Китайската пропаганда протяга "пипала" към стотици милиони зрители по света
Китайската комунистическа партия е съумяла посредством държавно медийно наличие да доближи до " стотици милиони телевизионни фенове, радиослушатели и консуматори на обществените мрежи в чужбина, в доста случаи - без бистрота за произхода му. "
Това е едно от многото изводи в отчета " Глобалният мегафон на Пекин ", оповестен от организацията " Фрийдъм хаус " тази седмица. В текста се отбелязва, че от 2017 година тази наклонност набира още повече сили посредством тактики на китайската дипломация, държавни медии и медиатори на партията.
Цензура, агитация и надзор над системи, предоставящи наличие, дезинформационни акции " в съветски жанр " и опити за манипулиране на резултати от търсене в световни онлайн платформи са част от упоменатите способи. Основните детайли са три: " поощряване на личните позиции " в медиите посредством агитация, офанзива против сериозните гласове и " надзор върху системи за даване на наличие ", продължава " Фрийдъм хаус ". Нарастват и средствата, които страната е подготвена да заделя за експанзията на личните си държавни медии - от 6 милиарда $ през 2009 година до 10 милиарда годишно през 2017-а.
" Междувременно публицисти, консуматори на вести и рекламодатели в страни от Швеция до Русия, Южна Африка, Съединените щати и Австралия се сблъскват със сплшване или цензура на политическо наличие, което ККП счита за нежелано. " Известен е и опит на китайски дипломати да сплашат шефа на американска телевизия, учредена от хора от китайски призход, практикуващи неразрешената в азиатската страна духовна процедура Фалун гонг.
От китайските общности към всички по света
В отчета се споделя, че държавни организации, дружно със самата партия, работят изключително за въздействие върху говорещите китайски общности в чужбина. Друг прийом е основаване на препяствия пред работата на задграничните репортери в самия Китай. " Обхватът, агресивността и сложността на новите тактики " обаче са нещо ново, продължава текстът на неправителствената организация. Освен това същите тактики, употребявани за диаспората в чужбина, към този момент целят да въздействат на масмедиите в няколко страни. Информационната инфраструктура на някои страни се оказва в китайски ръце, защото компании, близки до комунистическата партия, поемат контрола над платформи, разпространяващи наличие.
Глобалният мегафон на Пекин (на английски)
По-видимо е усилието на китайските управляващи да показват Китай като модел за другите страни и вършат съответни стъпки посредством обучаване на задгранични публицисти (например от Пакистан и Шри Ланка) и техногични прехвърляния към непознати държавни медии. Могат да се дадат образци от Кения - където известна платформа за цифрова телевизия предлага китайската държавна стратегия, само че не и интернационалните новинарски канали, в най-евтиния си пакет - или предаването " Часът на Китай " със наличие от същия източник в Пекин в най-гледаното време в Португалия.
" Където и да са читателите, където и да са феновете, там пропагандните информации би трябвало да разпрострат пипалата си, " цитира отчетът тирада на китайския президент Си Цзинпин от февруари 2016 година Тази световна медийна агресия в реалност стартира още при предшественика на Си, Ху Дзинтао, само че тактиката за нея става все по-всеобхватна точно при настоящето управление - президентът употребява мощно съсредоточената си политическа власт, с цел да направи това.
Ограниченията на китайското въздействие
В локални медии разгласяват публикациите си посланиците на Китай в Аржентина, Индонезия, Англия (в последния случаи става дума за авторитетни издания като " Икономист " и " Файненшъл таймс " ), Съединени американски щати (интервю за известното след либералите публично радио NPR и консервативната " Фокс нюз " ) и други. Платено китайско наличие се появява като добавка към огромни вестници в Испания, Англия, Австралия, Аржентина и Перу, а " Синхуа " развива партньорства с държавни организации в Италия, Бангладеш, Индия, Египет, Тайланд, Виетнам, Беларус и Лаос. Зимбабве, Тайланд, Перу, Колумбия и Мексико имат случаи на продан (или покупка) на държавно медийно наличие от Китай в малките екрани си.
© Freedomhouse.org
Примери с страни, в които частни или публични медии тясно сътрудничат с китайски или където Китай употребява други лостове за въздействие (например сплашване), свързани с съответни медии или случаи на отразяване.
Самият Китай разполага и със лични държавни медии с интернационално наличие - малките екрани China Global Television Network (CGTN) и China Central Television (CCTV), англоезичният вестник China Daily, органът на комунистическата партия People’s Daily, организациите " Синхуа " и China News Service. Специално CGTN има стратегия, налична сателитно в целия свят на британски, испански, френски, арабски и съветски. Част от изявленията на страниците на канала и в профилите му са с нормалните панди, планове за развиване и китайски културни събития и обекти; от година обаче зачестяват отрицателни изявления за враговете на партията - да вземем за пример предишното лято се появиха видеоклипове, сравняващи протестиращите в Хонконг с терористи или повтарящи потвърдено манипулирани изявления за тях. На страниците във " Facebook " на CGTN на британски, испански и френски се появи контраофанзива против рецензии на практиките в Синцзян и интернирането на уйгурите.
Тактиките, употребявани откогато Си е на власт, жънат незабравим триумф в подобряването на облика на Китай по света (особено в Африка, Русия и Филипините), само че срещат и отпор - от публицисти, политици, софтуерни компании и представители на гражданското общество. Китайските благоприятни условия в чужбина имат естествени ограничавания, в случай че става въпрос за държавно медийно наличие, а и обществата търсят способи за повишение на прозрачността и многообразие в източниците на финансиране, с цел да защитят медийната си независимост. Същевременно това влияние не стопира да нараства бързо.
