Казусът "Ситнилски" приключва така, както и започна - скандално
Камен Ситнилски месеци преди да бъде определен за член на Висш съдебен съвет
© Анелия Николова Още по тематиката
Решението е дефинитивно
Как умрелият някогашен зам. основен прокурор Камен Ситнилски не получи правдивост
5 май 2016
Лошият, неприятните и злите
Макар и все по-трудно драматургията по проблема Ситнилски продължава
13 дек 2013
Главният прокурор разрешил на двамата членове на Висш съдебен съвет да четат оперативни разработки
Галя Георгиева и Ясен Тодоров са чели СРС-та по проблема " Ситнилски "
9 ное 2013
Мисията " Ситнилски " - не разчистване, а преодоляване на Висш съдебен съвет
Безпринципността, която прозира в дисциплинарните производства по случая, демонстрира подмолни цели на мероприятието
2 авг 2013 В края на седмицата Върховният административен съд (ВАС) постави точка на траялата три години и половина сага към дисциплинарното уволняване на члена на Висшия правосъден съвет (ВСС) и някогашен зам.-главен прокурор Камен Ситнилски. Историята със саморазправата с починалия към този момент Ситнилски завърши, както и стартира - скандално. Или, в случай че би трябвало да бъдем по-точни, завърши единствено в България, тъй като е повече от евентуално, че последната дума по случая ще има Европейският съд за правата на индивида в Страсбург.
В четвъртък петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС), одобри, че наследниците на Ситнилски, който умря през април 2016 година, нямат юридически интерес да встъпят като негови правоприемници в заведеното от него дело против уволнението му. До този миг практиката на Върховен административен съд по такива каузи е била тъкмо в противоположната посока.
След гибелта на Ситнилски през април 2016 година наследниците на Камен Ситнилски подават молба до съда и встъпват вместо него в него процеса. Миналия месец даже е извършено съвещание по делото с тяхно присъединяване. Представителите на Висш съдебен съвет и държавното обвиняване в лицето на прокурор Малина Ачкаканова пледират жалбата на наследниците да бъде отхвърлена. Делото е оповестено за решение, а решението излезе този четвъртък.
Съдебният състав, с ръководител Георги Чолаков (който след две седмици ще оглави ВАС), Светлана Йонкова (докладчик), Надежда Джелепова, Захаринка Тодорова и Илияна Дойчева приема, че фактически съгласно закона, когато " страната почине или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с присъединяване на приемник ". В този проблем обаче противоречивото право имало персонален темперамент (следва ли Ситнилски да бъде дисциплинарно уволнен от ВСС), а при " това противоречиво материалноправно правно отношение не е възможно приемство. На това съображение не е възможно и приемство в процеса ".
Решението е без казус в практиката на Върховен административен съд, която е тъкмо в противоположната посока. В две каузи, които " Капитал " откри, Върховен административен съд приема, че " фактически правото на обжалване на заповед за уволняване е персонално и ненаследимо право ", само че " наследниците имат директен и непосреден интерес от оспорването на административния акт, което е безспорна процесуална причина за допустимостта на жалбата ". Този интерес, приема съда, идва оттова, че при възможна анулация на уволнението като незаконосъобразно следва и право на обезщетение за имуществени вреди по Закона за отговорността на страната и общините за вреди. Първото решение е за уволнен и умрял след това митничар, а второто - за офицер от армията.
Докладчик по второто решение е арбитър Илияна Дойчева, която влиза в петчленния състав по Ситнилски. Тъй като делото е отпреди две години, е напълно допустимо арбитър Дойчева да е трансформирала вижданията си в това време, само че повода очевидно е другаде, тъй като безусловно два дни преди делото " Ситнилски " да бъде оповестено за решено, състав, управляван от Илияна Дойчева, излиза с решение по различен проблем, като приема, че наследниците на умрял имат право да водят дело за закоността на задържането му от полицията.
Другият противоречив миг в проблема е, че наследниците на Ситнилски първо са били конституирани от съда като страни, а по-късно същият съд приема, че те нямат право да водят делото. " За какво тогава го играха целият този цирк — да ги търсят, приканват. Защо просто не прекратиха делото още когато той умря ", разяснява юрист Любомир Цеков, който съставлява Ситнилски и фамилията му. Адвокатът дефинира решението като " позор и срам ". Според него съдът е подходил по този метод, тъй като, в случай че е трябвало да го реши всъщност, е нямало по какъв начин да не анулира уволнението.
