Казваш, че адът не съществува...Как да не съществува, когато ти

Казваш, че пъкълът не съществува...
Как да не съществува, когато ти живееш в пъкъла? Не вярваш ли?
Тогава върви пред огледалото и виж мрачната си физиономия. Нима може венецът на Творението, висшето творение на Бога да има такава мрачна физиономия?
След като си толкоз интелигентен, толкоз свободен, за какво ти е толкоз неприятно? От нищо не ти пука. Сам всичко знаеш. Защо тогава имаш такава нещастна физиономия?
Защото си в пъкъла, синко, в пъкъла. Ти не знаеш наслада, ти си мъртъв. Тежко ти е. Противно ти е. Всичко те изтезава.
Дразнят те хората, мухите. Дразни те жегата, нервира те дъждът, нервират те политиците. Всичко, което съществува, те нервира, мъчи те.
Мъчи те татко ти, майка ти, дядо ти, баба ти, съседите, Путин, Медведев, Барак Обама…
Всичко ти е тежко, обратно. Нищо не те радва.
Даже славеите ти пречат да спиш.
Защото искаш да избягаш някъде от всичко това.
Някъде да заспиш, в нещо да се забравиш. Да се напиеш, да се дрогираш, да се упоиш. Да избягаш от всичко това.
Защо? Защото си в пъкъла. На теб не ти е нужно на никое място да попадаш. Ти към този момент, гълъбче, от дълго време си в пъкъла, от който изходът е единствено един – при Бога! Източник