Алфа рисърч: Гласът на Радев се чува три пъти по-силно от този на Кирил Петков |
Кабинетът „ Петков “ започва с 35% позитивни против 23% негативни оценки и е първият от 2009г. (от първото държавно управление на ГЕРБ) с позитивен начален рейтинг. Аналогично, министър председателят Кирил Петков също стартира мандата си с преобладаващо утвърждение от 39% против 21% отрицание – обстановка, която за финален път е следена още веднъж през 2009г. в отношението към тогавашния министър председател Бойко Борисов.
Това демонстрира национално представително изследване, част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч, извършено е в интервала 6 – 14 февруари, измежду 1060 пълнолетни жители от цялата страна, посредством директно стандартизирано изявление с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка с квота по пол, възраст, обучение. Изследването се осъществя със лични средства.
Два месеца след съставяне на ръководещото болшинство се следят и първи основни разминавания в отношението на симпатизантите на съдружните партии към държавното управление. Най-висока поддръжка за него декларират гласоподавателите на „ Продължаваме промяната “ (66%) и са на практика единствените, които нямат рецензии към кабинета. Одобрението спада до 50 на 100 измежду симпатизантите на Българска социалистическа партия, а измежду тези на Има Такъв Народ и „ Демократична България “ е в границите на 33% - 36%. Резултатите демонстрират още, че най-интересуващите се от политика гласоподаватели, информиращи се с изключение на от малкия екран, само че и от радиа, печатни и онлайн медии - са още по-критични с 29% доверие и 32% съмнение към кабинета.
Ключов за поляризацията на оценките в този ранен стадий е скептицизмът към действителното реализиране на декларирания нов модел на ръководство. Алфа Рисърч зададе същите въпроси, както и при встъпването в служба на държавното управление на Борисов през 2009г.:
Дали държавното управление е формирано главно от способени хора и експерти, или не? 65% са считали за експерти министрите от първия кабинет на Борисов, а в този момент тази позиция споделят 39%.
Дали държавното управление приключва практиката за облагодетелстване на близки до властта лица и кръгове? 51% са били оптимисти по този въпрос през 2009г., а в този момент – 34%;
Дали държавното управление ще проработи по-добре през идната година? Кредит на доверие за оптимизация на работата на кабинета „ Борисов 1 “ са давали 57% от интервюираните, а на кабинета Петков – 42%.
Макар и подкрепящи държавното управление, симпатизантите на съдружните сътрудници Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ, „ Демократична България “ са преобладаващо сериозни към всеки един от тези три аспекта на ръководството.
Базата данни от 20 годишния мониторинг на публичните настройки, който Алфа Рисърч организира, демонстрират, че от позиция на обществения запас на доверие актуалното държавно управление се приближава най-вече до старта на тройната коалиция през 2005г. – както във връзка с съответните стойности на доверие и съмнение, по този начин и във връзка с амалгамата от упования – от една страна, реализация на управническия мандат, от друга – сериозен песимизъм по отношение на събирането на толкоз разнородни политически субекти.
Възвръщане ролята на парламентаризма и по-активна роля на Народното Събрание в ръководството на страната, беше едно от главните послания в предизборната акция на така наречен партии на смяната. След два несполучливи Народното събрание актуалното 47НС започва с идентично утвърждение като всички останали след 2009г. 18% правят оценка позитивно активността му против 29% негативно. Мнозинството от 53% към момента нямат съответни усещания. Това разрешава при задоволителна воля и подготвеност да се употребяват опциите за реализиране на политически консенсус посредством законни парламентарни механизми, а не посредством мощно неодобряваните от хората процедурни хватки.
Президентът Румен Радев стартира втория си мандат с 51% доверие против 23% съмнение. Запазва позициите си на най-рейтинговата институция, като черпи поддръжка от три съществени групи симпатизанти: на „ Продължаваме промяната “ (78%), на Българска социалистическа партия (91%), на Има Такъв Народ (67%). Така, нивото на утвърждение за президента измежду електоратите на ръководещите партии доста надвишава поддръжката за личното им държавно управление. Единствено изключение тук вършат последователите на „ Демократична България “, измежду които доверието и в държавното управление, и в президента е еднообразно, и като предписание, по-слабо ( 36% - 38%). За президента тази обстановка е несъмнено печеливша, само че за държавното управление е нож с две остриета, тъй като не му подсигурява задоволително постоянна поддръжка в обстановка на конфликтен избор.
