Иван Цанев с нова приказка за живота в Археологически разко...
Книгата „ Археологически разкопки “ събира стихове, поеми, сонети от поета Иван Цанев, подредени в четири обособени елементи: Късчета от счупената обич, Преизбрани стихотворения, Подбор от недоизреченото и цикъл „ Посветени сонети “. Последната част на книгата е озаглавена Откъслечна хроника на четенето с текстове от Атанас Свиленов, Здравко Недков, Здравко Чолаков, Светлозар Игов, Христо Трендафилов, Дьорд Сонди, Александър Йорданов, Юлиан Жилиев, Никола Иванов, Божидар Кунчев, Едвин Сугарев, Пламен Антов, Марин Бодаков, Михаил Неделчев, Пламен Дойнов, Светлана Стойчева, Георги Господинов, Владимир Попов, Симеон Янев.
Книгата се издава от във връзка идния 80-годишен празник на поета Иван Цанев и ще бъде показана на 8 септември от 18 ч. в Литературен клуб „ Перото “ (НДК).
Иван Цанев е създател на поетичните книги „ Седмица “ (1968), „ Неделен земетръс “ (1973), „ Телеграма “ (1977), „ Едничка дума “ (1981), „ Седмоднев “ (1987), „ Стихове и междустишия “ (1995), „ Дърво на хълма “ (2001), „ Ранни стихотворения “ (2014), „ 33 стихотворения “ (2015).
За поетичното си творчество той е почетен с голям брой български и задгранични награди. Негови стихове са оповестени в книги и антологии на множеството европейски езици.
В актуалната българска лирика Иван Цанев се откроява с изтънчената си психика, с високата просвета на мисълта и с разбирането, че творчеството не е единствено биография, а и орис. Неговият път в литературата е белязан с мъчително преосмисляне, с продължителни мълчания и отвод от пригаждане към непознати на природата му норми…
Той от дълго време знае простата истина – тайната на живота е в метода, по който мислим, усещаме и извайваме света… В Иван-Цаневия лиричен свят читателите поддържат връзка с един жив, човешки меродавен лирически „ Аз “, беззащитен от ударите и болките, само че все пак повсеместен и духовно несъкрушим…
Никола Иванов, 2006
Иван Цанев е от малцината, съхранили своята неустановеност и притеснение… Несигурността те избавя от претенцията на крайната истина и крайното стихотворение. Тя и то са напълно невъзможни, съвършени в невъзможността си.
Иван Цанев е този, който непрестанно изпипва, редактира, трансформира – „ черноработник риж “ – оттатък религията на окончателния текст. „ Понятието финален текст се съотнася само с религията или умората “, както написа Борхес…
Пиша тази дребна прослава на несигурността заради притеснителност да кажа напряко какъв брой огромен и логичен стихотворец и човек е Иван Цанев… Понякога се хващам, че въртя като мантра в главата си един или различен негов стих. Завиждам на младежите, които занапред ще го откриват. Самият Иван Цанев от дълго време е и свое стихотворение. Иван Цанев, който стои на хълма, сприятелен с идващите вечери…
Бъди жив и здрав, Иване!
Георги Господинов във „ Възхвала на несигурността “ (2016)
Народоосвободителна въстаническа армия ПРИКАЗКА ЗА ЖИВОТА
Да беше бъдещето ябълка, ще я разрежа
и не насън ще видя, а нескрито –
човек ли, червей ли в сърцевината нежна
на моя утринен живот се спотаява.
Но краят на едвам разлистената приказка
не се провижда, мрачен е за мене
и смутно е в душата ми, откогато Бог изиска
да стана градинар на три ориси зелени.
Три семчици посях и към този момент с боязън
подслушвайки потайната природа,
ще бодърствам над своите издънки, до момента в който укрепнат
и пътя до тичинковия кръстопът избродят.
Не падна ли вдън лятото прекършен,
грохнал от толкоз старания родилни,
ще очаквам приказката за живота да приключи
наесен измежду ябълковите градини.
Да вкуся и това – от някой клонест купол
да капне златно мигче и да ме уцели.
А след това, след това дано ме затрупа
небесното дърво със ябълките си узрели.
Книгата се издава от във връзка идния 80-годишен празник на поета Иван Цанев и ще бъде показана на 8 септември от 18 ч. в Литературен клуб „ Перото “ (НДК).
Иван Цанев е създател на поетичните книги „ Седмица “ (1968), „ Неделен земетръс “ (1973), „ Телеграма “ (1977), „ Едничка дума “ (1981), „ Седмоднев “ (1987), „ Стихове и междустишия “ (1995), „ Дърво на хълма “ (2001), „ Ранни стихотворения “ (2014), „ 33 стихотворения “ (2015).
За поетичното си творчество той е почетен с голям брой български и задгранични награди. Негови стихове са оповестени в книги и антологии на множеството европейски езици.
В актуалната българска лирика Иван Цанев се откроява с изтънчената си психика, с високата просвета на мисълта и с разбирането, че творчеството не е единствено биография, а и орис. Неговият път в литературата е белязан с мъчително преосмисляне, с продължителни мълчания и отвод от пригаждане към непознати на природата му норми…
Той от дълго време знае простата истина – тайната на живота е в метода, по който мислим, усещаме и извайваме света… В Иван-Цаневия лиричен свят читателите поддържат връзка с един жив, човешки меродавен лирически „ Аз “, беззащитен от ударите и болките, само че все пак повсеместен и духовно несъкрушим…
Никола Иванов, 2006
Иван Цанев е от малцината, съхранили своята неустановеност и притеснение… Несигурността те избавя от претенцията на крайната истина и крайното стихотворение. Тя и то са напълно невъзможни, съвършени в невъзможността си.
Иван Цанев е този, който непрестанно изпипва, редактира, трансформира – „ черноработник риж “ – оттатък религията на окончателния текст. „ Понятието финален текст се съотнася само с религията или умората “, както написа Борхес…
Пиша тази дребна прослава на несигурността заради притеснителност да кажа напряко какъв брой огромен и логичен стихотворец и човек е Иван Цанев… Понякога се хващам, че въртя като мантра в главата си един или различен негов стих. Завиждам на младежите, които занапред ще го откриват. Самият Иван Цанев от дълго време е и свое стихотворение. Иван Цанев, който стои на хълма, сприятелен с идващите вечери…
Бъди жив и здрав, Иване!
Георги Господинов във „ Възхвала на несигурността “ (2016)
Народоосвободителна въстаническа армия ПРИКАЗКА ЗА ЖИВОТА
Да беше бъдещето ябълка, ще я разрежа
и не насън ще видя, а нескрито –
човек ли, червей ли в сърцевината нежна
на моя утринен живот се спотаява.
Но краят на едвам разлистената приказка
не се провижда, мрачен е за мене
и смутно е в душата ми, откогато Бог изиска
да стана градинар на три ориси зелени.
Три семчици посях и към този момент с боязън
подслушвайки потайната природа,
ще бодърствам над своите издънки, до момента в който укрепнат
и пътя до тичинковия кръстопът избродят.
Не падна ли вдън лятото прекършен,
грохнал от толкоз старания родилни,
ще очаквам приказката за живота да приключи
наесен измежду ябълковите градини.
Да вкуся и това – от някой клонест купол
да капне златно мигче и да ме уцели.
А след това, след това дано ме затрупа
небесното дърво със ябълките си узрели.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