Като те нарочи основният...
Историята стартира през юли 2013 година, когато Камен Ситнилски ненадейно попадна под масирана офанзива. Тогава от неизвестен мейл бяха разпратени до медиите сканирани разпечатки от записани със СРС диалози, датиращи от лятото на 2012 година В тях Ситнилски, тогава зам.главен прокурор и претендент за член на Висш съдебен съвет, и прокурорски шефове от провинцията разясняват идните избори за съвета и възможностите на самия Ситнилски.
Последва обстрел против някогашния зам.-главен прокурор от медиите на Делян Пеевски и Цветан Василев (тогава към момента партньори). Пред постройката на съвета бяха проведени бутафорни митинги, а една заран улиците към Висш съдебен съвет осъмнаха с некролози на Ситнилски.
И до ден-днешен няма изясненост кое тъкмо предизвика офанзивата против някогашния заместител на Борис Велчев, само че най-вероятната догадка е, че основният прокурор Сотир Цацаров е видял в негово лице конкуренция - както в държавното обвиняване, по този начин и във Висш съдебен съвет. По времето на Борис Велчев 63-годишният Ситнилски съумя да построи съществено лоби в институцията - както във Върховна касационна прокуратурата, по този начин и по места - в София и в провинцията. По време на избора за основен прокурор в края на 2012 година Камен Ситнилски застана зад кандидатурата на главния конкурент на Сотир Цацаров - Галина Тонева, което също евентуално е асъдействало за спора със настоящия основен прокурор. През лятото на 2014 година Ситнилски стартира близкия до него прокурор Руси Алексиев за началник на основната Софийска градска прокуратура, още веднъж в прорез с линията на Цацаров.
След медийния залп против Ситнилски в акцията се включи и Висш съдебен съвет. Въпреки възбраната данни от СРС да се употребяват за друго, с изключение на за доказателство по наказателното дело, по което са приложени, против Ситнилски стартира дисциплинарно произвеждане. Ключова роля изиграха двама от най-верните на основния прокурор Сотир Цацаров членове на съвета - Ясен Тодоров и Галя Георгиева.
Георгиева влезе в ролята по едно и също време на проверяващ, прокурор, и първоинстанционен (като член на дисциплинарния състав) и второинстанционен съд (като член на Висш съдебен съвет, който гласоподава предлагането на дисциплинарния състав). Практика, която опонира на закона, тъй като влиза в спор с правилата за самостоятелност и обективност при вземането на решения.
Предложението на дисциплинарния състав беше Ситнилски да бъде уволнен от Висш съдебен съвет. С претекст, че е нарушил етичните правила като е въздействал върху прокурори да гласоподават за избора му за член на Висш съдебен съвет, до момента в който в това време е зам.главен прокурор, т.е.е техен шеф. Нарушението беше потвърдено със свидетелски показания на прокурори, част от които след това се издигнаха в кариерата си.
За да бъде освободен Ситнилски от Висш съдебен съвет трябваха 17 гласа. Тъй като толкоз не се събраха нито при гласуването, нито при прегласуването, болшинството одобри неуместната дефиниция, че уволнението от Висш съдебен съвет е " комплициран в действителност състав " в две дейности. Първо би трябвало просто болшинство от 13 гласа, с което да се одобри съществуването на дисциплинарно нарушаване, което, в случай че влезе в действие, ще се организира второто гласоподаване, към този момент за освобождението му от служба, за което трябват 17 гласа.
В търсене на " верните " съдии
Ситнилски апелира и с 2:1 гласа тричленен състав на Върховен административен съд (съдиите Атанаска Дишева и Тодор Тодоров бяха болшинството, а Наталия Марчева беше на изключително мнение) почете жалбата му. Очаквано, и Висш съдебен съвет, и прокуратурата апелираха решението. Място за неточност към този момент нямаше, петчленният състав трябваше да бъде бетон и евентуално поради това е образуван " изключително ", срещу практиката на съда. Негов ръководител е Боян Магдалинчев (който в този момент е член на новия правосъден съвет). В края на 2014 година, напълно предстоящо, този петчленен състав анулира решението на тричленния и върна делото за ново разглеждане. Този път първата инстанция отхвърля жалбата на Ситнилски, като съдията Николай Гунчев подписва решението с изключително мнение, само че сътрудниците му Милка Панчева и Румяна Папазова са болшинство.
