Климатолози се усъмниха в забавянето на глобалното затопляне
Климатолозите са изучили наново данните за растежа на световните температури за последните 20 години.
Специалистите стигнали до извода, че забавянето на световното стопляне, което учените по-рано свързвали със замърсяването на атмосферата с аерозоли, в действителност е статистическа неточност, зародила заради промяна на методиката за премерване на температурите, излиза наяве от публикация, оповестена в сп. Science.
„ Периодът след 1998 година се явява изключително комплициран за моделиране и проучване, частично заради бързото стопляне в Арктика и частично заради това, че методите за премерване на повърхностните температури на водата в Световния океан са се трансформирали. Това, че тези две неща са породили неточности и проблеми, елементарно може да се разбере, въпреки за нас да е станало покруса “, разяснява откритието Кевин Коутън (Kevin Cowtan) от Йоркския университет (Великобритания).
Климатолозите от дълго време се интересуват от аргументите за загадъчното „ закъснение “ на климатичните промени, които следим от 1998 година. Засега учените нямат единно мнение за това, което провокира въпросното закъснение. Част от тях го приписват на водите на Световния океан, които интензивно гълтам въглероден диоксид, а друга – на антропогенните аерозоли в атмосферата на Земята.
Томас Карл (Thomas Karl) от Националния климатичен център за предизвестия в Ашвил (САЩ) и сътрудниците му решили да ревизират съществува ли такова закъснение в действителност. За тази цел климатолозите анализирали по какъв начин са се изменяли температурите за последните 20 години, по какъв начин са събирани тези данни и по какъв начин са се анализирали.
На първо място учените обърнали внимание на това, че в последните 15 години методиката за премерване на температурите на водата на океана доста са се трансформирали.
По думите им при започване на 90-те години сходни измервания се провеждали извънредно примитивно – океанолозите просто гребвали с кофа от океана и измервали температурата. Днес сходни наблюдения се реализират благодарение на високотехнологични устройства, снабдени с радиопредаватели и GPS маяци, както и термометри, вградени в моторите на кораби.
Температурите, измерени с тези уреди, може доста да се разграничават между тях даже за едни и същи мостри вода – по-конкретно „ кофата “ завишава температурите, до момента в който моторите и шамандурите демонстрират по-реалистични числа. Карл и сътрудниците му се пробвали да отчетат този фактор в компютърния модел, описващ световното стопляне.
Както се оказало, това било задоволително, с цел да покрие „ изчезналата “ температура, над която климатолозите размишляват към този момент към 10 години. Когато климатолозите отчели, че до 1997 година огромна част от Арктика не е изучавана и измервания там не са правени, разликата сред прогнозите и действителната скорост на стопляне изцяло изчезнала.
С други думи, сходни резултати приказват, че световното стопляне не се е забавило и продължава да върви с предходните темпове. Както се надяват учените, тяхната работа ще убеди политиците по-активно да работят над снижаването на излъчванията парникови газове в границите на климатичните конференции на Организация на обединените нации.
РИА Новости