Към този миг, въпреки и различията (по тематиката Македония, промените в Булгаргаз, методите за противопоставяне на корупцията и пр.) да са много спестовно изразени обществено, тезите на президента Радев се употребяват с три пъти по-силен отзив (34% от интервюираните ги споделят), в сравнение с тези на премиера Петков (едва 12% застават на негова страна при съществуване на разминаване с Радев). 26%, главно последователи на парламентарната съпротива, не споделят тезите на нито един от двамата. Сред съдружните сътрудници по-близо до позициите на Радев стоят симпатизантите на Българска социалистическа партия (71%), на Има Такъв Народ (44%), даже и на Политическа партия (38% от тях, против 26% за К.Петков). Единствено тези на Демократична България са по-близки до причините и дейностите на Петков, в сравнение с до тези на Радев (33%: 17%).
Не може да се каже занапред по какъв начин ще се развият връзките президент-правителство през идващите месеци. Обстоятелството обаче, че в противоречиви проблеми министър председателят не може безапелационно да отбрани позициите си, даже измежду симпатизантите на личната си партия и съдружни сътрудници, ни кара да дефинираме връзките с президента като рисков фактор пред стабилността на държавното управление, разясняват от Алфа рисърч.
13% имат позитивно отношение към работата на съда против 38% негативни оценки. Всеки втори пълновръстен жител споделя неутрално мнение, дължащо се най-вече на слаба осведоменост за работата на съдилищата.
Доверие в основния прокурор имат 8%. От средата на 2020г. негативното отношение към активността му стабилно показват над 50 на 100 от пълнолетните българи (57% в актуалното проучване). Неутрално е отношението на 36% от българите.
Три месеца след последните парламентарни избори електоралните настройки остават без основна смяна, със слаба, само че показателна динамичност при някои от партиите.
„ Продължаваме промяната “ резервира първото си място, с 24.4%, на отчетлива отдалеченост пред главния си конкурент ГЕРБ (18.1%), чиято поддръжка търпи ерозия от 4 пункта.
Двата противоположни процеса, развили се в Българска социалистическа партия през последните месеци – оспорването на лидерското място на Корнелия Нинова поради водената от нея политика и слабия избирателен резултат и консолидацията зад личността й, поради завръщането на социалистите във властта, оставя партията в изходна позиция – без облаги, само че и без загуби. Макар и да завоюва вътрешно-партийната борба, Нинова, най-малко за момента, не съумява да разшири публичното въздействие на Българска социалистическа партия, която е на равнища малко под 10% (9.8%).
След проиграните благоприятни условия за съставяне на държавно управление през предходната година, продължава ерозията в електоралното въздействие и на „ ИТН “. Готовност да гласоподават за тях декларират 6.6% от българите.
Без смяна спрямо последните избори остава поддръжката за „ Демократична България “ - 6.4%. След като бе един от главните донори на гласоподаватели за Политическа партия преди три месеца, сега обединението сплотява най-твърдите си последователи. По редица въпроси като евроатлантическата ориентировка на страната, разговора със Северна Македония, първите дейности на държавното управление и прочие симпатизантите на Демократична България са на много по-различни позиции от останалите партии, което слага по-високи условия и пред техните водачи.
Движение за права и свободи получава обичайна си поддръжка от 7.2% от живеещите в страната гласоподаватели.
Три месеца парламентарно наличие и остро конфронтационна политика на Възраждане, особено във връзка с зелените документи, й разрешават да затвърди позициите си в нишата на радикалните обединения. Към края на февруари тя печели гласовете на 5.2% от гласуващите.
Проучването демонстрира мощно разделяне в обществото – 40% позитивно отношение към НАТО, против 34% негативно. Тази поляризация е артикул на диаметрално противоположни позиции, споделяни от обособените партийни последователи. Симпатизантите на Демократична България (63%) и на ГЕРБ (62%) образуват групата на хората с преобладаващи положителни настройки към НАТО. Привържениците на Политическа партия и Има Такъв Народ гравитират към стойности малко под междинното за страната (37%-39% позитивни оценки), а при тези на Българска социалистическа партия по традиция доминират отрицателните отзиви (38%:26%) . Най-радикално враждебно са настроени симпатизантите на Възраждане, 65% от които са против Евроатлантическия съюз.
