Алекс Сърчаджиева не издържа пред Милица: Майка ми си отиде в ръцете ми
Кадри: БТВ
Изключително прочувствено мина гостуването на Милица Гладнишка в предаването „ Животът по същински случай “ в ефира на БТВ, с водещ нейната колежка Алекс Сърчаджиева.
Актрисата описа за доста загуби в фамилията й, които са я водили до огромни сривове. Първата загуба претърпява през 2007 година, когато губи татко си. „ В моето семейство най-сериозният дирек беше баба ми, по-късно майка ми, а татко ми беше опора. Майка ми – огромната колана. Тя е човек, който вместо самун ще купи книга.
Майка ми е подобен човек, че не сподели срутва, през който мина, когато татко ми умря “, стартира тя. “
„ Ти също си по този начин “, сподели й Сърчаджиева.
„ Да. Не е доста прелестно да се сринеш. Защото сринеш ли се пред другите, ти вътрешно си отпътувал. Е, няма повдигане оттова нататък. Много е неприятно да си в меланхолия, да не виждаш смисъл, да не се радваш на хубавия ден. Изпитвала съм го, само че не желая да го изпитвам дълго. Случи ми се в къс интервал да изгубя баба ми. Предишният ден разбрах, че майка ми е болна от рак и й остават 8 месеца. Да го укривам от нея, да укривам от нея, че баба ми е умряла, до момента в който й създадат първата интервенция. Да укривам от самото начало, че тя е неизлечимо болна, финален етап, макар че тя се е досетила. Цялото това нещо се е случило и на сестра ми, несъмнено. Двете доста сме си помагали. След това обаче интервалът е доста тежък, тъй като си казваш: „ Какъв е смисъла да изпитваш тази тъга, да се разделяш с тези хора. Защо живеем, какъв е смисъла? И би трябвало да те върнат приятелите ти и да ти дадат задача. Да работиш. Останеш ли самичък, е ужасно. Още повече по-късно и кучето приспахме едното. Наскоро умря другия – Роки, след 10 години и половина. И като се замислиш за тази пуста смърт… Не знам, доста е… Сравняваш се с другите хора, с цел да не потънеш. Колко по-жестоки нещастия има. Всеки си е отишъл когато му е пристигнало времето, въпреки всичко. Най-тежкото при гибелта е не къде отиваме, а че се разделяме. И в никакъв случай няма да се забележим “, описа болката си Гладнишка.
Тук водещата я попита: „ Мислила ли си за самоубийство? “
„ Да, мислила съм! “
„ Щото и аз “, призна си Алекс Сърчаджиева.
„ Мислила съм, тъй като в един миг се уморяваш от битката. Уморяваш се от гибелта към теб, това, че оставаш самичък и си казваш – не желая да се боря към този момент. „ Да, хубаво беше, да, този анекдот е заплашителен, този филм е страховит, каква планина, каква панорама “. Но това не те притегля към този момент. Започваш да си мислиш, че можеш и без него. само че тогава си казваш – за какво твоите родители са живяли, за какво са се борили, за какво са се жертвали. Те са си дали живота, те са се борили ти да си добре “, показа Милица.
Тук Алекс Сърчаджиева сподели, че „ пъкълът е тук на земята “: „ Адът е тук. Защото виж какви ужасяващи неща се случват. Ти просто си лягаш една вечер и се събуждаш затиснат. Отиваш си от мъчителна гибел. Много е гадно това. Ужасяващо е. Аз съм се сблъсквала със гибелта и то на най-близките ми хора. Никога няма да не помни майка ми преди да си отиде. Просто аз й видях погледа на Пепа (бел.ред. – огромната българска актриса Пепа Николова). Гледаше в ъгъла на стаята. И просто виждаш един взор и разбираш, че този човек си отива. Но не искаш да го повярваш. Погледът е другаде. Майка ти да си замине в ръцете ти е нещо ужасяващо “.
„ Като видиш такива бойци като твоята и моята майка, си казваш – къде съм тръгнала аз? Какво ми има? изгубила съм тях, само че съм ги имала. Някои хора не са имали такова благополучие. Затова просто би трябвало да продължим нататък “, сподели на собствен ред Гладнишка.
„ Аз от четири години не рева. Много ми се желае да плача, насълзяват ми се очите. Но не рева. Ти плачеш ли? “, попита Сърчаджиева, чийто обичан Иван Ласкин си отпътува от този свят през 2019 година
„ Аз неотдавна плаках, загубихме нашия домакински любим. Може да се подиграват хората, само че той бе част от нашето семейство. Научи ни на доста, доста положително създание, доста мъдро. Преди това пък котката ни падна от осмия етаж – Зина на 14 години. Плача, когато им видя фотосите на хората от моите семейство, които съм изгубила. Тогава се връща загатна за майка ми и баба ми. Затова виждам филми непрекъснато, възпроизвеждам сериали. Защото когато виждам филм, не мисля. Или когато играя на компютърни игри не мисля. И когато работя “, показа Милица Гладнишка.
