрическа централа „ Брикел “, Топлоелектрическа централа „ Марица изток 2 “, Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “, Топлоелектрическа централа „ Марица изток 3 “, АЕЦ „ Козлодуй “, Топлоелектрическа централа „ Русе “ и Топлоелектрическа централа „ Варна “, зареждането на потребителите в страната и опцията за продан на електрическа енергия със прилежащите страни.

" ЕСО ЕАД показва, че Топлоелектрическа централа „ Варна “ е бил главният източник за зареждане на потребителите в североизточна България, като синхронните генератори са поддържали напреженията в целия регион и са намалявали софтуерните загуби в електропреносната мрежа. ЕСО ЕАД излага, че ОРУ 110 kV на Топлоелектрическа централа „ Варна “ и ОРУ 110 kV на п/ст „ Добруджа “ са гръбнакът на мрежа 110 kV в североизточна България, в това число и по направлението Варна – Бургас, както и че ролята на Топлоелектрическа централа „ Варна “ е била значима и след присъединението на 500 MW вятърни електроцентрали в Добричкия регион, защото тези централи не контролират напрежението в мрежа 110 kV. ЕСО ЕАД осведоми, че преди приватизацията на Топлоелектрическа централа „ Варна “ е осъществена рехабилитация на огромна част от оборудването в централата. Монтирани са нови цифрови регулатори на възбуждане и нови цифрови релейни отбрани. Възбудителните системи на блокове 1, 2, 3 са чисто-статични, т.е. по-съвременни от смесените възбудителни системи на блокове 4, 5 и 6. На блокове 4, 5 и 6 са инсталирани нови цифрови турбинни регулатори ", написа в документа.

" Тези модерни регулиращи системи и по-широкият диапазон на контролиране по дейна мощ, спрямо централите от „ Маришкия басейн “, са определяли Топлоелектрическа централа „ Варна “ като значима и желана от диспечерска позиция централа, чиито блокове сполучливо са предоставяли спомагателни услуги на систематичния оператор. В тази връзка ЕСО ЕАД смята, че окончателното извеждане от употреба на блокове 1, 2 и 3 в Топлоелектрическа централа „ Варна “ има следните отрицателни резултати:
- местен резултат, обвързван с понижаване сигурността на електрозахранването на потребителите в региона на Варна - Добрич, който ЕСО ЕАД взема решение последователно с механически средства и обилни вложения в електропреносната мрежа;
- повишаване на непознатите директни и кръгови потоци на мощ през българската електропреносна мрежа. Съществена част от преноса на мощ от огромните централи в западната част на Румъния към огромните товари към гр. Букурещ се прави през българската мрежа, което води до увеличение на загубите в нея ", акцентират от ЕСО.

МЕ: Не са изчерпани опциите за употреба на централата

В свое писмо министърът на енергетиката сочи, че според Постановление № 181 на Министерския съвет от 20.07.2009 година Топлоелектрическа централа „ Варна “ е стратегически обект, който се явява сериозна инфраструктура, както и че Министерството на защитата не е снело от доклад военновременния проект на централата. Посочва, че само блок № 6 разполага с горивна система, която разрешава при изключителна обстановка да бъде пуснат в употреба и включен в електрическата система на страната.

Министърът на енергетиката показва мнение, че изключването на Топлоелектрическа централа „ Варна “ от електроенергийната система ще сътвори усложнения в работата на ЕСО ЕАД, свързани с поддържането на честотата в Североизточна България, както и ще докара до нарушение на енергийния баланс в диагонала Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “ - Топлоелектрическа централа „ Варна “, обвързвано с увеличение на софтуерните загуби от транспорт на електрическа сила от централна към североизточна България. Посочва, че следва да се упорства пред управлението на „ Топлоелектрическа централа Варна “ ЕАД и респективно пред притежателя – „ ЧЕЗ България “ АД, да бъдат осъществени нужните вложения за екологизация на централата. В тази връзка министърът на енергетиката смята, че не са изчерпани опциите за употреба на централата, поради стартиралата енергийна борса и свободния пазар на електрическа сила.

Аргументите за изваждане на блоковете от употреба

Във връзка с посочените възражения КЕВР е поискала мнения и информация и от Агенцията за приватизация и следприватизационен надзор, Минитерство на защитата и Министерство на околната среда и водите.

От Агенцията за приватизация и следприватизационен надзор /АПСК/ сочат, че със сключването на приватизационния контракт сдружението не е поемало обвързване за непрекратяване на индустриалната активност. В тази връзка АПСК декларира, че прекъсването на индустриалната активност не съставлява нарушаване на контракта за приватизация. В писмото от АПСК се показва, че " към сегашния миг не е установено несъблюдение на отговорностите от страна на сдружението, вследствие на осъществения следприватизационен надзор по осъществяване на поетите отговорности по контракта ".

