Когато престанем да бъдем добрички към хората, тълпата около нас

Когато престанем да бъдем „ добрички ” към хората, тълпата към нас се смалява, а честността, добротата и силата на Любовта в живота ни нарастват.

С мои другари се шегувахме, какво ще вършим на остарели години: „ Ами хайде да създадем психическа банка ”, предложи един от тях. А аз: „ И какво, ще даваме психически заем от вида – „ ще се  справиш, всичко ще бъде наред, нещата ще се получат ”.

Посмяхме се… А от  няколко месеца проучвам това - когато ние даваме тези заеми, водени от най-хубави усеща, лишаваме индивида от силата на личната му опора.

При всяко кредитиране, този  човек ни става дебитор. Ние го прикачваме към себе си. Повече или по-малко поемаме отговорност за него. И от време на време, неосъзнато, подменяме неговите триумфи с наши.

Замисляли ли сте се, какъв брой постоянно се вклиняваме в думите и делата на нашите близки? Как напълно без да се замисляме, ги обезценяваме и обезсилваме? Вгледайте  се:

Колко постоянно си разрешаваме да прекъсваме другия, когато беседваме. Особено, какъв брой постоянно дамите в огромна компания, обществено поправят и дават препоръки на мъжете си – всичко това е демонстрация на пренебрежение.

Речта е сила, да прекъснеш потока на речта, не е просто да убиеш мисълта, а да повалиш опората.

Когато  жената обществено поправя, усъвършенства или се надсмива над своя мъж, тя го обезценява, намалява статуса му и се отнася с пренебрежение. Това е удар по неговата „ обществена значителност ”. Всичко това унищожава близостта и е в ущърб и на двамата сътрудници.

Когато мъжът прекъсва дамата, той демонстрира власт и лишава нейната. И от време на време се пробва да преструктурира безсмислените, от неговата позиция страсти и мисли от дясното полукълбо, в последователността и яснотата на лявото.

Когато детето е увлечено прочувствено в дадена игра, за разлика от възрастните, то е напълно отдадено на това. Може да си визиите по какъв начин то се рее в дълбините на дясното си полукълбо и по тази причина му е по този начин мъчно да схване и чуе възрастните, които го зоват от брега на лявото. Нужно е време, с цел да мине информацията по моста от едното до другото. Понякога тази информация даже не е различима. Когато желаят от децата да реагират бързо, а те са потънали в игра, превключването е изпълнено с нервност, отмалялост и отвод от контакт.

Когато постоянно променяме траекторията на придвижване на дребните деца, ние им лишаваме от силата, и по този начин им споделяме – „ Ние сме богове, вие променяйте единствено дребното, което можете ”. И децата стават по-сковани, по-агресивни, импулсивни, инатливи и неинициативни. Всичко това ние не го осъзнаваме – неуважението към процесите и динамичността на дребните човечета, които оставят у нас възприятието „ С нищо не мога да повлияя ”.

Когато се намесваме със своите огряния, оценки, халюцинации и препоръки, непоискана помощ, и вършим нещо за някой, който е в положение да се оправи самичък. Когато родителите, да вземем за пример, идват да посетители на порасналите си деца, и стартират да  „ оказват помощ ”, това не е помощ, това е инвалидизация. Това лишава човек от личните му сили, опит и схващане. Посланието е „ Ти си дребен и слаб, без мене няма да се оправиш ”. И това не е обич – това е рушвет и опит  да докажеш личната си значителност. Опит да се превърнеш в Бог в очите на детето си.

Има един превъзходен откъс на Берт Хелингер (автор на метода „ Семейни констелации):

„ Проблемът, който има даден човек, може да бъде носен само и единствено от него. Ако различен изиска да го носи поради него, то индивидът става слаб. Ако аз видя у другия нещо и безусловно желая да му го споделя, само че се сдържа и не го кажа, това ми коства сили. Силата, която тази въздържаност ми коства, се трансформира в действие за него. Изведнъж в главата му светва това, което аз съм желал да му кажа. Тъй като тази мисъл е отишла при него сама, той може да я одобри.

Ако аз не се въздържа и желая безусловно да му я кажа, изпитвам облекчение от това, че съм го направил. Но по този начин съм му лишил силата. Дори казаното от мен да е вярно, той не може да го одобри, тъй като не се е родило вътре в него. Така че, сдържаността се явява основа на уважението и основа на любовта ”.

Когато постоянно споделяме един на различен: „ Всичко ще бъде наред ”. Когато одобряваме решения вместо другите и им даваме препоръки, ние влизаме в ролята на Бог. И лишаваме околните си от опцията сами да почувстват себе си, да изпитат своите сили и потребности. Всъщност, психолозите въобще нямат право да дават препоръки. Ако дават, значи е време самите те да тръгнат на терапия.

Бъдете до околните си в сложни моменти, само че не давайте препоръки – уверете ги, че всичко, което им се случва е по силите им. В очите им ще видите наслада и признателност. И вероятно за първи път ще усетят, че никой не желае да ги лиши от силата им.

Автор: Светлана Ройз

Източник: Журнал Клубер
Картина: Adolf Wissel - 'Farm Family from Kahlenberg', 1939