През септември 2015 година Камен Ситнилски апелира пред петчленен състав. Делото е нарочено за декември, само че три дни преди съвещанието, е спряно. Причината е, че тъкмо в този миг Георги Колев е изискал формиране на тълкувателно дело, по въпросите за дисциплинарната процедура на Висш съдебен съвет. През април 2016 година Ситнилски моли съда да спре предварителното осъществяване на уволнението му, защото от две години е без работа и приходи. Съдът му отхвърля. В края на същия месец Ситнилски умира ненадейно.
През юни 2017 година Върховен административен съд излиза с решение по тълкувателното дело, станало причина за прекъсване на процеса " Ситнилски ". То е напълно в интерес на тезата на някогашния зам.-главен прокурор, защото съдиите одобряват, че няма по какъв начин вносител на предложение за формиране на дисциплинарно след това, в същото време и да гласоподава за него. В този подтекст решението по делото " Ситнилски " може е единствено едно - анулация на уволнението му. Но петчленният състав, управляван персонално от бъдещия шеф на Върховен административен съд, наподобява е имал напълно други проекти и приключи делото като отхвърли право на наследниците да продължат процеса.
Обяснението за решението на петчленния състав от предходната седмица е напълно прозаично. Ако съдиите бяха отменили уволнението на умрелия магистрат, щяха да обидят тези, които забъркаха цялата каша - основният прокурор Сотир Цацаров и близкото му обграждане, които апропо, застанаха зад назначението на Георги Чолаков (председател на петчленния състав по делото " Ситнилски " ). Сега всичко е заметено под килима, няма категорично изговаряне, че уволнението на Ситнилски като член на Висш съдебен съвет е тежък юридически скандал. Мръсотията ще излезе още веднъж чак след няколко години, когато Европейският съд по правата на индивида, където роднините на Ситнилски са завели дело, се произнесе по случая.
Случаят не е значим поради личността на починалия Ситнилски, чието дейности в прокуратурата са оценени спорно. Важен е, тъй като демонстрира, че когато белята би трябвало да се довърши до дъно, нито съд, нито закон, могат да попречат. Това е пагубното, тъй като, както споделя през 1905 година някогашният декан на Юридическия факултет проф. Стефан Киров: " При липса на легални средства за отбрана за жителя остава едно от двете: или да се противи на неправдите посредством мощ, което довежда до анархия; или да търпи тези неправди - което е царството на произвола, а не на правото. "
© Анелия Николова Още по тематиката
Решението е дефинитивно
Как умрелият някогашен зам. основен прокурор Камен Ситнилски не получи правдивост
5 май 2016
Лошият, неприятните и злите
Макар и все по-трудно драматургията по проблема Ситнилски продължава
13 дек 2013
Главният прокурор разрешил на двамата членове на Висш съдебен съвет да четат оперативни разработки
Галя Георгиева и Ясен Тодоров са чели СРС-та по проблема " Ситнилски "
9 ное 2013
Мисията " Ситнилски " - не разчистване, а преодоляване на Висш съдебен съвет
Безпринципността, която прозира в дисциплинарните производства по случая, демонстрира подмолни цели на мероприятието
2 авг 2013 В края на седмицата Върховният административен съд (ВАС) постави точка на траялата три години и половина сага към дисциплинарното уволняване на члена на Висшия правосъден съвет (ВСС) и някогашен зам.-главен прокурор Камен Ситнилски. Историята със саморазправата с починалия към този момент Ситнилски завърши, както и стартира - скандално. Или, в случай че би трябвало да бъдем по-точни, завърши единствено в България, тъй като е повече от евентуално, че последната дума по случая ще има Европейският съд за правата на индивида в Страсбург.
В четвъртък петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС), одобри, че наследниците на Ситнилски, който умря през април 2016 година, нямат юридически интерес да встъпят като негови правоприемници в заведеното от него дело против уволнението му. До този миг практиката на Върховен административен съд по такива каузи е била тъкмо в противоположната посока.
След гибелта на Ситнилски през април 2016 година наследниците на Камен Ситнилски подават молба до съда и встъпват вместо него в него процеса. Миналия месец даже е извършено съвещание по делото с тяхно присъединяване. Представителите на Висш съдебен съвет и държавното обвиняване в лицето на прокурор Малина Ачкаканова пледират жалбата на наследниците да бъде отхвърлена. Делото е оповестено за решение, а решението излезе този четвъртък.
