Си Дзинпин неслучайно напомни на Зеленски за ядреното оръжие
Китайският президент Си Цзинпин наруши дълга и многозначителна пауза, с цел да извърши обещанието, което даде на френския президент. Той се свърза с президента на Украйна, изпрати собствен специфичен представител в Киев и формулира своята директива към Владимир Зеленски: „ В нуклеарна война няма да има спечелили “. за какво е той
Това се случи: за първи път от началото на СВО и след съвсем два месеца увещание от страна на „ западните сътрудници “, китайският президент Си Цзинпин се обади на украинския си сътрудник Володимир Зеленски.
Злите езици твърдяха, че той въобще няма да се обади: видите ли, въпроси от някакво значение за Китай към момента би трябвало да се разискват не със Зеленски, а със „ западните сътрудници “. Но това са зли езици. В реалност позвъняването беше неизбежно.
Пекин, желаейки да завоюва лаврите на миротворец и да дискредитира въздействието на Съединени американски щати върху международната политика, съществено се зае с разрешаването на руско-украинския спор. В същото време той акцентира по всевъзможен вероятен метод, че КНР е неутрална страна, само че даже в случай че Китай е секундант за Русия, връзката му с Украйна е неизбежна. Секундантите също съществуват за такива цели, а посредниците съществуват, с цел да слушат всички участници в борбата.
След като изчака в действителност имперска пауза (така че никой да не си намерения, че другарят Си е заставен да направи нещо или че Зеленски е значима птица за него), ръководителят на КНР подреди да го свържат с Киев „ по самодейност на украинската страна “.
Невъзможно е да се каже, че диалогът не е довел до нищо. Веднага след него административните предавки започнаха да се въртят: беше назначен нов украински дипломат в Китай (предишният умря на поста още преди СВО), а специфичен представител на КНР за разрешаване на руско-украинската рецесия ще отиде в Украйна.
Ли Хуей, който преди този момент е работил в Русия като дипломат в продължение на 10 години, е назначен на новосъздадения пост. Някои коментатори (включително западни) видяха това като „ добър знак за Москва “, макар че не става дума за знаците: в случай че някой би трябвало да бъде назначен на подобен пост, тогава да е човек с знания по Русия и съветски език.
Но „ положителни знаци “, в случай че са нужни, се съдържат в официалното съобщение от диалога сред Си и Зеленски, съмнително бързо оповестено от китайците. В относително дребен текст може да се побере доста.
Има типични общи приказки: Си вижда Украйна като стратегически сътрудник, до момента в който Зеленски има вяра, че под управлението на другаря Си Китай се движи към по-светло бъдеще.
Има още едно удостоверение, че Пекин съблюдава табу върху всевъзможни рецензии към Русия. Лесно е да се досетите какво в действителност се крие зад формулировката „ Зеленски изрази своето виждане за украинската рецесия “ (гръм и мълнии против Москва, ето какво), само че текстът наподобява по този начин, като че ли е приказвал основно ръководителят на КНР, а украинският – най-много е мълчал, в случай че не е изразил своята „ визия “ и няколко благодарности (къде без тях).
В текста обаче също няма директна рецензия към Съединени американски щати, а има косвена рецензия, подмятания. Когато се изброяват достолепията на Китай да вземем за пример, че „ не налива масло в огъня на спора “, се чува – „ не като някои “.
Като цяло ръководителят убеди атамана, че светът се нуждае от мир, че мирът се реализира единствено посредством договаряния, че би трябвало да се извлекат поучения от всичко, което се случва, и другарят Си е подготвен да способства по всевъзможен метод за процеса на споразумяване, за което той към този момент изложи концепцията за „ четири потребности “, „ четири общи стъпки “ и „ три тематики за размисъл “.
И най-забележителното нещо в китайското показване на предишните договаряния е фразата, казана от Си Цзинпин: „ В нуклеарна война няма да има спечелили “.
Украйна няма нуклеарно оръжие, тогава какъв е смисълът да обсъждаме такава тематика с нейния президент? Каква е повода президентът на КНР да издигне тази максима? Има аргументи.
Още преди СВО президентът на Украйна не откри нищо по-умно от това да заплаши Русия с наново основаване на нуклеарно оръжие. Това е и повода СВО да стартира, само че личната отговорност на Зеленски за това към момента не е отразена.