Получено е мнение и от министъра на защитата по отношение на дилемите, отговорностите и дейностите на „ Топлоелектрическа централа Варна “ ЕАД според военновременния проект на сдружението при пораждане на изключителни обстановки, както и мнение за следствията от вероятно извеждане от употреба на енергийни блокове 1, 2 и 3 на Топлоелектрическа централа „ Варна “. В тази връзка, с писмо с вх. № Е-ЗЛР-И-24 от 20.12.2016 година е получена изисканата информация, като последната не е отразена в решението на регулатора заради това, че същата е с гриф „ поверително “.

Регулаторната енергийна комисия е поискала също по този начин позицията и на министъра на околната среда и водите по отношение на предприети/непредприети дейности от страна на „ Топлоелектрическа централа Варна “ ЕАД за привеждане на централата в сходство с нормативните условия за запазване на околната среда, както и за декларирани капиталови планове на сдружението в тази връзка.

В писмо заместник-министърът на околната среда и водите осведоми, че „ Топлоелектрическа централа Варна “ ЕАД има издадено Комплексно позволение (КР) № 51/2005 година, обновено с Решение № 51-Н0-И0-А1/2011 година, за употреба на горивни съоръжения за произвеждане на електрическа сила – горивна апаратура № 1, състояща се от блокове № 1,2 и 3 и горивна апаратура № 2, състояща се от блокове № 4, 5 и 6. Посочва се, че в обновеното КР са включени и измененията в изискванията на позволената на съображение член 4, алинея 4 от Директива 2001/81/ЕС лимитирана употреба на горивна апаратура № 1. Операторът на централата е получил право да я експлоатира не повече от 10 500 часа в интервала от 01.01.2011 година до 31.12.2015 година, след което същата следва да бъде изведена от употреба. За да експлоатира горивна апаратура № 2, операторът е трябвало да я приведе в сходство с условията на Директива 2001/80/ЕС посредством монтиране на нискоазотни горелки на котлите, създаване на сероочистващи съоръжения и монтиране на спомагателни полета на електрофилтрите в следните периоди:
- за блок № 4 – до 31.12.2012 г.;
- за блок № 5 – до 31.12.2013 г.;
- за блок № 6 – до 31.12.2014 г.;
Поради неспазване на периодите за привеждане в сходство, блокове № 4,5 и 6 са спрени от употреба със Заповеди на шефа на РИОСВ-Варна за използване на насилствена административна мярка, както следва:
- за блок № 4 – Заповед № 315/28.12.2012 г.;
- за блок № 5 – Заповед № 287/17.12.2013 г.;
- за блок № 6 – Заповед № 247/17.12.2014 година, като същите са пломбирани.
В писмото се показва, че към сегашния миг от страна на „ Топлоелектрическа централа Варна “ ЕАД не са подхванати дейности за привеждане на блокове № 4, 5 и 6 в сходство с изискванията на КР. След осъществена информация в електронната система на Министерство на околната среда и водите и РИОСВ-Варна се показва, че не е налична информация за утвърдени или в развой на одобрение капиталови оферти на „ Топлоелектрическа централа Варна “ ЕАД за привеждане на централата в сходство с нормативните условия по запазване на околната среда. Отбелязва се, че „ Топлоелектрическа централа Варна “ ЕАД е оператор и на КР № 279-Н0/2008 година, издадено му за употреба на сгуроотвал „ Беглик Чаир “. Сгуроотвалът се състои от две секции за неутрализиране на пепелината при работа на блоковете на централата, като същият е с прекратена употреба и е осъществена реорганизация (техническа) и на двете му секции

Предвид горното и заради обстоятелството, че не са построени сероочистващи съоръжения на котли № 4, 5 и 6, за същите са издадени заповеди на Министерство на околната среда и водите за прекъсване от употреба. Топлоелектрическа централа „ Варна “ от 01.01.2015 година и до сегашния миг е спряла производството на електрическа сила. Централата е изключена и от схемата за приемане на безвъзмездни излъчвания въглероден диоксид.

