Казването на частични истини е най-ефективният начин за манипулация: Необходимо

Казването на частични истини е най-ефективният метод за операция: Необходимо е просто да пропуснете да отбележите сериозно значима информация. Как сходни операции въздействат върху трайния ни облик за другите събития, явления и тематики? Може ли операцията посредством отчасти отразяване на истината да е в корена на дезинформацията? Как пропускането на основни обстоятелства въздейства върху връзката на науката към COVID-19 и имунизациите?

Всички ние знаем през личния си опит, че е допустимо някой да лъже, до момента в който в това време несъмнено споделя истината. Всички ние сме правили това в живота си. Разказваме на някого част от историята. Може би всички сме правили това с родителите си в един миг. Когато са ни писали къде и с кого сме били и какво сме правили, вероятно сме им разказали истината – или най-малко онази част от нея, която е в границите на одобримото от тях – описваме им за някои от хората, с които сме били, за някои от местата, на които сме били и някои от дейностите, които сме правили. Но може да сме пропуснали някои сериозно значими неща. Може би не сме им споделили нещата, за които знаем, че ще ги разстроят или разгневят. И в последна сметка от това, което сме им споделили, сме подбрали онази част от цялата истина, която е безвредно да чуят – без да сме изрекли в действителност нито една неистина. В тези моменти родителите ни са заключвали, че всичко е наред – най-малко в случаите, когато по-късно не са получавали в допълнение информация от други места.

Пропускането на сериозни аспекти от информацията по дадена тематика, без значение дали се случва инцидентно или е целеустремено, може да има забавни резултати върху запомнятето им. Когато си спомняме обещано прекарване и желаеме да го препредадем на някого в никакъв случай не е допустимо да си спомним и да предадем всичко безусловно идентично с това, което фактически се е случило. Най-малкото, ние в никакъв случай не можем да знаем изцяло обективно какво в реалност се е случило – според от емоционалността на обстановката и нашето моментно положение, ние в друга степен сме възприели една променена перцепция на събитията. След това, при разказването на събитията, се намесва и самата природа на паметта – постоянно в нашия роман нещо ще остане пропуснато, променено или ще прибавим нещо в допълнение, ще подчертаваме на избрани елементи повече, в сравнение с някой различен, който е бил на същото място и по същото време, или пък въобще няма да видим някои елементи, които биха създали мощно усещане на различен наблюдаващ. Тоест тези изкривявания на усещането са неизбежни. Но от време на време, като оставим настрани тези особености и ограничавания на нашето разбиране и запомняне, идва моментът на умишлената смяна на информацията.