Кардиотокографията се дефинира като графичен запис на сърдечната дейност на

Кардиотокографията се дефинира като графичен запис на сърдечната активност на плода и маточните контракции, като се употребява електронно устройство с електроди. Мониторирането на сърдечната периодичност на плода е способ, който може да сложи точна диагноза, когато съществува подозрение за фетална хипоксия (нодостатъчност на кислород) или ацидоза (подкиселяване на феталния организъм) изключително при рискова бременност. (За повече информация по отношение на регулацията на феталната сърденчна активност, можеш да прочетеш публикацията: „ Какво въздейства върху сърдечната активност на плода?”)

При индиректната кардиотокография сърдечният темп на плода се записва посредством Doppler трансдюсер, който се слага на коремната стена на майката, по проекцията на сърцето на плода. Някои неудобства на метода са, че не всеки път регистрацията на сърдечната активност е прецизна. Например при мъртъв плод има риск тенсдюсерът да записва пулсацията на коремната аорта на бременната.

Затова най-хубавият способ за запис на феталната сърдечна активност съставлява директната токография, при която се слага електрод на скалпа на плода по време на раждането . За да се случи това, би трябвало околоплодният мехур да е спукан и шийката да е дилатирана (разкритие) най-малко 2-3 см. Все отново, директната кардиотокография се употребява единствено в доста редки случаи. Обикновено се разчита на индиректния способ изключително при следене на рискова бременност.

При стандартната кардиотокогафия маточния мускулен тонус се записва посредством пресионен трансдюсер, който се слага на маточното дъно (парадоскално, това е най-издигната част на матката).

Оценката на резултата от метода зависи от интерпретацията на три съществени съставния елемент – сърдечна периодичност, вариабилност и краткотрайни промени като акцелерации и децелерации . Нормалната сърдечна периодичност на плода варира сред 110 и 150 удара в минута. Над 150 удара се развива фетална тахикардия, а под 110 – брадикардия.

Промените в сърдечната периодичност на всеки сърдечен цикъл за една минута се назовава вариабилност . Сърцето не бие всяка минута с идентична периодичност – за една минута може да направи 120 удара, а на идната 134 да вземем за пример. Тази разлика се назовава вариабилност. Нормалната вариабилност е към 6-15 удара/минута, понижена от 3 до 5 удара, изчезнала – под 2 и увеличена – над 25 удара/минута.

Нормалната стойност на вариабилнсотта значи съответна сърдечна активност, която е добре контролирана от нервната система, добрефунционираща проводна система на сърцето и здрав сърдечен мускул (миокард). Тогава плодът не е в положение на хипоксия .

Наличието на естествена вариабилност даже при тахикардия, брадикардия или децелерации значи, че хипоксията е краткотрайна и плодът към момента има обезщетителни благоприятни условия, с които да противодейства на патологичния развой.

От своя страна, краткотрайните промени в сърдечната активност на плода се назовават акцелерации и децелерации. Акцелерациите се дефинират като доста бъроз зачестяване на сърдечната периодичност за малко време. Нарича се още миокарден инстикт, тъй като сърдечната активност зачестява като отговор към феталните придвижвания. Други тласъци за поява на акцелерации са също и външния досег през коремната или слуховите стимулации като мощна музика или познатия глас.

Свързани публикации.. Какво въздейства върху сърдечната активност на плода? 0 Хормон на бременността оказва помощ и при сърдечна непълнота 0 Развитие на бебето от забременяване до раждане 0

Децелерациите означват противоположното – закъснение на сърдечната периодичност за малко време, само че доста бързо. Децелерациите нормално се получават след маточна контракция. В взаимозависимост по кое време тъкмо се появят след контракция се разделят на ранни, късни и вариабилни.

Ранните децелерации се записват незабавно с началото на маточната контракция и стопират с прекосяването на контракцията. Те са резултат от действието на блуждаещия нерв. Контракциите натискат главата на фетуса и по този начин вътречерепното налягане се усилва. Това нервира клонки на блуждаещия нерв, който изпраща сигнал до сърцето, който забавя сърдечната активност. Ранните децелерации не са признак на хипоксия.

Късните децелерации стартират след началото на контракцията и дъното на децелерацията е след пика на контракцията. След края на маточното редуциране сърдечният темп постепенно доближава и последователно доближава още веднъж до естествена стойност. Обикновено късните децелерации са маркер за хронична фетална хипоксия, която най-често се предизвиква от плацентарна непълнота. Те съставляват сериозна клинична обстановка.

Вариабилните децелерации нямат съответна корелация по отношение на маточните контракции. Това са най-често записаните децелерации с бързо закъснение на сърдечната активност, последвано от нормализиране на ритъма. Те са резултат от промени в феталната хемодинамика (движение на кръвта) при компресия/затискане на пъпната шнур. Първоначално забавянето на сърцето е рефлекторно от дразненето на барорецепторите, само че след това е резултат от хипоксия.

4669