Когато една държава започне да използва лъжата като всекидневен инструмент

Когато една страна стартира да употребява лъжата като ежедневен инструмент на политиката, това значи, че държавниците крадат. И лъжата е мобилизирана, с цел да прикрие краденето. От Зимбабве до Узбекистан и от Венецуела до Русия – това го гледаме от десет-петнадесет години.

Вече, от месец-два – и у нас. Почти всеки ден гледаме, по какъв начин някой министър лъже – и знаем, какво значи това: че той прикрива обири в неговия " сектор ".

Функцията на държавната неистина е да прикрие държавно крадене.
Но това е единствено първоначално

Веднъж настанила се в сърцето на държавната власт, лъжата стартира да създава лични резултати. Когато те се натрупат в задоволителни количества, става невероятно да има общество.

Първите резултати към този момент ги виждаме. Когато една страна се преоснове на основата на лъжата, тази страна стартира да притегля, като свои чиновници, избран вид хора – лъжци и измамници. Нормалните чиновници, които знаят, че работата им е да служат на данъкоплатците – такива са изгонвани. А техните също толкоз естествени другари не отиват на държавна работа, тъй като знаят – там е единствено за лъжци и измамници.

Особено пострадала в тази ситуация е ръководещата партия – изключително в случай че тя е структурирана на правилото на еднопартийния комунизъм, както е ГЕРБ, да речем. Пороят лъжци и измамници, които желаят да се настанят край софрата, в основата си нахлува точно в сходни партии.

Създавайки голям напън по всички нива на партията, тези хора бързо съумяват да избутат " нагоре " свои достоверни представители. Лъжци и измамници стават, да речем, министри. В момента си имаме двама такива (за които знаем, защото те лъжат обществено през ден); явно ще имаме още.

Натискът рефлектира и върху партийци,
които преди този момент не са били лъжци и измамници

За да оцелеят в променената среда, те са принудени да следват новата корпоративна просвета – с цел да не се окажат в ситуацията на уволнения поради честност служител, за който стана дума горе.

В последните дни двама министри, до неотдавна считани за средно-прилични, потеглиха по този път. Единият упрекна за корупцията българския народ и даде обещание, че тя в никакъв случай не може да бъде изтръгната. Другият, чиято рода е окупирала общинските служби на цялостен град, ни описа, че това не му били родственици, а – " дрийм тийм " ( " екип-мечта " ).

Когато лъжата бъде сложена в основата на публичните връзки, още по-тревожни неща се случват измежду елементарните хора. Те относително бързо стигат до извода, че истина няма. Че всички лъжат. И че всеки спор е във връзка открадването на нещо.

Нищо не е истина – и всичко е истина. Можеш да си избираш, кое смяташ за факт, а кое – не. И всеки документ, изваден в тази конюнктура, с лекост е отритнат като " фалшив ".

Пример: министърът на стопанската система. Получил документ от завода " Емко " (който той желае да затрие), че всички нарушавания са преодолени. Казва обаче по медиите, че в документа пишело тъкмо противоположното. Нищо, че документът е разполагаем в интернет.

Поставен в такава обстановка, елементарният човек престава да има вяра, че въобще може да има обстоятелства – че може да има истина, камо ли комплицираните структури, учредени върху нея, като господство на закона, правдивост и сходни.

Между другото, това, на което споделяме " хибридни офанзиви " са тъкмо марш на лъжата. С това се занимава Путин, да вземем за пример, на европейска и американска територия. Целта не е това, което описах дотук – всеобщо комплициране на жителите, които, един път обезверени, че може да има истина, престават да желаят всякакви неща като правда. Целта е по-дълбока.

Помислете. Ако всичко е неистина – или в случай че можеш да си избираш, в каква истина да " вярваш " (а истината по формулировка не опира до религия, а до проверими от всички факти) – изгнива цялата основа на актуалната цивилизация. Тя е построена върху истината – върху допускането, че има справедливи обстоятелства, които всеки може да ревизира. Затова, да вземем за пример, може да има закони: споделят ти, че си нарушил закон, ти го намираш, прочиташ – правилно, нарушил си. Или – не си.

