Правото да бягаш. Скандалът на Бостънския маратон през 1967
Катрин учила във факултета по публицистика в Ню Йорк, а в свободното си време бягала. В тези времена в американските университети не е имало спортни тимове и Катрин импровизирано упражнявала дружно с мъжете.
Треньорът Арни Бригс бил деец от 15 Бостънски маратони, за които разказвал без отмалялост. В последна сметка, откакто го слушала, Катрин декларирала, че ще бяга на идващия маратон.
Точо тук и се скарали: нито една жена до този миг не била бягала маратонските дистанции и Арни бил уверен, че това не е по силите на Катрин. Накрая се договорили: в случай че Катрин потвърди на своя треньор, че ще издържи, той ще я поддържа в „ безумната концепция “.
Катрин Суицър почнала да се готви. Три седмици педи маратона Арни и катрин пробягали подготвителната отдалеченост от 26 благи (41 км). На финала Катрин предложила на треньора да добави още пет благи, в края на които Арни просто се строполил без сили.
На идващия ден деликатно прочели разпоредбите на Бостънския маратон и не намерили на никое място да се загатва за половата принадлежност на участниците. Катрин се записала като „ К. В. Суицър “. Заедно с нея щял да тича Арни и нейният избраник „ Големия Том “ Милър, който играел американски футбол и декларирал, че „ в случай че момиче може да пробяга Бостънския маратон, то и аз мога “.
На 19 април 1967 година Катрин се приготвила за старт. В маратона учасвали 741 индивида. Катрин получила номер, на който пишело „ К. Суицър 261 “.
Тя споделя, че въобще не възнамерявала да запише името в историята си: „ Бях на 19 години и просто желаех завършения “. Падал влажен сняг, само че времето не вълнувало Катрин – тя упражнявала цяла зима във всевъзможни условия. Макар че, смее се тя, доста се безпокоила да не потече козметиката й.
Някои от бегачите поглеждали към Катрин в неразбиране, други се опитвали да се развеселят, трети недоверчиво се интересували: тя съществено ли счита да бяга в маратона?
На старта било пренаселена, Катрин си поставила качулка на главата и никой от уредниците не забелязал дамата измежду участниците. „ О боже, ти какво, начервила си си устните? “ – попита Том. „ Ами да, както нормално “. „ Изтрий червилото незабавно! Ще те видят и ще те махнат от надпреварата! “ „ Няма метод! “
Прозвучал стартовият револвер. На към четвъртата миля бегачите били настигнати от камион с пресата. Репортерите засекли Катрин и измежду тях настъпило неспокойствие. След малко непосредствено посред пътя се появил огромен мъж в палто, който заплашил Катрин с юмруци и крещял нещо неясно.
Когато тя пробягала около него, той се опитал да я хване за ръка, само че единствено само че единствено свалил ръкавицата й. Катрин помислила, че е някой вманиачен от публиката, само че след това забелязала ревера му синьо-златна значка.
Това бил Джок Семпъл, един от уредниците на Бостънския маратон. Тя забързала темпото, само че Семпъл я догонил и я хванал за рамото с крясъци „ Махай се от моя маратон! “, а по-късно се опитал да откъсне номера от гърдите й.
Когато Арни Бригс, който през целия път бягал до Катрин, се опитал да го вразуми, той просто го бутнал встрани. Наоколо защракали фотоапаратите. Катрин споделя, че извънредно се уплашила, само че тук на помощ пристигнал Големия Том. Едно мятане и нападателят рухнал в крайпътната канавка като чувал с картофи.
Пред очите на Катрин предходна мисълта: те убиха Джок! Съд, а по-късно затвор за нея, Арни и Том.
Публиката подивяла. Камионът с репортерите преследвал групата, в която бягала Катрин. Те се държали доста нападателно: тикали фотопаратите надали не в лицето на спортистите и крещяли на Катрин: „ Какво се пробвате да докажете? Кога ще се откажете от надпреварата? Вие феминистка ли сте? “
Но макар мощния стрес, Катрин траяла да бяга. В главата й предходна мисълта, в случай че в този момент се откаже от маратона, дамите в никакъв случай няма да бъдат позволено до маратона. Всички ще решат, че това е било просто пиар.
Това ще бъде голям удар за женския спорт, крачка обратно, а не напред. Ако се откажа, помислила си Катрин, ще победи Джок Семпъл. Страхът и унижението се трансформирали в яд.
След известно време Семпъл ги настигнал на атомобил: той плашел с юмруци от прозореца и викал: „ Всички ще имате огромни неприятности! “ Но бегачите се групирали към Катрин: те почнали да ругаят, някой посочил междинен пръст на Семпъл.
Най-накрая той си тръгнал, изостанали и репортерите. И тук ненадейно Том почнал да упреква Катрин, че поради нея ще има проблеми, че може да не го позволен на надпреварите по футбол. Той скъсал номера си и внезапно забързал темпото, стараейки се да се откъсне от Катрин и Арни.
Това била последната капка: Катрин заплакала. Пред нея имало още 20 благи. Ако не бил правилният Арни Бригс, който през целия път я насърчавал, не е известно по какъв начин щеше да свърши всичко. Но след няколко благи, споделя Катрин, се отворило второто дишане, като че ли била излязла от анестезия.
Зрителите край пътя било доброжелателни, махали й и се усмихвали, тя махала в отговор. След някое време застигнали Том.
Катрин пробягала цялата отдалеченост. Когато след финиша си свалила обувките, от маратонката потекла кръв – краката били ужулени до месо, наложило се да извикат доктор. Катрин Суицър станала първата жена, публично пробягала маратона.
След това тя бягала на още 30 маратона, а през 1974 година станала победител в маратона в Ню Йорк. Днес е на 70 и продължава да бяга.