Изключително прочувствено мина гостуването на Милица Гладнишка в предаването „ Животът по същински случай “ в ефира на БТВ, с водещ нейната колежка Алекс Сърчаджиева.
Актрисата описа за доста загуби в фамилията й, които са я водили до огромни сривове. Първата загуба претърпява през 2007 година, когато губи татко си. „ В моето семейство най-сериозният дирек беше баба ми, по-късно майка ми, а татко ми беше опора. Майка ми – огромната колана. Тя е човек, който вместо самун ще купи книга.
Майка ми е подобен човек, че не сподели срутва, през който мина, когато татко ми умря “, стартира тя. “
„ Ти също си по този начин “, сподели й Сърчаджиева.
„ Да. Не е доста прелестно да се сринеш. Защото сринеш ли се пред другите, ти вътрешно си отпътувал. Е, няма повдигане оттова нататък. Много е неприятно да си в меланхолия, да не виждаш смисъл, да не се радваш на хубавия ден. Изпитвала съм го, само че не желая да го изпитвам дълго. Случи ми се в къс интервал да изгубя баба ми. Предишният ден разбрах, че майка ми е болна от рак и й остават 8 месеца. Да го укривам от нея, да укривам от нея, че баба ми е умряла, до момента в който й създадат първата интервенция. Да укривам от самото начало, че тя е неизлечимо болна, финален етап, макар че тя се е досетила. Цялото това нещо се е случило и на сестра ми, несъмнено. Двете доста сме си помагали. След това обаче интервалът е доста тежък, тъй като си казваш: „ Какъв е смисъла да изпитваш тази тъга, да се разделяш с тези хора. Защо живеем, какъв е смисъла? И би трябвало да те върнат приятелите ти и да ти дадат задача. Да работиш. Останеш ли самичък, е ужасно. Още повече по-късно и кучето приспахме едното. Наскоро умря другия – Роки, след 10 години и половина. И като се замислиш за тази пуста смърт… Не знам, доста е… Сравняваш се с другите хора, с цел да не потънеш. Колко по-жестоки нещастия има. Всеки си е отишъл когато му е пристигнало времето, въпреки всичко. Най-тежкото при гибелта е не къде отиваме, а че се разделяме. И в никакъв случай няма да се забележим “, описа болката си Гладнишка.
Тук водещата я попита: „ Мислила ли си за самоубийство? “
„ Да, мислила съм! “
„ Щото и аз “, призна си Алекс Сърчаджиева.
„ Мислила съм, тъй като в един миг се уморяваш от битката. Уморяваш се от гибелта към теб, това, че оставаш самичък и си казваш – не желая да се боря към този момент. „ Да, хубаво беше, да, този анекдот е заплашителен, този филм е страховит, каква планина, каква панорама “. Но това не те притегля към този момент. Започваш да си мислиш, че можеш и без него. само че тогава си казваш – за какво твоите родители са живяли, за какво са се борили, за какво са се жертвали. Те са си дали живота, те са се борили ти да си добре “, показа Милица.
Тук Алекс Сърчаджиева сподели, че „ пъкълът е тук на земята “: „ Адът е тук. Защото виж какви ужасяващи неща се случват. Ти просто си лягаш една вечер и се събуждаш затиснат. Отиваш си от мъчителна гибел. Много е гадно това. Ужасяващо е. Аз съм се сблъсквала със гибелта и то на най-близките ми хора. Никога няма да не помни майка ми преди да си отиде. Просто аз й видях погледа на Пепа (бел.ред. – огромната българска актриса Пепа Николова). Гледаше в ъгъла на стаята. И просто виждаш един взор и разбираш, че този човек си отива. Но не искаш да го повярваш. Погледът е другаде. Майка ти да си замине в ръцете ти е нещо ужасяващо “.
„ Като видиш такива бойци като твоята и моята майка, си казваш – къде съм тръгнала аз? Какво ми има? изгубила съм тях, само че съм ги имала. Някои хора не са имали такова благополучие. Затова просто би трябвало да продължим нататък “, сподели на собствен ред Гладнишка.
„ Аз от четири години не рева. Много ми се желае да плача, насълзяват ми се очите. Но не рева. Ти плачеш ли? “, попита Сърчаджиева, чийто обичан Иван Ласкин си отпътува от този свят през 2019 година
„ Аз неотдавна плаках, загубихме нашия домакински любим. Може да се подиграват хората, само че той бе част от нашето семейство. Научи ни на доста, доста положително създание, доста мъдро. Преди това пък котката ни падна от осмия етаж – Зина на 14 години. Плача, когато им видя фотосите на хората от моите семейство, които съм изгубила. Тогава се връща загатна за майка ми и баба ми. Затова виждам филми непрекъснато, възпроизвеждам сериали. Защото когато виждам филм, не мисля. Или когато играя на компютърни игри не мисля. И когато работя “, показа Милица Гладнишка.
Източник: vihrogon.bg
КОМЕНТАРИ