Това е едно от многото изводи в отчета " Глобалният мегафон на Пекин ", оповестен от организацията " Фрийдъм хаус " тази седмица. В текста се отбелязва, че от 2017 година тази наклонност набира още повече сили посредством тактики на китайската дипломация, държавни медии и медиатори на партията.
Цензура, агитация и надзор над системи, предоставящи наличие, дезинформационни акции " в съветски жанр " и опити за манипулиране на резултати от търсене в световни онлайн платформи са част от упоменатите способи. Основните детайли са три: " поощряване на личните позиции " в медиите посредством агитация, офанзива против сериозните гласове и " надзор върху системи за даване на наличие ", продължава " Фрийдъм хаус ". Нарастват и средствата, които страната е подготвена да заделя за експанзията на личните си държавни медии - от 6 милиарда $ през 2009 година до 10 милиарда годишно през 2017-а.
" Междувременно публицисти, консуматори на вести и рекламодатели в страни от Швеция до Русия, Южна Африка, Съединените щати и Австралия се сблъскват със сплшване или цензура на политическо наличие, което ККП счита за нежелано. " Известен е и опит на китайски дипломати да сплашат шефа на американска телевизия, учредена от хора от китайски призход, практикуващи неразрешената в азиатската страна духовна процедура Фалун гонг.
От китайските общности към всички по света
В отчета се споделя, че държавни организации, дружно със самата партия, работят изключително за въздействие върху говорещите китайски общности в чужбина. Друг прийом е основаване на препяствия пред работата на задграничните репортери в самия Китай. " Обхватът, агресивността и сложността на новите тактики " обаче са нещо ново, продължава текстът на неправителствената организация. Освен това същите тактики, употребявани за диаспората в чужбина, към този момент целят да въздействат на масмедиите в няколко страни. Информационната инфраструктура на някои страни се оказва в китайски ръце, защото компании, близки до комунистическата партия, поемат контрола над платформи, разпространяващи наличие.
Глобалният мегафон на Пекин (на английски)
По-видимо е усилието на китайските управляващи да показват Китай като модел за другите страни и вършат съответни стъпки посредством обучаване на задгранични публицисти (например от Пакистан и Шри Ланка) и техногични прехвърляния към непознати държавни медии. Могат да се дадат образци от Кения - където известна платформа за цифрова телевизия предлага китайската държавна стратегия, само че не и интернационалните новинарски канали, в най-евтиния си пакет - или предаването " Часът на Китай " със наличие от същия източник в Пекин в най-гледаното време в Португалия.
" Където и да са читателите, където и да са феновете, там пропагандните информации би трябвало да разпрострат пипалата си, " цитира отчетът тирада на китайския президент Си Цзинпин от февруари 2016 година Тази световна медийна агресия в реалност стартира още при предшественика на Си, Ху Дзинтао, само че тактиката за нея става все по-всеобхватна точно при настоящето управление - президентът употребява мощно съсредоточената си политическа власт, с цел да направи това.
Ограниченията на китайското въздействие
В локални медии разгласяват публикациите си посланиците на Китай в Аржентина, Индонезия, Англия (в последния случаи става дума за авторитетни издания като " Икономист " и " Файненшъл таймс " ), Съединени американски щати (интервю за известното след либералите публично радио NPR и консервативната " Фокс нюз " ) и други. Платено китайско наличие се появява като добавка към огромни вестници в Испания, Англия, Австралия, Аржентина и Перу, а " Синхуа " развива партньорства с държавни организации в Италия, Бангладеш, Индия, Египет, Тайланд, Виетнам, Беларус и Лаос. Зимбабве, Тайланд, Перу, Колумбия и Мексико имат случаи на продан (или покупка) на държавно медийно наличие от Китай в малките екрани си.
© Freedomhouse.org
Примери с страни, в които частни или публични медии тясно сътрудничат с китайски или където Китай употребява други лостове за въздействие (например сплашване), свързани с съответни медии или случаи на отразяване.
Самият Китай разполага и със лични държавни медии с интернационално наличие - малките екрани China Global Television Network (CGTN) и China Central Television (CCTV), англоезичният вестник China Daily, органът на комунистическата партия People’s Daily, организациите " Синхуа " и China News Service. Специално CGTN има стратегия, налична сателитно в целия свят на британски, испански, френски, арабски и съветски. Част от изявленията на страниците на канала и в профилите му са с нормалните панди, планове за развиване и китайски културни събития и обекти; от година обаче зачестяват отрицателни изявления за враговете на партията - да вземем за пример предишното лято се появиха видеоклипове, сравняващи протестиращите в Хонконг с терористи или повтарящи потвърдено манипулирани изявления за тях. На страниците във " Facebook " на CGTN на британски, испански и френски се появи контраофанзива против рецензии на практиките в Синцзян и интернирането на уйгурите.
Тактиките, употребявани откогато Си е на власт, жънат незабравим триумф в подобряването на облика на Китай по света (особено в Африка, Русия и Филипините), само че срещат и отпор - от публицисти, политици, софтуерни компании и представители на гражданското общество. Китайските благоприятни условия в чужбина имат естествени ограничавания, в случай че става въпрос за държавно медийно наличие, а и обществата търсят способи за повишение на прозрачността и многообразие в източниците на финансиране, с цел да защитят медийната си независимост. Същевременно това влияние не стопира да нараства бързо.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