10 традиции, свързани със Стефановден
Като един от седемте възпитаници на Исус и един от първите, жертвали живота си в името на християнската религия, Свети Стефан е наричан пръв страдалец или първомъченик. Свети Стефан бил наказан на гибел от старейшините, заради клеветата на юдеите, че скверни Бога и Мойсеевия закон. Екзекуцията се състояла извън пределите на Йерусалим, в Йосафатовата долина, където бил замерян с камъни от разярената навалица. Тялото на светеца не било заровено, а било оставено на птиците и зверовете.
Народните вярвания поясняват обстоятелството, че Стефановден затваря цикъла на остарялата година и отваря пътя на новата. В превод от старогръцки език Стефан значи “венец ” и точно тази символика е една от главните аргументи празникът да се приема като венец на остарялата година и ден за равносметка. Ето и 10 обичаи, свързани с последния празник през годината.
Стопанката на къщата става рано на разсъмване, за да приготви обичайните за Стефановден месни ястия – свинско с кисело зеле, баница с месо или сарми с месо. Месят се и обредни хлябове още от зори, а в някои краища на България се готви и кокошка за богата и мощна идна година.
Именно защото е ден на равносметка, цялото семейство се събира към трапезата. На софрата участват и прясно изпеченият обреден самун, и златиста баница.
Всички ястия и цялата трапеза са благодарност към отиващата си и дарба за изобилие и положително през новата година. Затова трапезата не се подвига.
От Стефановден до Йордановден се помещават и по този начин наречените “Мръсни дни ”, по време на които дамите не би трябвало да мият косите си, да метат, да перат, не се правят венчавки, кръщенета и опела.
На този ден младоженците вървят на посетители на своите кумове, кръстници и родители в символ на почитание. Всички се разотиват по залез, тъй като това е един от така наречен “Мръсни дни ”, в които по тъмна доба бродят зли сили и караконджули. 
На този ден има и бит за неомъжените девойки, кръстен Ладуване, при който те се събират и правят характерни обредни практики, които да им подскажат кога и за кого ще се омъжат. За целта плетат китки, към които привързват пръстен или друга персонална движимост, потапят ги в менче с мълчана вода, след което ги покриват с алено покривало. На следващата сутрин една от момите, облечена като булка, вади една по една китките, докато другите пеят обредни песни и гадае коя мома за кой момък ще се задоми.
Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.
Неродилите и бременните дами не работят нищо този ден за леко раждане.
На празника не се прави никаква работа с остри предмети и домакинска работа – предене, шиене, тъкане, почистване, къпане, пране, като се изключи готвене, с цел да не нападат вълци стадата и овчарите. Не се изработват мъжки облекла, с цел да не бъдат изядени мъжете от вълците.
Не се изхвърлят пепел и въглени на двора, за да не се плодят магьосници и бродници. Строго се спазвала и половата възбрана, защото децата, заченати през дните след Рождество, се раждат с кусур.