Президентът на Украйна постоянно подтикваше НАТО да прекрачи " алените линии " във връзка с Русия. Провокирането на Русия и нейното подценяване е пагубна тактичност, която Зеленски към този момент имаше опция да види, само че, наподобява, на което не обърна внимание.
Президентът на Украйна сложи задачата на ВСУ да извършат контранастъпление, като пресечен така наречен сухопътен кулоар към Крим за съветските сили, а по-късно, съгласно околните му сътрудници, да окупират самия Крим. Междувременно съветското управление неведнъж е предупреждавало, че всевъзможни средства от съветския боеприпас могат да бъдат употребявани за отбрана на териториалната целокупност на страната. Всякакви средства, в това число нуклеарни.
Военният спор с Украйна към този момент се води на територията на Русия, въз основа на нейната конституция. Така става въпрос за спор на територията на една нуклеарна мощ, в който друга нуклеарна мощ, Съединени американски щати, взема решаващо присъединяване - като спонсор, оръжейник, шпионин, лидер и наставник. Това единствено по себе си е извънредно рискова обстановка и екзистенциална опасност за целия свят.
На лице е и подозрението, че Зеленски с подготвеност ще отприщи и трета международна, нуклеарна война, тъй като за него персонално към този момент не съществува път обратно – към взаимни отстъпки с Русия.
Сякаш потвърждавайки това, още след диалог със Си Зеленски сподели, че мирът не може да бъде реализиран посредством териториални взаимни отстъпки от страна на Украйна: той се нуждае от честност „ в границите от 1991 година “ – точка по въпроса.
През 1991 година освен Донецк и Херсон, само че и Киев и Лвов бяха включени в една страна с Русия. И Китай, апропо, има особено виждане за тази обстановка, само че това е друга история.
И актуалният диалог сред Си и Зеленски, почтено казано, можеше да се организира даже по-късно. Дори след упоменатото „ контранастъпление на ВСУ “, за което събират пари и оръжие, поставяйки шапка пред целия западен свят. Докато явно нежизнеспособната концепция за „ военното проваляне на Русия “ най-сетне не почине в главата на Зеленски, президентът на Украйна няма да е подготвен за „ териториални взаимни отстъпки “.
Възможно е той да е кардинално обезсърчителен, само че тежестта на доказване във всеки случай се пада на съветските въоръжени сили, а не на китайските медиатори.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Това се случи: за първи път от началото на СВО и след съвсем два месеца увещание от страна на „ западните сътрудници “, китайският президент Си Цзинпин се обади на украинския си сътрудник Володимир Зеленски.
Злите езици твърдяха, че той въобще няма да се обади: видите ли, въпроси от някакво значение за Китай към момента би трябвало да се разискват не със Зеленски, а със „ западните сътрудници “. Но това са зли езици. В реалност позвъняването беше неизбежно.
Пекин, желаейки да завоюва лаврите на миротворец и да дискредитира въздействието на Съединени американски щати върху международната политика, съществено се зае с разрешаването на руско-украинския спор. В същото време той акцентира по всевъзможен вероятен метод, че КНР е неутрална страна, само че даже в случай че Китай е секундант за Русия, връзката му с Украйна е неизбежна. Секундантите също съществуват за такива цели, а посредниците съществуват, с цел да слушат всички участници в борбата.
След като изчака в действителност имперска пауза (така че никой да не си намерения, че другарят Си е заставен да направи нещо или че Зеленски е значима птица за него), ръководителят на КНР подреди да го свържат с Киев „ по самодейност на украинската страна “.
Невъзможно е да се каже, че диалогът не е довел до нищо. Веднага след него административните предавки започнаха да се въртят: беше назначен нов украински дипломат в Китай (предишният умря на поста още преди СВО), а специфичен представител на КНР за разрешаване на руско-украинската рецесия ще отиде в Украйна.
Ли Хуей, който преди този момент е работил в Русия като дипломат в продължение на 10 години, е назначен на новосъздадения пост. Някои коментатори (включително западни) видяха това като „ добър знак за Москва “, макар че не става дума за знаците: в случай че някой би трябвало да бъде назначен на подобен пост, тогава да е човек с знания по Русия и съветски език.
Но „ положителни знаци “, в случай че са нужни, се съдържат в официалното съобщение от диалога сред Си и Зеленски, съмнително бързо оповестено от китайците. В относително дребен текст може да се побере доста.