Тези базисни настройки рефлектират и върху разбиранията за това по какъв начин би трябвало да работи България в сегашната спешна обстановка към напрежението Русия – Украйна. 28 на 100 са на мнение, че с цел да подсигурява националната си сигурност страната ни би трябвало да ускори интеграцията си в НАТО. 17% са на противоположната позиция – България да напусне НАТО. Мнозинството, 43%, възпроизвежда двусмислените позиции, изказвани по разнообразни мотиви от висшия управнически ешелон – участие в НАТО, без по-силна интеграция. Профилът на последователите на всяка една от тези варианти, демонстрира доста ясно въздействието на съществуващото, или отсъстващо политическо водачество. За по-силна интеграция в НАТО стабилно се афишират симпатизантите на Демократична България (47%), а след радикалния разлом с Радев - и тези на ГЕРБ (38%).Сред симпатизантите на самата ръководеща коалиция обаче е налице цялата палитра от отзиви. От твърдото предпочитание за „ повече евроатлантическа интеграция “ на Демократична България, през флуидната позиция на Политическа партия и Има Такъв Народ (едва по 22% и от двете партии са за мощна евроатлантическа интеграция), до безапелационното отвращение за интеграция измежду Българска социалистическа партия симпатизантите – едвам 10% против 35% искащи овакантяване на НАТО. В условия на дълготрайна икономическа и външно-политическа рецесия, когато би трябвало да се вършат сложни избори, рискът тук е съществуващият разнобой в мненията да се трансформира в тънкия лед, който да пропука съдружните салда.
Подобна е обстановката и по другата изключително сензитивна за българското общество тематика – европейското участие на Република Северна Македония. 31% са последователите на оповестения нов, по-гъвкав метод в договарянията с нашата съседка, само че 49% са за придържане към досегашната по-твърда позиция. По този въпрос тънките червени линии минават освен сред съдружните сътрудници, само че и вътре измежду техните симпатизанти. С изключение на Демократична България, последователите на всички партии в ръководещата коалиция, включително и тези на Политическа партия отдават желания на досегашния метод. Това не значи, че новият метод е жертван на крах, само че удостоверява остарялата максима – не е задоволително да заявиш, значимото е да убедиш. А явно таман в убеждаването и убедителността по тематики, които не са директно свързани с опълчване на предходните ръководещи, новото държавно управление страда от основни дефицити.
Това демонстрира национално представително изследване, част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч, извършено е в интервала 6 – 14 февруари, измежду 1060 пълнолетни жители от цялата страна, посредством директно стандартизирано изявление с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка с квота по пол, възраст, обучение. Изследването се осъществя със лични средства.
Два месеца след съставяне на ръководещото болшинство се следят и първи основни разминавания в отношението на симпатизантите на съдружните партии към държавното управление. Най-висока поддръжка за него декларират гласоподавателите на „ Продължаваме промяната “ (66%) и са на практика единствените, които нямат рецензии към кабинета. Одобрението спада до 50 на 100 измежду симпатизантите на Българска социалистическа партия, а измежду тези на Има Такъв Народ и „ Демократична България “ е в границите на 33% - 36%. Резултатите демонстрират още, че най-интересуващите се от политика гласоподаватели, информиращи се с изключение на от малкия екран, само че и от радиа, печатни и онлайн медии - са още по-критични с 29% доверие и 32% съмнение към кабинета.
Ключов за поляризацията на оценките в този ранен стадий е скептицизмът към действителното реализиране на декларирания нов модел на ръководство. Алфа Рисърч зададе същите въпроси, както и при встъпването в служба на държавното управление на Борисов през 2009г.:
Дали държавното управление е формирано главно от способени хора и експерти, или не? 65% са считали за експерти министрите от първия кабинет на Борисов, а в този момент тази позиция споделят 39%.
Дали държавното управление приключва практиката за облагодетелстване на близки до властта лица и кръгове? 51% са били оптимисти по този въпрос през 2009г., а в този момент – 34%;
Дали държавното управление ще проработи по-добре през идната година? Кредит на доверие за оптимизация на работата на кабинета „ Борисов 1 “ са давали 57% от интервюираните, а на кабинета Петков – 42%.
