Иван Нончев от dbr.bg: Darik Business Radar ще хвърли по-широк поглед върху тенденциите в българската икономика
Как поколението Z ръководи персоналните си финанси? Може ли изкуственият разсъдък да ръководи фамилния ни бюджет? Какво съставляват финансовите хипермаркети и можем ли към този момент да управлявамезастраховки, вложения, влогове, заеми и пенсионно обезпечаване през телефона си? Това са дребна част от тематиките в огранизирания от финансовиясайт Darik Business Review. Повече за събитието и за трендовете в стопанската система за darik.bg разкрива Иван Нончев, редактор в и водещ на рубриката " Портфейл " в " Дарик кафе " по Дарик радио.
На първо място, съгласно мен, е значимо да сме наясно със личните си проекти (в това число и професионални) за идващото десетилетие. Дали те ще се осъществят е напълно обособена тематика, само че, както се споделя в книгата " Алиса в страната на чудесата ", в случай че не знаеш къде отиваш, всякога ще те води там.
Идеята на форума Darik Business Radar: Бизнесът през идващото десетилетие е да се опитаме въпреки всичко да формулираме накъде тъкмо отива, или най-малко къде ни се желае да бъде, българската стопанска система. Струва ми се, че по тази тематика хората от бизнеса могат да предложат най-подробна експертиза.
За едно десетилетие могат да се случат ужасно доста неща. Едва ли можем да кажем и за половината от основните събития, които трансформираха света през последните 10 години, че са били сполучливо и тъкмо планувани от икономистите, политиците или изпълнителните шефове. Но въпреки всичко можем да посочим и визионери, които са съумели да плануват част от тези трендове.
Погледът в бъдещето е един от най-ценните активи, който човек може да има, като това важи в особена степен за света на бизнеса.
Кризите идват и си отиват, като в множеството случаи времетраенето им е много по-кратко от интервалите на напредък, в случай че става въпрос за икономическите цикли.
В този смисъл, 2022 година беше извънредно турбулентна, защото беше придружена с обръщането на един огромен тренд. Епохата на " нулевите лихви ", в която парите бяха на ниска цена и наличен запас, финасиране имаше за всеки, а " печатниците " на огромните централните банки работеха на цялостни обороти, завърши.
Лихвените нива съвсем по целия свят вървят нагоре, в опитите да бъдат успокоени инфлационните процеси, а това въздейства и на корпоративните играчи, и на потребителите, в това число и в България.
Дали този развой ще бъде предвестител на по-мащабна икономическа рецесия, сходна на тази от 2008 година, или в противен случай - ще бъде инструментът, посредством който тя да бъде претодвратена, към този момент, съгласно мен, е рано да се каже. Но отговорът евентуално ще стане явен скоро, а ние, като публицисти, ще го потърсим директно от българските промишлени компании, банки, започващи компании, имотни организации и всеки, който по някакъв метод взе участие в развиването на българската стопанска система.
Тя не е някакъв изолиран " остров " и всичко, което става по света, се отразява директно и на бизнеса у нас. Но може би в общественото пространство не се приказва задоволително по тази тематика и тъкмо този пропуск ще се опитаме да изправим на 19 октомври.
Форумът Darik Business Radar: Бизнесът през идващото десетилетие, който ще се организира в Hyatt Regency Sofia на 19 октомври, има за цел да хвърли един по-широк взор върху трендовете, които движат българската стопанска система, както и върху факторите, които ще ѝ повлияят през идващите няколко години.
Ще поговорим за това, което се случва в банковия бранш, по какъв начин растежът на лихвите в Европа повлия на кредитирането у нас, в какво българите влагат своите спестявания и подготвени ли са банките за присъединението на страната ни към еврозоната.
С представителите на индустрията, транспортния и енергийния бизнес ще поговорим за това по какъв начин намаляването на въглеродния отпечатък на българската стопанска система се отразява на нейния напредък. Може би стягането на условията във връзка с въглеродните излъчвания не е " задължение " за бизнеса, а по-скоро опция за нови конкуретни преимущества.
Ще потърсим и мнението на финансовите специалисти за това по какъв начин най-ефективно да управляваме персоналните си финанси и кои активи ще предложат най-хубавата рентабилност през идващото десетилетие.
Ще стане въпрос и за трендовете на имотния пазар. за това по какъв начин българските започващи компании съумяват да притеглят вложения и да намират мястото си на международните пазари.
