Как Азия да достигне нулеви нетни емисии
Когато електричеството стопира по-рано този месец в жилището ѝ в Дака, първата мисъл на Сабина Йесмин е за нейната 17-месечна щерка. Столицата на Бангладеш е цялостна с пренасящи денга комари по това време на годината. Без работещ вентилатор или климатик Йесмин не може да сложи дребното си дете под задушаващата мрежа срещу комари. Недостигът на дизел е извадил аварийния генератор от употреба. Дори цените на свещите се учетворяват. Йесмин едвам се сдържа да не заплаче.
Спирането на електрозахранването, което потапя постройката ѝ в мрак на 4 октомври, прави същото с по-голямата част от Бангладеш - четири пети от 165-милионното население на страната остават без електричество за седем часа. Фабриките стопират. Помпите в жилищните здания не работят, лишавайки жителите от вода. Повредата в мрежата е краен признак на дефицит на електрическа енергия, породен от геополитиката. През последното десетилетие Бангладеш добави доста индустриален потенциал, с цел да бъде в крайник с растящата си стопанска система, най-много посредством създаване на съоръжения за природен газ, които работят с вносно гориво. Нахлуването на Русия в Украйна увеличи цената на газа. Производителите на газ от Персийския залив дадоха приоритет на износа за Европа, която заплаща най-вече, пред този за бедните страни.
Предизвикателство
Проблемите, пред които е изправен Бангладеш, са предвестител. Азиатските стопански системи ще бъдат най-бързо разрастващите се в света през идващото десетилетие. Търсенето на сила от тяхна страна ще нарасне. В същото време страните в района към този момент са измежду най-засегнатите от изменението на климата. Цената на наводненията, сушата и горещите талази единствено ще нараства. А съществуването на изкопаеми горива зависи от политически прищявки. Бъдещият триумф на Азия и благосъстоянието на нейното население, в това число способността да има осветяване, ще зависят от това дали ще успее да " позелени " своите енергийни доставки задоволително бързо.
Реклама
Това е голямо предизвикателство. Предвижда се търсенето на сила за десетте членове на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) да нарасне с към една трета от настоящето общо за Европейски Съюз до 2050 година Само Индия евентуално ще се нуждае от спомагателен потенциал, равностоен на този на днешния Европейски Съюз до 2040 година В идеалния случай огромна част от това в допълнение търсене ще бъде задоволено от възобновими енергийни източници. И въпреки всичко изкопаемите горива не престават да преобладават в енергийния микс в района (виж графиката). Тяхното владичество е укрепено посредством дотации или политическо фаворизиране. В Индия, Индонезия, Малайзия и Филипините въглищата, най-мръсното от изкопаемите горива, към момента са цар. Индия, третият по величина източник на излъчвания в света след Китай и Съединени американски щати, е определила цел за нулеви въглеродни излъчвания през 2070 година, две десетилетия по-късно от огромните западни стопански системи. Някои страни към момента не са поели подобен ангажимент.
Откъсването от въглищата е приоритет. Въпреки че съществуващите въглищни централи ще са нужни, с цел да се подсигурява стабилността на мрежите в района за години напред, построяването на нови би трябвало да се забави. Китай, Япония и Южна Корея, които финансираха 95% от такива централи, дадоха обещание да спрат да ги финансират в чужбина, въпреки и с малки врати. Новите форми на финансиране би трябвало да оказват помощ за пенсионирането на старите. Индия, Индонезия и Виетнам лобират да копират модел, пробван в Южна Африка, където богатите страни дават безплатни средства и евтини заеми за затваряне на въглищни централи. Азиатската банка за развиване желае да съчетае помощта с частен капитал, с цел да рефинансира задълженията на въглищните барони. Идеята е да им се разреши да възстановят вложенията си предварително, при изискване че затворят заводите си също по-рано.
Зелени очаквания
Що се отнася до новите източници на сила, нарастват очакванията за " зелен " водород, създаден от делене на вода благодарение на възобновима сила. Водородът е в обилие, чист е и енергийно кондензиран, само че както технологията, по този начин и инфраструктурата не са тествани в мащаб. Въпреки това проектите са амбициозни. В региона на Пилбара в Западна Австралия център за възобновима сила, както настояват неговите основатели, ще покрива 6500 кв. километра пустиня и ще има потенциал от 26 GW годишно, с цел да се употребява за произвеждане на водород и амоняк (начин да се съхранява водород и да е преносим) за експорт.
