В Афганистан Пекин запълва вакуума, който Вашингтон остави
Когато в сегашните условия има опълчване Вашингтон - Пекин, а Вашингтон остави вакуум, Пекин го запълва мигновено. Това разяснява във връзка със ставащото в Афганистан водещият на „ 120 минути “ Светослав Иванов, който от години следи процесите в Близкия Изток.
Според него светът през днешния ден доста се е трансформирал спрямо времената, когато талибаните за първи път взеха властта в Кабул. Затова и както в Афганистан, по този начин и на открито сега има изчакване за това какви ще са идващите дейности на групировката.
По думите му западните сили са направили " изменничество " по отношение на доста локални хора, които са работили с тях през годините, а в този момент са били изоставени при огромното евакуиране от страната.
Четете още в изявлението:
- Защо най-мощната войска в света не можа за 20 години да победи едно в последна сметка партизанско придвижване като талибаните?
Защото успеха в Афганистан в никакъв случай не е била обект на военна тактика. Ако погледнете страната от птичи взор, незабавно ще ви стане ясно, че този насечен релеф, отдалечеността на провинциите и обитаемоте места, невъзможността за напредване по земя, прави територията безусловно недостъпна в нейната целокупност. Планински терен, разделящ 34 провинции, върху които живеят 20 етнически групи, говорещи 15 езика. Хора, които не са виждали друго, с изключение на война.
Това не беше военна акция в границите на конфликт на армии, а доста комплициран развой на продължителна борба, която никоя външна мощ не е успявала да завоюва. Нито американците, нито руснаците, нито британците, в случай че се върнем и по-назад, към Англо-афганските войни, които са три.
Има една доста известна картина, нарисувана от лейди Бътлър, която доста тъкмо разказва разбиването на британците – „ Останки от армия”. На нея е изобразен лекарят на 16-хилядната английска войска, който е единственият оживял от борбата за Кабул през 1842 година Картината демонстрира момента, в който той се доближава към английската база в Джалалабад. На въпроса: - Къде е армията? Той дава отговор: - " Аз съм армията”.
Снимка: Личен списък
За 10 години Съветският съюз изпрати в Афганистан 3 милиона момчета. 800 000 участваха в действителни бойни дейности. 200 хиляди са починали и ранени, още 200 000 се разболяват от инфекциозни болести. Безследно изчезналите са незнаен брой.
Съединени американски щати и НАТО изгубиха 3500 бойци, само че към това число можем да прибавим и 70 000 военни от афганистанската войска. На този декор 5 милиона афганистанци са напуснали домовете си.
- Какви прилики виждаш със събитията от 1994 година – 1996 година и какво е особеното този път? Ще забележим ли още веднъж обесен някогашен президент на улицата?
- Не мисля. Светът е доста друг. По време на войната със Съветския съюз един от главните пропагандни стълбове на запада беше, че е заплашен не Афганистан, а исляма като цяло. Това притегли в страната всевъзможни радикални детайли, не инцидентно Осамма Бен Ладен сътвори „ Базата”, както се превежда „ Ал Кайда” и се откри в страната през 1997 година като посетител на режима на талибаните.
Зараждането на талибанското придвижване е директно обвързвано с хаоса, породен от руското навлизане и почналата революция по-късно сред водачите на съпротивата, които раздраха страната си, въоръжени с американски оръжия и пари от чужбина. През 90-те талибаните наследиха този боеприпас в един затворен свят, в който събитията в тази страна изглеждаха далечни за огромна част от човечеството. Te бяха подкрепени главно от външни фактори.
Днес е по-различно. Не би трябвало да забравяме, че талибаните взеха властта вследствие на договаряния, които ги легитимираха и публично ги сложиха на картата – от терористичен индивид, те бяха приети за политически състезател. Това автоматизирано ги трансформира във зложелател на „ Ислямска държава”, които отстояват тезата, че „ успеха на исляма не минава през катарските хотели или посолствата на Русия, Китай и Иран”.
Тук са визирани договарянията в Доха, Катар, който се водеха с години, видяхме делегации на талибаните на публични визити в Москва, Пекин, Техеран… Чухме изявлението на Байдън, че „ светът би трябвало да се научи да живее с талибаните”. Всичко това дава радикално друг подтекст на визията им за властта и ръководството на страната. Светът би трябвало да следи доста съществено протичащото се в Афганистан, тъй като през 2021-ва не би трябвало да позволяваме това, което се случваше през 90-те. Мисля, че самите талибани също са наясно с това.