Съдебният състав, с ръководител Георги Чолаков (който след две седмици ще оглави ВАС), Светлана Йонкова (докладчик), Надежда Джелепова, Захаринка Тодорова и Илияна Дойчева приема, че фактически съгласно закона, когато " страната почине или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с присъединяване на приемник ". В този проблем обаче противоречивото право имало персонален темперамент (следва ли Ситнилски да бъде дисциплинарно уволнен от ВСС), а при " това противоречиво материалноправно правно отношение не е възможно приемство. На това съображение не е възможно и приемство в процеса ".
Решението е без казус в практиката на Върховен административен съд, която е тъкмо в противоположната посока. В две каузи, които " Капитал " откри, Върховен административен съд приема, че " фактически правото на обжалване на заповед за уволняване е персонално и ненаследимо право ", само че " наследниците имат директен и непосреден интерес от оспорването на административния акт, което е безспорна процесуална причина за допустимостта на жалбата ". Този интерес, приема съда, идва оттова, че при възможна анулация на уволнението като незаконосъобразно следва и право на обезщетение за имуществени вреди по Закона за отговорността на страната и общините за вреди. Първото решение е за уволнен и умрял след това митничар, а второто - за офицер от армията.
Докладчик по второто решение е арбитър Илияна Дойчева, която влиза в петчленния състав по Ситнилски. Тъй като делото е отпреди две години, е напълно допустимо арбитър Дойчева да е трансформирала вижданията си в това време, само че повода очевидно е другаде, тъй като безусловно два дни преди делото " Ситнилски " да бъде оповестено за решено, състав, управляван от Илияна Дойчева, излиза с решение по различен проблем, като приема, че наследниците на умрял имат право да водят дело за закоността на задържането му от полицията.
Другият противоречив миг в проблема е, че наследниците на Ситнилски първо са били конституирани от съда като страни, а по-късно същият съд приема, че те нямат право да водят делото. " За какво тогава го играха целият този цирк — да ги търсят, приканват. Защо просто не прекратиха делото още когато той умря ", разяснява юрист Любомир Цеков, който съставлява Ситнилски и фамилията му. Адвокатът дефинира решението като " позор и срам ". Според него съдът е подходил по този метод, тъй като, в случай че е трябвало да го реши всъщност, е нямало по какъв начин да не анулира уволнението.
Като те нарочи основният...
Историята стартира през юли 2013 година, когато Камен Ситнилски ненадейно попадна под масирана офанзива. Тогава от неизвестен мейл бяха разпратени до медиите сканирани разпечатки от записани със СРС диалози, датиращи от лятото на 2012 година В тях Ситнилски, тогава зам.главен прокурор и претендент за член на Висш съдебен съвет, и прокурорски шефове от провинцията разясняват идните избори за съвета и възможностите на самия Ситнилски.
Последва обстрел против някогашния зам.-главен прокурор от медиите на Делян Пеевски и Цветан Василев (тогава към момента партньори). Пред постройката на съвета бяха проведени бутафорни митинги, а една заран улиците към Висш съдебен съвет осъмнаха с некролози на Ситнилски.
И до ден-днешен няма изясненост кое тъкмо предизвика офанзивата против някогашния заместител на Борис Велчев, само че най-вероятната догадка е, че основният прокурор Сотир Цацаров е видял в негово лице конкуренция - както в държавното обвиняване, по този начин и във Висш съдебен съвет. По времето на Борис Велчев 63-годишният Ситнилски съумя да построи съществено лоби в институцията - както във Върховна касационна прокуратурата, по този начин и по места - в София и в провинцията. По време на избора за основен прокурор в края на 2012 година Камен Ситнилски застана зад кандидатурата на главния конкурент на Сотир Цацаров - Галина Тонева, което също евентуално е асъдействало за спора със настоящия основен прокурор. През лятото на 2014 година Ситнилски стартира близкия до него прокурор Руси Алексиев за началник на основната Софийска градска прокуратура, още веднъж в прорез с линията на Цацаров.
След медийния залп против Ситнилски в акцията се включи и Висш съдебен съвет. Въпреки възбраната данни от СРС да се употребяват за друго, с изключение на за доказателство по наказателното дело, по което са приложени, против Ситнилски стартира дисциплинарно произвеждане. Ключова роля изиграха двама от най-верните на основния прокурор Сотир Цацаров членове на съвета - Ясен Тодоров и Галя Георгиева.
Георгиева влезе в ролята по едно и също време на проверяващ, прокурор, и първоинстанционен (като член на дисциплинарния състав) и второинстанционен съд (като член на Висш съдебен съвет, който гласоподава предлагането на дисциплинарния състав). Практика, която опонира на закона, тъй като влиза в спор с правилата за самостоятелност и обективност при вземането на решения.