Предвид несигурността към зеления водород към този момент слънчевата сила и вятърната сила ще бъдат главният фокус на енергийния преход на Азия. Някои мечтаят в мащаб: една австралийска компания дава обещание подводна захранваща връзка за 30 милиарда австралийски $ (18.7 милиарда долара), която изпраща електричество от слънчеви панели в Северната територия на Австралия до Сингапур, употребявайки кабел с дължина 12 600 км. Ако бъде приключена, както е дадено, до 2029 година тя ще доставя една шеста от електрическата енергия на града-държава.
Реклама
Повечето азиатски планове за възобновима сила ще бъдат с по-малък мащаб. И въпреки всичко тяхното кумулативно влияние може да бъде доста. The Economist Intelligence Unit, дъщерна компания на The Economist, предвижда, че възобновимите енергийни източници ще удвоят каузи си в електроенергийния микс на Азия от 15% до 31% до 2031 година Делът на Индия ще доближи 21%, с 200 GW пресен, неводновъзобновяем потенциал. Очаква се Китай да добави 700 GW подобен потенциал. Ръководителят на китайската организация за обмисляне твърди, че вятърни планове с мощ 450 GW ще бъдат издигнати единствено в пустинята Гоби.
За да се случи преходът, нуклеарната сила ще би трябвало да бъде част от микса, както към този момент е в Китай. Бангладеш, Индия и Южна Корея прибавят нуклеарен потенциал. Мащабното произвеждане на артикули за зелена сила в Азия ще помогне. Малайзия, Виетнам и Южна Корея са най-големите производители на слънчеви модули в света след Китай. Индонезия е най-големият производител на никел, жизненоважен суровина за акумулатори. Опитът на страната да модернизира своята обработка на никел и да насърчи производителите на акумулатори от Южна Корея и други страни да се съюзят е незабравим триумф. Тим Гулд, основен икономист в Международната енергийна организация, предвижда, че никелът ще е по-печеливш за Индонезия, в сравнение с въглищата в миналото са били.
И въпреки всичко не всички планове ще бъдат търговски жизнеспособни. Отучването на Азия от въглеродните излъчвания ще изисква вложения от към 26-37 трлн. $ от в този момент до 2050 година, пресмята инвеститорската група Asia Investor Group on Climate Change. Безвъзмездни средства и дотации от богатите страни ще бъдат нужни за стимулиране на частните вложения. Премиерът на Индия Нарендра Моди назова цената си за единодушието за чисти нулеви излъчвания - 1 трлн. $ финансиране единствено до 2030 година Това е 10 пъти повече от годишната сума, обещана на всички небогати страни според Парижкото съглашение от 2015 година, дребна част от която до момента е изплатена. Когато страните се срещнат в Египет идващия месец на годишната среща на върха на Организация на обединените нации за климата, парите ще бъдат в основата на полемиките. Нисковъглеродното бъдеще на Азия зависи от резултата.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Спирането на електрозахранването, което потапя постройката ѝ в мрак на 4 октомври, прави същото с по-голямата част от Бангладеш - четири пети от 165-милионното население на страната остават без електричество за седем часа. Фабриките стопират. Помпите в жилищните здания не работят, лишавайки жителите от вода. Повредата в мрежата е краен признак на дефицит на електрическа енергия, породен от геополитиката. През последното десетилетие Бангладеш добави доста индустриален потенциал, с цел да бъде в крайник с растящата си стопанска система, най-много посредством създаване на съоръжения за природен газ, които работят с вносно гориво. Нахлуването на Русия в Украйна увеличи цената на газа. Производителите на газ от Персийския залив дадоха приоритет на износа за Европа, която заплаща най-вече, пред този за бедните страни.
Предизвикателство
Проблемите, пред които е изправен Бангладеш, са предвестител. Азиатските стопански системи ще бъдат най-бързо разрастващите се в света през идващото десетилетие. Търсенето на сила от тяхна страна ще нарасне. В същото време страните в района към този момент са измежду най-засегнатите от изменението на климата. Цената на наводненията, сушата и горещите талази единствено ще нараства. А съществуването на изкопаеми горива зависи от политически прищявки. Бъдещият триумф на Азия и благосъстоянието на нейното население, в това число способността да има осветяване, ще зависят от това дали ще успее да " позелени " своите енергийни доставки задоволително бързо.
Реклама
Това е голямо предизвикателство. Предвижда се търсенето на сила за десетте членове на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) да нарасне с към една трета от настоящето общо за Европейски Съюз до 2050 година Само Индия евентуално ще се нуждае от спомагателен потенциал, равностоен на този на днешния Европейски Съюз до 2040 година В идеалния случай огромна част от това в допълнение търсене ще бъде задоволено от възобновими енергийни източници. И въпреки всичко изкопаемите горива не престават да преобладават в енергийния микс в района (виж графиката). Тяхното владичество е укрепено посредством дотации или политическо фаворизиране. В Индия, Индонезия, Малайзия и Филипините въглищата, най-мръсното от изкопаемите горива, към момента са цар. Индия, третият по величина източник на излъчвания в света след Китай и Съединени американски щати, е определила цел за нулеви въглеродни излъчвания през 2070 година, две десетилетия по-късно от огромните западни стопански системи. Някои страни към момента не са поели подобен ангажимент.