- Какво се трансформира за елементарните хора в Афганистан с идването на талибаните?
Всички видяхме фрагментите на бягащи хора, без път и без посока. Гонещи самолетите по пистата на летището в Кабул. Тогава споделих с приятелите си във " Facebook ", че тези хора заслужават нашето чисто човешко съчувствие. Защото бягството без посока е най-трагичната орис.
Доколкото ми описват мои другари в Кабул, сега всички изчакват, с цел да видят по какъв начин талибаните ще се отнесат към формите на митинги в страната. Това ще е доста показателно за бъдещето на Афганистан и ще реши дефинира значително дали ще се усили бежанския напън към Европа.
Много локални хора, които помагаха на задграничните сили бяха изоставени, което е непочтено и доста тъжно. Това е изменничество. Но огромната политика в никакъв случай не е била почтена.
Когато отидох в Афганистан преди 10 години с американската войска, беше доста по-различно. Тогава имах опцията да участвам на среща със старейшините на двете огромни племена в Кандахар, родната провинция на талибаните – Нурзай и Ашакзай.
Снимка: Личен списък
Тогава си дадох сметка, че задграничните войски се стремят да си купят успокоение против последователно създаване на финансова взаимозависимост към чужденците. Логиката беше – „ бъдете положителни момчета, тъй като животът е доста повече от войни и битки”. Тази тактичност обаче беше употребена и от талибаните за привличане на нови членове в редиците си.
- Талибаните се пробват да показват себе си в по-умерена светлина. До каква степен можем да имаме вяра на техните думи?
Аз не бях сюрпризиран, че те одобриха поканата за изявление с европейския медия, каквато е bTV. Но ние не можем да имаме вяра на думи, а единствено на каузи. В неделя феновете ни ще видят с по какъв начин те дават отговор на въпросите за бъдещето на дамите в афганистанското общество и по какъв начин виждат ориста на хората, които Европа ще върне назад в Афганистан. Тези въпроси са основни. Но по-важни са делата по-късно.
- Как се приказва с човек от редиците на талибаните? Как възприемат себе си в този момент, когато може да се каже, че имат всичката власт?
- Преди няколко седмици талибаните образуваха комисия за връзки с медиите. Тя има няколко члена. Именно част от тази комисия е и моят събеседник Джавад Заргар. Имам положителни другари в Кабул, който съумяха да предадат писмото ми, с цел да може те да погледнат съществено на него. Но в тази обстановка да стигнеш до тях е по-лесно от преди години. Просто обстановката е такава.
- Това, което за едни е спор, за други е покруса, а за трети е бизнес. Кои са огромните печеливши от пренареждането в Афганистан?
Американците си потеглиха, завъртя се един исторически цикъл, потеглят си по този начин, както и пристигнаха. Идват китайците, може би, тъй като става дума и за бизнес. Когато в сегашните условия има опълчване Вашингтон - Пекин, а Вашингтон остави вакуум, Пекин го запълва мигновено.
И този вакуум ще се показва в стопански връзки, в строителство, рандеман на потребни изкопаеми. Със сигурност ще има огромни планове, които ще бъдат издигнати от китайски компании. Тук евентуално ще следим доста сериозна активизация, което в допълнение ще играе ролята на стабилизиращ фактор. Защото няма по какъв начин да се вършат пари на турбулентно място.
- Милиони хора избягаха от Афганистан през последните десетилетия. Има ли метод да предотвратим следващата бежанска вълна в този момент?
Хората, където и да се намират по света желаят да живеят в мир и сигурност. Ако ги няма, няма по какъв начин да я предотвратим. Но и този въпрос е обвързван с по-голямата картина. Рязко ще нарасне ролята на Иран като комшия на Афганистан, с който дели 900 км. граница и е дом на стотици хиляди афганистански бежанци от десетилетия.
Ще нарасне ролята на Турция, като комшия на Иран и страна, която ще поеме евентуален нов миграционен напън по границата си с Иран. Ще следим опити за покупко-продажби с човешки ориси, които ще бъдат употребявани като инструмент за напън в разнообразни формати на договаряния на най-високо равнище. Европа също ще бъде принудена да се включи в тази стратегическа и комплицирана игра.