Предложението на дисциплинарния състав беше Ситнилски да бъде уволнен от Висш съдебен съвет. С претекст, че е нарушил етичните правила като е въздействал върху прокурори да гласоподават за избора му за член на Висш съдебен съвет, до момента в който в това време е зам.главен прокурор, т.е.е техен шеф. Нарушението беше потвърдено със свидетелски показания на прокурори, част от които след това се издигнаха в кариерата си.
За да бъде освободен Ситнилски от Висш съдебен съвет трябваха 17 гласа. Тъй като толкоз не се събраха нито при гласуването, нито при прегласуването, болшинството одобри неуместната дефиниция, че уволнението от Висш съдебен съвет е " комплициран в действителност състав " в две дейности. Първо би трябвало просто болшинство от 13 гласа, с което да се одобри съществуването на дисциплинарно нарушаване, което, в случай че влезе в действие, ще се организира второто гласоподаване, към този момент за освобождението му от служба, за което трябват 17 гласа.
В търсене на " верните " съдии
Ситнилски апелира и с 2:1 гласа тричленен състав на Върховен административен съд (съдиите Атанаска Дишева и Тодор Тодоров бяха болшинството, а Наталия Марчева беше на изключително мнение) почете жалбата му. Очаквано, и Висш съдебен съвет, и прокуратурата апелираха решението. Място за неточност към този момент нямаше, петчленният състав трябваше да бъде бетон и евентуално поради това е образуван " изключително ", срещу практиката на съда. Негов ръководител е Боян Магдалинчев (който в този момент е член на новия правосъден съвет). В края на 2014 година, напълно предстоящо, този петчленен състав анулира решението на тричленния и върна делото за ново разглеждане. Този път първата инстанция отхвърля жалбата на Ситнилски, като съдията Николай Гунчев подписва решението с изключително мнение, само че сътрудниците му Милка Панчева и Румяна Папазова са болшинство.
През септември 2015 година Камен Ситнилски апелира пред петчленен състав. Делото е нарочено за декември, само че три дни преди съвещанието, е спряно. Причината е, че тъкмо в този миг Георги Колев е изискал формиране на тълкувателно дело, по въпросите за дисциплинарната процедура на Висш съдебен съвет. През април 2016 година Ситнилски моли съда да спре предварителното осъществяване на уволнението му, защото от две години е без работа и приходи. Съдът му отхвърля. В края на същия месец Ситнилски умира ненадейно.
През юни 2017 година Върховен административен съд излиза с решение по тълкувателното дело, станало причина за прекъсване на процеса " Ситнилски ". То е напълно в интерес на тезата на някогашния зам.-главен прокурор, защото съдиите одобряват, че няма по какъв начин вносител на предложение за формиране на дисциплинарно след това, в същото време и да гласоподава за него. В този подтекст решението по делото " Ситнилски " може е единствено едно - анулация на уволнението му. Но петчленният състав, управляван персонално от бъдещия шеф на Върховен административен съд, наподобява е имал напълно други проекти и приключи делото като отхвърли право на наследниците да продължат процеса.
Обяснението за решението на петчленния състав от предходната седмица е напълно прозаично. Ако съдиите бяха отменили уволнението на умрелия магистрат, щяха да обидят тези, които забъркаха цялата каша - основният прокурор Сотир Цацаров и близкото му обграждане, които апропо, застанаха зад назначението на Георги Чолаков (председател на петчленния състав по делото " Ситнилски " ). Сега всичко е заметено под килима, няма категорично изговаряне, че уволнението на Ситнилски като член на Висш съдебен съвет е тежък юридически скандал. Мръсотията ще излезе още веднъж чак след няколко години, когато Европейският съд по правата на индивида, където роднините на Ситнилски са завели дело, се произнесе по случая.
Случаят не е значим поради личността на починалия Ситнилски, чието дейности в прокуратурата са оценени спорно. Важен е, тъй като демонстрира, че когато белята би трябвало да се довърши до дъно, нито съд, нито закон, могат да попречат. Това е пагубното, тъй като, както споделя през 1905 година някогашният декан на Юридическия факултет проф. Стефан Киров: " При липса на легални средства за отбрана за жителя остава едно от двете: или да се противи на неправдите посредством мощ, което довежда до анархия; или да търпи тези неправди - което е царството на произвола, а не на правото. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