Гъби Кладница
Кладницата (Pleurotus ostreatus) е гъба от жанр Кладница, спадаща към типа базидиева гъба. В избран стадии от развиването си този тип бухалковидни имат цилиндрични и други израстъци, които се назовават базидии и където са ситуирани спорите им. Благодарение на това, че е доста вкусна и лесна за обработване, Кладницата има равна известност с печурката.
На процедура съвсем не можете да сбъркате забавната форма на кладницата, която за разлика от печурките не може да се сбърка с отровната зелена мухоморка. Кладницата, която за мнозина е както хранителна, по този начин и лечебна, има езиковидна форма от пънчето до края на гуглата. Интересен факт е, че кладницата дружно с други ядливи типове от този жанр сформират към 25% от международния рандеман на култивирани гъби.
Радва се на изключително огромна известност и разпространяване в съвсем всички елементи на света, тъй като се отглежда напълно елементарно, а на всичкото от горната страна е и „ продуктивна ”. Гъбата може да се откри диворастяща и у нас, като разгражда скоро умъртвена дървесина. Предимно може да я откриете в широколистни гори, като пикът ѝ е от късна есен до рухването на сняг.
Кладницата постоянно се появява и през ранната пролет. Обича забавни места, като нови сечища на широколистни дървета, а пораства най-интензивно в дъждовно време към края на есента, преди да е паднал сняг. Не е изключено да откриете гъбата и в иглолистни гори, въпреки че е малко евентуално.
Допълнителен плюс при събирането на гъби кладници е, че имат доста присъща форма и са елементарно разпознаваеми от други дървесни горски гъби. Различни от елементарната кладница са Светложълтата кладница (P. cornucopioides) и ветрогоновата гъба (P. eryngii). Те наподобяват гъбата, само че се разграничават във връзка с сезон на напредък и месторастене. Светложълтата кладница се появява през лятото и ранната есен, а ветрогоновата гъба се среща към корените на полски ветрогон.
Как да разпознаем кладницата?
Пънчето на кладница израства от дърво и е много твърдо, изключително в основата, с бяло, компактно и жилаво месо. Цялата гъба няма необикновен усет и никакъв аромат, само че сготвена е много вкусна. То е едва окосмено единствено в основата и без пръстенче, бяло на цвят. Пънчето потегля към гуглата и се свързва с нея и съвсем постоянно е накриво.
Гуглата на кладницата е много атрактивна, като първоначално е тънка и езиковидна, само че по-нататък става разперена и плоска. Характерна за гуглата на кладницата е леката хлътналост в средата, както и леко вълновидните краища в някои случаи. Цветът на гъбите кладници варира сред сребрист, сив, кафеникав и още сходни нюанси. Белег за остаряла кладница е по-избледнелият цвят. Младите кладници са наситено ярко пепеляви и с гладка и лъскава гугла. На ширина гуглата на гъбата доближава 15 см.
Пластинките на кладницата са също бели, като по-късно леко пожълтяват, като е значимо да се означи, че са тънки и добре сраснали с пънчето. Спировият прашец на гъбата е бледен до бял.
Състав на Кладницата
Гъба кладница е много богата на хранителни субстанции – доста витамини, аминокиселини и минерални субстанции, които са значими за организма и го пазят от въздействие на токсични субстанции. Кладницата е нискокалорична храна, което я прави доста подобаваща при диети за намаляване. В кладницата се съдържат субстанции с противораково деяние (предполага се). В състава ѝ влизат протеини и значими аминокиселини.
Това обаче не значи, че кладницата е източник на холестерол, а тъкмо противоположното – за разлика от месото и яйцата, в нея няма никакъв холестерол. В състава ѝ се откриват големи количества селен, които съвсем нямат конкуренция измежду останалите храни. Селенът потвърдено понижава риска от рак на простатата. Кладницата е и доста добър източник на калий, който е значим за вярната работа на клетките.