Макар и подкрепящи държавното управление, симпатизантите на съдружните сътрудници Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ, „ Демократична България “ са преобладаващо сериозни към всеки един от тези три аспекта на ръководството.
Базата данни от 20 годишния мониторинг на публичните настройки, който Алфа Рисърч организира, демонстрират, че от позиция на обществения запас на доверие актуалното държавно управление се приближава най-вече до старта на тройната коалиция през 2005г. – както във връзка с съответните стойности на доверие и съмнение, по този начин и във връзка с амалгамата от упования – от една страна, реализация на управническия мандат, от друга – сериозен песимизъм по отношение на събирането на толкоз разнородни политически субекти.
Възвръщане ролята на парламентаризма и по-активна роля на Народното Събрание в ръководството на страната, беше едно от главните послания в предизборната акция на така наречен партии на смяната. След два несполучливи Народното събрание актуалното 47НС започва с идентично утвърждение като всички останали след 2009г. 18% правят оценка позитивно активността му против 29% негативно. Мнозинството от 53% към момента нямат съответни усещания. Това разрешава при задоволителна воля и подготвеност да се употребяват опциите за реализиране на политически консенсус посредством законни парламентарни механизми, а не посредством мощно неодобряваните от хората процедурни хватки.
Президентът Румен Радев стартира втория си мандат с 51% доверие против 23% съмнение. Запазва позициите си на най-рейтинговата институция, като черпи поддръжка от три съществени групи симпатизанти: на „ Продължаваме промяната “ (78%), на Българска социалистическа партия (91%), на Има Такъв Народ (67%). Така, нивото на утвърждение за президента измежду електоратите на ръководещите партии доста надвишава поддръжката за личното им държавно управление. Единствено изключение тук вършат последователите на „ Демократична България “, измежду които доверието и в държавното управление, и в президента е еднообразно, и като предписание, по-слабо ( 36% - 38%). За президента тази обстановка е несъмнено печеливша, само че за държавното управление е нож с две остриета, тъй като не му подсигурява задоволително постоянна поддръжка в обстановка на конфликтен избор.
Към този миг, въпреки и различията (по тематиката Македония, промените в Булгаргаз, методите за противопоставяне на корупцията и пр.) да са много спестовно изразени обществено, тезите на президента Радев се употребяват с три пъти по-силен отзив (34% от интервюираните ги споделят), в сравнение с тези на премиера Петков (едва 12% застават на негова страна при съществуване на разминаване с Радев). 26%, главно последователи на парламентарната съпротива, не споделят тезите на нито един от двамата. Сред съдружните сътрудници по-близо до позициите на Радев стоят симпатизантите на Българска социалистическа партия (71%), на Има Такъв Народ (44%), даже и на Политическа партия (38% от тях, против 26% за К.Петков). Единствено тези на Демократична България са по-близки до причините и дейностите на Петков, в сравнение с до тези на Радев (33%: 17%).
Не може да се каже занапред по какъв начин ще се развият връзките президент-правителство през идващите месеци. Обстоятелството обаче, че в противоречиви проблеми министър председателят не може безапелационно да отбрани позициите си, даже измежду симпатизантите на личната си партия и съдружни сътрудници, ни кара да дефинираме връзките с президента като рисков фактор пред стабилността на държавното управление, разясняват от Алфа рисърч.
13% имат позитивно отношение към работата на съда против 38% негативни оценки. Всеки втори пълновръстен жител споделя неутрално мнение, дължащо се най-вече на слаба осведоменост за работата на съдилищата.
Доверие в основния прокурор имат 8%. От средата на 2020г. негативното отношение към активността му стабилно показват над 50 на 100 от пълнолетните българи (57% в актуалното проучване). Неутрално е отношението на 36% от българите.
Три месеца след последните парламентарни избори електоралните настройки остават без основна смяна, със слаба, само че показателна динамичност при някои от партиите.
„ Продължаваме промяната “ резервира първото си място, с 24.4%, на отчетлива отдалеченост пред главния си конкурент ГЕРБ (18.1%), чиято поддръжка търпи ерозия от 4 пункта.
Двата противоположни процеса, развили се в Българска социалистическа партия през последните месеци – оспорването на лидерското място на Корнелия Нинова поради водената от нея политика и слабия избирателен резултат и консолидацията зад личността й, поради завръщането на социалистите във властта, оставя партията в изходна позиция – без облаги, само че и без загуби. Макар и да завоюва вътрешно-партийната борба, Нинова, най-малко за момента, не съумява да разшири публичното въздействие на Българска социалистическа партия, която е на равнища малко под 10% (9.8%).