Откъсването от въглищата е приоритет. Въпреки че съществуващите въглищни централи ще са нужни, с цел да се подсигурява стабилността на мрежите в района за години напред, построяването на нови би трябвало да се забави. Китай, Япония и Южна Корея, които финансираха 95% от такива централи, дадоха обещание да спрат да ги финансират в чужбина, въпреки и с малки врати. Новите форми на финансиране би трябвало да оказват помощ за пенсионирането на старите. Индия, Индонезия и Виетнам лобират да копират модел, пробван в Южна Африка, където богатите страни дават безплатни средства и евтини заеми за затваряне на въглищни централи. Азиатската банка за развиване желае да съчетае помощта с частен капитал, с цел да рефинансира задълженията на въглищните барони. Идеята е да им се разреши да възстановят вложенията си предварително, при изискване че затворят заводите си също по-рано.
Зелени очаквания
Що се отнася до новите източници на сила, нарастват очакванията за " зелен " водород, създаден от делене на вода благодарение на възобновима сила. Водородът е в обилие, чист е и енергийно кондензиран, само че както технологията, по този начин и инфраструктурата не са тествани в мащаб. Въпреки това проектите са амбициозни. В региона на Пилбара в Западна Австралия център за възобновима сила, както настояват неговите основатели, ще покрива 6500 кв. километра пустиня и ще има потенциал от 26 GW годишно, с цел да се употребява за произвеждане на водород и амоняк (начин да се съхранява водород и да е преносим) за експорт.
Предвид несигурността към зеления водород към този момент слънчевата сила и вятърната сила ще бъдат главният фокус на енергийния преход на Азия. Някои мечтаят в мащаб: една австралийска компания дава обещание подводна захранваща връзка за 30 милиарда австралийски $ (18.7 милиарда долара), която изпраща електричество от слънчеви панели в Северната територия на Австралия до Сингапур, употребявайки кабел с дължина 12 600 км. Ако бъде приключена, както е дадено, до 2029 година тя ще доставя една шеста от електрическата енергия на града-държава.
Реклама
Повечето азиатски планове за възобновима сила ще бъдат с по-малък мащаб. И въпреки всичко тяхното кумулативно влияние може да бъде доста. The Economist Intelligence Unit, дъщерна компания на The Economist, предвижда, че възобновимите енергийни източници ще удвоят каузи си в електроенергийния микс на Азия от 15% до 31% до 2031 година Делът на Индия ще доближи 21%, с 200 GW пресен, неводновъзобновяем потенциал. Очаква се Китай да добави 700 GW подобен потенциал. Ръководителят на китайската организация за обмисляне твърди, че вятърни планове с мощ 450 GW ще бъдат издигнати единствено в пустинята Гоби.
За да се случи преходът, нуклеарната сила ще би трябвало да бъде част от микса, както към този момент е в Китай. Бангладеш, Индия и Южна Корея прибавят нуклеарен потенциал. Мащабното произвеждане на артикули за зелена сила в Азия ще помогне. Малайзия, Виетнам и Южна Корея са най-големите производители на слънчеви модули в света след Китай. Индонезия е най-големият производител на никел, жизненоважен суровина за акумулатори. Опитът на страната да модернизира своята обработка на никел и да насърчи производителите на акумулатори от Южна Корея и други страни да се съюзят е незабравим триумф. Тим Гулд, основен икономист в Международната енергийна организация, предвижда, че никелът ще е по-печеливш за Индонезия, в сравнение с въглищата в миналото са били.
И въпреки всичко не всички планове ще бъдат търговски жизнеспособни. Отучването на Азия от въглеродните излъчвания ще изисква вложения от към 26-37 трлн. $ от в този момент до 2050 година, пресмята инвеститорската група Asia Investor Group on Climate Change. Безвъзмездни средства и дотации от богатите страни ще бъдат нужни за стимулиране на частните вложения. Премиерът на Индия Нарендра Моди назова цената си за единодушието за чисти нулеви излъчвания - 1 трлн. $ финансиране единствено до 2030 година Това е 10 пъти повече от годишната сума, обещана на всички небогати страни според Парижкото съглашение от 2015 година, дребна част от която до момента е изплатена. Когато страните се срещнат в Египет идващия месец на годишната среща на върха на Организация на обединените нации за климата, парите ще бъдат в основата на полемиките. Нисковъглеродното бъдеще на Азия зависи от резултата.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