- Кого ли чувам? - Мен. - Коя си ти?

- Кого ли слушам? - Мен. - Коя си ти?
- Душата ти. На косъм от гибелта
съм към този момент аз, че ужасно ме гнети
да виждам по какъв начин се гърчиш в самотност
като пребито куче. - Участта
ми те вълнува? - Твойта пристрастеност е дива.
- Какво ти пука? - Тя и мен убива.
- Разкарай се, пък ще му мисля аз.
- Кога? - Когато за това ме бива.
- Ще млъкна. - Мога и без твоя глас.

- Какви ги мислиш? Времето лети...
- На дърта кранта стигнах възрастта.
- Но нищо не научи. - Знам. - Почти
е полуда твойто. - Само лудостта
напълно ни потапя в сладостта.
Като муха на мед съм аз. И ми отива.
- Защо приказваш така? - Нима не трябва?
Когато зная нещо, поставям бас.
- И губиш. - Но съпротивявам се.
- Ще млъкна. - Мога и без твоя глас.

- Почернена от твоите черти,
оплаквам. Невежество и тъпотия
все някой може и да ги елементарни,
а ти преднамерено плюеш на честта;
измежду грозното едната хубост
не щеш да видиш - безочливост те опива...
Коя е твоята опция?
- Ще стане ясно, като пукна аз.
- Смили се, Боже! - Ей, че си бъбрива!
- Ще млъкна. - Мога и без твоя глас.

- Живота си за какво опропасти?
- Защото така на мен ми предвеща
Сатурн - с покварата да съм на „ ти ".
- Безумие! Спомни си мъдростта
на Соломон! Какво гласеше тя?
„ На мъдрия, че разум при разум отива,
звездата му е постоянно щастлива. "
- Но аз пък имам вяра в неприятния си час,
което ми е в действителност лайтмотива.
- Ще млъкна. - Мога и без твоя глас.

- В живота вярваш ли? - С усмивка крива.
- И измъчвай се, само че имай цел красива!
- Йеромонасите за туй ги бива.
- От разум и разсъдък бягаш. - Тук съм аз.
- Науката е като златна равнища.
- Така ли? - Ако все на зле отива,
ще млъкна. - Мога и без твоя глас.

* Смята се, че творбата е писана през лятото на 1461 година в Мьонския затвор
* Картина на Ясен Гюзелев ~ илюстрация по Франсоа Вийон, 1988 година