Естествено, няма да пропуснем и кариерното развиване, защото това в действителност е най-ценният актив, който един човек може да развие в дълготраен проект.
Надявам се, че има единствено хубави неща, въпреки че през последната година крипто промишлеността, да вземем за пример, мина през няколко доста съществени труса. Вероятно те са неизбежна част от развиването ѝ, само че въпреки всичко доста хора към момента са с " едно мислено " във връзка с новите цифрови активи.
Въпреки това, можем да сме сигурни, че дигитализацията няма да подмине и портфейлите ни - както персоналните, по този начин и капиталовите.
Идва ли краят на банкнотите и монетите и би трябвало ли да ни е мъчително за тях?
Банкнотите и монетите са една доста сантиментална част от международната история. До ден сегашен има икономисти, които гледат на тях като на " реликва " и считат, че дигитализирането на паричните транзакции значи загуба на суверенитет, на персонална цялост и като цяло виждат в него инструмент за по-всеобхватен надзор от страна на институциите.
И може би в тези изказвания има нещо правилно, само че не би трябвало да забравяме, че в страните, където финансовата инфраструктура е задоволително напреднала, с цел да разреши съвсем цялостна цифровизация, хората, на които им е мъчително за банкнотите и монетите не са по никакъв начин доста. Швеция, да вземем за пример, е доста покрай това да се трансформира в изцяло " безкешово " общество, като по този въпрос не се следи кой знае каква социална опозиция.
Едва ли човек, който един път се е възползвал от удобствата на онлайн извършването на покупки и на който към този момент не се постанова да виси по опашки в общината, в данъчната работа, в пощата или в банката, с цел да си заплати сметките, би желал да се върне към " положителните остарели " банкноти и монети.
Дигитализацията на разплащанията обаче е развой, който не може да се случи " силово " или с някаква инструкция.
Държавите, в които делът на безналичните заплащания е висок, са постигнали резултати посредством дългогодишни вложения в инфраструктура, която на доста места по света към момента липсва. България също е надалеч от момента, в който ще стартира да се сбогува с банкнотите и монетите. Една обиколка из по-малките обитаеми места е изцяло задоволителна като доказателство за тази теза.
За жал, в България доста постоянно за благосъстоянието се мисли като за нещо, което се взима, дава, разпределя, отпуска по държавна линия, а от време на време даже се краде. Но съвсем в никакъв случай не се приказва за него като за нещо, което се основава.
Надеждата е, че идващите генерации последователно ще стартират да привикват с мисълта, че би трябвало сами да основават благосъстоянието си - както в персонален, по този начин и в публичен проект. Всъщност двете неща постоянно вървят в унисон.
Факт е, че така наречен милениали и представителите на поколението Z наподобяват по-склонни към риск, когато става въпрос за вложения, наподобяват по-отворени към новите технологии и не са толкоз консервативни във връзка с своите персонални финанси. Тепърва следва да забележим дали това се дължи просто на особеностите на младостта или ще се оформи като дълготраен тренд.
Със сигурност у нас има какво да се желае във връзка с финансовата просветеност, на знанието за това по какъв начин работят парите и по какъв начин можем да ги управляваме по-добре в наша изгода. Този въпрос, несъмнено, ще е и част от тематиките на Darik Business Radar: Бизнесът през идващото десетилетие.
Но сигурно ми се ще младежите да схванат, че триумфът (или неуспехът) в дадена област или начинание постоянно може да бъде предмет на случайност, само че отношението към тази поредност от случайности в дълготраен проект е това, което дефинира дали в последна сметка резултатите ще бъдат положителни, или отрицателни. И това, евентуално, важи освен за персоналните ни финанси, а за живота изобщо.
Изкушавам се да преразказвам един известен български футболист, казвайки, че изкуственият разсъдък е същият като естествения, единствено че неестествен. Това обаче няма да е напълно правилно, тъй като, до момента в който естественият разсъдък умерено може да съществува и действа без помощта на изкуствения (както го е правил в продължение на хилядолетия), то противоположната взаимозависимост не е годна.
Тоест, бъдещото развиване на изкуствения разсъдък, а оттова и неговото приложение в бизнеса и стопанската система, зависи напълно от това какви потребности на потребителите ще може да задоволи.
