Подслушва ли ме този телефон???
Kак телефонът ми чу и сподели тази реклама?!
Ако имате смарт телефон, както милиони консуматори на технологии в развитите общества, евентуално към този момент ви се е случило следното изнервящо прекарване: провели сте диалог с другар или сътрудник в персонална конюнктура, а след това, до момента в който си преглеждате нюзфийда да вземем за пример в обществените мрежи, виждате реклами, които повтарят детайлности от диалога ви в някаква степен. Например, стартират да ви " преследват " реклами на кошници за пикник, незабавно откакто сте обсъждали проекти за излет през уикенда. Или пък реклами на полети до място, което таман сте загатнали апропо, че желаете да посетите.
Поразени сте - „ Как телефонът ми разбра за диалога??? ”. Мнозина се връщат обратно в паметта си, с цел да си спомнят дали не са потърсили нещо обвързвано в Гугъл по-рано. И когато сигурно знаят, че не са, чувството е малко злокобно.
Сп. Quartz посвети материал на тематиката. Ето какво разкрива в негоизданието:
По-малко софтуерно осведомените (или повече подмолно настроени) хора измежду нас в тези случаи се тормозят, че мобилно приложение или самите ни телефони по някакъв метод записват нашите диалози. Е, това не е правилно. Въпреки че въпреки всичко, в случай че не сте уверени, можете да измененията настройките на телефона си, с цел да намалите количеството данни, които приложенията събират за вас.
Тристан Харис е някогашен специалист по нравственос на дизайна на Гугъл. Той сътвори придвижването „ Time Well Spent ”, което има за цел да възвърне от времето и вниманието, които отделяме на цифровите устройства. Харис изясни какво съгласно него в действителност се случва с така наречен spot-on реклами, по време на присъединяване в панел на световната конференция на Milken Institute в Лос Анджелис.
Първо и най -важно, не се тормозете - няма никакво скрито записване (чрез микрофоните на смарт телефоните например). Обяснението му за нещата, обаче, дава визия за смисъла на огромното количество данни, с които рекламодателите могат да разполагат за потребителите посредством онлайн колосите, чиито услуги използваме.
„ Знам сигурно, че криминалистиката на данни демонстрира - и че вицепрезидентът реклама на Фейсбук споделя, и дава обещание, че от компанията не подслушват микрофона (на телефона). Но по какъв начин тогава схващат за диалозите, които всеки от нас води?
Така е, тъй като вътре в един сървър на Гугъл, или в сървър на Фейсбук, има сходство на дребна вуду кукла, или аватар версия на самите нас. Като модел на всеки. И по този начин не е належащо да чувам всички ваши диалози, тъй като към този момент ще съм акумулирал всички… кликвания и лайкове, които в миналото сте създали. Тези данни карат тази вуду кукла да работи от ден на ден като вас самите. Всичко, което би трябвало да направя, е да симулирам какъв диалог има вуду куклата и аз ще знам диалога, който преди малко сте имали, без да се постанова да чувам микрофона (ви) ”, разяснява той.
Дали това пояснение е задоволително и съществуването на голям брой данни за личността разрешава да се допусна нейния диалог, търсения и стремежи, или въпреки всичко границите се минават посредством микрофоните на устройствата, остава поле за полемика.
Харис разяснява още и честото събитие, при което започваме да гледаме някой видеоклип в YouTube с концепцията да бъде единствено един и по-късно осъзнаваме, че сме гледали в YouTube още и още клипове, да вземем за пример в продължение на 2 часа. Това се дължи на логаритъма на уеб страницата и съществуването на модел в базата данни на всеки един от четирима интернет консуматори в света, съобщи той. 70% от YouTube трафикът сега е задвижван от логаритъма, което значи, че става дума за 70% от това, което компютърът избира да ни сервира от милиони благоприятни условия, а не за каквото ние избираме, сподели Харис. „ Технологията държи писалката на историята сега ”, означи той.
