Детето пряко изживява безпокойството на своите родители ♥ Крис ГРИСКЪМ
Семейство, бракоразвод, разлъка
Всички фамилии споделят известни генетични и психологични модели. Детето се развива от смесването на генетичния капацитет на двамата родители. Наследените прочувствени отпечатъци минават през комплицирано заплетените влакна както на физическата, по този начин и на прочувствената ДНК. По този метод детето има непосреден физически и нравствен достъп до най-дълбоките прочувствени течения на двамата родители. Нито майката, нито бащата биха могли да скрият своето безпокойствие от детето, то директно изживява прочувствените и енергийни процеси на родителите. Детето взаимодейства с техните енергийни полета и усеща какво става, когато аурите им се срещат. Така че то знае още през цялото време за процеса на родителските връзки. Тъй като дребните деца не се крият зад усвоени маски на държание, те разчитат и се осланят най-много на силите, които интуитивно възприемат от родителския енергиен продан, извършващ се зад фасадата на външния прочувствен израз.
Родителите моделират своите връзки по отношение на детето, а то ги запечатва като интегрална част от уроците, определени от него за израстването му на душевно равнище. Макар да отхвърляме концепцията, че сами сме избрали родителите си, ние в действителност ги избираме, за наше „ положително “. Необходими са обаче години, даже десетилетия, с цел да открием това.
Карл Юнг го е дефинирал по следния метод: „ Запитайте един мъж какво мисли за майка си, по какъв начин се отнася към нея, с цел да разберете по какъв начин се отнася той към своята жена. “ Много значимо е да се разбере, че детето към този момент знае какви условия в фамилията са нужни и потребни за съществуването му. Както при всички останали връзки, и в фамилията главното е обменът на сили и енергетичните процеси. Без значение е дали родителите в никакъв случай не се бият пред децата или не покачват глас. Ако съществува какофония, детето узнава това незабавно. То освен усеща тези трептения, само че ги употребява за своето развиване.
Днес даже и в напълно обичайните общества можем да следим от ден на ден раздели сред съпрузи в връзки, за които се е предполагало, че ще продължат постоянно. Темата за развода е най-дискутираната в света. Тази наклонност не е нито инцидентна, нито трагична, а просто изява на ускорения напредък, нужен за всяка душа, с цел да заеме своето място като умишлено и отговорно създание. Това значи, че приключването на дълготрайни връзки и връзки не е повода на казуса, а пo-скоро съпътстващ признак на смяната в съзнанието на днешните хора. Без опората на обичайните функции всеки човек би трябвало да се добере до вътрешните благоприятни условия на своите мъжки и женски сили, с цел да се оправи сполучливо с множеството условия на всекидневния живот. Това ни оказва помощ да открием скрити сили и качества, които другояче бихме проектирали върху колегата и бихме претендирали от него и който постоянно подлагаме на критика, че не се е справил със задачата по този начин добре, както нас, отвън границите на обществените функции.
Младите хора, които претърпяват бракоразвод или други раздели в дома си, би трябвало да употребяват този опит да овладеят сили, които обикновено не биха имали опция да употребяват и проявят. Без да имат родителя, върху който да проектират, те стартират да откриват същината на майката, бащата, на мъжа и дамата в доста по-чисто положение, в сравнение с възприети по остарелия модел „ помогни ми “. Деца, които израстват единствено с майката да вземем за пример, към този момент са овладели външната ян сила посредством опита от голям брой въплъщения. Когато децата открият своя път, употребявайки благосъстоянието на такава основна опция, те автоматизирано ще трансформират в бъдещите генерации качествата на мъжката изява. Тъй като детето може да изрази деликатност, чупливост и гъвкавост, цялата гама на ян силата ще се промени, и то за положителното на човечеството.
Вместо да поддържаме прочувственото комплициране, когато детето загуби единия от родителите, по-добре би било да уважим решението, което душата му е взела, с цел да изрази личната си мощ. Ако единият родител почине, това загатва за някакъв тип посвещение за нас. Енергията, изразена и проектирана от този родител, напуща своя преносител и неотложно става принадлежност на детето. То наследява и приема вътрешно тази сила и получава опция да се слее с нея дотам, че даже да я излъчва.
Ако сме очевидци на разлъка в фамилията, би имало повече смисъл да помогнем на детето да върви напред и да изрази на духовна октава това, което е получило, вместо да приемем неподходящото състояние и проблемите, с което отхвърляме силата на избора. Ако децата и младите добият просветление, че раздялата съставлява основна опция за личното им развиване, те ще могат да съчетаят и изживеят мъжките и женските сили по нов метод.
Когато родителите се разделят, те претърпяват същите безпокойства, паники и страхове, както и децата. Следва ново начало, изключително за оня от тях, който не желае бракоразвод или разлъка. Точно както децата възрастните би трябвало, да преживеят нещо ново вътре в себе си; да асимилират сили, които са проектирали в миналото върху колегата. Навлизането в този интервал се господства от страха от самотност, от мислена некадърност да се откри реализиране и справяне с условията на живота. Чрез такова предизвикателство обаче мъжът открива, че може да се научи да готви и да се грижи за себе си. Жената се учи по какъв начин да печели пари и да изхранва фамилията. Ако сътрудниците преди са вярвали, че е невероятно да оцелеят един без различен, в този момент схващат, че могат да се оправят с неща, които са оставяли преди на своя сътрудник.
Ускоряването на прочувственото посвещение обгръща през днешния ден всички, без оглед на възрастта. В целия свят децата изживяват прочувствено опитностите, които преди са били приоритет на възрастните. Деца претърпяват любовни връзки, минават през личностни рецесии, през ревнивост и боязън, защото прочувственият им живот е по-интензивен. Онова, което е било привилегия на младежите, в този момент се поема от осем-десетгодишни деца. Това явно е причина за доста безпокойствие, паника и комплицираност. Но доколкото младежите следват естествения път, по който ги води душата им от ранна възраст, те стават способни да обхванат в нови равнища на съзнанието, които могат да им предложат същинска поддръжка през сложния развой на съзряване. От духовна позиция тестванията на живота постоянно са чудесна опция да влезем в досег с същинския си Аз. Висшият Аз в никакъв случай не предлага умелост, която да не можем да използваме. Когато гледаме на житейските си прекарвания по този метод, ние бързо се разсънваме и осъзнаваме духовно, вместо да се считаме за жертви. Дава ни се избор да оформим креативен живота си от позицията на една действителна мощ.
От: „ Лекуване на страстите “, Крис Грискъм, изд. „ Гуторанов и наследник “, 2006 година
Картина: DALL-E