Вероятно доста специалности ще се трансформират или изчезнат, само че и доста нови ще бъдат основани. Типичен образец за това е така наречен промпт-инженеринг - умеенето (а може би изкуството) да споделяш и обучаваш AI логаритми.
Със сигурност ще попитаме участниците във форума Darik Business Radar: Бизнесът през идващото десетилетие дали към този момент се доверяват на изкуствения разсъдък в работата и до каква степен считат да разширят експертизата му.
На първо място, съгласно мен, е значимо да сме наясно със личните си проекти (в това число и професионални) за идващото десетилетие. Дали те ще се осъществят е напълно обособена тематика, само че, както се споделя в книгата " Алиса в страната на чудесата ", в случай че не знаеш къде отиваш, всякога ще те води там.
Идеята на форума Darik Business Radar: Бизнесът през идващото десетилетие е да се опитаме въпреки всичко да формулираме накъде тъкмо отива, или най-малко къде ни се желае да бъде, българската стопанска система. Струва ми се, че по тази тематика хората от бизнеса могат да предложат най-подробна експертиза.
За едно десетилетие могат да се случат ужасно доста неща. Едва ли можем да кажем и за половината от основните събития, които трансформираха света през последните 10 години, че са били сполучливо и тъкмо планувани от икономистите, политиците или изпълнителните шефове. Но въпреки всичко можем да посочим и визионери, които са съумели да плануват част от тези трендове.
Погледът в бъдещето е един от най-ценните активи, който човек може да има, като това важи в особена степен за света на бизнеса.
Кризите идват и си отиват, като в множеството случаи времетраенето им е много по-кратко от интервалите на напредък, в случай че става въпрос за икономическите цикли.
В този смисъл, 2022 година беше извънредно турбулентна, защото беше придружена с обръщането на един огромен тренд. Епохата на " нулевите лихви ", в която парите бяха на ниска цена и наличен запас, финасиране имаше за всеки, а " печатниците " на огромните централните банки работеха на цялостни обороти, завърши.
Лихвените нива съвсем по целия свят вървят нагоре, в опитите да бъдат успокоени инфлационните процеси, а това въздейства и на корпоративните играчи, и на потребителите, в това число и в България.
Дали този развой ще бъде предвестител на по-мащабна икономическа рецесия, сходна на тази от 2008 година, или в противен случай - ще бъде инструментът, посредством който тя да бъде претодвратена, към този момент, съгласно мен, е рано да се каже. Но отговорът евентуално ще стане явен скоро, а ние, като публицисти, ще го потърсим директно от българските промишлени компании, банки, започващи компании, имотни организации и всеки, който по някакъв метод взе участие в развиването на българската стопанска система.
Тя не е някакъв изолиран " остров " и всичко, което става по света, се отразява директно и на бизнеса у нас. Но може би в общественото пространство не се приказва задоволително по тази тематика и тъкмо този пропуск ще се опитаме да изправим на 19 октомври.
Форумът Darik Business Radar: Бизнесът през идващото десетилетие, който ще се организира в Hyatt Regency Sofia на 19 октомври, има за цел да хвърли един по-широк взор върху трендовете, които движат българската стопанска система, както и върху факторите, които ще ѝ повлияят през идващите няколко години.
Ще поговорим за това, което се случва в банковия бранш, по какъв начин растежът на лихвите в Европа повлия на кредитирането у нас, в какво българите влагат своите спестявания и подготвени ли са банките за присъединението на страната ни към еврозоната.
С представителите на индустрията, транспортния и енергийния бизнес ще поговорим за това по какъв начин намаляването на въглеродния отпечатък на българската стопанска система се отразява на нейния напредък. Може би стягането на условията във връзка с въглеродните излъчвания не е " задължение " за бизнеса, а по-скоро опция за нови конкуретни преимущества.
Ще потърсим и мнението на финансовите специалисти за това по какъв начин най-ефективно да управляваме персоналните си финанси и кои активи ще предложат най-хубавата рентабилност през идващото десетилетие.
Ще стане въпрос и за трендовете на имотния пазар. за това по какъв начин българските започващи компании съумяват да притеглят вложения и да намират мястото си на международните пазари.
Естествено, няма да пропуснем и кариерното развиване, защото това в действителност е най-ценният актив, който един човек може да развие в дълготраен проект.
Надявам се, че има единствено хубави неща, въпреки че през последната година крипто промишлеността, да вземем за пример, мина през няколко доста съществени труса. Вероятно те са неизбежна част от развиването ѝ, само че въпреки всичко доста хора към момента са с " едно мислено " във връзка с новите цифрови активи.
