Каква е женствеността на майката? По какъв начин тя я

„ Каква е женствеността на майката? По какъв метод тя я демонстрира? Като работи умерено и без значение? Като се държи нападателно? Придирчиво? Потискащо? Прекалено взискателно и завладяващо? Озлобено и властно? Мъченически? ” 

Споделено от белгийския психолог и психоаналитик Пиер ДАКО в „ Жената и нейната дълбинна логика на психиката ”. 

Mother and Daughter, 1879, by: Federico Zandomeneghi (1841-1917)

От самото начало на живота си дребното момиче е изправено пред един основен воин: майката. Тя е личността, която ще бележи със своя щемпел (положителен или отрицателен) женствеността на щерка си. Женствеността на дребното момиче е в развой на развиване, само че би трябвало да се знае, че даже без значение от волята си майката е тази, която „ дърпа конците ”. 

При това състояние незабавно поражда въпросът: в какво положение е женствеността на майката? Колко спокойна и ведра мощ, какъв брой прозорливост и умереност може тя да прелее в женския полюс на своята щерка? Естествено, детето продължава развиването си в цялостно незнание за това, което се прави у него. Но зараждащата се женственост „ слухти ”. Такава е ролята й. Женствеността усеща. Такава е функционалността й. Женствеността улавя: тя просто не може да постъпи иначе.

Втори въпрос: по какъв начин употребява своята сила майката? Енергията от добра годишна продукция ли е, или е като вино без усет и без аромат? Позволил ли е животът на майката да развие вярно своята женственост и своята неустрашимост? Налице е един факт: момичето или ще подражава на майчината женственост, или ще я отхвърли, най-малко за известно време. Очевидно е обаче, че едно десетгодишно дете много ще се позамисли, преди да стартира да подражава на майчината женственост, в случай че неведнъж е чувало да се споделя пред него: „ Женствеността е единствено... ” Не може въпреки всичко да се желае от едно десетгодишно дете да поправи злото и да осъзнае, че майка му се е сблъскала с разрушителни условия!

Та каква е женствеността на майката? По какъв метод тя я демонстрира? Като работи умерено и без значение? Като се държи нападателно? Придирчиво? Потискащо? Прекалено взискателно и завладяващо? Озлобено и властно? Мъченически?

Най-разпространеният случай: несъзнавано момичето отхвърля да бъде „ като майка си ”. Подразбирайте: „ Ако това е да си жена, то аз ще потърся другаде. ” Но къде, откакто, изричайки тези думи, момичето към този момент е блокирало началото на своята женственост?

Момичето възприема „ анти-женско " държание. Нека сме наясно: то отхвърля женствеността на майка си. В същото време обаче отхвърля и личната си женственост, т.е. вътрешната си мощ. Започват да се демонстрират задръжки, комплекси, които ще обхванат тази сила. В случай, че женствеността на момичето не е съумяла да натрупа задоволително сила, автоматически неговата неустрашимост ще се изроди. Така си обясняваме съществуването на голям брой бавни девойки с празен взор или пък противоположното, прекомерно импулсивни, непредсказуемо капризни, необикновено надменни. Едните стават инертни, покорни, мазохистки, другите се хвърлят в прекалено състезание между тях. Това е по този начин, тъй като женствеността им е престанала да натрупа сила. Колкото до неподхранеаната им неустрашимост, тя чака мъжа, в чиято сянка ще се трансфорат.

Основната задача на бащата, чието въздействие явно е значимо, е да научи щерка си да дава външен израз на силата си. Той е самобитен треньор за публичния живот, който приготвя щерка си за ежедневните житейски битки. За задачата е нужно дъщерята да е натрупала задоволително сила: още веднъж се връщаме към ролята на майката, която несъмнено тук е deux ex machina. Бащата ще работи единствено когато женствеността на щерка му е надеждна. В противоположен случай е все едно да се опитваме да изстрелваме патрон без гилза.

Избрано от: „ Жената и нейната дълбинна логика на психиката ”, Пиер Дако, изд. Колибри
Картина: Mother and Daughter, 1879, by: Federico Zandomeneghi (1841-1917) Italian Impressionist painter commons.wikimedia.org