Кандидатът за кмет на София Васил Терзиев отклони въпроса дали

Кандидатът за кмет на София Васил Терзиев отклони въпроса дали би дал достъп до документите в списък на Държавна сигурност за своите близки,като стартира да приказва за нужда от криминализиране ваденето на информация от досиетата, което от дълго време е направено, за приемане на лустрация и за създаване на музей за комунистическия режим

Кандидатът за кмет на София на партията „ Продължаваме промяната “, обединяване „ Демократична България “, партията „ Спаси София “ и гражданската организация „ Екипът на София “ сподели, че не познава закона за досиетата и не е наясно със законодателното споразумяване на този проблем.

Незнанието му пролича в изявление в предаването „ 120 минути “ по BTV с водещ Светослав Иванов в неделя (2 юли 2023 г.),

пише журналистът Христо Христов в профилирания сайт „ Desebg.com “.

„ Трябва да има отворен достъп до тези досиета (на Държавна сигурност, само че в своя речник Васил Терзиев не употребява този израз, б.а.) и би трябвало да се криминализира появяването на информация от досиета, която я няма в архива, с цел да се спре с всички тези измами на досиета, които бяха изнесени, които се държат някъде комфортно и се употребяват тъкмо за шантаж “, съобщи претендентът за кмет, откакто в общественото пространство стана известно, че негови близки са били щатни чиновници в Държавна сигурност.

Нещо от дълго време направено

Г-н Терзиев желае нещо, което обаче от дълго време е направено – още с приемането на Закона за достъп и откриване на документите и за оповестяване на принадлежност на български жители към Държавна сигурност и разследващите служби на Българската национална войска, придобил популярност като закона за досиетата.

Когато в края на 2006 година ние, една част от дейното гражданско общество и представители на медиите, водихме борба за приемането на работещ закон досиетата, едно от значимите условия той да е в действителност работещ, беше с него да се постави завършек на черната търговия на досиетата и шантажирането на някогашни сътрудници с тях (конкретният предлог за приемането на закона стана точно изборното вадене на досиета на публицисти и издатели от тогавашния министър на вътрешните работи Румен Петков, като задачата беше да бъде „ ударен “ журналистът Георги Коритаров, критикуващ министъра, б.а.).

И това беше направено – информация параграф 15 от преходните и заключителни разпореждания на закона за досиетата, с който в Наказателния кодекс бяха признати редица нови разпореждания, предвиждащи солени санкции и затвор за злоупотреби с досиетата.

Ако до тогава можеше анонимно да се подмятат досиета и да бъдат оповестени в медиите, то от края на 2006 година това бе прекратено, тъй като се санкционира с санкция от 15 до 30 хиляди и отнемане от независимост от 3 до 6 години.

Освен явното непознаване на тази материя от бизнесмена и предприемач господин Терзиев, явно и екипът, който го поучава какви послания да оправя в общественото пространство, е незапознат по този въпрос и го слага в неловко състояние.

Колкото до изказванието му, че „ би трябвало да има отворен достъп до тези досиета “ (на Държавна сигурност, б.а.), то и това е направено с този закон, който сполучливо се ползва към този момент 17 години макар непрекъснатите офанзиви да бъде анулиран, а Комисията по досиетата – закрита.

Ах, тази лустрация

Васил Терзиев засегна и различен аспект на неизвършената декомунизация – лустрацията.

„ Постоянно се замита тематиката за службите, за репресивния уред, и с цел да го решим аз моля към нашите политици да създадат виновното нещо – да одобряват закон за лустрацията “, сподели той.

По думите му това е направено в страните от Централна и Източна Европа през 90-те години, въпреки че не стана ясно какво схваща под лустрация, защото говорейки за нея съобщи, че „ продължава да се отваря врата изборно, с цел да може да се шантажират избрани хора. Това би трябвало да спре “.

Според него „ до момента това не се случвало, тъй като е било комфортно, само че е належащо да се направи. И това ще покаже дали ние към този момент сме на път да стане едно обикновено общество, да изговорим тази тематика “ са думите на претендента за кмет на столицата.

Г-н Василев, не е належащо да се упражнявате по тази тематика. Достатъчно е да наградите обединяването „ Демократична България “, което ви поддържа за кмет на столицата, да внесе законопроект за „ ефикасна и решителна лустрация “, за каквато приказва в своята стратегия още от 2021 година

За страдание към този момент от опит знаем, за политиците лустрацията от дълго време се е трансформирала в предизборна дъвка в сравнение с в решителна политика и борба. Примери доста от 1997 година – когато са в съпротива има избрани политически сили вдясно, които я дават обещание, само че дойдат ли на власт – не помнят за нея.

Извинение и музей на комунистическия режим

Г-н Терзиев направи значим жест – насочи опрощение. Според него е значимо „ да изговорим и останалата част, която не е единствено досиетата, само че болката на хората, всичко, което им е породено. Никой не се е извинил. Аз желая да се извиня. Да дам едно начало като потомък на хора, които са били в тези структури [на Държавна сигурност] “, съобщи той. Този жест е почтена постъпка.

Той уточни още, че „ би трябвало се направи музей за комунистическия режим, където да бъдат разказани тези истории. Хората да знаят какво се е случило на потърпевшите и да може да се погрижим като общество, разбирайки тези контузии в никакъв случай това да не се повтаря “. И заявява, че в случай че завоюва мандат такъм музей ще се направи.

Да, това е отлично да се чуе, само че още по-чудесно щеше да е, в случай че го бяхме чули като цел при издигането на кандидатурата му.

Всичко това господин Терзиев го изговори, откакто не отговори на въпроса на водещия Светослав Иванов дали би дал достъп до документите в архива на Държавна сигурност на своите близки, което бе поискано с отворено писмо от мен.

За него „ тук е по-голям другия въпрос, който е много по-системен. Според мен би трябвало да прочетем цялата страница, с цел да може да приключим главата “ с тези думи той отклони съответния въпрос дали би дал достъп. Очевидно е, че няма да го направи, написа журналистът Христо Христов.