След проиграните благоприятни условия за съставяне на държавно управление през предходната година, продължава ерозията в електоралното въздействие и на „ ИТН “. Готовност да гласоподават за тях декларират 6.6% от българите.
Без смяна спрямо последните избори остава поддръжката за „ Демократична България “ - 6.4%. След като бе един от главните донори на гласоподаватели за Политическа партия преди три месеца, сега обединението сплотява най-твърдите си последователи. По редица въпроси като евроатлантическата ориентировка на страната, разговора със Северна Македония, първите дейности на държавното управление и прочие симпатизантите на Демократична България са на много по-различни позиции от останалите партии, което слага по-високи условия и пред техните водачи.
Движение за права и свободи получава обичайна си поддръжка от 7.2% от живеещите в страната гласоподаватели.
Три месеца парламентарно наличие и остро конфронтационна политика на Възраждане, особено във връзка с зелените документи, й разрешават да затвърди позициите си в нишата на радикалните обединения. Към края на февруари тя печели гласовете на 5.2% от гласуващите.
Проучването демонстрира мощно разделяне в обществото – 40% позитивно отношение към НАТО, против 34% негативно. Тази поляризация е артикул на диаметрално противоположни позиции, споделяни от обособените партийни последователи. Симпатизантите на Демократична България (63%) и на ГЕРБ (62%) образуват групата на хората с преобладаващи положителни настройки към НАТО. Привържениците на Политическа партия и Има Такъв Народ гравитират към стойности малко под междинното за страната (37%-39% позитивни оценки), а при тези на Българска социалистическа партия по традиция доминират отрицателните отзиви (38%:26%) . Най-радикално враждебно са настроени симпатизантите на Възраждане, 65% от които са против Евроатлантическия съюз.
Тези базисни настройки рефлектират и върху разбиранията за това по какъв начин би трябвало да работи България в сегашната спешна обстановка към напрежението Русия – Украйна. 28 на 100 са на мнение, че с цел да подсигурява националната си сигурност страната ни би трябвало да ускори интеграцията си в НАТО. 17% са на противоположната позиция – България да напусне НАТО. Мнозинството, 43%, възпроизвежда двусмислените позиции, изказвани по разнообразни мотиви от висшия управнически ешелон – участие в НАТО, без по-силна интеграция. Профилът на последователите на всяка една от тези варианти, демонстрира доста ясно въздействието на съществуващото, или отсъстващо политическо водачество. За по-силна интеграция в НАТО стабилно се афишират симпатизантите на Демократична България (47%), а след радикалния разлом с Радев - и тези на ГЕРБ (38%).Сред симпатизантите на самата ръководеща коалиция обаче е налице цялата палитра от отзиви. От твърдото предпочитание за „ повече евроатлантическа интеграция “ на Демократична България, през флуидната позиция на Политическа партия и Има Такъв Народ (едва по 22% и от двете партии са за мощна евроатлантическа интеграция), до безапелационното отвращение за интеграция измежду Българска социалистическа партия симпатизантите – едвам 10% против 35% искащи овакантяване на НАТО. В условия на дълготрайна икономическа и външно-политическа рецесия, когато би трябвало да се вършат сложни избори, рискът тук е съществуващият разнобой в мненията да се трансформира в тънкия лед, който да пропука съдружните салда.
Подобна е обстановката и по другата изключително сензитивна за българското общество тематика – европейското участие на Република Северна Македония. 31% са последователите на оповестения нов, по-гъвкав метод в договарянията с нашата съседка, само че 49% са за придържане към досегашната по-твърда позиция. По този въпрос тънките червени линии минават освен сред съдружните сътрудници, само че и вътре измежду техните симпатизанти. С изключение на Демократична България, последователите на всички партии в ръководещата коалиция, включително и тези на Политическа партия отдават желания на досегашния метод. Това не значи, че новият метод е жертван на крах, само че удостоверява остарялата максима – не е задоволително да заявиш, значимото е да убедиш. А явно таман в убеждаването и убедителността по тематики, които не са директно свързани с опълчване на предходните ръководещи, новото държавно управление страда от основни дефицити.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