Напрежението в Китай се засилва, идва ли краят на Си?
Кадрите, които обикалят света, са в действителност невероятни: за пръв път от митингите за народна власт през 1989 година се образува опозиция в Китай против политиките на Комунистическата партия и персонално против водача Си Дзинпин, написа DW.
Хората скандират: " Китай не се нуждае от император " и " Искам да съм свободен или да умра ".
Си, който подсигури третия си мандат през октомври и по този метод си отвори вратата към пожизнено ръководство, наподобява шокиран. Отговорът на режима не закъсня - голямо полицейско наличие в Шанхай и Пекин възпира протестиращите да се събират по улиците от вторник насам.
Протестите в Китай стават все по-обхватни. Яростта на хората против ограниченията за Ковид се излива и в претенции за оставката на държавния и партиен водач Си - нещо, което се смяташе за изцяло невероятно в страна като Китай.
В непосредствена непосредственост до митингите мобилните телефони на хората минават инспекция, с цел да се откри дали съдържат фотоси или видеоклипове от демонстрациите. Властите към този момент са наясно кой е бил на митинга - евентуално с помощта на програмен продукт за лицево различаване.
Полицията посещава домовете на тези хора, с цел да организира разпити. Освен всичко това са задържани и публицисти, които предават новините от митингите. Университетите в Пекин и провинция Гуандун пускат студентите във почивка. Онези, които решат да останат в кампусите, ги грозят санкции.
Разликата сред тези митинги и тези от преди 33 години е в това, че към този момент единствено няколко хиляди души са се присъединили в демонстрациите. Затова и наподобява, че управляващите считат, че могат да потушат пожара. Най-вероятно този митинг ще разреди редиците на Комунистическата партия, която има 94 милиона членове. В същото време митингите демонстрират ясно, че хората към този момент не имат вяра на огромна част от лъжите, които управляващите им показват всеки ден.
Обвиненията, че външни сили са подстрекатели, които към този момент са се трансформирали в нормални за Си, са смехотворни за протестиращите. Британският " Гардиън " цитира един от недоволните, който споделя: " Не можем да пътуваме отвън страната, не можем да четем задгранични медии. Как по-точно са ни подтикнали от чужбина да протестираме? " Мнението споделят и други, които обаче не го одобряват по този начин лековато.
" Пожарите в Урумчи също ли бяха дело на външни сили? ", " Автобусната злополука в Гуейджоу също ли ще я припишем на непозната страна? ". 10 души починаха в пожар в Урумчи, а други 27 изгубиха живота си в Гуейджоу при злополука на рейс с карантинирани жители. Според стачкуващите партията и Си Дзинпин носят отговорност за случилото се.
Си Дзинпин стъпи изкривено
Студенти и служащи вземат участие в митингите наедно. В университетите те скандират " Долу Комунистическата партия! ", а по улиците - " Не желаеме ПСР проби! Свобода! ". Лозунгите са явен знак, че Си Дзинпин стъпи изкривено със тактиката си за нулев Ковид. Всичко това е обвързвано с идеологията му - съгласно ултранационалистическия разказ Китай не се нуждае от остатъка от света. Светът, въпреки това, не може да съществува без Китай. Си е възприел като своя съдбовна задача да сложи Народната република назад където ѝ е мястото - в центъра на планетата.
Човек, който разсъждава по този метод, не може просто да купи непознати ваксини и да сложи началото на преустановяване на карантините и рестриктивните мерки с ефикасни имунизационни акции. Затова съгласно Си Дзинпин хората би трябвало да бъдат изолирани по домовете си, в случай че се постанова и 100 дни. Мащабите на тези ограничавания са големи. Към 23 ноември 415 милиона души са в локдаун. Седмица по-рано броят им е 340 милиона, а на ден се записват по 28 хиляди нови инфекции.
Криза след рецесия
Настоящите подиуми не съставляват първите митинги тази година. Неправителствени организации пресмятат, че са се провели 735 демонстрации от 18 май тази година. Едва 50 от тях са били ориентирани против ограниченията за ограничение на пандемията. Близо 230 митинга се организираха през лятото около рецесията с недвижимите парцели. Хиляди се притесняват, че ще изгубят спестяванията си, които са вложили в парцели.
Друга причина за недоволството беше банковата рецесия, по време на която хората не можеха да теглят парите си от спестовните си сметки. А поради ограниченията против Ковид стопанската система на Китай затъва, младежката безработица пък е близо 20% - най-високата в историята.
Във вторник стачкуващите се отдръпнаха, което партията записа като своя победа. Но има вяра: по време на юбилейното събитие на Комунистическата партия през октомври уединен протестиращ разпъна афиш на мост в Пекин с искане " диктаторът и изменник Си " да бъде свален от поста. Само за шест седмици към този момент няма един самоуверен човек, а няколко хиляди смели хора. Следващата седмица може да са стотици хиляди, а след месец - милиони.