Въпреки това, можем да сме сигурни, че дигитализацията няма да подмине и портфейлите ни - както персоналните, по този начин и капиталовите.
Идва ли краят на банкнотите и монетите и би трябвало ли да ни е мъчително за тях?
Банкнотите и монетите са една доста сантиментална част от международната история. До ден сегашен има икономисти, които гледат на тях като на " реликва " и считат, че дигитализирането на паричните транзакции значи загуба на суверенитет, на персонална цялост и като цяло виждат в него инструмент за по-всеобхватен надзор от страна на институциите.
И може би в тези изказвания има нещо правилно, само че не би трябвало да забравяме, че в страните, където финансовата инфраструктура е задоволително напреднала, с цел да разреши съвсем цялостна цифровизация, хората, на които им е мъчително за банкнотите и монетите не са по никакъв начин доста. Швеция, да вземем за пример, е доста покрай това да се трансформира в изцяло " безкешово " общество, като по този въпрос не се следи кой знае каква социална опозиция.
Едва ли човек, който един път се е възползвал от удобствата на онлайн извършването на покупки и на който към този момент не се постанова да виси по опашки в общината, в данъчната работа, в пощата или в банката, с цел да си заплати сметките, би желал да се върне към " положителните остарели " банкноти и монети.
Дигитализацията на разплащанията обаче е развой, който не може да се случи " силово " или с някаква инструкция.
Държавите, в които делът на безналичните заплащания е висок, са постигнали резултати посредством дългогодишни вложения в инфраструктура, която на доста места по света към момента липсва. България също е надалеч от момента, в който ще стартира да се сбогува с банкнотите и монетите. Една обиколка из по-малките обитаеми места е изцяло задоволителна като доказателство за тази теза.
За жал, в България доста постоянно за благосъстоянието се мисли като за нещо, което се взима, дава, разпределя, отпуска по държавна линия, а от време на време даже се краде. Но съвсем в никакъв случай не се приказва за него като за нещо, което се основава.
Надеждата е, че идващите генерации последователно ще стартират да привикват с мисълта, че би трябвало сами да основават благосъстоянието си - както в персонален, по този начин и в публичен проект. Всъщност двете неща постоянно вървят в унисон.
Факт е, че така наречен милениали и представителите на поколението Z наподобяват по-склонни към риск, когато става въпрос за вложения, наподобяват по-отворени към новите технологии и не са толкоз консервативни във връзка с своите персонални финанси. Тепърва следва да забележим дали това се дължи просто на особеностите на младостта или ще се оформи като дълготраен тренд.
Със сигурност у нас има какво да се желае във връзка с финансовата просветеност, на знанието за това по какъв начин работят парите и по какъв начин можем да ги управляваме по-добре в наша изгода. Този въпрос, несъмнено, ще е и част от тематиките на Darik Business Radar: Бизнесът през идващото десетилетие.
Но сигурно ми се ще младежите да схванат, че триумфът (или неуспехът) в дадена област или начинание постоянно може да бъде предмет на случайност, само че отношението към тази поредност от случайности в дълготраен проект е това, което дефинира дали в последна сметка резултатите ще бъдат положителни, или отрицателни. И това, евентуално, важи освен за персоналните ни финанси, а за живота изобщо.
Изкушавам се да преразказвам един известен български футболист, казвайки, че изкуственият разсъдък е същият като естествения, единствено че неестествен. Това обаче няма да е напълно правилно, тъй като, до момента в който естественият разсъдък умерено може да съществува и действа без помощта на изкуствения (както го е правил в продължение на хилядолетия), то противоположната взаимозависимост не е годна.
Тоест, бъдещото развиване на изкуствения разсъдък, а оттова и неговото приложение в бизнеса и стопанската система, зависи напълно от това какви потребности на потребителите ще може да задоволи.
Вероятно доста специалности ще се трансформират или изчезнат, само че и доста нови ще бъдат основани. Типичен образец за това е така наречен промпт-инженеринг - умеенето (а може би изкуството) да споделяш и обучаваш AI логаритми.
Със сигурност ще попитаме участниците във форума Darik Business Radar: Бизнесът през идващото десетилетие дали към този момент се доверяват на изкуствения разсъдък в работата и до каква степен считат да разширят експертизата му.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