Когато човек има очаквания за хората и те не се

Когато човек има упования за хората и те не се осъществен настава отчаяние. Хората са разнообразни и постъпват друго в една и съща обстановка, само че водени от своя нарцисизъм ние си мислим, че са длъжни да постъпят, като нас. Ние не можем да се примирим, че някой не е дал отговор на упованията ни. Съдим го. Обиждаме се. Прекратяваме връзките си. Но в случай че се сложим на негово място, в случай че изобщо имаме тази дарба – ще забележим, че той има своите причини, с цел да постъпи по този начин.
Всички хора на този свят желаят едно и също: здраве, персонално благополучие и професионална реализация. Всеки се бори да ги реализира с разнообразни средства. Очакванията са лъжлива заблуда и предпочитание светът да се върти към нас и хората да бъдат като нас. Оправдания, че в забързаното всекидневие нямаме време да проявим емпатия към другия не важат. Винаги може да отделим време, с цел да вникнем в държанието на околните си хора.
И вместо да бъдем проклети егоисти да се запитаме: Защо той/тя постъпи по този начин? Защо се разминаха нашите отзиви или стремежи? И когато намерим отговорите, упованията ще изчезнат. Ще преминем на духовно равнище, където егото няма да е водещо в живота ни. Няма да имаме упования и ще живеем пълноценно.

Иво Югов