Въпросите зададе Явор Николов
Според него светът през днешния ден доста се е трансформирал спрямо времената, когато талибаните за първи път взеха властта в Кабул. Затова и както в Афганистан, по този начин и на открито сега има изчакване за това какви ще са идващите дейности на групировката.
По думите му западните сили са направили " изменничество " по отношение на доста локални хора, които са работили с тях през годините, а в този момент са били изоставени при огромното евакуиране от страната.
Четете още в изявлението:
- Защо най-мощната войска в света не можа за 20 години да победи едно в последна сметка партизанско придвижване като талибаните?
Защото успеха в Афганистан в никакъв случай не е била обект на военна тактика. Ако погледнете страната от птичи взор, незабавно ще ви стане ясно, че този насечен релеф, отдалечеността на провинциите и обитаемоте места, невъзможността за напредване по земя, прави територията безусловно недостъпна в нейната целокупност. Планински терен, разделящ 34 провинции, върху които живеят 20 етнически групи, говорещи 15 езика. Хора, които не са виждали друго, с изключение на война.
Това не беше военна акция в границите на конфликт на армии, а доста комплициран развой на продължителна борба, която никоя външна мощ не е успявала да завоюва. Нито американците, нито руснаците, нито британците, в случай че се върнем и по-назад, към Англо-афганските войни, които са три.
Има една доста известна картина, нарисувана от лейди Бътлър, която доста тъкмо разказва разбиването на британците – „ Останки от армия”. На нея е изобразен лекарят на 16-хилядната английска войска, който е единственият оживял от борбата за Кабул през 1842 година Картината демонстрира момента, в който той се доближава към английската база в Джалалабад. На въпроса: - Къде е армията? Той дава отговор: - " Аз съм армията”.
Снимка: Личен списък
За 10 години Съветският съюз изпрати в Афганистан 3 милиона момчета. 800 000 участваха в действителни бойни дейности. 200 хиляди са починали и ранени, още 200 000 се разболяват от инфекциозни болести. Безследно изчезналите са незнаен брой.
Съединени американски щати и НАТО изгубиха 3500 бойци, само че към това число можем да прибавим и 70 000 военни от афганистанската войска. На този декор 5 милиона афганистанци са напуснали домовете си.
- Какви прилики виждаш със събитията от 1994 година – 1996 година и какво е особеното този път? Ще забележим ли още веднъж обесен някогашен президент на улицата?
- Не мисля. Светът е доста друг. По време на войната със Съветския съюз един от главните пропагандни стълбове на запада беше, че е заплашен не Афганистан, а исляма като цяло. Това притегли в страната всевъзможни радикални детайли, не инцидентно Осамма Бен Ладен сътвори „ Базата”, както се превежда „ Ал Кайда” и се откри в страната през 1997 година като посетител на режима на талибаните.
Зараждането на талибанското придвижване е директно обвързвано с хаоса, породен от руското навлизане и почналата революция по-късно сред водачите на съпротивата, които раздраха страната си, въоръжени с американски оръжия и пари от чужбина. През 90-те талибаните наследиха този боеприпас в един затворен свят, в който събитията в тази страна изглеждаха далечни за огромна част от човечеството. Te бяха подкрепени главно от външни фактори.
Днес е по-различно. Не би трябвало да забравяме, че талибаните взеха властта вследствие на договаряния, които ги легитимираха и публично ги сложиха на картата – от терористичен индивид, те бяха приети за политически състезател. Това автоматизирано ги трансформира във зложелател на „ Ислямска държава”, които отстояват тезата, че „ успеха на исляма не минава през катарските хотели или посолствата на Русия, Китай и Иран”.
Тук са визирани договарянията в Доха, Катар, който се водеха с години, видяхме делегации на талибаните на публични визити в Москва, Пекин, Техеран… Чухме изявлението на Байдън, че „ светът би трябвало да се научи да живее с талибаните”. Всичко това дава радикално друг подтекст на визията им за властта и ръководството на страната. Светът би трябвало да следи доста съществено протичащото се в Афганистан, тъй като през 2021-ва не би трябвало да позволяваме това, което се случваше през 90-те. Мисля, че самите талибани също са наясно с това.
