Когато говорим за походката или ходенето всеки един от нас

Когато приказваме за походката или ходенето всеки един от нас го приема като нещо, за което не е належащо да се мисли, с цел да се извърши. Да, походката или ходенето е един автоматизиран двигателен акт на индивида, който е извънредно значим в всекидневието.
Всъщност, това е една комплицирана двигателна активност, която изисква съгласуваност на доста мускули, с цел да бъде осъществено напредване на тялото на човек в пространството. Естествено, мускулната активност е обвързвана с вярната комбинация на ставите в човешкото тяло, изключително в долните крака и таза.

В взаимозависимост от контакта на ходилото с повърхността, на която вървим, човешката походка главно се дели на две елементи или етапи: опорна фаза и махова фаза . Периодът, през който кракът е в контакт с повърхността, се назовава опорна фаза (англ. stance), а когато ходилото и надлежно целият крайник е във въздуха и вършим крачка напред се назовава махова фаза (англ. Swing).

Целият цикъл на походката може процентно да бъде разграничен по следния метод. В към 60 % от походката се намира в опорна фаза, а в към 40 % в маховата фаза.

Положенията , в които се намира кракът в един цикъл на походката, могат да бъдат разказани по следния метод:

Начален контакт (англ. Initial contact, IC). Това е моментът, при който петата за първи път контактува с повърхността. Поемане на опората (англ. Loading response, LR). Моментът, в който цялото стъпало към този момент е в контакт с опорната повърхност. Средна опорна фаза (англ. Mid stance, MS). Най-важната част от опорната фаза, при която кракът е поел цялата тежест на тялото, а другият крайник е във въздуха. Крайна опорна фаза (англ. Terminal stance, TS). Частта от опорната фаза, която е виновна за естествената дължина на крачката и вярното преместване на тежестта от единия крайник на другия. Предварителна махова фаза или предмах (англ. Preswing, PS). Моментът, при който опорният край към този момент не е опорен и се приготвя за маховата фаза. Начална махова фаза (англ. Inital swing, IS). В този миг кракът стартира да се отделя от опорната повърхност или земята. Средна махова фаза. (англ. Mid Swing, MS). Кракът е във въздуха и се придвижва напред, с цел да направи крачка. Крайна махова фаза. (англ. Terminal swing, TS). Моментът преди началото на опорната фаза и по-точно началния контакт (IC). В този интервал крачката е направена и тялото се е придвижило напред.

Основните фундаментални условия , с цел да се реализира ходенето като естествен автоматизиран акт, са салдото, стабилността, прогресията, способността да се приспособява тялото към изменящата се повърхнина, на която вървим.

Свързани публикации.. Kинезитерапия при камшичен удар 0 Болка в кръста - дисфункционен синдром и кинезитерапия 0 Терапевтичен метод при навяхване на гален 0

Под непоклатимост разбираме така наречен динамична непоклатимост в моментите, при които единствено единият крайник е опорен, а другият е във въздуха или казано по различен метод способността да се работи против гравитацията и против предстоящи ли непредвидени сили или външни въздействия.

Под градация разбираме способността да се придвижим към обещано място, способността да тръгнем или да спрем.

Адаптирането значи това да можем да се пригодим към средата, да преодолеем затруднение, смяната на скоростта, с която вървим и посоката, на където отиваме.

Човешката походка изисква сила , с цел да може да се реализира посредством генериране на мускулна мощ за осъществяването ѝ.

В огромна част от случаите, при които походката е нарушена заради заболяване, се вижда двойно по-голям разход на сила за поддържане на походката в същия ритъм и скорост, както при случаите, в които няма някакво заболяване или дисфункция.

Ходенето е автоматизиран акт, който се управлява от така наречен централен моделен генератор (англ. Central paterrn generator, CPG), намиращ се в гръбначния мозък.

Контролът на походката също по този начин се реализира и на горни равнища и по-точно мозъчната кора, а други по-висши структури като дребния мозък имат отношение към автоматизирането на походката и други значими функционалности като адаптирането към изменящата се повърхнина, върху която вървим.

Следва продължение