Ако имате смарт телефон, както милиони консуматори на технологии в развитите общества, евентуално към този момент ви се е случило следното изнервящо прекарване: провели сте диалог с другар или сътрудник в персонална конюнктура, а след това, до момента в който си преглеждате нюзфийда да вземем за пример в обществените мрежи, виждате реклами, които повтарят детайлности от диалога ви в някаква степен. Например, стартират да ви " преследват " реклами на кошници за пикник, незабавно откакто сте обсъждали проекти за излет през уикенда. Или пък реклами на полети до място, което таман сте загатнали апропо, че желаете да посетите.
Поразени сте - „ Как телефонът ми разбра за диалога??? ”. Мнозина се връщат обратно в паметта си, с цел да си спомнят дали не са потърсили нещо обвързвано в Гугъл по-рано. И когато сигурно знаят, че не са, чувството е малко злокобно.
Сп. Quartz посвети материал на тематиката. Ето какво разкрива в негоизданието:
По-малко софтуерно осведомените (или повече подмолно настроени) хора измежду нас в тези случаи се тормозят, че мобилно приложение или самите ни телефони по някакъв метод записват нашите диалози. Е, това не е правилно. Въпреки че въпреки всичко, в случай че не сте уверени, можете да измененията настройките на телефона си, с цел да намалите количеството данни, които приложенията събират за вас.
Тристан Харис е някогашен специалист по нравственос на дизайна на Гугъл. Той сътвори придвижването „ Time Well Spent ”, което има за цел да възвърне от времето и вниманието, които отделяме на цифровите устройства. Харис изясни какво съгласно него в действителност се случва с така наречен spot-on реклами, по време на присъединяване в панел на световната конференция на Milken Institute в Лос Анджелис.
Първо и най -важно, не се тормозете - няма никакво скрито записване (чрез микрофоните на смарт телефоните например). Обяснението му за нещата, обаче, дава визия за смисъла на огромното количество данни, с които рекламодателите могат да разполагат за потребителите посредством онлайн колосите, чиито услуги използваме.
„ Знам сигурно, че криминалистиката на данни демонстрира - и че вицепрезидентът реклама на Фейсбук споделя, и дава обещание, че от компанията не подслушват микрофона (на телефона). Но по какъв начин тогава схващат за диалозите, които всеки от нас води?
Така е, тъй като вътре в един сървър на Гугъл, или в сървър на Фейсбук, има сходство на дребна вуду кукла, или аватар версия на самите нас. Като модел на всеки. И по този начин не е належащо да чувам всички ваши диалози, тъй като към този момент ще съм акумулирал всички… кликвания и лайкове, които в миналото сте създали. Тези данни карат тази вуду кукла да работи от ден на ден като вас самите. Всичко, което би трябвало да направя, е да симулирам какъв диалог има вуду куклата и аз ще знам диалога, който преди малко сте имали, без да се постанова да чувам микрофона (ви) ”, разяснява той.
Дали това пояснение е задоволително и съществуването на голям брой данни за личността разрешава да се допусна нейния диалог, търсения и стремежи, или въпреки всичко границите се минават посредством микрофоните на устройствата, остава поле за полемика.
Харис разяснява още и честото събитие, при което започваме да гледаме някой видеоклип в YouTube с концепцията да бъде единствено един и по-късно осъзнаваме, че сме гледали в YouTube още и още клипове, да вземем за пример в продължение на 2 часа. Това се дължи на логаритъма на уеб страницата и съществуването на модел в базата данни на всеки един от четирима интернет консуматори в света, съобщи той. 70% от YouTube трафикът сега е задвижван от логаритъма, което значи, че става дума за 70% от това, което компютърът избира да ни сервира от милиони благоприятни условия, а не за каквото ние избираме, сподели Харис. „ Технологията държи писалката на историята сега ”, означи той.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