- Какво се трансформира за елементарните хора в Афганистан с идването на талибаните?
Всички видяхме фрагментите на бягащи хора, без път и без посока. Гонещи самолетите по пистата на летището в Кабул. Тогава споделих с приятелите си във " Facebook ", че тези хора заслужават нашето чисто човешко съчувствие. Защото бягството без посока е най-трагичната орис.
Доколкото ми описват мои другари в Кабул, сега всички изчакват, с цел да видят по какъв начин талибаните ще се отнесат към формите на митинги в страната. Това ще е доста показателно за бъдещето на Афганистан и ще реши дефинира значително дали ще се усили бежанския напън към Европа.
Много локални хора, които помагаха на задграничните сили бяха изоставени, което е непочтено и доста тъжно. Това е изменничество. Но огромната политика в никакъв случай не е била почтена.
Когато отидох в Афганистан преди 10 години с американската войска, беше доста по-различно. Тогава имах опцията да участвам на среща със старейшините на двете огромни племена в Кандахар, родната провинция на талибаните – Нурзай и Ашакзай.
Снимка: Личен списък
Тогава си дадох сметка, че задграничните войски се стремят да си купят успокоение против последователно създаване на финансова взаимозависимост към чужденците. Логиката беше – „ бъдете положителни момчета, тъй като животът е доста повече от войни и битки”. Тази тактичност обаче беше употребена и от талибаните за привличане на нови членове в редиците си.
- Талибаните се пробват да показват себе си в по-умерена светлина. До каква степен можем да имаме вяра на техните думи?
Аз не бях сюрпризиран, че те одобриха поканата за изявление с европейския медия, каквато е bTV. Но ние не можем да имаме вяра на думи, а единствено на каузи. В неделя феновете ни ще видят с по какъв начин те дават отговор на въпросите за бъдещето на дамите в афганистанското общество и по какъв начин виждат ориста на хората, които Европа ще върне назад в Афганистан. Тези въпроси са основни. Но по-важни са делата по-късно.
- Как се приказва с човек от редиците на талибаните? Как възприемат себе си в този момент, когато може да се каже, че имат всичката власт?
- Преди няколко седмици талибаните образуваха комисия за връзки с медиите. Тя има няколко члена. Именно част от тази комисия е и моят събеседник Джавад Заргар. Имам положителни другари в Кабул, който съумяха да предадат писмото ми, с цел да може те да погледнат съществено на него. Но в тази обстановка да стигнеш до тях е по-лесно от преди години. Просто обстановката е такава.
- Това, което за едни е спор, за други е покруса, а за трети е бизнес. Кои са огромните печеливши от пренареждането в Афганистан?
Американците си потеглиха, завъртя се един исторически цикъл, потеглят си по този начин, както и пристигнаха. Идват китайците, може би, тъй като става дума и за бизнес. Когато в сегашните условия има опълчване Вашингтон - Пекин, а Вашингтон остави вакуум, Пекин го запълва мигновено.
И този вакуум ще се показва в стопански връзки, в строителство, рандеман на потребни изкопаеми. Със сигурност ще има огромни планове, които ще бъдат издигнати от китайски компании. Тук евентуално ще следим доста сериозна активизация, което в допълнение ще играе ролята на стабилизиращ фактор. Защото няма по какъв начин да се вършат пари на турбулентно място.
- Милиони хора избягаха от Афганистан през последните десетилетия. Има ли метод да предотвратим следващата бежанска вълна в този момент?
Хората, където и да се намират по света желаят да живеят в мир и сигурност. Ако ги няма, няма по какъв начин да я предотвратим. Но и този въпрос е обвързван с по-голямата картина. Рязко ще нарасне ролята на Иран като комшия на Афганистан, с който дели 900 км. граница и е дом на стотици хиляди афганистански бежанци от десетилетия.
Ще нарасне ролята на Турция, като комшия на Иран и страна, която ще поеме евентуален нов миграционен напън по границата си с Иран. Ще следим опити за покупко-продажби с човешки ориси, които ще бъдат употребявани като инструмент за напън в разнообразни формати на договаряния на най-високо равнище. Европа също ще бъде принудена да се включи в тази стратегическа и комплицирана игра.
Въпросите зададе Явор Николов
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