Има типични общи приказки: Си вижда Украйна като стратегически сътрудник, до момента в който Зеленски има вяра, че под управлението на другаря Си Китай се движи към по-светло бъдеще.
Има още едно удостоверение, че Пекин съблюдава табу върху всевъзможни рецензии към Русия. Лесно е да се досетите какво в действителност се крие зад формулировката „ Зеленски изрази своето виждане за украинската рецесия “ (гръм и мълнии против Москва, ето какво), само че текстът наподобява по този начин, като че ли е приказвал основно ръководителят на КНР, а украинският – най-много е мълчал, в случай че не е изразил своята „ визия “ и няколко благодарности (къде без тях).
В текста обаче също няма директна рецензия към Съединени американски щати, а има косвена рецензия, подмятания. Когато се изброяват достолепията на Китай да вземем за пример, че „ не налива масло в огъня на спора “, се чува – „ не като някои “.
Като цяло ръководителят убеди атамана, че светът се нуждае от мир, че мирът се реализира единствено посредством договаряния, че би трябвало да се извлекат поучения от всичко, което се случва, и другарят Си е подготвен да способства по всевъзможен метод за процеса на споразумяване, за което той към този момент изложи концепцията за „ четири потребности “, „ четири общи стъпки “ и „ три тематики за размисъл “.
И най-забележителното нещо в китайското показване на предишните договаряния е фразата, казана от Си Цзинпин: „ В нуклеарна война няма да има спечелили “.
Украйна няма нуклеарно оръжие, тогава какъв е смисълът да обсъждаме такава тематика с нейния президент? Каква е повода президентът на КНР да издигне тази максима? Има аргументи.
Още преди СВО президентът на Украйна не откри нищо по-умно от това да заплаши Русия с наново основаване на нуклеарно оръжие. Това е и повода СВО да стартира, само че личната отговорност на Зеленски за това към момента не е отразена.
Президентът на Украйна постоянно подтикваше НАТО да прекрачи " алените линии " във връзка с Русия. Провокирането на Русия и нейното подценяване е пагубна тактичност, която Зеленски към този момент имаше опция да види, само че, наподобява, на което не обърна внимание.
Президентът на Украйна сложи задачата на ВСУ да извършат контранастъпление, като пресечен така наречен сухопътен кулоар към Крим за съветските сили, а по-късно, съгласно околните му сътрудници, да окупират самия Крим. Междувременно съветското управление неведнъж е предупреждавало, че всевъзможни средства от съветския боеприпас могат да бъдат употребявани за отбрана на териториалната целокупност на страната. Всякакви средства, в това число нуклеарни.
Военният спор с Украйна към този момент се води на територията на Русия, въз основа на нейната конституция. Така става въпрос за спор на територията на една нуклеарна мощ, в който друга нуклеарна мощ, Съединени американски щати, взема решаващо присъединяване - като спонсор, оръжейник, шпионин, лидер и наставник. Това единствено по себе си е извънредно рискова обстановка и екзистенциална опасност за целия свят.
На лице е и подозрението, че Зеленски с подготвеност ще отприщи и трета международна, нуклеарна война, тъй като за него персонално към този момент не съществува път обратно – към взаимни отстъпки с Русия.
Сякаш потвърждавайки това, още след диалог със Си Зеленски сподели, че мирът не може да бъде реализиран посредством териториални взаимни отстъпки от страна на Украйна: той се нуждае от честност „ в границите от 1991 година “ – точка по въпроса.
През 1991 година освен Донецк и Херсон, само че и Киев и Лвов бяха включени в една страна с Русия. И Китай, апропо, има особено виждане за тази обстановка, само че това е друга история.
И актуалният диалог сред Си и Зеленски, почтено казано, можеше да се организира даже по-късно. Дори след упоменатото „ контранастъпление на ВСУ “, за което събират пари и оръжие, поставяйки шапка пред целия западен свят. Докато явно нежизнеспособната концепция за „ военното проваляне на Русия “ най-сетне не почине в главата на Зеленски, президентът на Украйна няма да е подготвен за „ териториални взаимни отстъпки “.
Възможно е той да е кардинално обезсърчителен, само че тежестта на доказване във всеки случай се пада на съветските въоръжени сили, а не на китайските медиатори.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