А в случай че не " вярваш ", че съществува подобен закон?

Ако едно общество стигне до извода, че няма истина,
то това общество просто няма по какъв начин да се съгласи накъде да отива

Няма на каква справедлива основа да стъпи, та да организира спор и най-после да направи избор. Всеки ще се кълне в своята истина, в която " има вяра " и ще упреква останалите в неистина. Но никой няма да има достъп до инструментариум, с който да откри, кое е неистина и кое – не.

Да не приказваме, че най-развити са тези общества, в които хората имат най-висока степен на доверие между тях. А сред хора, които са уверени, че всичко е неистина – такова доверие няма по какъв начин да съществува.

Какво обаче се случва там,
където няма закон и няма доверие?

Ето тук е заровено кучето – и ето тук се разкрива задачата на марша на лъжата.

Там, където има единствено неистина, единственият метод да се подредят публичните връзки е – грубата, открита, забележима и брутална мощ. Защото, в случай че няма истина – в случай че всеки има своята си истина – на каква друга основа да се стигне до решение, кой е прав? Няма друга основа. Прав се оказва оня, който може да наложи " своята " истина (или – лъжа) върху останалите.

Замяната на общество, подредено съгласно обективните, проверими обстоятелства с орда, подчинена на грубата мощ – това е задачата на марша на лъжата. Това е това, което да вземем за пример Путин желае да наложи върху " Запада ", тъй като си мисли, че стане ли един път силата единствен регулатор, то той ще се окаже най-силният.

Това е и това, което сега властта постанова върху българите. И това към този момент е видно. Държавата със мощ банкрутира и национализира компании и предприятия. Държавата със мощ постанова противозаконни градежи върху предпазени територии.

Проблемът със силата обаче е същият, като с лъжата.
Твърде е заразна и се ширва из всички етажи на обществото

Хората бързо усещат, накъде отиват нещата – и стартират да ползват мощ в урегулирането на връзките между тях. Някой ти лишил преимущество – чупиш му черепа. Друг ти направил забележка – напряко го застрелваш.

Плъзването на силата из обществото оказва помощ, несъмнено, на властта, учредена върху силата. След като всички се разправят силово между тях, а страната е най-голямата мощ – то тя ще се разправи с всички. Защото силата е станала законен инструмент за нареждане на връзките сред хората.

И към този момент няма никакво значение, дали има закони или институции. Всичко е мощ. Законите са нелепи хартийки, а институциите просто постановат своята мощ върху който им скимне. А получателят на силата – той към този момент няма ход, с който да се отбрани. Там, където има единствено мощ, няма нито закон, нито правдивост.

В подготовката на това положение, апропо, ГЕРБ промени Наказателния кодекс по този начин, че да нямаш елементарен достъп нито до съд, нито, в много случаи– до юрист. Щом на някой прокурор му е скимнало да наложи силата си върху теб – отгърмяваш.

Краденето от страната поражда лъжещата държава; а

лъжещата страна ражда голата мощ като единствен регулатор на връзките

Основата на обществото е преобърната: от най-силен (защото е предпазен от закони), жителят става най-слаб. И, естествено се трансформира, от стопанин на страната, в нейна безпомощна плячка.

Затова, драги, не се питайте, слушайки опашатите неистини на някой министър: " Ама тоя за какво по този начин лъже? ". Тоя знае доста добре, какво прави. Днес лъже, с цел да граби страната – на следващия ден ще ви бие, с цел да граби вас.

" Преклонена главица сабя не я сече "? Напротив: главицата, преклонена пред лъжата и силата, е най-лесна за отрязване. Особено – в случай че нейният притежател също така е коленичил.

Не пускайте лъжата да шества необезпокоявана, тъй като на следващия ден ще пристигна нейната сестра, силата. И ще ви обезглави.

Да, вас, драги, тъкмо вас.