Топлоелектрическа централа " Варна " в числа и обстоятелства

От „ Топлоелектрическа централа Варна “ ЕАД са показали в КЕВР одитиран годишен финансов доклад за 2016 година, според който сдружението регистрира загуба в размер на 5 247 хиляди лева, която е понижена по отношение на миналата година, когато е била 13 500 хиляди лева и общо изчерпателен приход за годината, чисто от налози загуба от 5 291 хиляди лева за 2016 година при загуба от 13 516 хиляди лева за 2015 година

Основните фактори, които оказват въздействие върху финансовия резултат, е краткотрайното прекратяване употребата на енергийните блокове и прекъсване на индустриалната активност от 01 януари 2015 година, според изискванията на комплексното позволение. Същевременно са подхванати нужните дейности за опазване и поддържане на цялото съоръжение на централата в положение годно за бъдеща употреба. В тази връзка през 2016 година сдружението няма осъществени доходи от продажба на електрическа сила и разполагаема мощ, единствено доходи от услуги в размер на 90 хиляди лева и други доходи в размер на 2 382 хиляди лева, от които с максимален условен дял в състава им са възобновени хранителни запаси за рекултивация на сгуроотвала.

Нетните финансови доходи през 2016 година са в размер на 171 хиляди лева и са от лихви по предоставени банкови депозити и по предоставени заеми на свързани лица. Общо разноските от активността на сдружението през 2016 година са понижени с 52,03% и са в размер на 7 890 хиляди лева при 16 795 хиляди лева за 2015 година, вследствие на прекратеното произвеждане, което води и до преструктуриране на разноските на сдружението. С най- огромно понижение са разноските за обезценки в резултат на обстоятелството, че през 2015 година е осъществена амортизация на разноските за придобиване на активи и на материалните ресурси. Общо активите на сдружението понижават през 2016 година в размер на 57 078 хиляди лева при 70 938 хиляди лева за 2015 година, от които за 2016 година: дълготрайни активи в размер на 9 954 хиляди лева и краткотрайни активи в размер на 47 124 хиляди лева, като от тях с максимален условен дял от 91,46% са парични средства и краткосрочни депозити в размер на 43 101 хиляди

Собственият капитал на сдружението понижава през 2016 година в размер на 40 782 хиляди лева при 46 073 хиляди лева за 2015 година, вследствие на увеличената непокрита загуба. Общо пасивите на сдружението понижават с 34% през 2016 година и са в размер на 16 296 хиляди лева при 24 865 хиляди лева за 2015 година, като в състава им с максимален условен дял са дълготрайните и краткосрочни хранителни запаси за рекултивация на сгуроотвала и нечисти земи и заеми, дължими към свързани лица.

Финансовите индикатори на „ Топлоелектрическа централа Варна “ ЕАД, изчислени на база обща балансова конструкция към 31.12.2016 година, демонстрират, че размерът на личния капитал на сдружението е задоволителен за придобиване на нови нетекущи активи, регистрира добра обща ликвидност, което е знак, че сдружението разполага с задоволително свободни оборотни средства да обслужва настоящите си отговорности, както и да обезпечи обслужването на отговорностите си със личен финансов запас.

Финансовата конструкция на сдружението в края на 2016 година е 71% личен капитал и 29% привлечени средства, а в края на 2015 година е 65% личен капитал и 35% привлечени средства Във връзка с настояването за извеждане от употреба на блокове 1, 2 и 3, сдружението е показало информация за предстоящите доходи и разноски, свързани с демонтирането от строителната площадка и продаването им на търгове като съоръжение втора ръка. Представеният от сдружението счетоводен амортизационен проект за блок 1, 2 и 3 към 31.12.2015 година демонстрира, че същите са с нулева балансова стойност. Съгласно финансовата аргументация разноските за разглобяване на блокове 1, 2 и 3 са на стойност 8 655 хиляди евро, а приходите са в размер на 7 100 хиляди евро или чистите разноски са 1 555 хиляди евро, показани както следва: общо разноски в размер на 8 655 хиляди евро, в това число: за ремонт на оборудването и депониране на получените строителни и изолационни боклуци: 8 405 хиляди евро; за разчистване и рекултивация на нечисти почви: 250 хиляди евро; доходи от отпадъчно желязо и други метали в размер на 7 100 хиляди евро. В тази връзка сдружението декларира, че търси други възможности за реализиране на по-добри резултати, като да вземем за пример оповестяване за продажба на част от оборудването на блок 1, 2 и 3, в резултат на която приходите да компенсират направените разноски за извеждането от употреба.

Според ЧЕЗ извеждането на трите блока от употреба ще коства към 8,4 млн. евро, а приходите от реализацията на тези проекти (основно предаването на оборудванията за скрап, защото са морално остарели) ще донесе доходи от 7,1 млн. евро. За рекултивацията на площадката компанията ще отдели 250 хиляди евро.

Топлоелектрическа централа Варна е част от активите на ЧЕЗ Груп у нас, за които сега се водят договаряния за продажба.