Икономист: Бюджет 2018 е оптимизъм по време на безнадеждност
Като оптимизъм по време на безизходност може да се дефинира Бюджетът за 2018 година. Това сподели икономистът проф. Боян Дуранкев пред " Фокус ".
По думите му обичайно най-важният финансов закон цели структурни промени и възстановяване живота на жителите, България обаче няма късмет скоро да доближи равнищата на други страни от Европейски Съюз. Въпреки заложеното нарастване на заплатите са налице недофинансирани съществени браншове, както и съществени опасности, добави той.
„ Има скрити опасности, които може би ще излязат в последващи моменти – едното е, че ние продължаваме да се заробваме с спомагателни външни задължения. Второто е, че може би ще има проблеми в опазването на здравето и Национален осигурителен институт. Има и прикрит проблем, който може да се появи – до какъв брой в частните пенсионни фондове ще заплащат втората пенсия и дали там няма да се появят дефицити, тъй като и това е действително. Най-големият проблем, неуреден и в този бюджет – по какъв начин младите да бъдат привличани да останат в България. Европейски Съюз не вижда по какъв метод този трагичен български народ да приближи по някакъв метод до 2030 - 2040 година до междинното равнище на развиване на Европейски Съюз. В това отношение и Общността търпи голяма рецензия, защото няма тактика за развиването на такива страни “, изясни проф. Дуранкев.
Той добави, че 10 години след влизането си в Европейски Съюз българският народ няма вероятности, че до момента в който е жив ще доближи междинното равнище на Европейски Съюз. Така че колкото и да хвалим нашите политици и да свалим Брюксел, Берлин или Париж казусът е в неналичието на тактика за излизане от тази тежка рецесия, сподели още проф. Боян Дуранкев.
Редактор: Деница Райкова
По думите му обичайно най-важният финансов закон цели структурни промени и възстановяване живота на жителите, България обаче няма късмет скоро да доближи равнищата на други страни от Европейски Съюз. Въпреки заложеното нарастване на заплатите са налице недофинансирани съществени браншове, както и съществени опасности, добави той.
„ Има скрити опасности, които може би ще излязат в последващи моменти – едното е, че ние продължаваме да се заробваме с спомагателни външни задължения. Второто е, че може би ще има проблеми в опазването на здравето и Национален осигурителен институт. Има и прикрит проблем, който може да се появи – до какъв брой в частните пенсионни фондове ще заплащат втората пенсия и дали там няма да се появят дефицити, тъй като и това е действително. Най-големият проблем, неуреден и в този бюджет – по какъв начин младите да бъдат привличани да останат в България. Европейски Съюз не вижда по какъв метод този трагичен български народ да приближи по някакъв метод до 2030 - 2040 година до междинното равнище на развиване на Европейски Съюз. В това отношение и Общността търпи голяма рецензия, защото няма тактика за развиването на такива страни “, изясни проф. Дуранкев.
Той добави, че 10 години след влизането си в Европейски Съюз българският народ няма вероятности, че до момента в който е жив ще доближи междинното равнище на Европейски Съюз. Така че колкото и да хвалим нашите политици и да свалим Брюксел, Берлин или Париж казусът е в неналичието на тактика за излизане от тази тежка рецесия, сподели още проф. Боян Дуранкев.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