Ако нищо значително не се промени в политиката на номенклатурата във връзка с Ковид, митингите ще продължат, а насилието ще ескалира. Колкото по-силен става апелът за независимост, толкоз по-възможен става краят на ерата Си.
Хората скандират: " Китай не се нуждае от император " и " Искам да съм свободен или да умра ".
Си, който подсигури третия си мандат през октомври и по този метод си отвори вратата към пожизнено ръководство, наподобява шокиран. Отговорът на режима не закъсня - голямо полицейско наличие в Шанхай и Пекин възпира протестиращите да се събират по улиците от вторник насам.
Протестите в Китай стават все по-обхватни. Яростта на хората против ограниченията за Ковид се излива и в претенции за оставката на държавния и партиен водач Си - нещо, което се смяташе за изцяло невероятно в страна като Китай.
В непосредствена непосредственост до митингите мобилните телефони на хората минават инспекция, с цел да се откри дали съдържат фотоси или видеоклипове от демонстрациите. Властите към този момент са наясно кой е бил на митинга - евентуално с помощта на програмен продукт за лицево различаване.
Полицията посещава домовете на тези хора, с цел да организира разпити. Освен всичко това са задържани и публицисти, които предават новините от митингите. Университетите в Пекин и провинция Гуандун пускат студентите във почивка. Онези, които решат да останат в кампусите, ги грозят санкции.
Разликата сред тези митинги и тези от преди 33 години е в това, че към този момент единствено няколко хиляди души са се присъединили в демонстрациите. Затова и наподобява, че управляващите считат, че могат да потушат пожара. Най-вероятно този митинг ще разреди редиците на Комунистическата партия, която има 94 милиона членове. В същото време митингите демонстрират ясно, че хората към този момент не имат вяра на огромна част от лъжите, които управляващите им показват всеки ден.
Обвиненията, че външни сили са подстрекатели, които към този момент са се трансформирали в нормални за Си, са смехотворни за протестиращите. Британският " Гардиън " цитира един от недоволните, който споделя: " Не можем да пътуваме отвън страната, не можем да четем задгранични медии. Как по-точно са ни подтикнали от чужбина да протестираме? " Мнението споделят и други, които обаче не го одобряват по този начин лековато.
" Пожарите в Урумчи също ли бяха дело на външни сили? ", " Автобусната злополука в Гуейджоу също ли ще я припишем на непозната страна? ". 10 души починаха в пожар в Урумчи, а други 27 изгубиха живота си в Гуейджоу при злополука на рейс с карантинирани жители. Според стачкуващите партията и Си Дзинпин носят отговорност за случилото се.
Си Дзинпин стъпи изкривено
Студенти и служащи вземат участие в митингите наедно. В университетите те скандират " Долу Комунистическата партия! ", а по улиците - " Не желаеме ПСР проби! Свобода! ". Лозунгите са явен знак, че Си Дзинпин стъпи изкривено със тактиката си за нулев Ковид. Всичко това е обвързвано с идеологията му - съгласно ултранационалистическия разказ Китай не се нуждае от остатъка от света. Светът, въпреки това, не може да съществува без Китай. Си е възприел като своя съдбовна задача да сложи Народната република назад където ѝ е мястото - в центъра на планетата.
Човек, който разсъждава по този метод, не може просто да купи непознати ваксини и да сложи началото на преустановяване на карантините и рестриктивните мерки с ефикасни имунизационни акции. Затова съгласно Си Дзинпин хората би трябвало да бъдат изолирани по домовете си, в случай че се постанова и 100 дни. Мащабите на тези ограничавания са големи. Към 23 ноември 415 милиона души са в локдаун. Седмица по-рано броят им е 340 милиона, а на ден се записват по 28 хиляди нови инфекции.
Криза след рецесия
Настоящите подиуми не съставляват първите митинги тази година. Неправителствени организации пресмятат, че са се провели 735 демонстрации от 18 май тази година. Едва 50 от тях са били ориентирани против ограниченията за ограничение на пандемията. Близо 230 митинга се организираха през лятото около рецесията с недвижимите парцели. Хиляди се притесняват, че ще изгубят спестяванията си, които са вложили в парцели.
Друга причина за недоволството беше банковата рецесия, по време на която хората не можеха да теглят парите си от спестовните си сметки. А поради ограниченията против Ковид стопанската система на Китай затъва, младежката безработица пък е близо 20% - най-високата в историята.
Във вторник стачкуващите се отдръпнаха, което партията записа като своя победа. Но има вяра: по време на юбилейното събитие на Комунистическата партия през октомври уединен протестиращ разпъна афиш на мост в Пекин с искане " диктаторът и изменник Си " да бъде свален от поста. Само за шест седмици към този момент няма един самоуверен човек, а няколко хиляди смели хора. Следващата седмица може да са стотици хиляди, а след месец - милиони.
Ако нищо значително не се промени в политиката на номенклатурата във връзка с Ковид, митингите ще продължат, а насилието ще ескалира. Колкото по-силен става апелът за независимост, толкоз по-възможен става краят на ерата Си.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