Кулинарно приложение на кладница
Снимка: Албена Асенова Макар и да не се отличава със характерен усет и аромат, кланицата е необятно публикувана и доста известна в кулинарията. Приготвена по верния метод, кладницата може да очарова всеки с искания към наличието на чинията си. За кулинарна приложимост са желани младите гугли, а самото ѝ подготвяне е като на всички останали гъби и предписания.
Може да сготвите кладница цяла или нарязана на едри части, като единственото значимо е да отстраните твърдото пънче в основата, тъй като е жилаво и не всеки път прелестно за консумация. Всъщност неналичието на усет и аромат у кладниците може да се окажат огромен плюс, тъй като те се трансформират в същинска „ гъба ”, която попива усърдно и обилно всеки различен попаднал в тигана или тенджерата мирис.
Друго преимущество на кладницата е, че при термична обработка не трансформира цвета си, както да вземем за пример печурките. Поради обстоятелството, че кладницата е месеста и огромна гъба, тя е извънредно подобаваща за мариноване, печене на скара и паниране. За по-дълго време може да запазите кладницата, в случай че я мариновате, само че не трябва да я сушите.
Кладницата намира и други приложения отвън кулинарията. В разнообразни елементи на света са впрегнали силите на гъбата в потребна тенденция – употребяват се за филтриране на водата от нефтени боклуци. При развъждането на кладница нейният мицел образува чердже, което се слага върху нечистия сектор, абсорбирайки нефта до капка.
Ползи от гъба Кладница
Както към този момент споменахме, за мнозина кладницата е еднообразно скъпа и като храна, и като лекарство. Знае се, че гъбата оказва помощ за намаление на равнището на холестерола в кръвта. Заради високите равнища на калий в кладниците те спомагат за вярната работа на клетките в организма, а също така гъбата съумява да контролира кръвното налягане, като поддържа оптималния баланс на вода и мазнини в организма ви. Богатият състав от витамини, минерали, аминокиселини и протеини, без никакъв холестерол, вършат кладницата отличен бранител от отрови на организма.
Отглеждане на Кладница
Няколко сорта кладница са подобаващи за развъждане, като се назовават варианти. Всеки от тях има разнообразни условия на местообитание и климатични условия, като са и с друго пазарно предопределение. Щамовете са Лес – 1, ИНРА 3001, Сомицел 3001, 3004, 3025, 3200, 3210 и Наказателен кодекс 35. Някои от тях са летни, а други са зимни варианти. Мицел от всеки вариант може да се закупи от профилирани лаборатории.
Най-общо, гъба кладница може да се отгледа по два метода - или върху плява в полиетиленови пликове, или върху дървени пънове. При развъждане върху плява е належащо тя да се стерилизира, с цел да се убият разнообразни бактерии, плесен и спори на други гъби. Едва по-късно се инжектира мицелът.
Редувайте в огромен найлонов чувал плява и накълцан инжекционен субстрат. Една опаковка от него е задоволителна за 15–20 кг влажна плява, колкото се побира и в един общоприет плик. Напълнения пакет завържете и направете до 10 прореза на плик с размер към 3–5 см. Ако влажността на въздуха е ниска, направете разрезите по-малки, а при потребност след това ще пробиете нови. След самото инжектиране пликовете би трябвало да се оставят на относително сенчесто и проветриво място без директна слънчева светлина.
Оптималната температура за развъждане на кладници е 15–25 °C и колкото по-висока е тя, толкоз по-бързо пораства и гъбата. Това значи, че и по-бързо се изразходват питателните субстанции от сламата, което значи, че е добре да коригирате температурата според от мечтаното от вас количество кладница.
Ако реколтата ви се окаже прекомерно плодородна, приберете чувалите на по-хладно място. Хранителните субстанции в пакета се изразходват за 3-4 месеца, колкото време в действителност трае реколтата на кладница. С една такава опаковка може да получите сред 2 и 4 кг гъби кладница.
С наличните гъби кладница моце да приготвите вкусотии като:
- подправена шкембе супа или всяка гъбена супа;
- гъбен пастет;
- ризото с гъби;
- панирани гъби.
